№ 146
гр. С., 18.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20221800900092 по описа за 2022 година
Ищцата Ц. Ц. С., ЕГН **********, гр.Б., бул.„Цар Освободител“, бл. 16, вх. Г, ап. 41,
чрез пълномощника й адвокат Б. К. от САК е предявила иск срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК ., гр.С.,
бул.„Джеймс Ваучер“ № 87, с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал.
1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за плащане на следните суми:
- 45 000,00лв. (четиридесет и пет хиляди) лева, предявен като частичен от 60 000 лева
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - физически болки и
страдания, в резултат на травматични увреждания, претърпени от Ц. Ц. С. вследствие на
ПТП, възникнало на 17.12.2021г. в гр.Б. между застрахован при ответника л.а. „Сузуки
Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС, управляван от И. П. Л. л.а. и движещата се по пешеходна
пътека Ц. С., ведно с лихвата за забава, считано от 24.12.2021 г. до окончателното
изплащане на присъдената сума.
В исковата молба се твърди, че на 17.12.2021 г., около 18:15 часа в гр. Б. в района на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Ал. Стамболийски“ водачът на л.а. „Сузуки
Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС, И. П. Л., нарушил правилата за движение по пътищата, като
отнел предимството на движещата се по пешеходна пътека Ц. С. и я блъснал. Вследствие на
удара пострадала пешеходката - ищцата Ц. С..
Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано ДП 346/ 2021 г. по
описа на РУ - Б., което към настоящия момент не е приключило.
Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на лекия автомобил
нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него били
налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно
1
движение по пътищата. Твърди се, че в случая съществува пряка причинно-следствена
връзка между деянието на И. Л. и настъпилите общественоопасни последици - телесните
повреди, причинени на Ц. Ц. С..
Твърди се, че за увреждащия л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, з.п. ВG/02/121003479105/ 09.12.2021 г. със
срок на валидност една година, считано от 09.12.2021 г. до 08.12.2022 г. с ответника ЗД „Б.“
АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата предявила претенцията си за
изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.“ АД и представила всички документи, с които
разполага. С писмо с обр. р. от 14,02.2022 г. е заведена шета с № **********. по която
застрахователят не е изплатил обезщетение. За това за ищцата бил налице правен интерес да
предяви претенцията си за плащане пред съда.
В резултат на процесното ПТП Ц. Ц. С. е получила счупване на пубиса /срамната
кост/.
След инцидента на 17.12.2021 г. пострадалата била откарана от екип на ЦСМП - Б. в
болницата в гр. Б., където е констатирана фрактура на лява пубисна кост. С оглед
особеностите на травмата било приложено консервативно лечение и постелен режим. На
28.01.2022г. била прегледана от ортопед-травматолог поради оплаквания от болка в
изправено положение и силно затруднена походка с помощни средства. От направения
преглед били установени рентгенови и клинични данни, потвърждаващи наличието на
фрактура на лява пубична кост /горно и долно рамо/. Поставена й била диагнозата Счупване
на пубиса /срамна кост/ и предписан постелен режим, антикоагулант и дихателна
гимнастика.
В резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП, ищцата търпяла силни
болки и много страдания, като не се чувствала добре физически и емоционално. Тя следвало
дълго време да спазва режим на покой и да не се натоварва физически, поради което била
неспособна да се грижи сама за себе си и да се самообслужва и се нуждаела от чужда помощ
за задоволяване на своите ежедневни нужди. Преди процесното ПТП ищцата била в много
добро за възрастта си здравословно състояние. Била активна и енергична жена, често
излизала на разходки, движила се самостоятелно и се грижила сама за себе си. След
инцидента обаче всяко движение на таза и краката били свързани със силни болки и
дискомфорт. Движела се с накуцваща походка и с помощта на бастун, поради което
значително по-рядко излизала от вкъщи. И към настоящия момент ищцата не била
възстановена от получената фрактура и оплакванията й от болки и дискомфорт в увредените
области продължавали. Освен болките ищцата изживяла и силен психологически стрес при
процесния пътен инцидент, който щял да остане за цял живот в нейното съзнание.
Ето защо, ищцата счита, че причинените й неудобства, болки и страдания следва да
бъдат компенсирани.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „Б.“ АД, да й
2
заплати обезщетение в размер на 45 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на
получените телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира се и законна лихва върху сумата, считано от 24.12.2021 г. - датата на
която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното
изплащане на сумата, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока
по чл.367. ал.1 от ГПК съшият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по
основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е
направил възражения срещу тях.
Ответникът счита предявената искова претенция прекомерно завишена и
неотговаряща на принципа на справедливостта.
Сочи, че от представената медицинска документация се установява, че на 17.12.2021г.
ищцата Ц. С. е била прегледана от екип на СМП - филиал Б., при който преглед е било
изказано съмнение за счупване на лявата срамна кост на таза. Твърди, че липсват
представени документи за извършени образни изследвания и заключение от специалист
(ортопед-травматолог) и че не е известно какво лечение е било приложено. Сочи още, че в
представения амбулаторен лист №226 от 28.01.2022г. и разчитане на рентгеново изследване
на таза и тазобедренитге стави с отразена консултация от ортопед-травматолог е установено
счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост и изразени дегенеративни
изменения на лявата тазобедрена става и че след оказаната първа помощ от СМП Б. ищцата
е била консултирана и в УМБАЛСМ „С.“ С., за което обаче нямало представени медицински
документи. При тази консултация на ищцата е било предложено лечение - постелен режим,
антикуагулант, дихателна гимнастика и препоръчително образно изследване КАТ (скенер)
на таз.
Ответникът твърди, съгласно данните от представената медицинска документация
описващи травмата на ищцата - счупване на двете рамена на лявата срамна (пубис) кост на
таза, причинила трайно ограничение на движенията на левия долен крайник, с период на
нетрудоспособност за физически труд около 2-3 месеца, при нормално протичане на
оздравителния процес, че на пострадалата е причинена средна телесна повреда, по смисъла
на чл. 129 от НК.
Сочи, че не са представени медицински документи за това как е протекъл (или
протича) възстановителния период или за настъпили усложнения.
С оглед на представената медицинска документация от ищцата счита, че адекватна
сума за обезщетяване на вредите, ако искът бъде доказан по основание и без да се отчита
съпричиняване е около 15 000 лева.
Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищцата като твърди, че
е пресичала пътното платно, предназначено за движение на МПС, на необозначено за целта
3
място или дори да е пресичала на пешеходна пътека, не се е съобразила с опасност, която е
можела да възприеме и така се е поставил в превишен риск с безучастното си към
собствената безопасност поведение. Не е изпълнила задълженията си по чл. 113 ЗДП, като
се е поставила в превишен риск спрямо нормалния. Не се е съобразила с посоката и
скоростта на движение на приближаващия я лек автомобил, който е бил видима опасност за
нея и на която опасност е можела да реагира, но не го е сторила.
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Сузуки”, с рег. № СО 1930
ВС - И. Л.. Оспорва твърдението, че е действал противоправно и виновно в причинна
връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Твърди, че се касае се за случайно деяние
по смисъла на чл. 15 НК.
Оспорва констатациите в приложения по делото Констативен протокол за ПТП,
относно причините за ПТП и по точно, че то се дължи и на нарушение от страна на водача
на леки автомобил. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Твърди, че представения Констативен протокол за ПТП не се ползва с материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.
Ответникът оспорва и претенцията за лихва, така както е заявена от ищцата, като
неоснователна. Твърди, че застрахователното дружество дължи лихва съгласно правилата по
чл. 497 КЗ.
Прави и евентуално възражение по чл.78 ал.5 ТПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищцата, чрез пълномощника адв.
К. и в срока по чл. 372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, е която поддържа
първоначалната и направените е нея доказателствени искания. Счита за неоснователни и
недоказани всички направени е отговора на исковата молба от ответника оспорвания и
възражения, както и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
С оглед обстоятелството, че в писмения отговор, ответното дружество не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930
ВС, моли съдът да отдели това обстоятелство като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Прави възражение за недължимост на юрисконсултско/ адвокатско възнаграждение,
респ. за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Препис от допълнителната искова молба и доказателствата са връчени на ответника и
в срока по чл.373, ал.1 от ГПК от същия не е постъпил допълнителен писмен отговор.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
4
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №215 на 17.12.2021г. л.а.
„Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС, управляван от И. П. Л. се движи в гр.Б. бул.“Цар
Освободител“ с посока ул.“П.Евтимий“ и на кръстовището с ул.“Ал.Стамболийски“ отнема
предимство на пешеходец върху пешеходна пътека и я удря.
По делото се разпита свидетеля И. П. Л..
„През декември 2021г. участвах в ПТП с възрастна пешеходка. Беше на 17.12.2021г.,
след 6 часа, някъде между 6 - 6,30 ч, тъмно и валеше. Това става на едно кръстовище в Б., на
пешеходна пътека. Насрещно движещият се автомобил висок клас джип с високи фарове
просто ме заслепи и много късно я видях жената и я бутнах, ударих я, това е. Спряхме там,
дойде едно момче, изправи се жената. Тя пресичаше отдясно наляво спрямо моята посока,
там има една пътна лента в моята посока. От тротоара до мястото на удара тя измина може
би към 1,5 м, не мога да ви кажа с какъв ход се е движила, защото я видях в последния
момент. Аз карах на къси светлини с около 30 км/ч., не беше повече, то е населено място,
кръстовище. Насрещният автомобил е бил на около десетина метра от пешеходната пътека,
когато ме заслепи. Аз натиснах спирачките преди да ударя жената, колата вече спираше,
когато ударих жената, но поне 30-40 см поместих жената. Жената падна точно пред
автомобила на около 30-40 см, тя след като спря автомобилът само падна, не е отхвръкнала,
да има летежна фаза, колата вече спираше, не съм я ударил със сила.
Имаше улично осветление, работеше. Там във всяка страна на кръстовището има
пешеходна пътека, на втората пешеходна пътека стана, тоест веднага след кръстовището.
Често минавам по този пътен участък, познат ми е. Не дойде линейка. Едно момче я качи
жената, защото може би 10-12 минути спорим с тел. 112, а болницата е на пет минути пеша
от мястото. Момчето беше случайно, отнякъде се яви, не беше с жената, не знам откъде
дойде. Във връзка с инцидента ходих в офиса на „Б.“ в Б. може би два-три дена след случая
и казах там на момчето, че е станала беля, ПТП, а той вика: „Е нищо де, какво?“. Казах му,
че са ми казали да отида да им кажа, вика: „Е, добре!“. Ходих, защото познат ми каза да
отида да си кажа на застрахователя за всеки случай. Не познавам момчето, което работи там,
младо момче е, нямам идея, но ходих.“
По делото се изслуша съдебно автотехническа експертиза се установява, че на
17.12.2021г. около 18,15 часа – тъмната част от денонощието, в гр.Б. по бул. „Цар
Освободител” в посока от с. Т., към центъра на Б., със скорост около 30 километра в час се е
движил лек автомобил „Сузуки Игнис” с регистрационен номер СО 19 30 ВС, управляван от
И. П. Л.. Автомобилът, движейки се по описания начин се е приближавал към кръстовище с
улица „А. Стамболийски”.
Платното за движение по булевард „Цар Освободител” е било двупосочно, с обща
широчина 9,20 метра, без налична надлъжна пътна маркировка, като от двете страни на
булеварда са били налични оформени тротоарни пространства, отделени от платното за
движение посредством бордюр. Времето е било дъждовно, асфалтовото покритие мокро,
участъка прав преди и след ПТП, видимостта нормална, като към този момент улицата е
била осветена от улични лампи. В зоната на кръстовището между бул. „Цар Освободител” и
5
ул. „А. Стамболийски”, на всяка от улиците, в началото и края на кръстовището е имало
очертани пешеходни пътеки, като по бул. „Цар Освободител”, за посоката на движение на
лек автомобил „Сузуки”, преди кръстовището, е бил поставен пътен знак „А18” –
„Пешеходна пътека”.
Към момента, когато челната част на автомобил „Сузуки” се е намирала на
разстояние от около 5,48 м. до 9,37 метра, от мястото на удара, в посока отдясно наляво, по
отношение посоката на движение на автомобила, в зоната на платното за движение, е
навлязла пешеходката Ц. Ц. С.. Водачът на автомобила е забелязал това навлизане и е
задействал спирачната уредба на автомобила, но независимо от това удар между челната
част на автомобила и лявата странична част на тялото на пешеходката е настъпил, като към
този момент автомобилът е бил в процес на установяване на място, но пешеходката е
изведена от равновесие и същата е паднала пред автомобила, който междувременно се е
установил на място и не е прегазил последната.
В конкретния случай, предвид резултатите от извършените до тук изчисления се налага
извода, че причината за настъпване на ПТП е въпрос по същество, но от техническа гледна
точка, същата следва да се търси в:
1.Субективните действия на пешеходката Ц. Ц. С. – 80 години, която преди да навлезе
в платното за движение по бул. „Цар Освободител”, не се е съобразила с приближаващият се
лек автомобил „Сузуки”.
2. Субективните действия на водачът на лек автомобил „Сузуки Игнис” с
регистрационен номер СО 19 30 ВС - И. П. Л., който в зоната на ПТП не е бил внимателен и
предпазлив към престарялата пешеходка.
Водачът на процесният автомобил е имал техническа възможност да забележи
възрастната пешеходка, още когато същата още не е предприела навлизане в пешеходната
пътека и челната част на автомобилът се е намирала на не по-малко от 50 метра от мястото
на удара и към този момент, ако водачът е бил внимателен и предпазлив към престарелите
участници в движението и по тази причина предприеме действия за намаляване или спиране
на автомобилът, то ПТП за този водач би било предотвратимо и нямаше да се получи удар.
Към момента на удара пешеходката – пострадалата ищца се е намирала, върху
сигнализирана, добре забележима пешеходна пътека.
Видно от изслушаната съдебномедицинска експертиза Ц. Ц. С. при ПТП на 17.12.2021г.
е получила следните травматични увреждания:
-Счупване на горното и долно рамо на лява срамна кост-закрито.
Полученото счупване е причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Проведено консервативно лечение. След инцидента била откарана от екип на СМП- в
МБАЛ-Б., направени рентгенографии, консултации с хирург, травматолог, диагностицирана,
дадени препоръки за домашно-амбулаторен режим на лечение. Спазвала постелен режим 1
месец, назначени обезболяващи лекарства. На 28.01.22г. провела консултация с ортопед.
6
Диагнозата била потвърдена. Постепенно се придвижвала с патерици, канадка, бастун. На
31.05.22г.-нова консултация с ортопед, Насочена за ЛФК и балнеолечение. Оздравителният
процес е продължил 4-5 месеца.
По делото няма представена медицинска документация за остатъчни явления.
Понастоящем се оплаква от болки и дискомфорт в областта на счупването, при интензивно
натоварване на ляв долен крайник и при промени във времето. Обездвижването във връзка
със счупването на срамната кост в ляво, е ускорило развитието на вече съществуващите
възрастови промени/коксартроза/ на ЛТБС.
По делото се разпита свидетеля И.М.П..
„Знам, че Ц. С. претърпя ПТП. Прибирах се от работа и тя ми се обади по телефона и
вика: „Удариха ме на пешеходната пътека, в Бърза помощ съм, ела“ и с жената отидохме. За
пръв път я видях в Бърза помощ в Б., тогава тя беше неадекватна, в един стол от тези,
количките, лекар до нея, полицай имаше, който разбрахме, че по закон трябва да й вземе
проба за алкохол, тя не можа да даде, три-четири пъти правиха опит, но нямаше сила, едва
говореше и накрая й взеха кръв. Тя имаше болки, охкания, вика, че я боляло от лявата
страна, където е ударена, тя беше посинена цялата и надясно, където е паднала, пратиха ни с
количката по асансьора да й направят снимка. Автомобилът я е ударил от лявата й страна.
