№ 90850
гр. София, 25.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20241110102640 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на „Инвест финанс енд брокерс“ ЕООД срещу А. М. Б. за сумата от 663,64
лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 23671 от 28.07.2018г.,
сключен между длъжника и „Кредит Тайм“ ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 11.11.2021г., сумата от 214,58 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.07.2018г. до 27.08.2019г.,
сумата от 815,48 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение по договора за кредит, сумата от 13,96 лв., представляваща такси за
изпращане на уведомление по чл. 99 и покана за плащане, както и за сумата от 146,90
лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
30.10.2022г. до 10.01.2024г. Заявителят е изложил твърдения, че процесните
вземанията са признати за дължими от длъжника със сключването на споразумение
между страните на 31.01.2022г., което също не е било изпълнено от длъжника.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната лихва и
лихвата за забава на 25.06.2024г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по договор за паричен заем № 23671 от
28.07.2018г. и такси за изпращане на уведомление по чл.99 и покана за плащане, съдът
намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя, длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП, по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на
чл.143 – 148 ЗЗП.
Заявителят претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
1
на обезпечение, изразяващо се в издаване на запис на заповед от кредитополучателя,
поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 11 от общите условия към договора и/или
други подходящи обезпечения. По същество описаната претенция за неустойка излиза
извън присъщите функции и е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Отделно от това по този начин се заобикаля
законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при
забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза
се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите,
чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано.
Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо.
По отношение на претендираните такси за изпращане на уведомление и покана за
плащане, настоящият съдебен състав намира, че уговорките в договора за
потребителски кредит, въз основа на които се дължат посочените такси противоречи на
чл.33 ЗПК и чл.143 ЗЗП и в тази част възниква обоснована вероятност, че са
неравноправни и имат за цел единствено да заобиколят императивните разпоредби на
чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК – чл.411, ал.2, т.3 ГПК. При съобразяване характера на
правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване
ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския
процес за това вземане заповед за изпълнение не следва да се издава.
С оглед изложените от заявителя фактически твърдения, процесните вземания се
претендират от него въз основа на сключено с длъжника извънсъдебно споразумение
от 31.01.2022г., с което се твърди, че същите са признати за дължими от последния. С
оглед изложените по-горе мотиви относно нищожността на цитираните клаузи от
договор за паричен заем №23671 от 28.07.2018г., въз основа на който е сключено и
процесното споразумение от 31.01.2022г. и съгласно чл. 366 ЗЗД, сключената между
страните спогодба относно тези вземания също е нищожна, съответно не следва да
бъде издавана заповед за изпълнение за тези вземания и заявлението в тази част следва
да бъде отхвърлено.
2
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта
разноските съобразно отхвърлителната част от заявлението за сумата от 233,50 лв.
/16,59 лв. държавна такса и 216,91 лв. адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на
„Инвест финанс енд брокерс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу А. М. Б., ЕГН
**********, в частта сумата от сумата от 815,48 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по договор за паричен заем № 23671 от
28.07.2018г., сключен между длъжника и „Кредит Тайм“ ЕООД, вземанията по който
са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 11.11.2021г., за сумата от 13,96 лв.,
представляваща такси по договора за кредит, както и за направените по делото
разноски в размер на 233,50 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3