Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 12.06.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ЦВЕТАНА
ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1264 по описа за 2019 година,
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.
Молителката Н.З.К.
с ЕГН **********, постоянен адрес ***, като непълнолетна със съгласието на баща
си З.М.К. с ЕГН **********, постоянен адрес *** твърди, че ответницата е нейна
майка. С решение от 19.12.2017 г., постановено по гр.дело №1395/2017 г. по
описа на КрлРС бил е прекратен бракът между баща ѝ З.М.К. и
майка ѝ Н.Н.К.. С
решението за прекратяване на брака било постановено, родителските права по
отношение на молителката да бъдат упражнявани от майка ѝ Н.К.. След
прекратяването на брака, известно време молителката живяла при майка си, но не
се чувствала добре в обстановката в дома на нейните родители и се преместила да
живее в дома на баща си. След като се преместила при баща си, майка ѝ започнала да
упражнява психически и емоционален, а понякога и физическа тормоз спрямо нея.
Майка ѝ непрекъснато ѝ се карала за
това, че иска да живее при баща си. Викала ѝ, крещяла. Никога не я
изслушвала защо иска да живее при баща си. Заплашвала я, че правата са нейни и
че тя може да прави каквото си иска с молителката. Дори я заплашвала, че ще я
прати в дом в град В.. Селото било малко и когато молителката излизала да играе
с децата, майка ѝ идвала и
започвала пред децата да ѝ крещи и да я
навиква, също и да я обижда. Наричала я глупачка, тъпачка. Случвало се да я
дърпа за косата пред децата и да ѝ удря шамар. Налагало се
молителката да хване ръцете на ответницата, за да не бъде ударена. На
26.08.2019 г. около 16.00 отишла заедно със своя приятелка – А. И. Д. от село Б.,
в дома на майка си Н.Н.К. на посочения по-горе адрес ***, за да се видят. Трите
били на двора пред къщата. Когато молителката пожелала да си тръгна около 17.00
часа, майка ѝ се развикала
срещу нея и ѝ заповядала да
остане да спи в дома ѝ. Молителката
отказала, тъй като двете спели в една стая и на едно легло, и тя не се
чувствала добре така. След като отказала да остане, майка ѝ се нахвърлила
върху нея и се опитала да я оскубе. Молителката се отдръпнала, поради което
ответницата не успяла да я оскубе, но я одраскала по врата. След това започнала
да я обижда пред приятелката ѝ, наричала я глупачка, тъпачка,
заплашвала, че ще ѝ разбие носа и
ще ѝ натърти
врата. После я хванала за ръката, извила ѝ пръстите и започнала да я
дърпа наляво, надясно. Молителката била изплашена, болката в пръстите била
много силна и тя се разплакала. Отскубнала се и се обадила по телефона на дядо
си по бащина линия – М. К., като го помолила да отиде да я прибере. След това
се сетила да извика полиция и звъннала на телефон 112. След всяка среща на с
майка си се чувствала много разстроена. Освен посочените по-горе заплахи и
обиди, майка ѝ непрекъснато
я заплашвала, че ще я спре да учи във френската гимназия в Пловдив, и че може
да прави каквото си иска с нея. Молителката много си харесвала училището, била
отличничка, и тези думи на майката я
притеснявали непрекъснато. Отношението на майка ѝ спрямо нея
било много обидно. Когато излизала да играе, винаги се оглеждала дали майка ѝ няма да
изскочи от някъде и да започне с нейното крещене, викане и прочее. Не били
много деца в селото и почти всички ставали свидетели на това как майка ѝ я скубе за
косата, дърпа, обижда. Някои от децата ѝ се подигравали. Молителката се
чувствала зле, било ѝ мъчно и
обидно. Като се случело нещо такова се затваряла вкъщи и не излизала навън,
защото ѝ било много
унизително отношението на майка ѝ към нея. Освен заплахи, че ще
спре да посещава училището си, ответницата заплашвала молителката, че ще я спре
от посещения на танцова трупа по народни танци към читалището, или че ще вземе
парите от читалището и молителката няма да отиде на море. Това поведение на майката създавало силно
напрежение у молителката. Последната не искала двете да се карат, искала да се
виждат, но се страхувала от отношението й,
не знаела в кой момент ответницата ще скочи и ще започне да вика, да я
блъска и заплашва. Това нейно поведение изключително много я тормозело и
притеснявало, чувствала се унизена от това нейно отношение, една майка не
следвало да се държи по този начин. След последния случай на 26.08.2019 г. не
излизала навън да играе с децата. Притеснявала се и се страхувала какво може да
ѝ се случи.
Описаните по-горе действия на майка ѝ Н.К. представлявали акт на
психическо, емоционално и физическо насилие спрямо нея.
МОЛИ съда да постанови решение, с което издаде
заповед за налагане на защитни мерки по член 5, ал.1 от ЗЗДН спрямо ответницата.
Ответницата Н.Н.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: *** оспорва молбата. признава факта, че молителката е нейна
дъщеря, оспорва всички останали факти, на които молбата се основава. Твърди,
че с решение № 473/04.04.2018 г. по
в.гр.д. № 394/2018 г. по описа на О. с. П., влязло в законна сила на 13.12.2018
г. родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете Н.З.К. с ЕГН **********
били предоставени на ответницата, като
на бащата З.М.К. бил определен подходящ режим на лични отношения с детето Н.,
както и бил осъден за заплаща месечна издръжка. Фактическата раздяла между
родителите на Н. настъпила в началото на месец септември 2017 г. Майката напуснала
семейното жилище и се установила в дома на родителите си в село Б., като дъщеря
ѝ Н. била неотлъчно до нея. Двамата родители
живеели в едно населено място, поради което детето често посещавало дома и на
баща си. Майката не ограничавала срещите на детето с бащата, бабата и дядото по
бащина линия. Н. многократно оставала да пренощува в дома на баща си със
съгласие на майката. През учебната 2018/2019 г. н. била ученичка в ** клас на Ф.
е. г. „А. д. С. –Е.“ гр. П., като от 15.09.2018 г. започнала да живее в
общежитие в гр. П. и се прибирала в с.Б. всеки петък, а в неделя отново пътувала
за гр. П.. Раздялата на родителите била шок за молителката, тя се чувствала объркана
и несигурна. Първоначално бабата и дядото по бащина линия се опитали да
настроят Н. против ответницата, като дори я наричали „луда“ пред детето, но то
не се подало на провокациите и манипулациите им. Тъй като обичала и двамата си
родители, Н. не искала да взема страна в спора между тях. Тя била умно и
интелигентно момиче, вече почти на 15 години, което не демонстрирало
предпочитания нито към един от двамата родители. След като започнала да учи и
живее в гр. П., при посещенията си в с. Б., нощувала и при двамата си родители.
Ответницата пишела „нощуване“, защото н. се прибирала в петък вечерта и
посещавала клуб по народни танци в селото, а в съботни ден предпочитала
компанията на приятелите си и често играела тенис с тях. На практика н. ***. Когато
Н. ***, с майката ежедневно разговаряли по телефона за ежедневието на детето -
как е протекъл учебния процес, прибрала ли се е в общежитието, как се чувства и
т. н. Обикновено се разбирали в петък ответницата да я посрещне на ЖП гарата или
автогарата в град К. и двете заедно да се приберат в село Б.. Веднага след техния
разговор, баща ѝ се намесвал и разпореждал детето да слезе
в гр. Б., за да я прибере той до село Б.. В тази ситуация и много други такива Н.
се чувствала между чука и наковалнята. Обаждала се на майка си и казвала:
„Мамо, тати ми се обиди. Може ли да сляза в Б. и да отида при него, а след това
ще дойда при теб. Той така иска, не мога да му откажа.“, и съответно детето
изпълнявало казаното от бащата. Същата ситуация се породила и по повод смяната
на личната карта на детето - след влизане в сила на съдебното решение на
13.12.2018 г. било определено местожителството на детето в дома на майката.
