Р Е Ш Е Н И E
№ 275 27.06.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на осемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 884 по описа за 2018 година.
Производството е образувано по повод
исковата молба на М. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: Руска Федерация, гр.М., ул. „Р.“, бл. *, кор. *, ап. *, чрез пълномощник и съдебен адресат адв. Веселина
Балбазанова от АК-Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул.“Пиротска“ № 21, ет.1, офис 2,
против К.А.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, за обявяване на сделката,
извършена с нотариален акт № 141, том I, рег. №
2290, дело № 92 от 26.04.2018 г. по
описа на нотариус Гергана Сазанова с рег. № 396 на НК, за недействителна на
основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, поради
представляването ѝ от мним пълномощник, за приемане за установено
по отношение на ответната страна, че ищцата е собственик на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.178.1.2 по
КККР на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, бул.
"Демокрация" № 81, ет. 1, ап. 2, с предназначение жилище, апартамент,
брой нива – 1, с площ от 92 кв.м., с прилежащо избено помещение № 2, с площ от
9,42 кв.м., при съседи: СОС с идентификатори - на същия етаж 07079.607.178.1.1;
под обекта 07079.607.178.1.13, 07079.607.178.1.12 и 07079.607.178.1.11 и над
обекта 07079.607.178.1.4, който самостоятелен обект е разположен в сграда 1,
ситуирана в поземлен имот 07079.607.178, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото на
строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, както и за
осъждане на ответника да предаде владението върху гореописания имот.
Твърди се в исковата молба, че ищцата
придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на
извършена от родителите й дарствена сделка, обективирана в нотариален акт №
112, том XIV, дело № 6490, вх. рег. № 8138
от 12.08.1999 г. по описа на СВ-Бургас. Сочи се, че предвид характера на
сделката, имотът е лична собственост на ищцата, която живее постоянно в Руска
Федерация и не е посещавала България от 2001 г. Посочва се, че на 21.11.2013 г.
с пълномощно изх. № 12882/21.11.2013 г., заверено от завеждащ консулска служба
при посолството на Р.България в гр.М., ищцата упълномощила приятелката си А.Д.Я.-Костадинова,
с постоянен адрес ***, да я представлява с правото да сключва договори за
отдаване под наем на процесния имот, без право упълномощената да се разпорежда
с имота. В началото на юни 2018 г. Костадинова разбрала от съседи, че имота на
приятелката й е продаден. Посетила имота и на адреса заварила ответника, който
й обяснил, че преди два месеца закупил апартамента и е негов собственик. От
извършена в СВ- Бургас справка се установило, че по партидата на имота бил
вписан нотариален акт № 141, том I, рег. № 2290,
дело № 92 от 26.04.2018 г. по описа на
Нотариус Гергана Сазанова с рег. № 396 на НК, с който ищцата, действайки чрез
пълномощника Л.Й., ЕГН **********, продала процесния имот на ответника, срещу
цена от 49 000 евро, преведена по посочена от пълномощника банкова сметка,
разкрита в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Твърди се,
че ищцата не е разкривала тази сметка, както и не е теглила/получавала
посочената в нотариалния акт продажна цена.
Ищцата заявява, че съгласно горецитирания нотариален акт, Л.Й. се е
легитимирала като неин пълномощник с пълномощно с рег. № 442, 443, том I, акт № 53/04.04.2018 г., заверено от нотариус Мариета
Трошева, рег. № 684, с район на действие РС-Малко Търново. Твърди се, че ищцата
не познава лицето Л.Й., не е упълномощавала същата с каквито и да било права,
не е упълномощавала лица да се разпореждат от нейно име с процесния имот, нито
е подписвала пълномощно с рег. № 442, 443, том I, акт № 53/04.04.2018 г., заверено от нотариус Мариета
Трошева. Заявява се, че на 04.04.2018 г. ищцата не била в България, а в Руската
Федерация, поради което е обективно невъзможно да го е подписала. В тази връзка
се твърди, че използваното в нотариалното производство пълномощно и
декларациите по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и по чл. 25, ал. 8 от ЗННД, съпътстващи
сделката, са неистински досежно тяхната автентичност, а именно не са подписани
от ищцата М.Д.. При извършване на упълномощаването, представилото се за нея
лице действало с неистински документ за самоличност – фалшива лична карта.
