Определение по дело №1174/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. чл.317 от ГПК.

С решение № 57/20.04.2012 г., постановено по гр.д. № 5/2012 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от Е. М. Я. от Г., против Директора на Д.– М. за отмяна на заповед № 2/13.07.2011 г. на Директора на Д.за прекратяване на трудовото му правоотношение, възстановяване на предишната му работа като ш. в Д.– М., изпълнявана преди прекратяване на трудовия му договор и присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 3048 лв., като неоснователни и недоказани.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Е. М. Я., представляван от процесуалния си представител, който го обжалва като порочно-неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и доказателствата по делото. В жалбата се сочи, че на 23.03.2011 г. не му било възложено от директора на Д.– М. да предприеме действия по проверка и евентуално поправка на автомобил марка “Л.Н.”, с рег. № * **** ** във връзка със стържещи звуци, които се чувА. по ходовата част. Сочи, че за времето от 23.03.2011 г. до 31.05.2011 г. автомобилът изминал 3000 км. и ако е имало такива повреди, то това би довело до авария. Не било вярно и обвинението, че на 03.06.2011 г. не бил изпълнил законно нареждане на работодателя по смисъла на чл.187, т.7 от КТ, тъй като при прегледа на автомобила не били констатирани дефекти и неизправности, за което бил съставен протокол с дата 03.06.2011 г. Този документ бил подписан от отговорника на сервиза – свидетеля А.А. и бил даден на председателя на комисията А.Ю., който заявил, че комисията няма да подпише протокола, тъй като директорът на Д.– М. наредил да се впишат неизправности на автомобила. Въпреки отказа на комисията въззивникът взел протокола и го представил на директора г-н К.И.. Ноторно било обстоятелството, че ако автомобилът не бил изправен към 23.03.2011 г. нямало как да измине 3000 км. и да няма последици от неизправността. На 25.05.2011 г. автомобила бил прегледан в автосервиз на “М.” – Г., където изрично бил посочен преглед на ходовата част, като не били констатирани дефекти. Свидетелят С.К. установил, че издадената фактура била платена от ответника по банков път. Невярно било твърдението, че не бил предал протокола от комисията, тъй като този протокол бил благоприятен за въззивника. Съставени били още два протокола с различно съдържание. Не следвало да се кредитират показанията на свидетелите, ангажирани от ответника, тъй като същите били служители на Д.- М. и били зависими от директора. Сочи се също, че показанията на тези свидетели били и нелогични, като се излагат съображения в този смисъл. Моли съда да отмени обжалваното решение на Момчилградския районен съд и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, въззивникът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемият “Д. Г. С. М.” – Г., представляван от процесуалните си представители, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. Излагат се съображения, че работодателят е установил извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, като при налагане на наказанието е спазил всички, заложени в закона изисквания по чл.198 от КТ, чл.194 от КТ и чл.195 от КТ. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, като във въззивната жалба не съществувал конкретно посочени нарушения на процесуалните правила. Въззивната жалба била неконкретизирана, тъй като не посочвала в какво точно се състои порочността на обжалваното решение. Посочените от въззивника факти не водели до извод, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Молят съд ада постанови решение, с което изцяло да потвърди обжалваното решение на Момчилградския районен съд, като присъди разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззиваемият, представляван от процесуалните си представители оспорва въззивната жалба по изложените в отговора съображения.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е частично основателна.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно, за отмяна на заповед № 2/13.07.2011 г. на Директора на Д.- М., за възстановяване на Е. М. Я. на предишната му работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Ищецът сочи в исковата молба, че заповедта за уволнение не съдържа фактическото и правно основание, като същата е немотивирана и по този начин ограничавала правото му да се запознае с мотивите на работодателя. Твърди също, че не бил извършил нарушение на трудовата дисциплина, а работодателят не взел предвид тежестта на извършеното, като нарушенията по чл.187, т.3 и 7 от КТ обуславяли наличието на предишни нарушения. Работодателят не събрал доказателства и не ги оценил съобразно с конкретната обстановка и в резултат на това определил Н.ушението като тежко и наложил наказание “уволнение”.

От представеното като доказателство по делото лично трудово досие на Е. М. Я. се установява, че същият е бил в трудово правоотношение с “Д. Г. С. М.” – Г. за времето от 17.11.1992 г. до 01.12.2011 г., като е заемал длъжността “ш.-м.”.

На 01.06.2011 г. бил съставен протокол № 927 от същата дата, видно от който ищецът бил предупреден, че по отношение на него е започнало производство за установяване дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание. Установява се също, че Е. Я. бил помолен от инж. К.И. – директор, да даде обяснения относно извършеното от него нарушение на 23.03.2011 г. при пътуване до гр.С. и констатиран шум в ходовата част на автомобила, когато бил предупреден от директора да провери състоянието на автомобила и да вземе мерки за отстраняване на повредите. За два месеца не бил представен рапорт за състоянието на автомобила и необходимите ремонти, което представлявало неизпълнение на основните му функции и задължения по длъжностна характеристика. Отразено, че Е. Я. е отказал да даде обяснения, като протоколът е подписан от свидетели, съставилият протокола и директора на Д.– М..

Със заповед № 68/02.06.2011 г. на Директора на “Д. Г. С. М.” – Г. била назначена комисия от служители на стопанството, включително и ищеца Е. Я., която да присъства при определяне техническото състояние на автомобил ** ***** ** в технически център и след техническия преглед да изиска писмено резултатите от това. Във връзка с тази заповед назначената комисия изготвила протокол, в който отразила присъствието си при определяне на техническото състояние на автомобил “Л.Н.” * **** ** в Автосервиз “Н.” ООД. Във връзка с извършения технически преглед били съставени три протокола с дата 03.06.2011 г., като в единия, подписан от свидетеля А.А. и ищеца Е. Я., било отразено, че при извършения гаранционен преглед на автомобила не били констатирани дефекти. В другите два протокола, подписани съответно от свидетелят А.А. и други две лица са констатирани дефекти, описани както следва: “подгъната задна щанга, основа на пружина – дясно-огъната”; “изкривена задна напречна щанга”.

Със заповед № 1/13.07.2011 г. на Директора на “Д. Г. С. М.” – Г. Е. М. Я. бил наказан с “дисциплинарно уволнение”, а със заповед № 2/13.07.2011 г. на Директора на “Д. Г. С. М.” – Г. бил прекратен трудовия договор с въззивника. Двете заповеди били връчени на Е. Я. на 01.12.2011 г. при отказ с подписите на двама свидетели.

По делото е представена като доказателство фактура с дата 25.05.2011 г., с издател “М. – М.А.” – Г. и получател Д.– М., за извършени услуги” “кранче парно (кола ** ***** **), антифриз, автоуслуга направен преглед по ходовата част кола ** ***** **”, като е посочено, че заплащането ще се извърши с превод, а фактурата е подписана от Е. Я.. Във връзка с тази фактура било издадено писмо изх. № 701/16.03.2012 г., с което инж.К.И. и гл.счетоводител М.Ф. са декларирал, че към дата 15.03.2012 г. фактура № 119/25.05.2011 г. не е платена от сметката на ЮЦДП – ТП – Д.– М..

От показанията на свидетелите М.А., Л.Д.и А.Ю. се установява, че във връзка със заповед на Директора на “Д. Г. С. М.” – Г. бил извършен технически преглед на лек автомобил марка “Л.Н.” в специализиран сервиз в гр.Кърджали. Установява се също, че били съставени два протокола, първият от които не бил подписан от свидетелите и бил взет от Е. Я., а вторият протокол бил подписан. Свидетелите М.А. и Е.Ф. посочват, че ищецът отказал да даде обяснения за техническото състояние на автомобила, за което бил съставен протокол. От показанията на свидетелите А.А. и Ж.С. се установява, че на лекия автомобил бил извършен преглед два пъти, като при първия път не била установена повреда, а такава била констатирана при втория оглед. Свидетелят С.К. посочва, че на 25.05. извършил преглед на ходовата част на автомобил К 48 70 и издал фактура, а сумата за извършената услуга била платена по сметка. При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на ищеца на предишната работа са основателни и доказани, а решението на Момчилградския районен съд в тази му част е необосновано и неправилно и като такова следва да бъде отменено. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че въззивникът е извършил описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Работодателят не е провел пълно и главно доказване на релевантните за предмета на делото факти и обстоятелства. Така, в заповедта за дисциплиН.но уволнение е визирано Н.ушение на трудовата дисциплина, извършено от Е. Я. и, изразяващо се в непредприемане на действия, по проверка на техническото състояние на служебния автомобил за времето от 23.03.2011 г. до 03.06.2011 г. По делото не са посочени, представени или събрани доказателства, установяващи твърдението на работодателя, че на 23.03.2011 г. е възложил на ищеца да предприеме необходимите действия за извършване на технически преглед на автомобила, във връзка със стържещи звуци, които се чували от ходовата част на превозното средство. Ако приемем, че работодателят е възложил на служителя извършване на технически преглед на автомобила, то тогава е необяснимо обстоятелството, че същият не е осъществил контрол по изпълнението на това свое нарееждане повече от два месеца. Поради тази причина следва да се приеме, че за въззивника не е съществувало задължение да извърши технически преглед на служебния автомобил след 23.03.2011 г. На следващо място не е установена и връзката между нареждането, дадено от директора на “Д. Г. С. М.” – Г. и извършения технически преглед на 03.06.2011 г., така както това е описано в заповедта за уволнение. Не се установява от доказателствата по делото, дали констатираните от директора на “Д. Г. С. М.” – Г. стържещи звуци имат връзка, или са причинени от установената повреда на задна щанга. След като не е установено, че стържещите звуци се дължат на изкривена задна щанга, то не може да се направи извод, че въззивникът не е предприел необходимите действия за отстраняване на твърдяната от въззиваемия повреда. Впрочем, по делото са посочени и представени доказателства, които внасят съмнение в достоверността на протоколите за гаранционен преглед, установяващи нА.чие на повреда на автомобила. Така, видно от представения от ищеца протокол за гаранционен преглед, подписан от свидетеля А.А., при извършения преглед не са констатирани дефекти, а в последващите два протокола такава повреда е установена. Освен това по делото е представена и фактура с дата 25.05.2011 г., от която се установява, че на служебния автомобил е бил извършен преглед на ходовата част, като не са констатирани дефекти. Констатациите във фактурата се подкрепят и от показанията на разпитания по делото свидетел С.К.. Ето защо, следва извода, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че въззивникът е извършил такова нарушение. Но дори и да приемем, че все пак ищецът не е предприел действия по извършване на технически преглед, то това нарушение само по себе си не би могло да обоснове налагането на дисциплинарно наказание “уволнение”, най-малкото поради това, че не е установено кога и при какви обстоятелства е изкривена задната дясна щанга на автомобила. Дали това се дължи на неправомерни действия на въззивника, или на други лица, а освен това не е установено и какви вреди са настъпили за “Д. Г. С. М.” – Г..

Не се установява и второто описано в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно неизпълнение на законно разпореждане на работодателя, изразяващо се в отказ да се предаде протокол с дата 03.06.2011 г. Най-напред от показанията на разпитаните по делото свидетели М.А., Л.Д.и А.Ю. не може да се установи по несъмнен начин, че Е. Я. не е предал съставения протокол на Директора на “Д. Г. С. М.” – Г.. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че протоколът е приложен в личното трудово досие на ищеца, което означава, че протоколът е бил предаден на служители на “Д. Г. С. М.” – Г.. Впрочем, нелогично е въззивникът да не е предал този протокол, тъй като същият отразява благоприятни за него обстоятелства. И накрая, но не на последно място, по делото няма никакви данни работодателят да е поискал обяснения от служителя за това Н.ушение. С протокол изх. № 927/01.06.2011 г. са поискани обяснения от въззивника, но за първото нарушение, визирано в заповедта за уволнение, а именно непредприемането на действия за извършване на технически преглед на служебния автомобил. Относно Н.ушението - неизпълнение на законно Н.еждане на работодателя, изразяващо се в непредставяне на протокол от 03.06.2011 г., то по делото няма данни да са искани обяснения за това Н.ушение, поради което заповедта в тази й част е незаконна само на това основание.

