№ 526
гр. Ямбол, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330103425 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „Агро Кос
Консулт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу „Никсон В“
ЕООД, със седалище и адрес в гр. Я. и С. Д. В. от гр. Я., за признаване за установено,
че ответниците дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че на 14.12.2021 г. между ищцовото дружество и
ответното дружество „Никсон В“ ЕООД бил сключен договор за доставка на стоки,
със срок на доставката 21.12.2021 г. След сключването на договора била издадена и
фактура № **********/21.12.2021 г. за сумата от 42 912, 00 лв. с отложено плащане до
30.07.2022 г. Стоките били предадени, респ. получени съгласно приемо- предавателен
протокол от 06.01.2022 г., с което ищцовото дружество било изпълнило задължението
си по договора за доставка. В тази връзка на 02.09.2022 г. и на 12.08.2022 г. от страна
на ответниците била платена общо сумата от 35 000 лв., като останал остатък за
плащане в размер на 7912 лв., която не била платена и към настоящия момент. В т.17
от договора било предвидено, че купувачът дължал и лихва в размер на 1,5% на месец,
за период и в срок, определен в запис на заповед към договора, която била в размер на
890, 10 лв. Също така се претендира и законна лихва в размер на 1901, 05 лв., считано
от 30.07.2022 г. до 08.07.2024 г.Във връзка с договора бил издаден и запис на заповед
от 14.12.2021 г. за сумата от 42912 лв., представляваща цената на стоката, която С. Д.
В. в качеството му на управител на ответното дружество се задължил да заплати в
срок до 30.07.2022 г., като се претендира и законна лихва за забава в размер на 1901,
1
05 лв.
Ищеца депозирал заявление по чл.410 ГПК, като било образувано ч. гр. дело №
****/2024 г. по описа на ЯРС, по което ответниците не били открити, с оглед на което
се предявява настоящия установител иск.
Иска се уважаването на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В с.з. ищецът не изпраща законен представител,като се представлява от
пълномощник адвокат,сочи доказателства и претендира за уважаване на предявените
искове.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422, ал.1
ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответното дружество „Никсон В“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответника С. Д. В. от гр. Я. е
депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен
представител. Предявения иск се счита за допустим и основателен по отношение на
главницата, като по отношение на претендираните лихви се явявал неоснователен и
недоказан, като в тази му част следвало да се отхвърли.
В с.з. ответното дружество не се явява и се представлява.
В с.з. ответника С. Д. В. се представлява от назначения му от съда особен
представител, чрез който поддържа отговора на ИМ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №
****/2024 год. по описа на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която
е разпоредено на длъжниците „Никсон-В“ ЕООД и С. Д. В. да заплатят на заявителя
сумата от 7912,00 лв.-представляваща главница по сключен договор за доставка на
стоки от 14.12.2021 г., в едно със законната лихва за периода от 09.07.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 890, 10 лв., представляваща лихва за забава за
период от 14.12.2021 г. до 30.07.2022 г., сумата от 1901, 05 лв. представляваща
мораторна лихва за период от 30.07.2022 г. до 09.07.2024 г.
Заповедта за изпълнение не била връчена на длъжниците, като на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е указано, че следва да предяви иск срещу
длъжниците, като в законоустановения срок се предявява настоящия иск по чл. 422
ГПК.
По делото са приложени платежни нареждания от които е видно, че на
ищцовото дружество от страна на ответното дружество е заплатена общо сумата от
35 000 лв. От приемо- предавателен протокол от 30.07.2022 г. се установява, че
доставчика „Агро Кос Консулт“ ЕООД и доставило на получателя „Никсон-В“ ЕООД
посочените в него пордукти. Представен е още договор за доставка от 14.12.2021 г.
сключен между посочените по горе страни, от които се установява, че доставчикът се
2
задължавал до достави на купувачът, а последния да приеме и заплати посочените в
договора стоки. Срокът за доставка бил до 31.12.2021 г., като плащането се
извършвало по банкова сметка на доставчика, като страните се съгласили да отложат
плащането до 30.07.2022 г. В чл.13 от договора е предвидено, че при неспазване на
срока на плащане уговорен в договора и запис на заповед към договора, започвало да
се начислява неустойка в размер на 3% за всеки просрочен ден. В чл.17 от договора
било предвидено, че при сключване на договора за доставка с отложено плащане,
купувачът се съгласявал да заплати на доставчика лихва в размер на 1,5% на месец и в
срок определен в запис на заповед към настоящия договор. Представен е още запис на
заповед за сумата от 42 912 лв., платима на предявяване от 14.12.2021 г. с който С. Д.
В., неотменимо и безусловно се задължавал , без протест и разноски, без никакви
възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер, срещу представянето
на този Запис на заповед да заплати по банковата сметка на „Агро Кос Консулт“ ЕООД
посочената по-горе сума, като падежът на паричното задължение бил на 30.07.2022 г.,
като същия е авалиран при условията на издаването му. Представена е още фактура №
********** от 21.12.2021 г. за артикул описан в същата, за количедство 12 тона на
обща стойност 42912,00 лв. с ДДС.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещо
лице С. Д., което съдът не намира основание да не кредитира, и от която се
установява,че в. лице не осъществило връзка с ответното дружество и ответника, като
направило справка в ТД на НАП- Б.. По делото били приложени заверени копия от
платежни нареждания с които били извършени преводи с наредител „Никсон Агро
2“ЕООД по сметка на „Агро Кос Консулт“ ЕООД на обща стойност 35 000 лв., като и
двата превода били с основание превод по ф-ра ***21.12.2021 г. Експертизата не
можела да установи дали извършените преводи били отразени в счетоводството на
ответното дружество, тъй като нямало достъп до същото. След като фактура №
**********/21.12.2021 г. била въведена в дневника за покупките за м. декември 2021
г., то тя участвала в резултата, формиран в Справка- декларация по ЗДДС за същия
период и правото за ползване на данъчен кредит било упражнено. Като се вземели
предвид извършените плащания на обща стойност 35 000 лв., неизплатената част от
процесната фактура № **********/21.12.2021 г. в размер на 7 912 лв. Размерът на
лихвата за забава, като се вземел предвид падежа на плащането- 30.07.2022 г., както и
датите на плащанията по банков път, до датата, предхождаща датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда- 08.07.2024 г., било общо 2 146, 66 лв. Неустойката
се претендирала върху сумата 7 912 лв. за период 14.12.2021 г.- 30.07.2022 г. и била в
размер на 895, 84 лв.
Заключението на вещото лице, съдът кредитира като обективно и безпристрасно
изготвено и неоспорено от страните.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че иска срещу ответника „Никсон В“ ЕООД е недопустим, като
за ищеца липсва правен интерес от същия. В процесния случай посочения по-горе
длъжник е ЮЛ, за призоваването му на което намират разпоредбите на чл.50 ГПК,
поради което и правилата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК не намират приложение. И в двете
хипотези на уведомяване на посочения по-горе длъжник по чл.50, ал.2 ГПК или чл.50,
ал.4 ГПК след изтичане на срока за възражение заповедта е влязла в сила, поради
което и за заявителя липсва правен интерес от предявяване на иск. В тази връзка
следва да се има предвид, че съда в исковото производство по чл.422 ГПК, по никакъв
начин не е обвързан от преценката на заповедния съд по отношение влизането в сила
на заповедта за изпълнение, респ. допустимостта на иска.
С оглед на всичко изложено по- горе, съдът пхриема, че производството по
делото по отношение на ответника „Никсон В“ ЕООД следва да се прекрати, поради
недопустимост на иска по отношение на ЮЛ.
В останалата част, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание
чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се установи съществуване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че
ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В това
исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на
вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника –
длъжник, който следва да докаже възраженията си срещу вземането.
Със Запис на заповед от 14.12. 2021 г. длъжникът С. Д. В. се е задължил да
заплати неотменимо, безусловно и без протест на поемателя „Агро Кос Консулт“
ЕООД гр. София, сумата от 42 912,00 лв., с падеж на паричното задължение на
30.07.2022 г. и с описано място на плащане. Документът съдържа трите имена на
издателя и съдържа подпис. Запис на заповед е авалирам от издателя му С. Д. В. при
условията на издаването му, като за авалист са изписани трите имена и подпис.
В тази връзка следва да се отбележи, че предмет на делото при предявен
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед на парично
задължение по чл.410 ГПК е съществуване на вземането, основано на запис на
заповед.При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед , на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
В настоящия случай, предмет на установяване е съществуването на паричното
вземане, произтичащо от запис на заповед от 14.12.2021 г., издаден от ответника С. Д.
4
В., който не оспорва подписването на записа на заповед. Или, на доказване в
производството от ищеца е редовността на записа на заповед от външна страна.
Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, материализираща права,
при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума
пари. Документ, който съдържа императивните реквизити на чл. 535 ТЗ представлява
редовен от външна стана запис на заповед, годен да породи задължението по него. За
да се установи наличието на редовен от външна стана запис е необходимо да се
изследва дали същият съдържа всички императивни реквизити на съдържанието,
описани в чл.535 ТЗ и представлява ли годно изпълнително основание.
Видно от съдържанието на процесния Запис на заповед от 14.21.2021 г.
документът носи наименованието „запис на заповед“, което е поставено и в самия му
текст в съответната логическа и граматическа връзка с другите изрази.
Индивидуализирано е лицето, което е поело задължението да плати с посочване на три
имена, ЕГН, номер на лична карта и адрес. Обективирано е изявлението му като
издател, че се задължава неотменимо, безусловно и без протест да заплати сумата в
размер на 42 912,00 лева. Индивидуализиран е и поемателят, комуто следва да се плати
с посочване на ЕИК, седалище и адрес на управление и представител. Налице е и
подпис на издателя. Посочени са датата, мястото на издаване и мястото на плащане,
както е уговорен и падежът по ценната книга на определена дата.
В допълнение, в т. 1 от ТР № 1/28.12.2005 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2004 г. на
ОСТК е прието, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е
достатъчно изразът „запис на заповед“ да е посочен само в заглавието или само в
текста на документа, а следва задължително да е посочен и в текста на издадения запис
на заповед, при това в логическа връзка с другите думи, за да става несъмнено ясно, че
с този израз се обозначава именно документ за запис на заповед. Прието е, че
документ, който не съдържа в текстовата си част посочване на наименованието „ запис
на заповед“, не е запис на заповед, съгласно чл.536, ал.1 ТЗ и в този случай същият е
негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него да
може да бъде издаден изпълнителен лист. Процесният запис на заповед отговаря и на
това изискване за съдържание. С оглед обсъденото настоящият съдебен състав приема,
че е налице редовен от външна стана запис на заповед , съдържащ всички необходими
реквизити, за да се ангажира отговорността на издателя С. Д. В. за заплащане на
поемателя "Агро Кос Консулт" ЕООД на сумата в размер на 7912,00 лв.
На следващо място за ангажиране отговорността на издателя следва да се
докаже, че падежът на вземането е настъпил. В случая, падежът е на определен ден –
30.07.2022 г., и изискуемостта на вземането настъпва с настъпването на посочения ден.
В т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2004 г.,
ОСТК е посочено, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е
5
необходимо предявяването на записа на заповед за плащане (освен ако падежът не е на
предявяване). Видно от приложеното по ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на ЯРС,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на
09.07.2024 г., т.е. след настъпване падежа на вземането, от което следва, че към датата
на заявлението по 410 ГПК е налице изискуемо вземане за главница в размер на
7912,00 лв.
Неплатеният на падежа запис на заповед е предпоставка за поставянето на
длъжника в забава. Претендираната лихва за забава върху дължимата главница за
периода от 30.07.2022 г. до 08.07.2024 г. е в размер на сумата от 2 124, 66 лв., като се
претендира по малка сума в размер на 1901, 05 лв. По делото не се установява от
ответника да е извършено плащане по задължението, поради което съдът приема, че
сумата е дължима от ответника.
Съдът следва да отбележи, че ответника С. Д. В. е страна в менителничното
правоотношение, но не е страна по договора за доставка, сключен между „Агро Кос
Консулт“ ЕООД и „Никсон-В“ ЕООД. Като авелист по Запис на заповед от 14.12.2021
г. ответника С. Д. В., се е задължил да обезпечи менителничното задължение на
хонората „Никсон-В“ ЕООД. Съгласно чл.513, ал.1, вр. с чл.537 ТЗ авалистът отговаря
солидарно, заедно с всички задължени лица по ефекта. Поради самостоятелния
неакцесорен характер на задължението на авала, менителничния поръчител не може да
противопостави на приносителя на записа на заповед възраженията, които издателят
му би могъл да направи. Това означа, че авалистът не може да прави възражения по
евентуалното каузално правоотношение, във връзка с което е издаден процесният
документ, още по- малко, когато издателят на записа на заповед не участва в процеса
въз основа на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК като ответник, тъй като
не е оспорил вземането и не е предявил възражение по чл.414 ГПК пред съда по
заповедното производство. В настоящия случай не са наведени възражения от страна
на ответника, чрез назначения му от съда особен представител за липса на каузално
правоотонешине, по повод на което да е издадената запис на заповед.Съобразявайки
самостоятелната природа на авала, следва да се отбележи че за неговото възникване е
достатъчно едностранното волеизявление на авалиста, от което настъпват и неговите
правни последици. Нормативния израз на самостоятелната правна природа на авала е
разпоредбата на чл.485, ал.2 ТЗ, според която задължението на авалиста е
действително и тогава когато задължението за което е дадено, е недействително
поради някаква причина, освен поради липса на форма. Поради самостоятелния
неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител/авала/, тоx не
може да противопставя на приносителя на ефекта възраженията, които лицето, чието
задължение се обезпечава, наименован като хонорат, би могъл да направи на неговия
кредитор. Освене че авалиста не може да противопостави на поемателя по записа на
