Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 12006 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано след изпращане по подсъдност на т.д. № 116/2018 г. от Софийския
окръжен съд. Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 226
ал. 1 от КЗ
(отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, увеличен с молба от 29.03.2019 г. (л. 88),
в размер на 100 000 лева, като частичен от претенция от 150 000 лева.
Ищецът
Г.И.Д. чрез адв. Дружество „Ч., П.и И.“ излага, че на 09.04.2016 г. в с.
Черноземен обл. Пловдивска, И.И.Ч. при управление на т.а. „Ивеко 70 Ц 15“ с
рег. № ******нарушил правилата за движение и причинил ПТП, като ударил
велосипедиста И. Х.Д. – баща на ищеца. Вследствие удара, пострадалият получил
несъвместими с живота увреждания, довели до настъпването на неговата смърт.
Ищецът чрез своите представители твърди, че произшествието било причинено от водача
на МПС с виновно нарушение на правилата за движение. Твърдението на ищеца е, че
преживявал изключително тежко загубата на баща си, изпитвал душевна болка, изпитвал
негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания, които продължавали, а
състоянието, в което се намирал, се задълбочавало. Внезапната смърт на баща му
причинила на ищеца дълбока мъка, душевни болки и страдания, като ищецът развил
остро душевно разстройство. За автомобила, управляван от причинилия ПТП водач,
била сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „Б.В.И.Г.“ АД с
полица № 03115001197671, валидна от 29.04.2015 г. до 28.04.2016 г. Като се
основава на тези обстоятелства, ищецът Г.И.Д. прави искане до съда да осъди
ответника З. „Б.В.и.г.“ АД сумата от 100 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на И. Х.Д. при ПТП на 09.04.2016 г., виновно
причинено от водач на т.а. „Ивеко 70 Ц 15“ с рег. № ******, със сключена с
ответника застраховка „гражданска отговорност“ с полица № 03115001197671,
валидна от 29.04.2015 г. до 28.04.2016 г., ведно със законната лихва от деня на
увреждането – 09.04.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
„Б.В.И.Г.“ АД чрез порцесуалния си представител оспорва иска. Оспорва
твърдението за противоправно и виновно причиняване на ПТП от водача на МПС.
Твърди, че произшествието е било причинено от неправомерна маневра на
пострадалия при управлението на велосипед. Прави възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, поради нарушаване изискванията на закона за оборудване
на велосипеда със светлоотразител и на водача със светлоотразителна жилетка.
Прави възражение и за прекомерност на претенцията.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
На 09.04.2016
г. свидетелят И.И.Ч. управлявал МПС – т.а. „Ивеко 70 Ц 15“ с рег. № ******по
пътя Карлово – Пловдив, в посока към гр. Пловдив. В района на с. Черноземен
застигнал пострадалия И. Х.Д., който се движел с управляван от него велосипед в
същата посока. При наближаване на велосипедиста, водачът на автомобила св. Ч.
предприел маневра за изпреварване, като управляваният от него автомобил
преминал в лентата за насрещно движение, като при предприемане на маневрата се
е движел с около 54 км/ч. (САТЕ изводи т. 3 л. 53). При наближаване на
автомобила, велосипедистът – постр. Д., предприел внезапна маневра за завой
наляво, като попаднал пред автомобила. Водачът на автомобила предприел аварийно
спиране, но не успял да предотврати произшествието. Автомобилът с предната си
част ударил велосипедиста косо отзад вляво (САТЕ л. 55). Вследствие удара,
пострадалият получил тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: контузия на
главата; линейно счупване на дясната слепоочна кост на черепа; остър
десностранен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; вътремозъчен кръвоизлиз
от дясно теменно, с развит от това компресионно-дислокационен синдром; кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки и контузия на главен мозък с перифокален оток на
мозъчното вещество (СМЕ л. 176). След произшествието пострадалият бил приет за
лечение в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Г.“ гр. Пловдив, като
впоследствие, на 06.06.2016 г. бил преведен в Клиниката по пулмология в същото
лечебно заведение, с данни за десностранна плевропневмония. От получените
травматични увреждания последвало коматозно състояние с принудително залежаване,
причинило тежки възпалителни и дистрофични промени на белите дробове и
вътрешните органи, получени генерализиран сепсис – обща гнойна инфекция на
организма и многоорганна недостатъчност, която била непосредствената причина за
смъртта на пострадалия на 30.06.2016 г. (СМЕ л. 177).
Така
изложената фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност. Механизмът на ПТП се установява от
изготвената по делото автотехническа експертиза и приложените материали от
досъдебното производство – протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за
оглед на веществено доказателство, с приложените към тях албуми с фотоснимки. Вещото
лице в автотехническата експертиза е дало заключение за механизма на ПТП и
възможността за неговото предотвратяване при два варианта: първи вариант – при
предприемане от велосипедиста на пресичане на пътното платно и начало на
движението от банкета от дясната част на платното (л. 43-45); и втори вариант –
при попътно движение на велосипедиста по платното за движение, на отстояние,
по-голямо от 1,5 м от десния край на платното. Същевременно, от показанията на
св. Ч. се установява, че непосредствено преди произшествието велосипедистът се
е движел попътно на автомобила, но в десния край на пътя, „до лявата линия на
банкета, до пътното платно“ (протокол с.з.28.02.2019 г. л. 75). Това дава основание на съда да приеме
изложения от вещото лице първи вариант на механизма на ПТП, с корекция, че
велосипедистът е предприел отклонение вляво след попътно движение в десния край
на пътя, а не пресичане след привеждане на велосипеда в движение от покой. В
случая терминът „заобикаляне“, на който се позовава вещото лице, за да обоснове
вариантът за неподвижност на
велосипедиста преди ПТП, е неточно
употребен от полицейския служител в констативния протокол (т.д. № 116/2018 г.
на СОС л. 8), вместо „изпреварване“. Горното е видно от скицата в същия
протокол, където пред изображението на участник 2 в ПТП (велосипед) е поставена
стрелка, което обозначава участник в движение, а не в покой. Това се
потвърждава от приложения към делото протокол за разпит на полицейския служител
в досъдебното производство, който има характер на писмено доказателство по
смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК – официален документ, който удостоверява извършени
изявления пред съставилото го длъжностно лице. Съгласно изложеното в протокола,
водачът на автомобила е изложил пред разпитвания полицейски служител, че
велосипедистът се е движел по пътното платно (л. 143).
Скоростта
на движение на водача на МПС непосредствено преди произшествието е установена
на около 54 км/ч, съгласно т. 3 от заключението на САТЕ (л. 53, мотиви л.
38-40). Безспорно е установено от приложения препис от протокол за оглед (л.
89), произшествието е настъпило в населеното място – ул. 27 май в с.
Черноземен, в участъка й пред № 17. Няма данни за потни знаци, въвеждащи
ограничение на скоростта на движение в този пътен участък, различни от приетите
в чл. 21 ал. 1 от ЗДВП, поради което съдът приема, че ограничението на
скоростта е било 50 км/ч.
Според
заключението на автотехническата експертиза, при начало на движението на
велосипедиста от банкета, водачът на товарния автомобил е имал техническата
възможност да предотврати ПТП (отговор на 3 зад. - 4.3, л. 42-45). Предвид
установеното по делото движение на велосипедиста в крайната дясна част на пътя
- „до лявата линия на банкета, до пътното платно“ (показания на св. Ч. л. 75),
съдът приема, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да
предотврати ПТП и при попътно движение на велосипедиста, като произшествието се
дължи на закъснение от 1,13 секунди в реакцията на водача при възприемане на
опасността (САТЕ - л. 44, изводи т. 14 - л. 54). Такава възможност той би имал
и при реакцията му при реално възприемане на опасността, ако се е движел със
скорост под разрешената в този пътен участък – 49,2 км/ч (САТЕ - л. 46).
Причинените
на пострадалия травматични увреждания и тяхната причинна връзка с настъпилата
смърт се установяват от заключението на съдебно-медицинската експертиза (л.
168-178). Съдът не приема за основателно възражението на ответника за неяснота
на причинно-следствената връзка, поради липса на аутопсия. Вещото лице е
изготвило заключенията си въз основа на медицинската документация, приобщена
към настоящото дело чрез прилагане на материалите от досъдебното производство,
към които тези документи са били приложени. Не е приложен документ за извършена
аутопсия на пострадалия, но такъв очевидно не е бил налице и в досъдебното
производство, тъй като на него не се позовават и вещите лица по единичната и
тройната СМЕ в ДП. Поради изложеното, съдът приема, че причинната връзка между
произшествието и настъпилата смърт на пострадалия е безспорно установена.
При
така изложените обстоятелства, съдът намира, че произшествието, причинило
смъртта на пострадалия Д., е настъпило поради допуснато от водача на т.а.
„Ивеко“ И.И.Ч. нарушение на чл. 20 ал. 2 изр. последно от ЗДвП, който задължава
водача на ППС да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. От показанията на водача като свидетел в
настоящото производство е видно, че той предприел действие на аварийно спиране
в момента, в който велосипедистът се е „врязал“, но не и още когато
велосипедистът е започнал отклонение наляво (протокол с.з. 28.02.2019 г. л.
75). Тези показания, преценени в съвкупност с цитираната по-горе част от заключението на вещото лице (л. 44, 54) обуславят
извод за несвоевременна реакция на опасността за движение от страна на водача,
според изискването на чл. 20 ал. 2 изр. последно от ЗДвП. От значение е и
нарушение от водача на ограничението на скоростта от 50 км/ч в населено място,
което, ако не е било допуснато, би позволило на водача на избегне ПТП и при
закъснение в реакцията му на опасността.
По
делото не са събрани доказателства, изключващи вината на водача за произлязлото
ПТП, поради което съдът приема, че не е оборена презумпцията за виновност,
прогласена в чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
Не
се спори от страните и е прието с доклада за ненуждаещо се от доказване
наличието на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между
деликвента и ответното дружество.
Виновно
причиненото от застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ водач на
МПС, вследствие от което е настъпила смърт на пострадалото лице, е
застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 4 от КЗ. При валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“, наличието
на застрахователно събитие е основание за заплащане от ответника като
застраховател, на застрахователно обезщетение за причинените вреди, съгласно
чл. 386 ал. 1 и 2 и чл. 394 от КЗ.
Ищецът
по предявения иск за неимуществени вреди е син на пострадалия И. Х.Д.. Той
спада към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду
им се характеризират със силна обич, доверие и емоционална близост. Лицата като
низходящите на пострадалия, каквато е ищцата, търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му.
Това поражда правото на
ищеца да получи застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените
вследствие настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС
ТР 1-2018-ОСГТНК).
От
показанията на свидетеля Т.Н.(л. 76-77) се установява, че приживе е имало много
близки отношения на привързаност, взаимопомощ и любов между ищеца Г.Д. и баща
му – пострадалия И.Д., живеели са заедно и са били много задружни. Според
показанията на свидетелката, след смъртта на баща си ищецът изпитал силна мъка,
която още не могъл да преодолее. От тези показания се установява, че смъртта на
пострадалия е довела ищеца до силен стрес и дълбоко емоционално разстройство.
Допълнително обстоятелство, което обуславя извод за изградена връзка на взаимно
доверие и обич между пострадалия и ищеца, са установените съвместен живот на
пострадалия с ищеца и неговото семейство в един дом и свързаната с това
близост. Силната връзка между пострадалия ищеца като баща и син тях безспорно е
обусловила още по-голяма тежест на емоционалния стрес, който ищецът е преживял
от смъртта на баща си при ПТП. Поради тези обстоятелства, налице са основания
за изплащане на застрахователно обезщетение от ответното дружество на ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди.
При
преценка на размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид както
обстоятелствата по причиняване на смъртта на пострадалия, така и данните за близките
отношения между него и ищеца. Съобразно тези обстоятелства и при прилагане на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът определя сумата от 100000
(сто хиляди) лева като справедлив размер на обезщетението за ищеца Г.Д..
Така
определеното обезщетение следва да се намали поради безспорно установеното
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Безспорно е
установено, че непосредствено преди произшествието пострадалият, без подаване
на сигнал за извършване на маневра, внезапно отклонил движението на
управлявания от него велосипед вляво и пресякъл траекторията на движение на
изпреварващия го товарен автомобил (САТЕ л. 30-31). С тези си действия
пострадалият като водач на ППС е нарушил разпоредбите на чл. 25 ал. 1 и чл. 26
от ЗДвП. Въпреки че не изключват виновното причиняване на ПТП от страна на
водача на товарния автомобил, тези действия на пострадалия безспорно са
допринесли за настъпването на произшествието. Степента на съпричиняване в
случая следва да се определи на 40 %, като според това, определеното като
справедливо обезщетение следва да се намали от 100 000 лева на 60 000
лева. Искът с правно основание чл. чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ е основателен
до този размер. Над този размер, до пълния предявен размер от 100 000 лева
искът следва да се отхвърли.
Ответникът
дължи законна лихва върху обезщетението от 60 000 лева, считано от дата 30.06.2016
- датата на настъпване на смъртта на пострадалия, до окончателното изплащане на
сумата. Искането за присъждане на законна лихва преди тази дата от датата на
произшествието 09.04.2016 г., е неоснователно. Деликтът, на който се основава
претенцията, изразяващ се в настъпване на смъртта на пострадалия вследствие ПТП,
следва да се счита причинен с факта на настъпването на смъртта, независимо че
причината за нея е деяние, извършено преди нейното настъпване.
На
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК и чл. 38 ал. 2 от ЗА, следва ответникът да заплати на
адвокат А.С.И. адвокатско възнаграждение в размер на 2118 лв според уважената
част от иска.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 2400 лева, и разноски според уважената част
от иска в размер на 348 лв.
На
осн. чл. 78 ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски според
отхвърлената част от иска, в размер на 96 лв. На осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, което
увеличава на 450 лева. Според отхвърлената част от иска, ищецът следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда
З. „Б.В.и.г.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** пл. „Позитано“
№ 5 да заплати на Г.И.Д. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 60 000
(шестдесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на И. Х.Д., настъпила на 30.06.2016 г. в резултат на ПТП на 09.04.2016
г., виновно причинено от водач на т.а. „Ивеко 70 Ц 15“ с рег. № ******, със
сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност“ с полица №
03115001197671, валидна от 29.04.2015 г. до 28.04.2016 г., ведно със законната
лихва от 30.06.2016 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от Г.И.Д. срещу З.
„Б.В.и.г.“ АД частичен иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ над сумата от
60 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, както и
искането за присъждане на законна лихва за периода от 09.04.2016 г. до
29.06.2016 г. включително.
Осъжда
З. „Б.В.и.г.“ АД да заплати на адвокат А.С.И. адвокатско възнаграждение в
размер на 2118 лв според уважената част от иска.
Осъжда
З. „Б.В.и.г.“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса
върху уважената част от иска в размер на 2400 лева, и разноски според уважената
част от иска в размер на 348 лв.
Осъжда
Г.И.Д. да заплати на З. „Б.В.и.г.“ АД разноски според отхвърлената част от
иска, в размер на 96 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: