МОТИВИ към
РЕШЕНИЕ № 1204/29.06.2017г., постановено по АНД № 2782/2017г. по описа на ПРС, XI н. с.
Производството е по реда на
чл.375 и сл. от НПК.
РП Пловдив е повдигнала обвинение
срещу П.И.И. – роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, средно
образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 28.05.2016г.
в гр. Пловдив е причинил по хулигански подбуди на Д. А. Г., ЕГН **********
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК – лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата
в окосмената част вляво – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.1 от НК.
Прокурорът предлага обв. И. да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, във връзка с което му е повдигнато обвинение, и освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер
на 1200 лв., както и да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Защитникът на обв.
И. – адв. Н.С.
моли съда да наложи на подзащитния му глоба в минимално предвидения от закона
размер от 1000 лв.
Обв. И. се
признава за виновен и моли съда да му наложи минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обв. П.И.И. е
роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, неженен,
работещ, неосъждан, ЕГН **********.
На 28.05.2016г. около 20,40ч.
св. Д.Г.се прибирал от с. Труд в гр. Пловдив, като пътувал с личния си
автомобил марка «Хонда» с ДК № ********. Преминал под
АМ-Тракия по Карловско шосе, като в същото време от магистралата в движението
по Карловско шосе се включил л. а. «Опел Вектра» с ДК № ********, който бил
управляван от обв. И., като в него пътувал и И.К.. Св. Г.се
движел с 80 км/ч по шосето, като л. а. «Опел Вектра» го изпреварил. Известно
време след това св. Г. на свой ред изпреварил л. а. «Опел Вектра». Това му
действие подразнило водача на л. а. «Опел Вектра», който започнал да се движи
плътно зад л. а. «Хонда» и на няколко пъти подал светлинен сигнал с фарове. При
влизането си в града св. Г. се движел по крайна дясна лента, когато л. а. «Опел
Вектра» се изравнил с него и водачът започнал да му вика и сигнализира да спре.
Свидетелят се притеснил и не спрял, а увеличил скоростта. Достигайки обаче до
кръстовището на бул. «Васил Априлов» и бул. «Дунав» преди него спрял, тъй като
светофарната уредба светела с червена светлина. В този момент л. а. «Опел
Вектра» минал край него вляво, завил и спрял пред предницата на автомобила на
свидетеля. Обв. И. излязъл навън и започнал да се саморазправя със св. Г., като
му се развикал, че ще го смачка, дори държал в ръката си нож, с който замахнал
към главата на свидетеля и му причинил порязване в окосмената част на главата.
Свидетелят се опитал да отнеме ножа на обвиняемия, като в това време от л. а. «Опел
Вектра» излязъл и К. и тримата се сблъскали, но по същото време се намесили и
водачи и пътници от други спрели леки автомобили, които разделили спорещите.
Св. Г. останал на място, а обв. И. и К. се качили в л. а. «Опел Вектра», който
обв. И. привел в движение и избягал с него от местопроизшествието. Поведението
на водача на л. а. «Опел Вектра» станало достояние на множество лица, които в този
момент се намирали до посоченото кръстовище и предизвикало възмущението им.
Видно от заключението на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на Д.А.Г. е било причинено разкъсно-контузна
рана в окосмената част на главата вляво. Било е
причинено разстройство на здравето извън случайте на чл.128 и 129 от НК. Описаното
травматично увреждане е причинено по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет. Същото отговаря добре да е получено към
инкриминираната дата. Раната може да бъде получена както от удар посредством
тъпата част на нож /неговата дръжка/, така и от дръжката на чук.
Описаната фактическа обстановка
се установява частично от обясненията на обв. И., частично
от показанията на свидетелите Е.С.Б., както и изцяло от показанията на
свидетелите Д.А.Г., В.М.Х., Х.Г.Д..
Съдът не кредитира обясненията на
обв. И. в частта им, в която същият отрича да е удрял
св. Г. с нож. Обвиняемият твърди, че веднъж е ударил пострадалия, но не с нож,
като такъв не е и имало в колата, нито е виждал в ръцете на К.. В този смисъл
са и показанията на св. Б., която твърди, че обв. И.
е ударил св. Г. с шамар. В посочената им по-горе част обясненията на
обвиняемия, респ. показанията на свидетеля, се опровергават от показанията на
пострадалия, както и от тези на св. Д.. Св. Г. твърди, че е бил ударен от обв. И. с нож в областта на главата. В този смисъл са и
показанията на св. Д., който твърди, че е видял обвиняемият да изкарва от
автомобила си нещо като нож, с който е замахнал към пострадалия и го е ударил.
Именно в подкрепа на показанията на свидетелите Г. и Д. е и заключението на
съдебномедицинската експертиза. Действително в същото е посочено, че по вида на
раната и нейната морфологична характеристика не може да се разграничи с кое от
упоменатите в свидетелските показания две средства е било причинено
увреждането, но същото е възможно да е причинено от удар посредством тъпата
част на нож /неговата дръжка/ и от дръжката на чук. В експертизата не е описан
като механизъм на причиняване на травматичното увреждане удар с шамар в
областта на главата. Предвид изложеното обясненията на обв.
И. следва да се приемат за негова защитна позиция, поради които и съдът не ги
кредитира. Що се отнася до св. Б. тя също може да се счита за заинтересовано от
изхода на делото лице, тъй като, както самата тя посочва в показанията си, са
гаджета с обвиняемия.
От обективна страна фактите по
делото се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства: Протокол за
оглед на местопроизшествие от 28.05.2016г. /л.5-л.6/, албум за посетено
местопроизшествие /л.9-л.14/, медицински документи /л.15, л.16/,
съдебномедицинско удостоверение № 521/2016г. /л.31/, характеристична справка
/л.58/, справка за съдимост /л.60/.
В подкрепа на фактическата обстановка е и
вещественото доказателство по делото – 1 бр. тампон с червеникава течност,
иззета при извършения оглед на местопроизшествието.
Описаната фактическа обстановка
се подкрепя и от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено с
нужните знания и опит в съответната област.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че обв. И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК за това, че на
28.05.2016г. в гр. Пловдив е причинил по хулигански подбуди на Д.А.Г., ЕГН **********
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК – лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата
в окосмената част вляво.
От обективна страна, с действията
си обв. И. е реализирал обективните признаци от
състава на посоченото престъпление, тъй като е причинил на св. Г. разкъсно-контузна рана на главата в окосмената част вляво,
причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, от
което следва да бъде направен изводът, че на пострадалия е била причинена лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
От субективна страна,
престъплението е извършено с пряк умисъл. Обв. И. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Деянието
обвиняемият е извършил по хулигански подбуди, като мотивът му не е бил да
засегне пострадалото лице предвид липсата на каквито и да било лични отношения
с него. Обв. И. и св. Г. не са се познавали и не са
имали каквито и да било отношения преди това. Основният мотив на обвиняемия е
бил да демонстрира явно неуважение към обществото, незачитане на правните норми
чрез посегателство върху пострадалия. Обвиняемият е искал да изяви себе си,
погазвайки установения ред, да докаже, че може да върши това, което иска,
независимо от нормите на обществото. Той е целял провокация, което прави извършеното
от него демонстративно. Деянието си обв. И. е
извършил на публично място, като същото е станало достояние и на други хора,
които дори се намесили, за да предотвратят конфликта.
Предвиденото от закона наказание
за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1
от НК е лишаване от свобода до три години. От приложената към делото справка за
съдимост се установява, че обв. И. не е осъждан.
Същият не е освобождаван от наказателна отговорност. Наред с горното от
деянието няма настъпили съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че обв. И. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. При
индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички
обстоятелства по делото – признанието на вината, съжалението за стореното,
оказаното, макар и частично съдействие за разкриване на обективната истина по
делото, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и намира, че на
същия следва да бъде наложена глоба при смекчаващи обстоятелства, а именно в
минимално предвидения размер от 1 000 лв. Така определеният размер на глобата
се явява справедлив и съобразен с имотното състояние на обвиняемия.
Вещественото доказателство по
делото – 1 бр. тампон с червеникава течност следва да се унищожи като вещ без
стойност.
На основание чл.189 ал.3 от НПК обв. И. следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР
гр. Пловдив сумата от 202.86 лв., представляваща направени по делото разноски.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
АМ