Заявява се, че при сключване на договора за покупко-продажба ищцата била мнимо
представлявана от лицето Л.Й., като последната не разполагала с представителна
власт да сключи посочения договор от нейно име. В тази връзка ищцата оспорва
представителната власт и изрично заявява, че не потвърджава сключения от това
лице договор и същият не я обвързва. Счита сделката, извършена с нотариален акт
№ 141, том I, рег. № 2290, дело № 92 от 26.04.2018 г. по описа на Нотариус
Гергана Сазанова с рег. № 396 на НК, за недействителна на основание чл. 42, ал.
2 от ЗЗД, поради което същата не поражда правно действие и не настъпва
вещно-транслативен ефект по чл. 24 от ЗЗД. Твърди се също така, че към момента
фактическата власт върху процесния имот се упражнява от К.Г., който не владее
имота на правно основание, годно да го направи собственик, и е недобросъвестен,
поради което ищцата счита, че е налице правен интерес да потърси петиторна
защита на претендираното от нея право на собственост по чл. 108 от ЗС.
В съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
Ответникът е депозирал отговор, с който
заявява се, че не са
налице посочените в исковата молба пороци при сключване на сделката –
неистинност на пълномощно с рег. № 442,
443, том I, акт № 53/04.04.2018 г.,
заверено от нотариус Мариета Трошева, рег. № 684, с район на действие РС –
Малко Търново, както и на декларациите по чл. 264, ал.1 от ДОПК и чл. 25, ал. 8
от ЗННД. Твърди се, че ищцата лично се била явила пред нотариуса в Малко
Търново, легитимирала се с документа си за самоличност, след което нотариусът
заверил процесното пълномощно, както и декларациите по ДОПК. Посочва се, че при
сключване на сделката ответникът превел по сметка на ищцата продажната цена от
49 000 евро, в посочена от пълномощника сметка в банка Метробанк, след
представено извлечение от същата, от което били видни номерът на сметката,
идентификационния код на банката и титулярите на сметката – продавачката М.Д. и
друго лице – Ирина Койчева.
Оспорват се твърденията на ищцата за
недобросъвестност на ответника като неподкрепени с доказателства. Изтъква се,
че действията му били добросъвестни, действал изцяло според законовите
разпоредби и указания на продавача, дадени чрез пълномощника Л.Й.. Твърди се,
че не е имал никакви основания да се съмнява, че сключва договора с
действителен пълномощник на собственика на апартамента – напротив, след като
същият се явил с нотариално заверено пълномощно и сделката била сключена,
заплатил продажната цена и бил убеден, че няма никакви основания за
притеснения. Също така извършил проверка на имота за вписани тежести и възбрани
и не установил наличието на такива.
Твърди се, че след покупката извършил
основен ремонт на имота, чиято обща стойност възлизала на 30 000 лв. – разходи
за материали и труд, изразяващи се в подмяна плочките в санитарните помещения и
коридора, ремонт на ел.инсталацията и водопроводната инсталация, смяна на
мазилки, шпакловка и боядисване. При извършването им били причинени неудобства
на съседите, които разбрали, че имотът вече има нов собственик. Ответникът,
бидейки добросъвестен владелец, не се прикривал – напротив, всички разбрали, че
се извършват ремонтни дейности. Сочи се, че това било нормално поведение на
човек, придобил жилищен имот и в никакъв случай не го прави недобросъвестен.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата е придобила по дарение от
родителите си с нот.акт от 06.08.1999 год., вписан с акт №112, том ХІV, дело
№6490, вх.рег №81385/12.08.1999 год. на Сл.Вп.Бургас правото на собственост
върху апартамент №2, на първи етаж, със застроена площ от 92 кв.м., находящ се
на административен адрес в гр.Бургас, ул.“Демокрация“ №81, ведно с избено
помещение №2 с площ от 9,42 кв.м., ведно със съответните ид.части от общите
части на сградата и 9,05% ид.ч. или 9,71 кв.м.ид.ч. от правото на строеж върху
терена, представляващ парцел ХІХ-230 в кв.17 по плана на гр.Бургас. Предвид
вида на транслативната сделка, имотът е станал лична собственост на ищцата
Същият имот, но вече обозначен с
кадастрален идентификатор 07079.607.178.1.2, е бил продаден от ищцата чрез
пълномощник на ответника К.Г. с нот.акт №141, том І, рег.№2290, дело
№92/26.04.2018 год. на нотариус Сазанова за сумата от 49 000 евро, платена
в деня на сделката изцяло по банкова сметка *** „Метробанк“, Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия. Видно е от приложеното копие на нотариалното
дело, че с пълномощно, заверено от помощник-нотариус по заместване Пл.Д. в
кантората на нотариус Трошева с район РС Малко Търново за положения подпис и
съдържание, с акт №53, том І,рег. №№442,443, за ищцата е действала Л.П.Й.,
която освен пълномощното е представила и необходимите декларации за продавача,
заверени в същата кантора и на същата дата – 04.04.2018 год.
Твърдението на ищцата е, че никога не е
упълномощавала лицето, действало като неин пълномощник при изповядването на
сделката, че по това време е била в Русия, където живее, и че дългосрочно не се
е завръщала в България. В исковата молба се съдържа изричното изявление, че
ищцата не потвърждава действията на мнимия пълномощник.
От заключението на съдебно-графическата
и портретна експертиза се установява, че подписите върху пълномощното и двете
декларации, послужили при изповядване на сделката, са положени от едно и също
лице и това лице не е ищцата М.Д.. При изготвяне на заключението в.л.Н. е
използвал като сравнителни образци подписи, положени от ищцата пред нотариус, в
консулската служба вМ. и в полицията при подаване на заявление за документи за
самоличност. Установил е съвпадения между изследваните подписи и сравнитените
образци по два общи признака (размер и наклон), но различия по транскрипция,
обработеност, натиск, разтегливост, свързаност, форма на движенията. По
отношение на частните признаци са установени само две съвпадения, обозначени
със зелен цвят, а всички други признаци не съвпадат. Така посочените от вещото
лице различия в общите и частните признаци на изследваните подписи са
достатъчни за извода, че подписите в пълномощното и декларациите не са
изпълнени от ищцата. В съдебното заседание на 16.04.2019 год. вещото лице е
уточнил, че констатираните съвпадения не са достатъчни да се приеме, че
подписите са положени от ищцата – заявил е, че в средната част на подписа на М.Д.
има лявопримковидни елементи, докато в изследваните образци са само ъгловати.
По отношение на ръкописния текст (три имена) в заключението се съдържа извод,
че не е изписан от М.Д.. За да достигне до това заключение вещото лице е
установил съществени различия в общите и частни признаци, подробно отразени с
отметки в приложенията. В т.ІІ от заключението е изследвано изображението на
снимката от личната карта, представена при заверката на пълномощното. Вещото
лице е пояснил, че идентификацията на лицата по изображение се извършва чрез измерване
на определени разстояния за отделните белези (напр.разстояние между очите,
ширина на носа, височина на носа и пр.). В съдебното заседание в.л.Н. е
пояснил, че съотношението на белезите винаги се запазва, дори и при напредване
на възрастта, защото черепът има една форма. Съпоставяйки белезите на лицето на
М.Д. в нейното изображение в масива БДС-МВР, с тези от изображението на
снимката в документа за самоличност, представен пред пом.-нотариус Д., вещото
лице е установил характерни и устойчиви различия, които в своята съвкупност
дават основание за извода, че снимката от личната карта, представена при
заверката, не е на ищцата. В съдебното заседание вещото лице е пояснил, че
личната карта, представена при заверката, като такава с дата на издаване 2011 година
не отговаря на образеца на този документ, който се е издавал към онзи момент.
За разлика от нея, личната карта на л.106 (действителния документ за
самоличност на ищцата) отговаря на необходимите изисквания.
Събраните са свидетелски показания за
обстоятелствата около сключването на атакуваната сделка. Разпитана е
св.Янчева-Костадинова, която е близка приятелка на ищцата и която е била
снабдена от последната с изрично пълномощно само за управлението на имота.
Свидетелката заявява, че научила за продажбата на апартамента от неин съсед.
Веднага посетила имота, за да разбере какво става, тъй като ищцата я била
упълномощила да отдава имота под наем, а не да го продава. Свидетелката
заварила работници, които я уведомили, че извършват ремонт за собственика. По-късно
тя се срещнала с ответника, който ѝ казал, че е купил апартамента.
Свидетелката уведомила за това ищцата, която била шокирана от новината. От
показанията се установява, че въз основа на предоставеното ѝ пълномощно
свидетелката била отдала имота под наем на мъж на име Димитър Бъчваров – бивш
съпруг на Ирина Койчева. Наемателят и новото му семейство живели в апартамента
от м.февруари до април 2018 год. Ирина Койчева се обадила на свидетелката и
ѝ казала, че иска да наеме апартамента. Наемателят Димитър Бъчваров се
изнесъл оттам през април, но ключовете останали у него с уговорката да ги
предаде на Ирина Койчева. Според свидетелката, Койчева живее в Англия и се
уговорили, когато се прибере в България, да ѝ предаде друг комплект от
ключовете.
Свидетелката П.Д. заявява, че добре си
спомня случая със заверката на пълномощното. В кантората в гр.Малко Търново се
явили към края на работния ден три лица – две жени и един мъж. Поискали да се
осъществи заверката на пълномощно за продажба на недвижим имот.
Упълномощителката обяснила, че пътува за Истанбул за операция и се налага да
завери пълномощното в Малко Търново, тъй като след операцията в Истанбул
директно ще лети за Лондон, където живее. Свидетелката не успяла да извърши
пълна проверка на представения документ за самоличност на упълномощителя в
Национална база данни население, поради липса на интернет връзка. Проверила
само чрез интернет връзката на мобилния си телефон дали номера на личната карта
съответства на действителен документ, но без възможност да провери
изображението в документа за самоличност. Свидетелката посочи в съдебното
заседание, че лицето, което се е явило в кантората, е това на снимката на л.161
от делото. Категорично заяви, че в кантората не се е явявало лицето от снимката
в документ за самоличност на л.106 – ищцата.
Събраните доказателства в тяхната
съвкупност сочат, че действително ищцата не е упълномощавала Л.П.Й. да действа
от нейно име и за нейна сметка при сключването на договора за продажба,
следователно тя е била представлявана от лице, което само се определя за неин
пълномощник – мним пълномощник. В кантората на нотариус Трошева се е явило лице
с неистинска лична карта, което се е представило за ищцата Д. и е положило
подпис вместо нея на пълномощното и декларациите. Кое е това лице и дали е
осъществено криминално деяние е без значение за настоящото дело. Представената
при заверката лична карта формално е била с номер и ЕГН на реално съществуващ
документ за самоличност, но белезите й са били различни от идентификационните
белези на документите, издавани през 2011 година (което е очевидно при
съпоставка дори и от неспециалист), а освен това е съдържала неистинско
изображение (на явилото се лице). От копието на нотариалното дело, предоставено
от нотариус Сазанова, се установява, че след заверката на пълномощното и
декларациите са били предприети всички действия за набавяне на документи за
сделката, както и е заличена възбрана, наложена от ЧСИ са събиране на същите
задължения към Община Бургас, за които съобщава първата свидетелка (неплатени
данъци). При сключване на сделката е подписана декларация от пълномощника, че
се представя заверен препис от нотариалния акт на продавача поради загуба на оригинала, което е очевидна
неистина, тъй като ищцата разполага с оригинал на документа за собственост,
който е приложен към исковата молба. Завереният препис на нотариалния акт е
получен от Службата по вписванията гр.Бургас на 18.04.2018 год., след заверката
на пълномощното и явно въз основа на него, без съдействие от продавача. За
пълнота следва да се посочи, че в декларацията по чл.25 ал.8 от ЗННД са
удостоверени неверни данни за семейното положение на продавача – че не е
омъжена и че липсват предишни бракове, което е в противоречие с показанията на
първата свидетелка, че ищцата е била в брак и е разведена, като сама се грижи
за детето си. Това дава допълнителни аргументи за извода на съда, че
документите са подписани от друго лице, което дори не е било наясно със
семейното положение на прехвърлителя.
Действията от чуждо име, през
представителна власт, и без последващо потвърждение, правят разпоредителното
действие недействително по отношение на мнимо представлявания на осн.чл.42 ал.2
от ЗЗД – така т.2 от ТР №5/12.12.2016 год. по т.д.№5/14 год. на ОСГТК на ВКС. Лицето,
от чието име е действал мнимият пълномощник, разполага с възможността да потвърди или да откаже да
потвърди договора. Потвърждаването
съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД има обратно действие във времето –
договорът се валидира към момента на неговото сключване и поражда целените с
него правни последици така, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща
към този момент представителна власт. Отказът за потвърждаване на
договора е равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо
представлявания и обратно – позоваването (извънсъдебно или пред съда) на
недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за
потвърждаване на договора (т.2 от ТР №5/12.12.2016 год.) В тези случаи висящата
недействителност се трансформира в окончателна. Тълкувателната практика приема,
че когато недействителният договор е бил сключен в хипотезите на липса на
учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след
нейното отпадане, при липса на потвърждаване от страна на мнимо
представлявания, този договор не поражда насрещни права и задължения за
страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради
което насрещната страна – третото лице, договаряло с мнимия представител, нито
придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява
добросъвестно владение.
Ищцата е придобила правото на
собственост по дарение от своите родители. След като атакуваната сделка не е
породила по отношение на нея вещно-прехвърлителен ефект, тя продължава да бъде
титуляр на правото на собственост. Поради съображенията, изложени до тук,
ответникът не е придобил правото на собственост, владее имота без правно
основание и поради това претенцията с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде
уважена.
От изложеното до тук следва извод за
основателност на кумулативно съединените искове – липсата на каквото и да било
упълномощаване и изричния отказ на ищцата да потвърди договора правят
разпореждането недействително по отношение на нея, тя се явява собственик на
жилището по изложените вече съображения и като такъв може да го ревандикира от
ответника, който го владее без основание.
Основателността на предявените претенции
прави основателно искането на ищцата за присъждане на разноски. Представен е
списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски в размер на 6 045,70 лв. които следва да й се
присъдят изцяло.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковата претенция на М. Г.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
Руска Федерация, гр.М., ул. „Р.“, бл. 11, кор. 1, ап. 200, чрез
пълномощник и съдебен адресат адв. В.Б. ***, против К.А.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, че сделката, извършена с нотариален акт № 141, том I, рег. №
2290, дело № 92 от 26.04.2018 г. по
описа на нотариус Гергана Сазанова с рег. № 396 на НК, с която М. Г. Д. е
продала на К.А.Г. недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.178.1.2 по
КККР на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, бул. "Демокрация"
№ 81, ет. 1, ап. 2, с предназначение жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ
от 92 кв.м., с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 9,42 кв.м., при
съседи: СОС с идентификатори - на същия етаж 07079.607.178.1.1; под обекта
07079.607.178.1.13, 07079.607.178.1.12 и 07079.607.178.1.11 и над обекта
07079.607.178.1.4, който самостоятелен обект е разположен в сграда 1, ситуирана
в поземлен имот 07079.607.178, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, върху който е построена сградата, е
недействителна на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, поради представляването на продавача от мним
пълномощник – Л.П.Й..
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковата претенция на М. Г.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
Руска Федерация, гр.М., ул. „Р.“, бл. 11, кор. 1, ап. 200, чрез
пълномощник и съдебен адресат адв. В.Б. ***, против К.А.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, че М. Г. Д., ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.607.178.1.2 по КККР на гр. Бургас, с
административен адрес: гр. Бургас, бул. "Демокрация" № 81, ет. 1, ап.
2, с предназначение жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 92 кв.м., с
прилежащо избено помещение № 2, с площ от 9,42 кв.м., при съседи: СОС с
идентификатори - на същия етаж 07079.607.178.1.1; под обекта
07079.607.178.1.13, 07079.607.178.1.12 и 07079.607.178.1.11 и над обекта
07079.607.178.1.4, който самостоятелен обект е разположен в сграда 1, ситуирана
в поземлен имот 07079.607.178, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, върху който е построена сградата.
ОСЪЖДА К.А.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да предаде на М. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: Руска Федерация, гр.М., ул. „Р.“, бл. 11,
кор. 1, ап. 200, чрез пълномощник и съдебен адресат адв. В.Б. ***, владението
върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.607.178.1.2 по КККР на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас,
бул. "Демокрация" № 81, ет. 1, ап. 2, с предназначение жилище,
апартамент, брой нива – 1, с площ от 92 кв.м., с прилежащо избено помещение №
2, с площ от 9,42 кв.м., при съседи: СОС с идентификатори - на същия етаж
07079.607.178.1.1; под обекта 07079.607.178.1.13, 07079.607.178.1.12 и 07079.607.178.1.11
и над обекта 07079.607.178.1.4, който самостоятелен обект е разположен в сграда
1, ситуирана в поземлен имот 07079.607.178, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж
върху поземления имот, върху който е построена сградата.
ОСЪЖДА К.А.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на М. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: Руска Федерация, гр.М., ул. „Р.“, бл. 11,
кор. 1, ап. 200, чрез пълномощник и съдебен адресат адв. В.Б. ***,
съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 6 045,70 (шест хиляди четиридесет и пет
0.70) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: