№ 239
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330208201 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който „Ес Джи Финанс“ ООД, с ЕИК: ***, е
санкционирано с административно наказание имуществена санкция в размер
на 2000.00 лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Жалбоподателят, „Ес Джи Финанс“ ООД, оспорва законосъобразността
на обжалвания ел. фиш и моли същият да бъде отменен. Претендират се и
разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на
така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
От фактическа страна се установява следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество. Разгледана по същество същата е основателна. Съображеният за
това са следните:
1
Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
Освен това с ТР 1/2014 на ВАС се прие, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява по правното си действие едновременно към АУАН и НП.
Затова при очертаване на задължителното съдържание на ЕФ
субсидиарно приложение на основание чл. 84 ЗАНН следва да намерят и
задължителни указания на ППВС 1/1953, според което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
С оглед гореизложените принципни положения трайната съдебна
практика е приела, че възможност за потвърждаване ЕФ съществува само при
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. В ЕФ пълно, точно и ясно да са описани фактическите положения, които
са основание за ангажиране на отговорността на дееца- тоест да са
посочени всички елементи от обективна и субективна страна на
вменения административен състав;
2. фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да се установяват
от доказателствата по делото;
3. фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да сочат на
извършване на съставомерно деяние;
4. в ЕФ пълно, точно и ясно да е описана правната квалификация на
извършеното деяние;
5. фактическите положения описани в ЕФ да съответстват на дадената от
наказващия орган правна квалификация;
6. фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния ред, а именно с
ЕФ, а не с НП
2
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване
за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този
момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята
правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената
част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.
№ 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери приложение
при оспорване на електронни фишове пред съда.
Тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд
От гореизложеното следва, че ЕФ следва безусловно да се отмени:
- ако в него не са описани всички съставомерни фактически признаци от
субективна и обективна страна на вменения административен състав;
- или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда
се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са
надлежно предявени на дееца чрез описването им в ЕФ;
- или ако фактите, така както са описани в ЕФ (без съда да установява
нови положения, които не са надлежно предявени на нарушителя) не
3
позволяват реализиране на отговорността на дееца по съответния
процесуален ред, тоест с ЕФ, вместо с НП.
Изискванията за реквизити на АУАН, НП и ЕФ са императивни и те не
могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от
доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на
Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от
21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм.
н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
Приложени към процесния случай гореизложените принципни
положение водят до следните изводи:
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638,
ал.1 КЗ и чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността
на дееца с електронен фиш за вменения административен състав следва да са
налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
-наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
-за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност;
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач;
-управлението да е установено с АТСС.
На следващо място, за да възникне въобще задължение за собственика
да сключи задължителна застраховка гражданска отговорност по смисъла на
чл. 483, ал.1, т.1 ЗДвП, МПС следва да не е спряно от движение.
4
Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни
обстоятелства:
че МПС не е спряно от движение;
че с АТСС е заснето „управление“ на МПС, тоест неговото движение по
отворената за обществено ползване пътна мрежа;
че към датата на заснетото управление за МПС „липсва сключена
валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
следва не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да
са описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в
предмета на доказване по делото.
В процесния ЕФ липсва отразяване на което и да било от посочените
съставомерни обстоятелства, като използваната техника за описание на
фактическите признаци на нарушението, чрез посочване, че е установено
нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), без изобщо да е
конкретизирано какво е то, не отговаря и на най-елементарните изисквания за
съдържание на ЕФ.
Посоченото се явява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ,
доколкото същият не отговаря на законоустановените изисквания за
реквизити.
В този изричен смисъл е и трайната практика на съдилищата от
страната, като особено внимание заслужават най-актуалните Решение №
1001 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 729 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2027 от 12.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2220 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, при
които ЕФ за същото по вид нарушение, е отменено поради нарушение на
изискванията за реквизити при значително по-добро описание на
съставомерните белези на извършеното нарушение.
В случая констатираните пороци при описание от фактическа страна на
съставомерните признаци на допуснатото нарушение няма как да бъдат
санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен
дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на
защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде
отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
5
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за
които се наказва и действителните правни рамки на повдигнатото му
обвинение едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече
реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да
са надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството
по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По
настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът
на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл. 18, ал. 3 от
Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
6
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Предвид и горното искането за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, но до размер от 300 лв., като се отхвърли претенцията за разноски за
разликата над 300 лева до пълно претендирания размер от 400 лв. В тази
връзка съдът взе предвид, че с постъпилото писмено становище от страна на
въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на разноските.
Съдът отчете, че в случая се касае за дело, което не се отличава с фактическа
и правна сложност, точно обратното, а също така, че от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е депозирана единствено жалба
и писмено становище, без явяване в съдебното заседание. Ето защо съдът
намери, че минималният предвиден размер се явява съответен на
фактическата и правна сложност на делото и на извършената по него дейност
по процесуално представителство. Ето защо Съдът осъди ОД на МВР
Пловдив, да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер от 300
лева.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който „Ес Джи Финанс“ ООД, с ЕИК: ***, е
санкционирано с административно наказание имуществена санкция в размер
на 2000.00 лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на „Ес Джи Финанс“ ООД, с
ЕИК: ***, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща разноски по
делото пред Районен съд-Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разноски за разликата над 300 лева до пълно претендирания размер от 400.00
лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7