Ищецът обаче забранил на детето да си смени личната карта, не защото детето не ходело
в дома на ответницата, а ми , а защото нейният адрес не бил достоен за дъщеря
му. Ответницата не се противопоставила, за да не създава излишно напрежение. Твърди,
че никога е налагала психически или физически тормоз над детето си, нито
ограничавала срещите с баща ѝ. Дъщеря ѝ успявала да лавира умело между двамата родители,
не демонстрирала отношение и пристрастие към нито един от двамата. Н. била
отлична ученичка с много приятели. Била много амбициозна и мотивирана за успехи
в училище, а и за да не участва във войната на родителите си постоянно, част от
петък, събота и част от неделя била с приятели в селото - общувала, танцувала,
забавлявала се, спортувала. Промяната в поведението на Н. към ответницата
настъпило след 30.06.2019 г., когато трябвало да напусне общежитието в гр. .
труден за детето - тийнейджър. Н. била подложена на натиск от страна на баща ѝ, който образувал гр. дело № 796/2019 г. в Р. с. К.
с правно основание чл. 59, ал.9 от СК (насрочено за 21.10.2019 г.). Детето
споделяло след образуване на делото, че членовете на семейството на бащата
постоянно ѝ повтарят: „На всяка цена този път трябва
да спечелим делото, внимавай какво ще кажеш в съда.“ И през лятото детето се
опитало да живее и на двете места, но след постоянното натякване на бащата, че
няма работа в дома на майка си, Н. започнала да се отдръпва от ответницата, започнала
да нощува по-често в дома на баща си, което наложило майка ѝ да ѝ звъни по телефона, за да разбере дали се е
прибрала вечерта вкъщи. Н. започнала да се чувства свободна и без контрол, тъй
като само ответницата ѝ налагала вечерен час, но не и баща ѝ. Родителският контрол от страна на майката не се
харесал на Н. и тя започнала да заплашва майка си, че ако я командва, ще отиде
при баща си, както и ще изгуби делото. Н. никога не споделяла, че иска да живее
при баща си. Ответницата не я ограничавала и нямало да се противопостави на
избора й, но не одобрявала факта, че дъщеря й живее без родителски контрол и
надзор от страна на баща си. Твърди, че никога не е заплашвала дъщеря си, само
обяснявала, че 14-годишно дете не може да не уважава родителите си, както и че
при определени обстоятелства, децата могат да бъдат изведени от семейната среда
и настанени в институция. на последното обяснение ответницата получила отговор
с насмешка, че за н. би било добре да е далеч от двамата си родители. Оспорва
твърденията на молителката, че е крещяла и обиждала пред децата. Твърди, че не
приема факта момиче на 14 години да стои по улиците до малките часове на нощта
и да не отговаря на телефонното позвъняване на майка си. Многократно поставяла
вечерен час до 22ч., но бащата на детето, оспорвайки казаното от майката и за
да се покаже като по-добър родител, разрешавал на детето да стои по улиците
колкото си иска. Поведението на детето към ответницата се променило, след като
бащата обяснил, че детето е „неутрално“ докато не приключи делото и може да
прави каквото си пожелае. Бащата на детето умишлено не изпълнявал влязло в сила
съдебно решение, като обяснявал на детето, че докато е висящ съдебния процес за
промяна упражняването на родителските права в КрлРС, решението не трябва да се
изпълнява. Н., под влияние на баща си започнала да става арогантна и да се нагла
спрямо ответницата. Започнала да я манипулира с образуваното гр.дело за промяна
упражняването на родителските права, като заявява, че ако не получи желаното
или майка й не направи каквото тя иска, ще каже в съда, че не иска да живее при нея. Н. отказала да посети клиника по дентална медицина в гр. П.
през месец юли, като заявила, че баща й ще я заведе при друг зъболекар. Н. започнала да търси майка си само когато имала
нужда от пари - за зъболекар, за учебници и т. н., като винаги разговорите им
приключваха с думите, че детето ще се оплаче, ако не получи пари и няма да
отиде при майка си. През лятото Н. отишла в гр. П. без разрешение на
ответницата. Отишла на гости на своя съученичка с преспиване, като отново
казала на майка си, че ако и се меси в живота, ще изгуби делото. Оспорва
фактическата обстановка, описана като акт на домашно насилие, осъществен на
26.08.2019 г. В действителност на същата дата Н. отишла в дома на ответницата придружена
от нейна приятелка, която останала да я чака на улицата. Срещата между двете
продължила около 5 минути, колкото да се каже, че детето е отишло да види майка
си. Ответницата попитала молителката къде ще ходи, с кои деца и т. н., като й
казала до 22 ч. да се прибере вкъщи. Получила враждебен отговор: „Не може да ми казваш какво ще правя.“. Н.
започнала да крещи като обезумяла, да рита майка си по краката и да я скубе за
косата. Свидетели на случилото се били бабата и майката на ответницата, които били
на двора. Ответницата твърди, че не би могла да отвърне на ударите на дъщеря
си, която физически била по-едра и по-силна от майка си. Реакцията на дъщеря й
била изненадваща и неочаквана. Н. си съблякла суитчъра, замахнала към ответницата
за да я удари и го хвърлила на земята. Н. я сграбчила за косата и започнала да й
нанася удари по тялото, псувала я, заплашвала я, че повече няма да стъпи при нея.
Ответницата само се отбранявала, тъй като не можела да удари детето си. След
като я пуснала, Н. избягала към улицата викайки: „В тая къща никой не обичам“.
Случаен свидетел на случилото се бил и съседът на ответницата Д.. Не отговаряло
на обективната действителност и описаното от молителката, че се затваряла вкъщи
и не излизала, както и че се страхувала от майка си. На 6, 7 и 8 септември
двете били заедно на море в гр. К., организирано от танцов състав по народни
танци на село Б.. Настоящото дело било образувано по инициатива на бащата З.К.,
който използвал всички възможни методи и средства да отдели детето от майка му.
След като получила заповед за незабавна защита, ответницата провела разговор с дъщеря
си, като същата я уверила, че не е знаела за какво е настоящото дело и че й
било обяснено, че ответницата само ще бъде „предупредена“ и срещу нея няма да
има дело. Правело впечатление, че всички
писмени доказателства са заверени от З.К., а не от молителката. Първоначално
детето се чувствало неудобно и притеснено след като разбрало, че е образувало
дело срещу майка си за защита срещу домашно насилие. Впоследствие Н. започнала
да заплашва ответницата, че ако я търси по телефона и се интересува от живота ѝ, ще звънне на тел . 112 и ще приберат майката,
както тя се изразявала.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендира за разноските по делото.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното:
По делото не
се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане, че страните
са майка и дъщеря. Не се спори, че родителите на молителката са разведени в
слязло в законна сила на 13.12.2018 г. решение по гражданско дело № 1395/2017
г. по описа на КрлРС, като родителските права по отношение на Н. са
предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. Не
се спори, че към момента на образуване на настоящото производство, между
родителите на молителката е бил висящ процес за промяна в мерките относно
упражняването на родителските права. Към
настоящия момент не е установено дали процесът е приключил с влязъл в сила
съдебен акт. От изготвената справка за съдимост се установява, че ответницата е
неосъждана. По делото са представени разпечатки от електронна кореспонденция
чрез приложения, от които се установява, че н. действително не е отговаряла на
позвъняванията на майка си, както и че ответницата е нарекла дъщеря си патка и
простачка. И двете кореспонденции са представени във връзка с изясняване на
цялостната фактическа обстановка и
взаимоотношенията между страните, и не са пряко относими към процесния
акт на домашно насилие на 26.08.2019 г.
Изслушана
лично в съдебно заседание, непълнолетната Н. изяснява основно факти, касаещи
спора за упражняването на родителските права между родителите ѝ. За процесния
инцидент говори съвсем бегло, казва, че майка й се е опитала да я спре и я
одраскала по врата, защото молителката отказвала да стои при нея. окачествява като
психически тормоз от страна на майка си собственото си нежелание да стои при
нея и разговорите на тази тема, като изяснява и отношения, касаещи платената от
баща й издръжка. Потвърждава твърденията на майка си за несъобразяване с избран
от майката зъболекар. В тази връзка е представената й служебна бележка от
клиника по дентална медицина за неявяване в уговорен час. При изслушването си Н.
заявява, че не е удряла майка си при процесния инцидент, но я е хванала за
косата. Твърди, че майка й поискала суитчъра, с който е облечена, защото
майката го била купила. Н., по време на цялото си изслушване беше фокусирана да
разяснява как има право сама да реши при кого от родителите си иска да живее,
как тя е права, а не майка ѝ. Съдът е констатирал при изслушването
на детето, че то проявява изключителен негативизъм спрямо майка си, без да сочи
конкретни факти относно акта на домашно насилие, с който съдът е сезиран, като
в тази връзка служебно е назначил съдебно-психологична експертиза.
От показанията
на свидетелите К. и И. *** се установява, че са получили сигнал за домашно
насилие от непълнолетната молителка, посетили са село Б., но от установеното,
не са намерили за необходимо да разговарят с майката, а н. е нямала следи от
наранявания по себе си.
От показанията
на К. –дядо по бащина линия на молителката се установява, че внучката му му се
е обадила да я прибере, защото майка й я набила. Н. плачела, казала, че
ответницата я набила, оскубала и взела горнището. това станало на 26.08.2019 г.
около 17 часа, било топло, но ответницата съблякла горнището на дъщеря си и тя
останала по потник. Вратът й бил одран. Н. поискала от дядо си да се обади на
телефон 112, но той отказал, казал й че тя е жертвата и звъннала самата Н.. Имало
и друг случай на домашно насилие – ответницата отишла пред клуба по танци,
издърпала дъщеря си отвън, оскубала я и я набила. От показанията на св. Д., без
родство със страните се установява, че е съсед на ответницата и в края на
август 2019 г. станал неволен свидетел на инцидента. Ответницата попитала
дъщеря си къде ще ходи и й казала да се прибере в 22 часа. Детето отвърнало
„Няма такива работи, ще ходя където си искам“. След малко Н. си съблякла якето,
започнала да посяга към майка си, да я рита и удря, хванала майка си за косата,
напсувала я. Направила опит да удари майка си с якето. Накрая ответницата
започнала да се отбранява и отблъснала Н.. Свидетелят се намирал до собствената
си ограда, която била телена мрежа и видял целия инцидент, който продължил около
пет минути. После Н. тръгнала от дома на майка си с някакво момиче, което я
чакало отвън, а ответницата се прибрала разплакана вкъщи.
В съдебно
заседание съдът е изслушал звукозапис от позвъняването на телефон 112.
Във връзка с
установеното от поведение на молителката при изслушването й, съдът изслуша
съдебно психологическа експертиза. От неоспореното заключение на вещото лице се
установява, че Н.З.К. е непълнолетно момиче с правилно функциониращи
когнитивно-познавателни психични сфери, с незряло за възрастта й емоционално,
социално и личностово функциониране. Към момента е поставена и въвлечена
емоционално в неблагоприятна ситуация на враждебни и неразрешени отношения
между родителите ѝ, което
затруднява адаптивните й възможности, поради липсата на житейски опит,
формирани ефективни и адаптивни поведенчески механизми и незрялата й личност. Набелязва
се предварително изградена стратегия за представяне на обстоятелства и факти,
ангажиращи актуалната семейна ситуация, повечето от които целят да обрисуват
негативния образ на майката, които е възприела и приела като константни, поради
непредоставен рационален изход. Сложени житейски обстоятелства са създали
предварително усещане да пълноценност, своеволие, свобода на действия, което
повлиява върху отношението ѝ към родителите поотделно и върху
настоящата ѝ преценка за
степента на вероятен родителски контрол, дава ѝ основание да
се бори и да защитава своето лично пространство по избран от нея поведенчески
механизъм с характеристики на незрялост. Предоставена ѝ е възможност
да избира и да предпочита желано отношение и поведение спрямо нея. Не се
установява рационален поведенчески подход и ситуативно аргументирана мисловна
обработка на сложилата се ситуация и в част на отношението, поведението и
емоционалното отреагиране на майката. За тази негативна настройка не са
положени усилия и старания от положителния родителски образ да модифицира
отношението и поведението ѝ спрямо майката. Сигурността и подкрепата,
която е получила, ѝ дава
основание да предявява претенции и да поставя условия, което оформя склонността
ѝ към
манипулативни действия и изказвания. Тази тенденция в поведението и отношение
на Н. спрямо майката не се оборва от бащата, не се критикува и не се спомага за
промяна, което автоматично води до извода, че същата се поддържа и подкрепя от
тях. Остава се с впечатление, че в семейната среда не се анализират събитията
впоследствие и какви биха били резултатите от подобни взаимоотношения. При конкретното
събитие няма данни за нанесени увреждания. Н. е имала усещане за недоволство и
неудовлетвореност в конкретната ситуация, незадоволеност на желанията ѝ, нежелание за
подчинение на поставени инструкции, предвид очакването й за подкрепа от страна
на другия родител. Компилацията от множество фактори провокират пренебрежително
и неуважително отношение към майката и настояща негативна настроеност. Н. е
склонна да омаловажи обсъджания случай като неглижира и не конкретизира важни
детайли в нейните действия, поведение и отношение, за които предпочита да
остане резервирана и дистантна. Н. пресъздава ситуацията от 26.08.2019 година
със субективно отношение, изводимо от своите преживявания, но те са
предварително възприети, модифицирани, отработени и отреагирани. Липсата на
житейски опит поради незрялата личност и невъзможността да предвижда
последствията от такива отношения, изключва обективност в пресъздаването на
конкретни обстоятелства. Обективността касае възприятия, анализ и интерпретация
в по-мащабен аспект, както и непристранстност, което при Н. не е налице. Има
данни за интерпретация на събития, съобразно предложените оценки и преценки,
които са възприети от предпочитания родител. В обясненията си, дадени в съдебно
заседание при изслушване на заключението, вещото лице заявява, че при
позвъняването на телефон 112, у Н. се забелязва предварителна подготовка,
основно свързана с това, че е минал известен период от време от инцидента и
емоцията на детето към момента на обаждането следвало да е отшумяла.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Легално
определение за понятието „домашно насилие“ е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно
който, домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие,
извършено спрямо лица, които се намират които се намират или са били в семейна
или родствена връзка. Доказаната между страните родствената връзка, която
обуславя легитимацията им на страни в това производство.
Молителката
сочи следните действия, хронологично подредени, с които счита, че ответницата е
осъществила акт на физическо насилие върху нея:
На 26.08.2019
г. около 16.00 Н. отишла заедно със своя приятелка – А. И. Д. от село Б., в
дома на майка, за да се видят. Трите били на двора пред къщата. Когато пожелала
да си тръгна около 17.00 часа, майка ѝ се развикала срещу нея и ѝ заповядала да
остане да спи в дома ѝ. Н. отказала
… . След като отказала да остане, майка ѝ се нахвърлила върху нея и се
опитала да я оскубе. Молителката се отдръпнала, поради което ответницата не
успяла да я оскубе, но я одраскала по врата. След това започнала да я обижда
пред приятелката ѝ, наричала я
глупачка, тъпачка, заплашвала, че ще ѝ разбие носа и ще ѝ натърти
врата. После я хванала за ръката, извила ѝ пръстите и започнала да я
дърпа наляво, надясно. Молителката била изплашена, болката в пръстите била
много силна и тя се разплакала. Отскубнала се и се обадила по телефона на дядо
си по бащина линия – М. К., като го помолила да отиде да я прибере.
Към молбата е
приложена и изискуемата се по реда на член 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация, в която
молителката е декларирала, че на 26 август 2019 г. ответницата е извършила
действията описани по-горе. От свидетелските показания тези действия не се
установяват. Единствения очевидец на инцидента описва коренно различна
фактическа обстановка – че именно молителката е нападнала майка си, отказвайки
да се подчини на нейно разпореждане, че молителката е проявила акт на агресия
спрямо майка си, нанесла е удари с якето си, оскубала я е и е била отблъсната.
Установиха се съществени противоречия между твърденията на молителката и
доказателствата по делото. Така, в молбата си Н. твърди, че е прекарала около
час у майка си и приятелката й А. е била при тях, като трите са стояли на
двора. При изслушването от съда Н. заявява, че А. е чакала на пътя и тя е
останала в дома на майка си за кратко. същото се установява и от показанията на
св. Д.. Отделно от това, установи се че двама полицейски служители не са видели
наранявания по молителката при посещението си. Единственият свидетел, който
твърди, че Н. е била одраскана, е дядо й по бащина линия, но при установените
силно влошени взаимоотношения както между родителите на н., така и между н. и
майка й, съдът не ги кредитира. И дори да се приеме, че Н. е била одарскана по
врата, няма данни дали не се е самонаранила при агресията, която е проявила към
майка си, или майка й не я е одраскала докато се е отбранявала. Не се установи
от показанията на очевидеца ответницата да е отправила и посочените в молбата
обидни думи към дъщеря си. Съдът изцяло кредитира показанията на очевидеца Д.,
с които декларираните по реда на чл. 9, ал.3 от ЗЗДН факти се опровергават.
Съдът придоби лични впечатления от молителката, която по време на цялото си
изслушване сочеше факти, относими към спора за родителски права между
родителите й и очерта съвсем бегло фактите по акта на домашно насилие, а от
неоспорената съдебно-психологичнта експертиза се установи, че Н. пресъздава
ситуацията от 26.08.2019 година със субективно отношение, изводимо от своите
преживявания, но те са предварително възприети, модифицирани, отработени и
отреагирани, т.е. необективни и подчинени на собствените и възприятия.
За
квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл.
2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права. В конкретния случай молителката възприема като принудително ограничаване
на личния живот и свободата изпълнението на чисто родителски задължения от
страна на своята майка, като се установи, че у същата е било създадено грешното
убеждение, че при наличие на висящ спор, влязлото в законна сила и задължително
за бащата на молителката съдебно решение, не следва да се изпълнява и н. е
свободна да постъпва според собствените си желания, за които пък се установи да
са били предварително формирани. В
случая няма основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени
действия, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие в някое от
посочените проявления. Доказаните факти за възникнал спор с майка й не касаят
акт на домашно насилие от страна на майката, а неуспешен опит за родителски
контрол и несъгласието на молителката с него. Твърдените удари и обиди се
явяват недоказани по надлежния ред при доказателствена тежест на молителката.
Поради
изложеното съдът приема, не са налице предпоставките, при които законът
предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие. Съдържанието на декларацията
по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН се явява опровергано от събраните гласни доказателства и
заключението на вещото лице, поради което молбата следва да се отхвърли.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като
предмет на спора е акт на домашно насилие над дете, разноски на ответницата не
се присъждат и съдът не събира дължимата държавна такса.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на Н.З.К. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, като непълнолетна със
съгласието на баща си З.М.К. с ЕГН **********, постоянен адрес *** за издаване
на заповед за налагане
на защитни мерки по член 5, ал.1 от ЗЗДН от ответницата Н.Н.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред О. с. –
П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.