Решение по дело №1866/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2016 г. (в сила от 15 ноември 2016 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20164430101866
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. П., 21.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         П.ски районен съд, V гр. състав на публично заседание проведено на 14.07.2016г. в състав

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретар Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1866 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Иск за увеличаване размера на присъдена издръжка с правно основание чл.150 във вр.с чл. 143, ал. 2 от СК.

         Пред ПлРС е депозирана искова молба от Т.М.П., като майка и законен представител на малолетното дете М.В.А. против В.М.А., с която се твърди, че ответникът е баща на малолетното  дете, род. ***г. Твърди се, че въз основа на решение по гр.д.№ 4659/2013г. на ПлРС е определена издръжка, която бащата да заплаща на детето си, в размер на  100лв. месечно, считано от датата на влизане на решението в сила-11.10.2013г. Твърди се, че към настоящия момент са изминали повече от две години, налице е промяна на обстоятелствата, при които е била определена предходната издръжка, като са нараснали нуждите на детето от храна, дрехи и учебни пособия, тъй като то вече е ученичка в IV-ти клас в ОУ ”Единство”-П.. Твърди се, че определеният размер на издръжката от 100 лв. към настоящия момент е под минималния посочения в закона.  Твърди се, че майката е безработна и издръжката представлява голям проблем за нея. Сочи, че ответникът няма други деца, за които да се грижи и да дава издръжка. Моли съда, да постанови решение, с което на основание чл. 150, вр.чл.143, ал.2 от СК, да измени размера на дължимата издръжка, като осъди ответника да заплаща увеличен размер на издръжка от 100.00 лв. на 200.00лв. месечно, считано от датата на ИМ, до настъпването на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.

Ответникът В.М.А., чрез назначения му особен представител В.Т.И. - адв. от ПлАК, изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Твърди, че от момента на присъждане на издръжката до датата на подаване на ИМ в съда е изтекъл сравнително кратък период от време - около две години и половина и не е налице промяна в обстоятелствата за променяне на присъдената издръжка. Твърди, че детето М.А. все още е ученичка в началното училище и не е налице промяна в обществено-икономическите условия. Твърди, че не е относимо към делото твърдението, че ищцата е безработна.Счита претендирания размер от 200 лв. за завишен. Претендира разноски.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Детето М.В.А. видно от удостоверение издадено въз основа на акт за раждане № 1944 от 28.11.2005г. на Община П., е родено на ***г., към момента е малолетно, и е с родители – ищцата Т.М.П. и ответника В.М.А.. Видно от влязло в сила на 11.10.2013г. Решение № 1607/11.10.2013г. по гр. д. №4659/2013г. на ПлРС, бракът между ищцата и ответника е прекратен с развод на основание чл. 50 от СК. С решението бащата на детето М. е осъден да заплаща месечна издръжка на своето дете в размер на 100 лв., считано от влизане в сила на решението, платима до 5-то число на текущия месец. Родителските права по отношение на детето са предоставени на майката Т.П.. От влизане на решението в сила до момента са изминали 2 години и девет месеца. Видно от служебна бележка № 38/14.03.2016г. на директор Н.П. на Дирекция „Бюро по труда”, ищцата Т.П. е регистрирана като безработна от 20.09.2011г. до 23.01.2012г., както и от 07.03.2016г. От представеното по делото удостоверение №75/18.03.2016г. на директора на Начално училище „Единство” – гр. П., детето М. е записано като редовна ученичка в дневна форма на обучение в IV-ти клас на упоменатото училище през 2015/2016 година. Установи се, че биологичният баща на детето не живее към настоящия момент в Б., а на територията на Г., което бе потвърдено от детето при изслушването му, т. к. то е комуникирало с него. От служебно направената справка от съда на л.56 е видно, че ответникът В.А. има едно единствено дете – малолетната М.В.А. Видно от служебната бележка с изх. №1273/01.07.2016г. на дирекция приходи от местни данъци и такси – община П., В.А. има следните данни за декларирано движимо и недвижимо имущество на територията на общ. П., актуално към 01.07.2016г.: жилище на адрес ****. Социалният доклад на ДСП ОЗД П. в своето изложение съдържа данни за това, че от присъждането на издръжката на 11.10.2013г. до настоящия момент ответникът не я е заплащал и за периода от м.01.2013г. до лятото на 2015г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в Затвора-П.. Социалният доклад съдържа информация за това, че ищцата и детето М.  живеят заедно с бащата и дядото на ищцата, като тя разчита при издръжката на детето на тяхната подкрепа към настоящия момент. Становището на ДСП ОЗД П. е, че е необходимо издръжката за детето да се увеличи и е в интерес на детето.

          Видно от представеното по делото удостоверение за брутния доход на Т.М.П., за периода август 2015г. до февруари 2016г. тя е заемала длъжността санитар в МБАЛ ”Света Марина”-П. ООД като е реализирала доход от общо 2259,82 лв., или средномесечно за този период възнаграждение от 322.83лв. От представената по делото декларация за семейно, материално положение и имотно състояние на ищцата Т.П. към дата 11.07.2016г., семейството ѝ се състои от нея самата и малолетната ѝ дъщеря М.. Декларира, че е безработна без право на помощ и получава добавка за отглеждане на дете в размер на 35 лв., както и че тя и членовете на семейството ѝ не притежават недвижим имот и МПС. Съгласно  служебна бележка с изх. № 11803#1/06.07.16г. на ТД на НАП-П., за ответника В.А. няма данни за сключени трудови договори за период от 11.10.2013г. до 06.07.2016г.

          В о. с. з. на 14.07.2016г. е изслушано детето М.В.А. на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето. Тя заявява, че е на 10 години и на есен ще бъде в V. клас, записана е в училище „Цветан Спасов”, а до преди това е била в училище „Единство”. Посочила е, че ще бъде в паралелка с български и английски, а ако в нея няма места ще бъде в математическа паралелка. Твърди, че иска да тренира лека атлетика и тича бързо, спортува с дядо си, а пред блока с приятели играе футбол. Посочила е, че живее с майка си, дядо си и прадядо си, който е много стар и не може да я гледа. Детето твърди, че баща ѝ е в Г. с негова приятелка и не се е чувала с него отдавна, преустановили са контакти и приятелката му ѝ е казала, че баща ѝ и се сърди. Представителят на ДСП ОЗД-П. С.С. заявява в о. с. з. на 14.07.16г., че по отношение на детето не е оказано някакво манипулативно действие при формирането на неговото мнение, а притеснението му се е заключавало само до това, че за първи път влиза в съдебна зала.

         С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

                    Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условията на живот, необходими за развитието на детето. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали те са работоспособни или могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи според нуждите на детето и възможностите на задълженото лице да я изплаща. С предходното решение, с което е определена първоначално издръжка за детето, страните са уговорили бащата да изплаща издръжка на дъщеря си  в размер на 100лв. Оттогава е изтекъл един не много продължителен период от време, през който съдът намира, че социално-икономическите условия в страната не са се променили  драстично. Нуждите на детето обаче са нараснали с оглед обстоятелството, че то е записано в ново училище за предстоящата 2016/2017 учебна година, като ще бъде в V-ти клас в профилирана паралелка – с български и английски или с математика. С оглед желанието на детето да спортува активно също следва да се приема, че нуждите му от издръжка са нараснали. Съдът отчита и обстоятелството, че предходно определения размер на издръжка от бащата към днешна дата е под законоустановения минимум от 105.00лв. от един родител. Предвид възрастта на детето – 10г. и 8 мес. и предвид факта, че наесен ще започне нов етап от своето образование, започвайки V-ти клас в ново училище и в профилирана паралелка, съдът намира, че средномесечната издръжка на детето М.В.А. е в размер на 300.00лв. месечно. Данните по делото, че майката е безработна и няма доходи, не я освобождават от задължението ѝ да поеме част от издръжката на детето, поради което съдът определя, че тази част от майката е в размер на 120лв. – незначителна над минимума, определен от закона. Остатъкът от средномесечната нужда на детето в размер на 180лв., следва да се поеме от бащата, като съдът намира, че това е в неговите възможности - с оглед събраните доказателства по делото, че ответникът живее в Г. и е в трудоспособна възраст, то неговите възможности са да заплаща без затруднения остатъка от така определената нужда – 180.00лв. на месец. Съдът съобразява, че в страна от ЕС – ФРГ., стандартът на живот е много по-висок, и доходите, които ответника би могъл да реализира в тази държава са по-високи от минималните за РБ. Той не е задължен за издръжка към друго, ненавършило пълнолетие дете, не е възразил че страда от заболявания, които му пречат да реализира доход и съдът прави заключение, че поемането на издръжката на единствената му дъщеря М. от 180.00 лв. е в рамките на неговите възможности. Същевременно съдът констатира, от изложеното в доклада на ДСП П. и съдебното решение по предходното дело, че поемането на задължение за заплащане на издръжка от 100.00лв. от ответника е било в период, в който същия е бил в Затвора и не имал много възможности да реализира високи доходи. Понастоящем той е без ограничения от подобен вид, което му позволява да реализира доходи, при които заплащането на издръжка от 180лв. месечно не би било затруднение за него.  С оглед на гореизложеното, ответникът В.М.А. следва да бъде осъден да заплаща за детето М. увеличен размер на издръжка в размер на 180.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2016г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, като претенцията за размера над 180лв. месечно – до 200лв. месечно, като неоснователна, следва да се отхвърли. Следва да се определи падеж на издръжката, който, с оглед обстоятелството, че издръжката следва да покрива месечните нужди на детето, следва да е в началото на месеца, а именно до 5-то число на текущия месец.

         При този изход на делото, ответника В.М.А. следва да заплати ДТ върху увеличението на издръжката в размер на 115.20лв., 300.00лв. – възнаграждение за назначения му особен представител по делото на разноски на съда, както и 5.00 лв., в случай на издаване на изпълнителен лист. Следва да бъде осъден и да заплати на ищцата направените по делото разноски съобразно уважената част на иска в размер на 120лв.

         Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

         На основание чл. 150, във вр. чл. 143 ал. 2 от СК, ИЗМЕНЯ присъдената с Решение № 1607/11.10.2013г. по гр. д. №4659/2013г. на ПлРС, издръжка, която В.М.А. с ЕГН ********** ***, е осъден да заплаща за детето М.В.А. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Т.М.П. с ЕГН **********,***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 100 лв./сто лева/ на 180 лв. /сто и осемдесет лева/ месечно, платима до 5-то число на месеца, за който се отнася, считано от 21.03.2016 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното и изплащане, като претенцията за размера над 180лв. месечно – до 200лв. месечно, като неоснователна, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА В.М.А. с ЕГН ********** *** , да ЗАПЛАТИ на Т.М.П. с ЕГН **********,*** , направените по делото разноски съобразно уважената част на иска в размер на 120.00лв.

 

         ОСЪЖДА В.М.А. с ЕГН ********** *** , да ЗАПЛАТИ на П.ски районен съд държавна такса върху увеличението в размер на 115.20лв., 300.00лв. – възнаграждение за назначения му особен представител по делото на разноски на съда,, както и 5.00 лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.

 

         Решението може да се обжалва пред П.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от днес  21.07.2016 г.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: