Р Е Ш Е Н И Е №
10.05.2022 г.***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
13725 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20208210 от 25.09.2020 г. по гр.д. № 45756/2018 г. Софийски
районен съд, 138 състав отхвърлил предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА К.НА П.З.“
ООД, ЕИК*******, срещу В.А.И., ЕГН **********, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
99 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на вземания на ищеца за сумата от 761.12 лв. - главница по
договор за паричен заем № 5337337 от 16.02.2017 г., сключен с „Вива Кредит“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени по силата на Приложение № 1 от 01.01.2018 г.
към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г., ведно
със законна лихва от 07.03.2018 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 110.47 лв. за периода от 02.03.2017 г. до 26.10.2017 г., такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 311.26 лв., неустойка за
неизпълнение на задължение в размер на 311.27 лв. за периода от 20.02.2017 г.
до 26.10.2017 г., лихва за забава в размер на 73.58 лв. за периода от
27.10.2017 г. до 22.02.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 15325/2018 г. по описа на СРС, 138 състав. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата
830 лв., представляваща разноски за исковото и за заповедното производство. Решението
е постановено при участието н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК*********, като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от третото лице помагач „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, което го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Неправилно първостепенният съд приел, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване на факта, че вземанията по процесния договор за кредит са му
прехвърлени. Вземанията по договора за кредит от 16.02.2017 г. били прехвърлени
с Приложение № 1 от 01.01.2018 г., което било неразделна част от рамковия
договор за цесия, считано от неговото съставяне. Договорът за цесия съдържал
подписи на законните представители на цедента и на цесионера и ведно с Приложение
№ 1 отразявали действителната воля на двете страни да бъде прехвърлено
процесното вземане. Също така, в изпълнение на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, от страна на
цедента „Вива кредит“ ООД било подписано и представено на цесионера
потвърждение за прехвърляне на вземането. Приложение № 1 към договора съдържало
номер и дата на договора за кредит, три имена и ЕГН на длъжника, отпуснатата
главница, както и размера на неплатените и прехвърлени по силата на договора за
цесия суми, предвид което вземането – предмет на договора за цесия било
индивидуализирано изцяло. Приложение № 1 съдържало подписи на законните
представители на двете страни по договора за цесия. Били представени първа и последна
страница от приложението, както и страницата, на която е индивидуализирано
вземането на кредитора към ответника, като личните данни на останалите длъжници
били заличени, тъй като били защитени съгласно ЗЗЛД, съответно била заличена и
покупната цена на вземания – предмет на цесията, тъй като по своята същност
това представлявало търговска тайна. Посоченият общ размер на прехвърленото
вземане от 1 519.12 лв. съответствал на претендираните с исковата молба
вземания, като към нея следвало да се прибави сумата 73.58 лв. – лихва за
забава. Освен това с отговора на исковата молба възражения във връзка с
доказателствената сила на Приложение № 1 не били правени от ответницата, а
съдът не можел да основава решението си на обстоятелство, което ответникът не е
заявил като възражение. Поради това
моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което
да уважи предявените искове. Претендира разноските по делото, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в
молба от 14.01.2022 г.
Въззиваемата страна В.А.И. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Своевременно
оспорила валидността на договора за цесия и посочила, че липсват доказателства
за нея. Освен това с представеното потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, без дата, изходящо от „Вива кредит“ ООД, се потвърждавала
„извършената цесия на всички вземания по кредити, отпуснати на физически лица
срещу обезпечение недвижим имот“ какъвто не бил процесният договор за заем. В
условията на евентуалност поддържа искането си по чл. 241 ГПК за разсрочване на
задължението. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по
чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а като
краен резултат го намира за правилно по следните съображения:
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно
вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Договорът
за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание, като вземането преминава върху цесионера в обема, в който
цедентът го е притежавал – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът по вземането не е
страна по договора, но тъй като цесията засяга интересите освен на страните по
договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на
допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента –
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора,
съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник,
правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на вземането
има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде получено
от длъжника – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В случая ищецът твърди, че вземанията по договор за паричен заем № 5337337
от 16.02.2017 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ответницата, му били
прехвърлени по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 01.01.2018 г. – неразделна част от
рамковия договор.
Видно от приетите договор за паричен заем № 5337337/16.02.2017 г.,
предложение за сключване на договор за паричен заем и Тарифа, „Вива кредит“
ООД, като заемодател, и ответницата, като заемател, са постигнали съгласие за
предоставяне на заемна сума в размер на 800 лева, срещу задължението на
заемателя за връщане на същата съобразно посочения погасителен план на 18 двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 69.58 лв., като вноските включват част от
главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане, при общ размер на
всички плащания от 1 252.44 лева. Договорът за заем е сключен за срок от
тридесет и шест седмици, като последната погасителна вноска е с падеж
26.10.2017 г. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 40.28 % и годишен процент на разходите 49.30 %. Според чл. 1, ал. 3, за
извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката
за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 329.58 лева, платима разсрочено на равни части към всяка от
погасителните вноски – ал. 4 на чл. 1.
С чл. 2, ал. 1 от
договора страните се съгласили да се рефинансира текущ заем на заемателя, като
същият е заявил, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за
паричен заем с КИД 5335133 от 07.02.2017 г. в размер на 670.98 лв., съответно
след извършено прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а
остатъкът от заемната сума му се изплаща. Според чл. 3, ал. 2, с подписването
на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемателя заемната сума,
като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Съгласно
чл. 9, ал. 2 от договора, при забава на плащане на някоя от погасителните
вноски заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава.
Според чл. 5, ал. 1, заемателят
се задължава в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения на задълженията си по договора: 1. поръчител -
физическо лице, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило
21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход
1 000 лв., да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има
кредитна история със статус не по-лош от 401 „редовен“, да не е поръчител по
друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател, или 2. банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, посочено в чл.3, ал.
1, т. 7, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал.
2 от договора за заем, при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 329.58 лв., която ще се
заплаща от заемателя разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като в
този случай дължимата вноска е в размер на 87.89 лева, а цялото задължение по
договора – 1 582.02 лева.
Видно от приетия рамков договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016
г., с него „Вива Кредит“ ООД, като цедент (продавач), и „Агенция за К.НА П.З.“
ООД, като цесионер (купувач), заявили, че купувачът желае да придобива от
продавача вземания на същия при условията на чл. 99 и чл. 100 ЗЗД, на цена и
при условията на договора. Съгласно посоченото преди § 1, както и в § 2, т. 2.1
и т. 2.2, страните се споразумели, че продавачът ще прехвърля на продавача
изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и
догори за паричен заем по реда на ЗПК и ЗПФУР, които същият е отпускал на свои
клиенти, като вземанията се индивидуализират в Приложение № 1 към рамковия
договор. Приложение № 1 ще е на хартиен носител, подписано и подпечатано от
двете страни. Вземанията се индивидуализират съответно в Приложение № 1, като с
неговото съставяне, подписване и подпечатване то става неразделна част от
договора. Според § 4, т. 4.1, на датата на прехвърляне купувачът придобива
всички права върху прехвърлените вземания. Продажбата и прехвърлянето има
действие и влиза в сила от датата на прехвърлянето. Датата на подписването и
подпечатването на съответното Приложение № 1 се счита за надлежната дата, на
която вземанията са прехвърлени.
В случая за доказване прехвърлянето на процесните вземания ищецът е
представил извлечение от Приложение № 1 от 01.01.2018 г. – стр. 1, 8 и 9 от
приложението. Приложението е подписано за продавач и купувач, но не е
подпечатано, каквато е била изричната воля на страните по рамковия договор, за
да има действие прехвърлянето. Противно на поддържаното от въззивника, с
отговора на исковата молба ответницата изрично е оспорила договорът за цесия да
е влязъл в сила. Прехвърлянето на процесните вземания е останало недоказано от
ищеца, поради което предявените искове са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Само за пълнота въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при
извършената от него на основание чл. 7, ал. 3 ГПК проверка относно наличието на
неравноправни клаузи в договора за потребителски паричен заем, а и предвид
изрично релевираните от ответницата възражения с отговора на исковата молба, се
констатира наличие на неравноправни и нищожни клаузи –уговорената такса за допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 329.58
лв. (над 40 % от предоставената в заем парична сума от 800 лв.), уговорената
клауза за неустойка в размер на 329.58 лв. (над 40 % от размера на главницата),
дължаща се едновременно и независимо от изпълнение на задълженията за връщане на
заетата сума ведно с договорната лихва, начисляването от заемодателя на разходи
за събиране на просрочени задължения в размер на 245 лв. съобразно Тарифата му,
създават съществено и неоправдано неравновесие между правата на потребителя и
търговеца по заемното правоотношение и като такива са неравноправни и нищожни. Освен
това очевидно е, че тези клаузи имат за цел и резултат увеличение на
възнаграждението на кредитора, поради което и съгласно чл. 21, ал. 1 вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК са нищожни.
Ето защо, дори по делото да беше доказано формалното прехвърляне на
вземания по процесния договор за потребителски заем, цедентът не би могъл да
прехвърли такива основани на нищожни клаузи и които поради това не притежава, а
предвид установените частични плащания от заемателя и извършваните съгласно
заключението на ССЕ погасявания от кредитора на вземания, основани на нищожните
клаузи, това би резултирало в недължимост на лихви и дължимост на значително
по-нисък размер на главница.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното производство
се следват на въззиваемата И.. Доказано направените такива са в размер на 480
лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие. Липсва законов
текст, въз основа на който съдът да я задължи да посочи банкова сметка, ***ите,
поради което искането в този смисъл в молбата от 14.01.2022 г. е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20208210 от 25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 45756/2018 г.
на Софийски районен съд, 138 състав.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „*********, да заплати на В.А.И., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 480.00
лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.