Също така за прецизност и пълнота на изложението следва да се посочи, че исканите с протокол изх. № 927/01.06.2011 г. обяснения за нарушението непредприемане на действия за извършване на технически преглед на служебния автомобил, не обхващат целия период на нарушението, посочен в заповедта за уволнение, а именно от 23.03.2011 г. до 03.01.2011 г. Това е така защото протоколът е съставен и връчен на въззивника (при отказ) на 01.06.2011 г., т.е., преди да е изтекъл визирания в заповедта за уволнение период. Или, за периода на това Н.ушение от 01.06.2011 г. до 03.06.2011 г. не са искани обяснения, поради което заповедта за уволнение е незаконна на това основание и по отношение на първото дисциплинарно нарушение.

Ето защо необосновано и неправилно исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ са били отхвърлени, а решението на Момчилградския районен съд в тази част е неправилно и като такова следва да бъде отменено а исковете уважени изцяло.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, то същият е основателен и доказан до размера на 1185.33 лв. и за периода от 01.12.2011 г. до 10.02.10212 г., в която част решението на Момчилградския районен съд е неправилно и следва да бъде отменено, а искът в тази част уважен. Тежестта на доказване по този иск относно твърдението за оставане без работа е на ищеца, който не е посочил и представил доказателства за целия претендиран период от 6 месеца. Доказателства за оставането без работа са представени за времето от датата на връчване на заповедта за уволнение (материА.зирана в две заповеди) – 01.12.2011 г. до 10.02.2012 г., което се установява от представената регистрационна карта, издадена от Агенция по заетостта, “Бюро по труда” – Г.. От представеното заверено копие от трудовата книжка на въззивника не може да се прецени периода на оставането му без работа, тъй като не е ясно дали са преснимани всички страници и дА. след като са били преснимани няма отбелязвания. С оглед на това за посочения период на ищеца се дължи обезщетение в размер на 1185.33 лв., както следва: 2 месеца и 10 дни х 508 лв. брутно месечно възнаграждение, което се установява от представения фиш за заплати (л.23 от гр.д. № 5/2012 г. по описа на РС – М.). За останлия претендиран период ищецът не е посочил и представил доказателства, поради което този иск в частта и за разликата от 1185.33 лв. до пълния му предявен размер от 3048 лв. и за периода от 10.02.2012 г. до 01.06.2012 г. е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, а решението на Момчилградския районен съд в тази част потвърдено.

При този изход на делото въззиваемия следва да бъде осъден за заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 150 лв., от които 100 лв. за неоценяемите искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ (по 50 лв. за всеки от исковете) и 50 лв. за оценяемия иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, съгласно чл.1 и 2 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК. В полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, а именно 120 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.315, ал.2, във с чл.316 от ГПК, във вр. с чл.317 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 57/20.04.2012 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 5 по описа за 2012 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от Е. М. Я. от Г. против Директора на Д.– М. за отмяна на заповед № 2/13.07.2011 г. на Директора на Д.за прекратяване на трудовото му правоотношение, възстановяване на предишната му работа като ш. в Д.– М., изпълнявана преди прекратяване на трудовия му договор и присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в ЧАСТТА И ЗА РАЗЛИКАТА от 1185.33 лв. до 3048 лв. и за периода от 01.12.2011 г. до 10.02.2012 г., вместо което постановява:

ПРИЗНАВА уволнението на Е. М. Я. от Г., У.С.с.” № *, ап.*, с ЕГН *, извършено със заповед № 1/13.07.2011 г. и заповед № 2/13.07.2011 г. на Директора на “Д. Г. С. - М.” – Г., за незаконно и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Е. М. Я. от Г., У.С.с.” №*, ап.*, с ЕГН * на предишната му работа на длъжността “ш.-м.”, код по НКПД *, в “Д. Г. С. - М.” – Г..

ОСЪЖДА “Д. Г. С. - М.” – Г. да заплати на Е. М. Я. от Г., У.С.с.” № *, ап.*, с ЕГН * сумата в размер на 1185.33 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от 01.12.2011 г. до 10.02.2012 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА “Д. Г. С. - М.” – Г. да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 150 лв.

ОСЪЖДА “Д. Г. С. - М.” – Г. да заплати на Е. М. Я. от Г., У.С.с.” № *, ап.*, с ЕГН * направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 120 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при налчието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от обявяването му.

Председател: Членове:1. 2.