РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Велико Търново, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500838 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ч. М. М., с адрес с. О., община С., ул.“И.“ № ..,
против Решение № 260079/13.08.2021г. по гр.дело № 1043/2020г. по описа на Районен съд -
Свищов, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове,
предявени от „А.“ ЕООД срещу М. с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл.79
ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С първоинстанционното решение съдът е уважил частично исковата
претенция, като е приел за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 1 198.34 лв. – главница за предоставени услуги по
поддръжка на колесен товарач и млекопровод и доставка на консумативи и сумата от 365.16
лв. – мораторна лихва за забавено плащане за периода от 07.08.2017г. до 07.08.2020г., както
и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
10.08.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 793/2020г. по описа на Районен съд - Свищов и е отхвърлил исковата
претенция за мораторна лихва в размер на 154.16 лв. за периода от 17.09.2015г. до
07.08.2017г. Предмет на въззивната жалба е постановеното от районния съд решение в
частта, в която е уважена исковата претенция. Жалбоподателят счита, че в атакуваната част
съдебният акт е недопустим, доколкото ищецът не е представил доказателства на
заповедния съд, че е подал ИМ в срока по чл.414 ал.4 ГПК, респ. неправилен поради
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Намира за неправилни
1
изводите на съда за наличието на облигационно правоотношение между него и дружеството-
ищец по договор за доставка на консумативи и поддръжка на колесен товарач и
млекопровод. Счита, че направените от съда правни изводи не следват от събраните по
делото доказателства. Прави искане за обезсилване на обжалваното решение, като
недопустимо, респ. за отмяна на същото в обжалваните му части и постановяване на друго,
с което предявените искове бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна - „А.“ ЕООД, чрез процесуалния й представител по пълномощие – адвокат П.Г., в
който заема становище за нейната неоснователност, съответно за допустимост и правилност
на обжалваното решение. Претендира сторените във въззивното производство разноски.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът поддържа изложените във
въззивна жалба доводи за недопустимост, респ. неправилност на атакувания акт. Излага
подробни съображения в писмена защита, представена в указан от съда срок.
Ответната по жалбата страна, чрез своя пълномощник, поддържа в писмен вид
отговора на въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение, като неоснователна.
Поддържа искането си за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80
ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – Свищов е било образувано по искова молба на
„А.“ ЕООД срещу Ч. М. М., с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79
ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищцовото дружество сумата от 1 198.34 лв. – главница за предоставени
услуги по поддръжка на колесен товарач и млекопровод и доставка на консумативи и
сумата от 519.32 лв. – мораторна лихва за забавено плащане за периода от 17.09.2015г. до
07.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 793/2020г. по описа на Районен съд – Свищов. Изложени са
твърдения, че на 11.06.2013г. ответникът закупил от „Ф.Т“ ЕООД централен млекопровод
марка „Delaval“, тип RTS и колесен товарач марка „Weidemann“, модел Т4512 СС 40, а
продавачът, от своя страна, сключил с ищеца договор за доставки на части и сервизно
обслужване на машини, търгувани от него с марки „Weidemann“, „Delaval“, „Joskin“.
Посочено е, че при необходимост от сервизно обслужване на закупената техника и доставка
на консумативи за нея, ответникът се обръщал със заявки към ищеца, а последният
извършвал заявените дейности, след което начислявал стойността на предоставените услуги
и консумативи по предварително договорени между тях цени. Ищецът твърди, че на
01.09.2015г. негови техници констатирали и отстранили дефект „обърната пружина на
филтъра“, за което била изготвена работна карта № 0001851 от с.д., а на 17.09.2015г. за
предоставената услуга била издадена фактура № ********** на стойност 135.60 лв. с
неплатен остатък от 119.74 лв. На 15.11.2015г., съгласно работна карта №
0001663/15.11.2015г., бил констатиран и отстранен дефект „изгоряло контролно табло на
млечната помпа и траф на таблото /проблем на захранването/“, за което била издадена
фактура № **********/17.11.2015г. на стойност 130.20 лв. На 09.12.2015г., съгласно
работна карта № 0001885 от с.д., била извършена инспекция от служители на ищеца във
фермата на ответника, при която не бил установен проблем в машината, проверено било
маслото на двигателя и хидравликата и издадена фактура № ********** от с.д. на стойност
132 лв. На 13.02.2016г. ищецът твърди, че доставил на ответника консумативи, предадени с
приемо – предавателни протоколи № 00004817 и № 00000938 от с.д., за което били издадени
съответно фактури № **********/15.02.2016г. и № **********/15.02.2016г. На 29.08.2016г.,
съгласно работна карта № 0002100 от с.д., било извършено обслужване на машината – смяна
на филтри и масла, при което били вложени филтри, двигателно и хидравлично масло.
2
Издадена била фактура № **********/17.11.2015г. на обща стойност 607.84 лв. Посочва, че
всяка една от посочените фактури била изпращана на ответника с препоръчано писмо, но по
същите не е постъпвало плащане от него. Поради това ищецът подал заявление по чл.410
ГПК за дължимите суми, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 793/2020г. по
описа на Районен съд-Свищов, по което се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение за вземанията по цитираните фактури. Заповедта била връчена на длъжника,
като в срока по чл.414 ал.2 ГПК той подал възражение за недължимост на същите и след
дадени указания от съда по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, ищецът подал настоящата ИМ.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подал писмен отговор на ИМ, в който заел
становище за недопустимост на предявените искове поради непредставяне от страна на
ищеца на доказателства за предявяване на исковете в законоустановения срок по чл.415 ал.4
ГПК и нередовност на ИМ поради неприлагане към нея при подаването й на документ за
заплатена държавна такса. Не оспорва, че е закупил процесната апаратура от „Ф. Т.“ ЕООД,
но оспорва да е извършена доставка на консумативи. Твърди, че не дължи плащане на
посочените услуги, тъй като същите представляват по своето естество гаранционно
обслужване. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираната лихва за забава.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства – цитираните фактури,
работни карти към тях, двустранен протокол от 29.08.2016г., заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, както и гласните доказателства, районният съд е уважил исковите
претенции за главница и лихва за забава до размера от 365.16 лв., приемайки за доказан
факта на извършване на услугите и доставяне на консумативите от ищеца на ответника,
съответно липсата на доказателства за погасяване на вземанията по процесните фактури
чрез плащане.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Исковата молба за установяване на оспорено от ответника вземане по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение е подадена в срока по чл.415 ал.4 от ГПК, тъй
като след извършена служебна справка съдът установи, че съобщението от 24.09.2020г.,
ведно с указанията на заповедния съд до заявителя в заповедното производство, че може да
предяви иск срещу длъжника в едномесечен срок от получаването му, е надлежно връчено
на „А.“ ЕООД на 05.10.2020г., а доказателства за предявяването му дружеството е
представило на 03.11.2020г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. По предмет и обем
исковата претенция напълно съвпада с предмета и обема на присъденото в заповедното
производство със Заповед № 497/13.08.2020г. по ч.гр.дело № 793/2020г. на Районен съд-
Свищов вземане, произтичащо от възникналите между страните договорни отношения по
процесните фактури. С оглед на изложеното, предявените установителни искове са
процесуално допустими и правилно са разгледани от районния съд.
Не се спори по делото и събраните доказателства установяват, че ответникът е закупил
от „Ф. Т.“ ЕООД машини и оборудване, отразени в техническа спецификация към договора
за покупко-продажба, приложен по делото, а именно централен млекопровод DeLaval, тип
3
RTS и колесен товарач WEIDEMANN, модел Т 4512 СС 40 с кабина. Представените по
делото шест фактури, издадени от ищеца на ответника, обективират отделни договорни
правоотношения между страните, по четири от които ответникът е възложил, а ищецът е
изпълнил съответната работа по техническо обслужване на закупената от ответника
апаратура и по две от които ответникът е закупил консумативи за експлоатация на
машините. Същите съдържат наименование на извършените услуги, съвпадащо с вписаната
такава в представената към всяка от тях работна карта, съставена в деня на извършване на
съответната услуга, съответно наименование на предоставения консуматив, тяхното
количество и цена. Представените по делото работни карти от 01.09.2015г., 15.11.2015г. и
29.08.2016г., представляващи по своето естество частни свидетелстващи документи,
подписани от ответника, установяват предоставените на тези дати услуги по техническо
обслужване на процесните машини. Работната карта от 09.12.2015г. не съдържа подпис на
ответника, но фактът, че последният е признал задълженията си по всички фактури /с
изключение на издадената на 29.08.2016г./ се установява от приложения по делото
двустранно подписан протокол от 29.08.2016г., съгласно който е поел задължението да
заплати дължимата по тях сума в срок до 30.09.2016г. Досежно възражението на ответника,
че не дължи заплащане на предоставените услуги по издадените фактури, тъй като те се
обхващат от едногодишното гаранционно обслужване на процесната техника, настоящият
състав препраща към мотивите на първостепенния съд на основание чл.272 ГПК. Видно от
представените от ищеца писмени доказателства /по отношение на същите не е настъпила
преклузия, както смята ответникът, доколкото те са представени по негово искане след
дадени указания от страна на съда в първото съдебно заседание след изготвяне на доклада
по делото/, включително и представените от ответната страна документи - условия за
гаранционна поддръжка, приемо-предавателен протокол и протокол за 72-часова проба при
експлоатационни условия, предоставените на последния услуги не попадат в обхвата на
гаранционното обслужване, а по отношение на услугите по последната издадена фактура
освен, че същите не се обхващат от гаранционното обслужване, те не попадат и в
гаранционния срок.
Ето защо, исковата претенция на „А.“ ЕООД се явява основателна и доказана и
подлежи на положителна санкция. Идентичен правен резултат е постановил и
първоинстанционният съд, чието решение, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди в обжалваната част.
При този изход на спора, на въззивника не се следват разноски. Въззиваемата страна е поискала
присъждане на разноски за въззивното производство, което искане следва да бъде уважено и в нейна полза
присъдена сумата от 450 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат
/видно от договора за правна защита и съдействие и преводно нареждане от 30.11.2021г./.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260079/13.08.2021г. по гр.дело № 1043/2020г. по описа
на Районен съд - Свищов в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ч. М. М., ЕГН **********, с адрес с. О., община С., ул.“И.“ № .. ДА
ЗАПЛАТИ на „А.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С., ул.“К. Л.“ №
..., направените в настоящото производство разноски в размер на 450 /четиристотин и
петдесет/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5