Р Е Ш Е Н И Е №261650
04.06.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 6622/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на И.Д.П.
, ЕГН **********,*** , против „Ривиера Тур „ ООД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в Пловдив , ул.“Петрова нива“ № 122 ет. 3 ап. 7, с
предявени два иска - иск с правно
основание в 89 ал. 5 от Закона за туризма, съединен евентуално с иск по смисъла
на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите.
Според
изложеното, между страните имало в полза на трето лице договор за туристически
пакет от дата 02.10.2019г. По силата на договора, ответника като туроператор се
задължил да осигури и организира училищна екскурзия на дъщерята на ищеца, провеждана за периода от 12.04.2020г
до 17.04.2020г . На свой ред, П. се задължила да плати цена от общо 1775 лева.
От тази цена , авансово били платени 1500 лева. Тъй като по това време
започнала т. нар. „глобална пандемия“ от вирус SARS-CoV (Ковид 19 ), ищецът прекратил договора
едностранно, поради „обективна
невъзможност за изпълнение „ . Екскурзията не била проведена. Затова се иска от
съда да постанови решение , с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1500 лева платени
по договора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването
на исковата молба- 11.06.2020г , до окончателното изплащане на вземането. Евентуално
, ако този иск не бъде уважен , се иска
ответника да се осъди да заплати същата
сума , като дадена без основание. Претендира
и разноските по спора.
Ответната страна оспорва иска като недопустим
– той бил предявен при действието на чл. 3 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), който спирал действието на всички договорни
срокове . Искът се оспорва и като
неоснователен , с мотив че съгласно чл.
90, ал. 7 от Закона за туризма, когато значителна част от туристическите услуги
не могат да бъдат изпълнени, туроператорът предлага алтернативни възможности, и
отребителят на туристическа услуга нямал право да прекрати договора или да получи обратно даденото по него. Отрича се и забава на
длъжника , тъй като имал една година, за да възстанови парите, считано от
датата на отмяна на извънредното положение.
Моли се претенцията да бъде отхвърлена и
да се присъдят сторените разноски.
ЗАД „Армеец „ АД , ЕИК *********,
застраховател, конституиран като трето лице – помагач на ответника, също оспорва иска като неоснователен .
Исковете са допустими. Разпоредбата на чл. 3 от
ЗМДВИПОРНСИПП или други разпоредби на
същия по никакъв начин не отричат правото на иск на ищеца.
По
същество , съдът съобрази следното:
Ответното дружество не спори, че е
туроператор, с удостоверение за регистрация
№ ********. По съществуването на договора за туристически пакет между
страните също не се спори, също така безспорни са фактите на авансово плащане
на част от цената ( до размер от 1500 лева ), както и това, че екскурзията не е
проведена. Общоизвестен е факта на обявеното с решение на Народното събрание на
България извънредно положение , считано от дата 13.03.2020г. до 13 април 2020 г.; с оглед
глобалната пандемия и това извънредно положение, съдът приема наличието на
непреодолима сила, водеща до обективна невъзможност за неизпълнение от туроператора .
Спори се обаче дали при хипотеза на
форсмажорни обстоятелства, ответното дружество дължи връщане на полученото по
договора.
Съгласно общата норма на чл. 81 от ЗЗД,
длъжникът не отговаря, ако причината за неизпълнението не може да му се вмени
във вина; кредиторът не може да претендира нето реалното изпълнение , нито
обезщетение за забавата. Договорът се счита развален по право ( чл. 89 от ЗЗД) и всяка от страните може да
иска това , което е вече дала. При всички положения, според специалния чл. 89
от Закона за туризма, пътуващия може да прекрати едностранно договора за
туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението му, тоест,
преди датата на отпътуване, 12.04.2020г.
Установява се от приложеното на л. 19 от
делото „официално изявление на управител на ответника, че същото дружество
„спира“ изпълнението на договорите за
тутристически пакет, какъвто е процесния, предвид въведеното извънредно
положение и форсмажорни обстоятелства, тоест, наличие на непреодолима сила. Със
същото се предлага на пътуващите да изберат друг договор с дати на пътуване след
изтичането на извънредното положение, но не по – късно от 31.12.2020г. Това становище е изпратено по електронна поща
на ищеца на дата 14.03.2020г, и ищецът
го е получил. Личи също така от приложената на л. 21 от делото покана за
плащане , че П. е избрала вариант, в който й се връща заплатеното, отказвайки
по този начин издаването на ваучер за тази стойност или промяна на датата на
пътуване. С писмо от дата 19.03.2020 ищецът прекратява договора за туристически
пакет и кани туроператора да върне
полученото по него.
Няма нужда пътуващия да обосновава
прекратяването, нито същото да се дължи на непреодолима сила. Нещо повече , при
наличие на такава , пътуващият е освободен и от плащането на „ „разумна“, „подходяща
и обоснована „ по размер такса, каквато иначе дължи , за да се покрият вече направените от туроператора и
невъзстановими разходи по пътуването; в договора не са предвидени такси за
такова прекратяване, неустоечното плащане по чл. ІV.2 от договора не е такава
такса, тъй като не е обвързано с направени разходи, а няма и справка по смисъла
на чл. 89 ал. 2 от ЗТ.
При прекратяване на договора за туристически
пакет съгласно чл. 89 ал. 5 от ЗТ ( в
хипотеза на непреодолима сила) пътуващият има право на пълно възстановяване на
всички направени плащания за туристическия пакет. Или, доколкото договора е
прекратен поради наличие на форсмажорни обстоятелства, пътуващият има право да
получи платеното по него.
Вярно
е, че на ищеца са предложени алтернативни варианти съгласно чл. 90 ал. 5 от
Закона за туризма, но това предлагане не изключва правото на пътуващия да
прекрати договора, нещо, което се е случило с писмото от дата 19.03.2020 г.,
нито създава задължение за ищеца да приеме ваучер или различни дати на
пътуване. В тази връзка трябва да се отбележи също така, че хипотеза по чл. 90
ал. 7 от ЗТ не е осъществена, тъй като
същата предполага възможност за частично изпълнение от страна на туроператора ,
каквато в случая отсъства.
На следващо място, правено е и възражение за
неизскуемост на вземането – то било дължимо едва след изтичане на 12 месеца от
датата на прекратяване на извънредното положение. Актуалната редакция на чл. 25
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, в сила от 11.08.2020 г., определя срока за възстановява на
платените суми до 12 месеца от отмяна на пътуването, нещо което се е случило на
19.03.2020г.; към датата на настоящото решение , срокът е изтекъл.
Искът е основателен.
По евентаулно съединения иск по чл. 55 от ЗЗД съдът няма да се произнася , не се сбъдна условието, при което е
предявен.
Разноски се присъждат в тежест на ответното
дружество , като това включва и тези, направени за обезпечението на иска.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда
„Ривиера Тур „ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив , ул.“Петрова нива“ № 122 ет. 3 ап. 7, да заплати на И.Д.П. , ЕГН **********,*** , сумата от 1500
лева, представляваща платена от ищцата по договор за
туристически пакет от 02.10.2019 г. сума,
подлежаща на възстановяване, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба-
11.06.2020г , до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда
„Ривиера Тур „ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив , ул.“Петрова нива“ № 122 ет. 3 ап. 7, да заплати на И.Д.П. , ЕГН **********,*** , сумата от
872 разноски по настоящото производство
, частно дело № 4116/20 по описа на ПРС и делото.
Решението подлежи на обжалване пред
състав на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на
връчването му на страните. То е постановено при участието на ЗАД „Армеец „ АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Стефан
Караджа“ № 2 , като трето лице- помагач
на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