№ 1536
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110218236 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от Л. С. Б. срещу
Електронен фиш Серия К № ***, издаден от СДВР и с който на жалбоподателя
е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият електронен
фиш е незаконосъобразен, неправилен и в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Посочва се, че съсобственици на процесното МПС до
07.03.2024 г. били жалбоподателката и И.Р.К.. За издаването на електронния
фиш жалбоподателката разбрала на 12.08.2024 г. На 13.08.2024 г.
жалбоподателката подала възражение срещу издадения електронен фиш,
ведно с декларация, че за периода от 20.08.2018 г. до 07.03.2024 г. автомобилът
е бил управляван само от И.Р.К.. Посочва се, че за потвърждение на
електронния фиш жалбоподателката е узнала на 05.12.2024 г. чрез имейл от
НАП относно наличието на непогасени публични задължения. Твърди се, че
през 2023 г. е допуснато обезпечение чрез налагането на запор върху лекия
автомобил, който бил предаден за пазене на трето лице. Направено е искане за
отмяна на обжалвания акт.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се е явил лично и не е
бил представляван.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна е била представлявана
от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения процесуалният
представител е направил искане за потвърждаване на обжалвания акт като
правилен и законосъобразен. Направено е искане за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната
страна. В представено писмено становище от въззиваемата са изложени
съображения, че при издаването на електронния фиш са били спазени
разпоредбите на закона, по делото било успешно установено извършване на
процесното нарушение и правилно е определена наложената санкция.
Поддържа се, че за работата на мобилните системи за видеоконтрол е
ирелевантно присъствието на контролен орган, който само включва и
изключва устройството.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 17.06.2023 г. Л. С. Б. и И.Р.К. били собственици на лек автомобил с
марка „***“, модел „***“, рег. № ***.
На 17.06.2023 г. около 14,36 часа, неустановено по делото лице
управлявало горепосочения лек автомобил в гр. ***, по бул. „***“ до *** ДГ
„***“, с посока на движение от ул. „***“ към бул. „***“, като се движил със
скорост от 93 км/ч (при отчетен толеранс от 3 км/ч). В посочения пътен
участък в населено място не бил поставен пътен знак „В26“, с който да се
въвежда максимално разрешена скорост на движение, различна от
регламентираната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 50 км/ч. Обстоятелството по
управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и
заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол 11743F0.
Системата за видеоконтрол е вписана под № *** в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка
на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г.
След като нарушението на скоростта било заснето с мобилната система
за видеоконтрол, на 22.06.2023 г. бил издаден процесният електронен фиш, с
2
който на жалбоподателката било наложено административно наказание
„глоба” в размер на 600,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в
населено място с 43 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %. На 12.08.2024 г.
фишът бил връчен на жалбоподателя.
Към датата на извършване на нарушението мобилна била преминала
последваща периодична техническа проверка на 29.03.2023 г. – 30.03.2023 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: приложен снимков материал към електронен фиш; справка от АИС –
КАТ относно собствеността на лекия автомобил; Заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система 11743F0 с дата на
използване 17.06.2023 г.; справка – картон на водача, протокол за преминато
обучение; копие на електронен фиш серия К № ***; писмо от Столична
община, ведно с проект на организацията на движението по бул. „***“ до ***
ДГ „***“, с посока на движение от ул. „***“ към бул. „***“; протокол за
проверка № 037-СГ-ИСИС/30.03.2023 г.; удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № ***.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка. Съдът счита за ирелевантни досежно параметрите на
доказване по настоящото дело единствено представените обезпечителна
заповед от 30.06.2023 г. и протокол за опис на движими вещи от 05.07.2023 г.,
доколкото същите касаят МПС-то след датата на извършване на нарушението.
От предоставените сведения с писмо с вх. № 43644/07.02.2025 г. и
приложеното към него възражение и декларация се установява, че на
13.08.2024 г. жалбоподателката е подала до административнонаказващия
орган възражение срещу издадения фиш, ведно с декларация с личните данни
като имена, ЕГН и адрес на лицето, управлявало МПС-то за периода от
3
закупуване на МПС-то до 07.03.2024 г., т.е. и на процесната дата.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира
изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като
годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените
снимки са изготвени именно при функциониране на процесното
автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания
електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния
автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час.
От приложената справка Удостоверение за одобрен тип средство, ведно с
писмените доказателства към него, се установява, че мобилна система, с която
е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно
нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е
преминала периодична техническа проверка, с което са били изпълнени
изискванията на чл. 30, ал. 5 и чл. 43 от Закона за измерванията. Нарушението
е установено по несъмнен начин, като от приложения по преписката протокол
за използване на автоматизирано техническо средство и система се
установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото, контролираният пътен участък
и видът на използваното мобилно автоматизираното техническо средство или
система. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства
в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на
процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в
участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.
От постъпилата информация от Столична община се установява, че
процесният пътен участък не е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в населено място
за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. Доколкото не се
установява да е поставен пътен знак „В26“ съгласно изискванията на закона е
безпредметно обсъждането дали МПС-то е попадало в зоната му на действие,
тъй като видно от предоставената от Столична община информация за
посочения по-горе пътен участък важи общото ограничение на скоростта за
границите на населени места от 50 км/ч.
4
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Следва да се
посочи, че съдът прие жалбата за подадена в срок, доколкото от сведенията в
постъпилото писмо с вх. № 43644/07.02.2025 г. се установява, че
административнонаказващият орган не се е произнесъл по възражението и
декларацията, подадени от жалбоподателката, предвид което не се е стигнало
до произнасяне по искане за анулиране на издадения фиш и срокът за
обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП не е започнал да тече. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съдът счита за доказано, че е било извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с процесния автомобила, на посочените в
електронния фиш дата, място и при обективираната в него скорост на
движение. Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от
пътя е било 50 км/ч, доколкото не е имало поставени допълнителни пътни
знаци „В26“, а заснетият автомобил се е движил със скорост над тази.
Неправилно обаче е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, доколкото макар от приложената справка
от СДВР да е видно, че тя е съсобственик на автомобила, същата не се явява
непременно административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл.
189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвид подадената от нея в
законоустановения срок декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, в 14-дневен срок от
получаване на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, като на лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. От наличните по делото писмени
доказателства се установява, че след като процесният електроннен фиш е бил
връчен на жалбоподателката, същата е депозирала декларация, в която е
посочила, че за определен период от време, в който попада процесната дата,
5
автомобилът е бил управляван (предоставен) от друго лице. Към декларацията
не е приложено копие от свидетелството за управление на МПС на ползвателя,
каквото е изискването на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Наказващият
орган не се произнесъл по искането с така подадената декларация. Подобна
пасивност на административнонаказващия орган по изпълнение на вменените
му процесуални задължения не може да води до неблагоприятни за страните
правни последици. В тежест на административнонаказващия орган е да
докаже не само извършеното нарушение, а и субекта на нарушението, а не
обратното. Налагането на административно наказание на определено лице за
нарушение, извършителят на което не е било безспорно установен, обуславя
неправилно приложение на материалния закон.
Посоченият пропуск за предоставяне на свидетелството за управление
на МПС съдът счита за формален, още повече че видно от декларацията
същата съдържа лични данни като три имена, ЕГН и адрес на другото лице,
т.е. същото е установено по самоличност. Наказващият орган е следвало да
проведе разследване в посока търсене и събиране на допълнително
доказателства относно изясняване авторството на нарушението, ако е била
налице неяснота или непълнота относно придружаващите го документи, за да
изпълни задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, а не да откаже чрез липса
на произнасяне (мълчалив отказ) приемането на такава, а след като не го е
сторил, същият е допуснал съществено процесуално нарушение. Още повече,
че обстоятелството дали дадено лице притежава или не и какво именно
свидетелство за управление на МПС е информация, известна на наказващия
орган.
Непредставянето на свидетелство за управление на МПС, което може да
се дължи на различни причини, не съставлява обстоятелство, което да доведе
до невъзможност да се обори законовата презумпция по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
и не води до липса на възможност за наказващия орган да реализира
отговорността на посоченото в декларацията лице.
Предвид изложеното съдът счита, че независимо от факта, че
жалбоподателката не е изпълнила стриктно процедурата по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, на същата не е следвало на такова формално основание да се отказват
последиците на тази процедура, доколкото е оспорила авторството на
нарушението, обстоятелство което се потвърждава и от
6
административнонаказващия орган, и е конкретизирала достатъчно ясно
лицето, автор на извършеното нарушение.
Предвид на изложеното съдът приема за безспорно доказано, че
жалбоподателката не е извършила нарушението, за което е санкционирана, а
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза
на жалбоподателката се дължат разноски, но страната не е претендирала
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № ***, издаден от СДВР и с който
на Л. С. Б., ЕГН ********** е наложена за административно нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7