ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………………2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание,
проведено на 17.10.2019г. в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №
1675 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Разпореждане № 5626 От 05.09.2019 г. съдът
е указал на ищците , че следва да внесат по сметка на Варненски окръжен съд
сумата от 4000 лева, представляваща дължимата държавна такса за образуване на
делото и разглеждане на исковата претенция.
Разпореждането е съобщено на ищците на
13.09.2019 г. В срок е постъпила писмена молба от ищците, с която заявяват че
претенциите им следва да се разгледат по реда на ЗОДОВ и дължимата държавна
такса е в размер на 10 лева. Твърдят, че разпореждането с което са уведомени за
заплащане на държавна такса е немотивирано и и отправят искане съдът да изложи
мотиви и да повторно да ги уведоми, а ако откаже да се приеме, че молбата им
представлява частна жалба срещу разпореждането за внасяне на държавна такса в
размер на 4000 лева.
Съдът след като се запозна с молбата и
всички до момента извършени процесуални действия на съда и на ищците, намира,
че независимо от многобройните указания, което са давани от съда и
многобройните уточняващи молби, исковата молба продължава да бъде нередовна. В
определение № 1088 от 16.04.2019 по гр.д. № 46 по опис на ДРС и разпореждане № 478 от 31.05.2019 г. са
изложени подробни мотиви, защо
претенцията на ищците не попада в нито една от хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ и
следва да се квалифицира по чл. 45 от ЗЗД.
По реда на чл. 45 от ЗЗД държавна такса не се дължи само от пострадалите
от престъпление, за което е постановен
осъдителна присъда или на лице на които съдът е признал, че няма достатъчно
средства за ги заплати.
По тези съображения с оглед цената на
предявения иск по 50 000 за всеки от ищците, съдът е поискал да бъде
платена държавна такса в размер от 2000 лева за всеки.
В случай, че ищците продължават да твърдят,
че правната квалификация на техните твърдения е чл. 2 от ЗОДОВ, исковата молба
следва в обстоятелствената си част следва да съответства на някоя от хипотезите
в този закон.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството
по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищците в 1 седмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за ответниците, да направи ново изложение
на обстоятелствата на които основава иска, като има предвид, че за да
квалифицира съда иска като предявен на основание чл. 2 от ЗОДОВ, следва
поведението на ответниците, от което се твърди, че са произлезли вреди за
ищците да покрива хипотезата на една или на повече алинеи от правната норма.
ЗА УЛЕСНЕНИЕ на ищците съдът указва съдържанието на
правната норма: /Чл. 2.
(1) (Предишен текст на чл. 2, изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 17 от
2009 г., изм., бр. 98 от 2012 г.)
Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при:
1. задържане
под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са
били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички
други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим
на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн.,
ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр.
38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията";
2. нарушаване
на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
4. налагане на
наказание по Наказателния
кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или
административното наказание бъде отменено;
5. прилагане
от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно;
6. изпълнение
на наложено наказание над определения срок или размер;
7.
незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от
19.11.2012 г., изм., бр. 7 от 2018 г.
) Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 2, бр.
38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., доп., бр. 98 от 2012 г.) Исковете по
ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския
процесуален кодекс.
Отговорност за дейност на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество (Загл. изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.)
Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм., бр. 7 от 2018
г.) Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на
правомощията или службата им.
Отговорност за дейност на органите на
съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок
Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) (1) Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския
процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
(3) Предявяването на иск за обезщетение за вреди по
висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на
производството./
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
ищците, ако не претендират, че спрямо тях е осъществен състав на която и да е
от хипотезите предвидени в ЗОДОВ и поддържат досегашните изложения на
фактическите обстоятелства, на което основат претенциите си в 1 седмичен срок
от съобщението да представят доказателство за платена държавна такса в размер
на 4 % от цената на иска 100 000.00 лева, като ги ЗАДЪЛЖАВА да представят доказателство за плащане а сумата от
3 980 лева, /за разликата над 3980 лева до дължимите 4000 лева ищците са
платили, общо 20 лева/.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че при неизпълнение в срок,
производството ще бъде прекратено.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: