Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на осми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Углярова в.гр.д. № 940 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 200697 от 24.08.2019г.,
постановено по гр. д. № 49113/2014г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 38
състав, е уважен предявеният от К.М.Ч. срещу Е.Н.С.
и М.Р.С. иск с правно основание по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален
акт № 25, том II, рег.№ 828, дело № 83/16.03.1999г. по описа на
нотариус В.А., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 262, съответно
вх.рег.№ 155, том IV, дело № 4442 от
2009г. по описа на Служба по вписванията при Софийския районен съд.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник
Е.Н.С.,
посредством назначения си в първоинстанциното
производство особен представител – адв.Д.Б., обжалва
решението в цялост, с оплакване за неправилност, нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и необоснованост. На първо място се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице
правен интерес от предявяване на иска. Сочи, че характерът на иска, а именно –
за отмяна на констативен нотариален акт, който засяга правата на трети лица,
няма самостоятелно значение, а зависи от уважаването на иска, с който е
разрешен спорът за удостовереното с него материално право. В тази връзка и
отмяната на констативния нотариален акт е функция на евентуалното уважаване на
иска за собственост. Излага, че в случая е налице хипотеза на недопустимост на
иска, от една страна поради липса на гражданскоправен
спор, който обуславя интереса от търсената защита, а от друга – искането за
отмяна на констативния нотариален акт не може да бъде предявено в самостоятелно
съдебно производство, макар вече да има решение по отношение на спорното
материално право, в което производство вече е бил обсъден процесният
нотариален акт и основанието, на което е издаден. На следващо място навежда
доводи, че доколкото в случая е налице производство по установителен
иск, завършило с влязло в сила решение, то последното е следва да се допълни с
произнасяне по отмяната на констативния нотариален акт. По изложените
съображения се моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови
друго, с което предявеният иск с правно основание по чл.537, ал.2 от ГПК да
бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемият
– ищец К.М.Ч., посредством процесуален представител с доказателства по делото
за надлежно учредена представителна власт, е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с който същата се оспорва по подробно
изложени съображения. Моли се първоинстанционният
съдебен акт да бъде потвърден, а депозираната жалба – оставена без уважение.
Претендира сторените в производството разноски по представен списък по реда на
чл.80 ГПК.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт, следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния
закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не
са събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като настоящият
съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на
чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
С решение от
13.06.2008г., постановено по гр.дело № 14635/2006г. по описа на СРС, 48 състав,
е уважен предявеният от К. М.П.срещу Е.Н.С. иск с правно основание по чл.108
ЗС, като ответникът е осъден да отстъпи и предаде на ищеца собственик по силата
на универсално завещание владението върху следния недвижим имот, а именно: апартамент
№**, находящ се в гр.София, жилищен комплект „*********,
със застроена площ от 44,42 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения, при съседи: стълбище, М.А.К., ул.“Яне Сандански“, А.М.С., заедно с
прилежащо избено помещение № 8, при съседи: коридор, М.А.К., ул.“Яне
Сандански“, заедно с 1,578% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото. Решението е потвърдено с Решение от
26.11.2009г. по описа на СГС, ГО, IV – Г въззивен състав. С решение № 902/10 от 27.12.2010г. по
описа на Върховния касационен съд, I ГО, на основание чл.304 от ГПК, влязлото в
сила решение от 13.06.2008г., постановено по гр.дело № 14635/2006г. по описа на
СРС, 48 състав, както и оставилото го в сила решение от 26.11.2009г. по описа
на СГС, ГО, IV – Г въззивен състав са отменени, като
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд.
С решение № I – 32
– 238 от 15.02.2013г., постановено по гр.дело № 4018/2011г. по описа на СРС, 32
състав, е уважен предявеният от К. М.П.срещу Е.Н.С. и М.Р.С. иск с правно
основание по чл.108 ЗС, като ответниците са осъдени
да предадат на ищеца владението върху следния недвижим имот, а именно:
апартамент №**, находящ се в гр.София, жилищен
комплект „*********, със застроена площ от 44,42 кв.м.
Приложен е по
делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот за завещание № 25, том
II, рег.№ 828, дело № 83/16.03.1999г. от 16.03.1999г. по описа на нотариус В.А.,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 262, съответно вх.рег.№ 155,
том IV, дело № 4442 от 2009г. по описа на Служба по вписванията при Софийския
районен съд, видно от който на основание чл.483, ал.1 от ГПК Е.Н.С. е призната
за собственик по завещание на недвижим имот, а именно – апартамент №** на площ
от 44,42 кв.м., находящ се в гр.София, жилищен
комплект „*********, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, при
съседи:стълбище, М.А.К., ул.“Яне Сандански“, А.М.С., ведно със зимнично помещение № 8, при съседи: коридор, М.А.К.,
ул.“Яне Сандански“, заедно с 1,578% идеални части от общите части на сградата,
както и право на строеж върху държавна земя на стойност 911 лева, по плана на
гр.София, район „Красна поляна“.
Други, релевантни
за спора доказателства, не са ангажирани.
По спорното по
делото обстоятелство на етапа на въззивното
производство, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 178/1986 г. на ОСГК на ВС, нормата на чл. 431,
ал. 2 от ГПК /отм./, която е аналогична с нормата на чл. 537,
ал. 2 от действащия ГПК, урежда хипотезата, когато с охранителен акт, какъвто е констативният
нотариален акт, са засегнати права на трети лица. Текстът на нормата е
категоричен - тези лица могат да защитят правата си по исков ред. При уважаване
на предявеният от тях иск се отменя или изменя нотариалният акт. За да защити
правото си на собственост, засегнатото лице следва да предяви иск за
собственост, тъй като отмяната, или изменението на нотариалния акт е последица
от установеното право на собственост със сила на присъдено нещо. В конкретния
случай се установява, че с решение № I – 32 – 238 от 15.02.2013г., постановено
по гр.дело № 4018/2011г. по описа на СРС, 32 състав, е уважен предявен от К. М.П.срещу
Е.Н.С. и М.Р.С. иск с правно основание по чл.108 ЗС, като ответниците
са осъдени да предадат на ищеца владението върху следния недвижим имот, а
именно: апартамент №**, находящ се в гр.София,
жилищен комплект „*********, със застроена площ от 44,42 кв.м. Решението е
влязло в сила на 15.05.2013г., видно от изричното отбелязване. Поради изложеното следва да се приеме, че са били
налице предпоставките за приложение на предвидената в разпоредбата на чл. 537,
ал. 2, изречение последно от ГПК законна последица от уважаване на иска по
чл.108 ЗС и издаденият на 16.03.1999 г. нотариален акт № 25, том II, peг. № 828, дело № 83/16.03.1999 г., на нотариус В.А. е
следвало да бъде отменен.
Принципно правилно
и съобразено с константната съдебна практика по приложението на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 537, ал. 2 ГПК, е становището, че самостоятелен
иск за отмяна на констативен нотариален акт е недопустим, тъй като отмяната или
изменението на констативен нотариален акт е уредено от закона като последица от
уважаване на предявения от собственика иск за защита на засегнатото или
застрашеното от акта право на собственост. Същевременно, отмяната на нотариален
акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е правна последица от уважаване на иск за
собственост, която съдът е длъжен да приложи, дори ако страната, чиито права се
засягат от този акт, не е поискала отмяната му изрично. С оглед спецификата на
настоящия случай, спорът между страните за собствеността на процесния
имот е разрешен в производството по гр.д. № 4018/2011г. по описа на СРС, 32
състав, но съдът не е приложил последиците на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.),
поради което решението е било непълно. След изтичане на срока по чл. 193 от ГПК
(отм.) е погасено правото да се иска допълване на решението, но страната която
има правен интерес, може да поиска да се приложат последиците от разрешения
спор за материалното право в отделен процес. Тъй като цитираният нотариален
акт, независимо от уважаването на иска по чл. 108 от ЗС, не е бил отменен от
съда, то и за ищеца е налице и правен интерес за предявяване на настоящия иск.
В допълнение и във връзка с възраженията на въззивника,
свързани именно с въпроса за допустимостта на предявения иск за отмяна на Нотариален
акт за собственост на недвижим имот за завещание № 25, том II, рег.№ 828, дело
№ 83/16.03.1999г. от 16.03.1999г. по описа на нотариус В.А., вписана в
регистъра на Нотариалната камара под № 262, съответно вх.рег.№ 155, том IV,
дело № 4442 от 2009г. по описа на Служба по вписванията при Софийския районен
съд, следва да бъде посочено, че въпросът е решен и с определение № 24308 от
26.11.2014г. по ч.гр.дело № 18260/2014г. по описа на СГС, ГО, II – д въззивен състав, същото
влязло в сила.
По изложените
съображения, предявеният иск е основателен и доказан, а предвид съвпадението на
изводите на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на
правния спор пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия
- ищец следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр.
с чл. 273 ГПК да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено
възнаграждение за особен представител на въззивниците
– ответници в размер от 150,00 лева.
Доколкото въззивникът – ответник е представляван в производството от
особен представител, който е освободен и не следва да внася държавна такса за
настоящото производство, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета и по сметка на СГС сумата
от 15,00 лева, представляваща дължима държавна такса в производството пред СГС.
По горните
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 200697 от 24.08.2019г.,
постановено по гр. д. № 49113/2014г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 38
състав.
ОСЪЖДА Е.Н.С., ЕГН **********,*** да
заплати на К.М.Ч., ЕГН **********, съдебен адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 150,00 лева – разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Е.Н.С., ЕГН **********,***, да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СГС държавна такса в
настоящото производство размер на 15,00 лева (петнадесет лева).
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.