заповед абсолютните възражения за недействителност на афекта, с изключение на
6
възражение относно формата, авалиста не би могъл да противопостави и личните
възражения на хонората срещу неговия кредитор, произтичащи от каузалното
правоотношение. Доктринален принцип, е че една от най- съществените специфики на
авала се състои в това, че задължението на авалиста е самостоятелно и независимо от
задължението, което обезпечава. Правната последица от изявлението на авалиста, е че
за него се поражда правно задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за
принудително осъществяване е функция на обезпеченото задължение и е идентично с
него. Авалистът отговаря солидарно заедно с всички останали задължени по ефекта
лица пред ремитента, той не може да му противопостави възраженията, които
хоноратът би могъл да направи, поради самостоятелния, неакцесорен характер на
задължението на менителничния поръчител. Според настоящия съдебен състав
изложената до тук правна характеристика на менителничното поръчителство и
обстоятелството, че по делото липсват възражения срещу формата на процесния запис
на заповед обуславят напълно основателността на исковата претенция. След като
длъжника не участва в процеса по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК,
авалиста не би могъл да противопоставя на приносителя на менителничния ефект,
възраженията основани на обстоятелства относно договорното правоотношение,
служещо за кауза на абстрактната сделка по записа на заповед, като такива възражения
не са очертани от законодателя и в хипотезата на чл.485, ал.2 ТЗ, за да могат да
доведат до недействителност на задължението на поръчителя - авалист, поето от него
солидарно с хонората, по издадения от него запис на заповед.
За да е налице годно менителнично задължение, което да ангажира
отговорността на авалиста по него е достатъчно да се установи, че същото няма
недостатъци във формата си, който факт е констатиран от съда по настоящото дело, и
който е достатъчен да обуслови основателността на исковата претенция в настоящия
процес, касаеща сумата от 890, 10 лв. представляваща лихва съгласно т.17 от договора.
Претендираната лихва за периода от 14.12.2021 г. до 30.07.2022 г. е в размер на сумата
от 895, 84 лв. установена от в. лице, като се претендира по-малка сума в размер на
890,10 лв.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е основателен по отношение на
ответника С. Д. В. и следва да се уважи , като се приеме за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на ЯРС, а именно:
сумата от 7912,00 лв.-представляваща главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 890, 10 лв., представляваща лихва за
период от 14.12.2021 г. до 30.07.2022 г. и сумата от 1901,05 лв. представляваща
мораторна лихва за период от 30.07.2022 г. до 09.07.2024 г.
7
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски по производството в размер на
4 196, 77 лв.
С оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство, като разпредели същите
съобразно изхода на спора. Съдът намира, че ответника С. Д. В. не следва да бъде
осъждан да заплати на ищеца разноски в заповедното производство. Това е така
защото заповедта за изпълнение спрямо длъжника „Никсон В“ ЕООД е влязла в сила и
спрямо тях следва да бъде издаден изпълнителен лист и по отношение на разноските.
С оглед настоящото производство по чл.422 ГПК исковия съд е този който следва да
издаде изпълнителен лист по отношение на разноските. Ако посочения по- горе
ответник бъде осъден за разноски в заповедното производство би се достигнало до
неоснователно обогатяване на ищеца, с оглед на това, че разноски ще му бъдат
присъдени както в заповедното производство по отношение на длъжника„Никсон В“
ЕООД , така и в настоящото производство по отношение на ответника С. Д. В., като
същите не са осъдени нито солидарно, нито разделно .
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.дело № ***/2024 по описа на
ЯРС, поради процесуална недопустимост на предявения иск с който се иска
постановяване на решение с което да бъде признато за установено, че „Никсон В“
ЕООД, ЕИК **********, дължи на „Агро Кос Консулт“ ЕООД, ЕИК ************
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
****/2024 г. по описа на ЯРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Д. В., ЕГН**********, дължи на Агро
Кос Консулт“ ЕООД, ЕИК ************, сумата от 7912,00 лв.-представляваща
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 09.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 890, 10 лв., представляваща лихва за период от 14.12.2021 г. до 30.07.2022 г. и
сумата от 1901,05 лв. представляваща мораторна лихва за период от 30.07.2022 г. до
09.07.2024 г. , за които е издадена заповедта за изпълнение № ****/17.07.2024 г. по
ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА С. Д. В., ЕГН**********, да заплати на Агро Кос Консулт“ ЕООД,
ЕИК ************, направените по делото разноски в размер на 4 196, 77 за
настоящата инстанция.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му за частично
прекратяване на делото решението има характера на определение и подлежи на
въззивно обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Ямбол в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9