РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Велико Търново , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ивелина Солакова
Пламен Борисов
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500705 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на “В. и к. Й.” ООД,
ЕИК ... със седалище гр. В.Т. срещу решение № 86 от 14.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 800 по описа за 2019г. на Районен съд – Павликени, с
което “В. и к. Й.” ООД е осъдено да заплати на С. В. С. с ЕГН: ..., от гр. П.,
ул. П. К., № ... на основание чл.55, пр.1 от ЗЗД сумата 2 644.72лв. /двехиляди
шестотин четиридесет и четири лева и седемдесет и две стотиники/,
представляваща платена без основание сума по издадена фактура
№**********/31.10.2016г. за период от 21.06.2016г. -20.10.2016г. за обект в
гр. П., ул. П. К., № .. абонат 9105674, партида 6010/150, ведно със законнта
лихва от 19.09.2019г. до окончателното изплащане и 1 126,00лв. / хиляда сто
дведесет и шест лева/ направени разноски по делото.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението, като постановено при съществено нарушение на
1
процесуалните правила. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното
решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
Насрещната страна излага доводи за нейната неоснователност, като
се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в
съответствие със събраните в хода на производството доказателства, а
така също че като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен
отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство
въпроси, поради което счита, че следва да се ползват мотивите по него
съобразно чл.272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените
с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително
следните мотиви:
Няма спор между страните, че с фактура от 31.10.2016г ищецът е
заплатил сумата от 2 644.72лв. на ответното дружество като във
фактурата е посочено, че сумата се отнася за период от 21.06.2016г -
20.10.2016г при отчетени показания на водомера: старо показание 687 и
ново показание 1945 след приспадане на служебно начислени 35 единици или
общо 1223куб. м вода от 1.28лв./куб.м или обща сума 1565.44лв., както и
сума за канал върху 1223 куб.м по 0.11лв/куб.м или общо 134.53лв. и такса
пречистване върху 495куб. м -сума в размер на 39.60лв. Общата данъчна
основа е 1 739.57лв., начислено ДДС 20% от 347.91лв. или общо сума 2087лв.,
върху която е начислена лихва от 557.24лв. за 961дни. Отбелязана е дата на
плащане - 19.07.2019г. Не се спори, че сумата е платена от ищеца на
ответното дужество. Спорно е дали ищецът е заплатил дължима 2
2
644.72лв. за ползвана вода, такса канал и пречистване или е недължимо
платена - с начална липса на правно основание. По делото е представен КП
от 20.09.2016г за абоната. В него е посочено, че водомерът върти
чувствително на силна и на слаба струя като последното отчитане е
713кубм е на 19.07.2016г , а при проверката- 1926куб.м. Посочен е № на
водомера и номера пломби. Отбелязано е, че ищецът е отказал да подпише
протокола. Представен е втори КП от 21.09.2016г, в който е посочено, че
водомерът има показание 1927куб.м и при проверката не са открити
течове, а пломбите на холендрите са скъсани като собствениците
отказват да подпишат протокола. Представена е кореспонденция между
ищеца, КЕВР и ответното дружество. Видно от писмо, от 22.11.2016г по
повод жалба от 07.11.2016г от ищеца, КЕВР е указала на ищеца изясняване
на посочени в писмото обстоятелства. Представен е отговор от
ответното дружество по повод жалба от ищеца от 05.07.2019г, в което е
посочено правото на оператора да има достъп за извършване на ремонтни
дейности по В и К мрежите и съоръженията в имотите на потребителите
съгласно чл.6 ал.1 от ОУ и задължението на потребителите да заплащат в
30дневен срок след датата на фактуриране дължимите суми. Посочено е, че
към 11.07.2019г задължението за имота е 3 820.44лв. и че при неплщане до
22.07.2019г ще бъде прекъснато водоподаването. Представени по делото
са фактури за предишни периоди на отчитане: м. януари 2015г, м. март
2015г, м. април 2015г,м. май 2015г, м. юни 2015г, м. юли 2015г, м. август
2015г, м. септември 2015г и м. октомври 2015г, по които е
заплащано между 20-30лв. ползвана вода и канал на месец за имота.
Представена е справка-извлечение , в която е посочено задължение за
отчетен период 21.06.2016г - 20.10.2016г на стойност 2 087.48лв., лихва за
961дни от 557.24лв. или обща сума 2 644.72лв. , отбелязана като платена.
Представено е ксерокопие, идентично със стр.150 от карнетка,
касаещо данни за водомера и отчетените показания за процесния имот. В
показанията на водомера са описани на дата 19.07.2016г показание
713кубм, на 21.08.2016г- отбелязване „х“, на 19.09.2016г в графа показания е
записата дата 21.09.2016, на дата 20.10.2016г е записано 1945 куб. м. и на
дата 21.11.2016г е отбелязано показание 1965куб.м. Представена е справка
за консумация за имота на ищеца за период 30.01.2015г - 31.10.2016г, от
която е видно, че до 30.06.2016г вкл. абонатът е консумирал между 13 и 23
3
кубм вода, а за периода 30.06.2016- 31.10.2016 след приспадане на 35кубм
служебно начислени, е изразходил 1223куб.м вода. Представена е схема на
външно водоснабдяване на процесния имот. Представено е заявление за
последваща проврка на средство за измерване и приложение към него, в
което под №1 е записан № като фабричен номер на СИ и опис на
водомерите за метрологична проверка.
Предявен е иск с правно основание член 55, предложение 1 от ЗЗД - иск
за осъждане на ответника за връщане на платена сума от ищеца при
начална липса на основание.
Вещото лице по СТЕ е категорично, че за да премине през тръбите
това количество вода, то следва тръбата да е срязана изцяло. Не е доказано
ищецът да има в двора си някакви съоръжения, поливни системи,
изискващи източване на голямо количество вода. Напротив, видно от
представинте доказателства преди дата 30.11.2016г. средномесечна
консумация за 1 година от ищеца за имота е 12.33куб.м, а след това
28.06.2019г. средно месечното количество използвана вода е 17.63кубм.
Посоченото в процесната фактура, издадена въз основа на констативните
протоколи количество вода и заплатено от ищеца, се явява изключително
високо. Недоказано е твърдението на ответника, че това количество вода е
доставено и използвано от ищеца, т.е правното основание за извършеното
плащане от ищеца, а това е било в негова доказателствена тежест при
пълно и главно доказване.
Представената по делото фактура и справки за доставени В и К
услуги до процесния обект, са едностранно съставени документи от
ответното дружество и също не представляват доказателство за
удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те също
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.180 от
ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те
притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че
съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като
издател на фактурата, респ. на справката. Поради тези правни
съображения съдът правилно не приема за установени обстоятелствата,
удостоверени в тези частни свидетелстващи документи.
4
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въз основа на отправеното от ответник жалба искане и на основание
член 78 от ГПК, подателят на жалбата следва да бъде осъден да му
заплати направените пред настоящата инстанция разноски, които са в
размер на 420,00 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86 от 14.07.2020г., постановено по гр. д.
№ 800 по описа за 2019г. на Районен съд – Павликени.
ОСЪЖДА “В. и к. Й.” ООД, ЕИК .., със седалище гр. ВТ, ул.”П. Я.”, № .
да заплати на С. В. С. с ЕГН: .., от гр. П., ул. П. К., № .. сумата от
420,00лв., представляваща сторени по делото съдебно -деловодни разноски
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2,
точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5