Правиха й снимка, тогава не знам дежурен лекар ли извикаха да се направи снимка. Той
каза, че има съмнение за спукване на срамната кост и каза, че при такова ПТП трябва да се
прегледа от лекар ортопед травматолог и вика в Окръжна болница и ние я вдигнахме за
Окръжна болница. Изнесоха количка, приеха я, приеха документите и ние чакахме там в
чакалнята. Тя не можеше да се придвижва, придвижиха я с количка. Дежурният лекар вика
да си седи на домашно лечение у дома и така и направихме, прибрахме се. Едва я качихме
горе и на легло, на кревата, и дежуряхме ту аз, ту жената. В началото една седмица и повече
спим там. Тя лежеше на кревата, изключително трудно беше за тоалетна, и двамата я
държахме под мишниците, тя не можеше да ходи, стъпка по стъпка й помагахме за тоалетна,
иначе тя от кревата не ставаше. Ние всички сме на работа, но синът идваше на обяд,
съпругата е учителка и кога как може да смогне, прескачаше и в голямото междучасие,
храна, вода, всичко там. В началото не можеше да се къпе, с мокри кърпи под мишниците, а
вече като отиде до тоалетната с топла вода с ръцете си може така да се каже да се обслужи и
я вдигаме и пак на кревата. Оплакваше се от липса на сила и болка там, където се оказа, че
има спукване на срамната кост, посинена беше цялата. Имаше нужда от чужда помощ в
дълъг период от време, дълго, все на кревата някъде около два месеца и половина, дъщерята
й купи един бастун, едно такова с подлакътник, за да прави опити за някакво движение,
доста дълго, цяла зима. Започна леко да се придвижва след около три месеца някъде и то да
мръдне от тая стая в оная стая, да прави някакви движения, то не може да се заседява човек.
Да излезе от къщи можа може би след четири месеца, излизаше да седне малко на въздух на
пейката пред входа, излизаше с тези двете неща - едното е бастун, другото не знам как се
казва - с подлакътник е за по-голяма опора. Преди инцидента не е ползвала помощни
средства за придвижване. На възраст жена си е, но не се е оплаквала от болки в таза и не е
използвала бастун. Към настоящия момент тя се придвижва сама с едното бастунче, не с
това, което е с подлакътника, а с другото си помага. Тя болката си остава, може би не са
такива болки, каквито са били в началото, но чат-пат рече: „Усеща се, чувствам го“. Вече не
е толкова самостоятелна, постоянно сме около нея, явно инцидентът й е оказал влияние
върху психиката. Имаме едно място, тя си го поддържаше, курортно място, сега аз я
изкарвам с колата да отиде да го види.“
Страните по делото не спорят по отношение на факта за наличие на задължителна
7
застраховка гражданска отговорност при ответника ЗД „Б.” АД по отношение на лек
автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС към датата на настъпване на ПТП
17.12.2021 г. по застрахователна полица ВG/02/121003479105.
Пострадалата Ц. Ц. С. е отправила пред ответника ЗД „Б.” АД застрахователна
претенция на 14.02.2022г.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Увреденото лице Ц. Ц. С. е предявило пряко срещу застрахователя ЗД „Б.” АД
осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Правното основание на иска е чл.432 Кодекса за
застраховането, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.497 КЗ.
Видно от приетата САТЕ се установява, че на 17.12.2021г. около 18,15 часа – тъмната
част от денонощието, в гр.Б. бул.“Цар Освободител“ с посока ул.“П.Евтимий“ и на
кръстовището с ул.“Ал.Стамболийски“ л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС с водач И.
П. Л. отнема предимство на пешеходеца Ц. Ц. С. върху пешеходна пътека и я удря..
С това И. П. Л. като водач на л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС, застрахован
при ответника по задължителна застраховка гражданска отговорност, е причинил на ищцата
Ц. Ц. С. непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД. Вината на водача се предполага,
като не се доказа липсата на вина за настъпилото ПТП.
С това водачът И. П. Л. на л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС е нарушил
следните разпоредби на ЗДвП:
„Чл.5 ЗДвП (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;“
„Чл.20 ЗДвП ал.2 Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“.
Чл.119. ЗДвП (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Травмите са в причинно-следствена връзка с действията на виновния водач И. П. Л..
С това при условията на непредпазливост като форма на вината, И. П. Л. е реализирал
ПТП, при което са настъпили уврежданията на Ц. Ц. С..
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
8
деянието, вреди, вина, причинно-следствена връзка между деянието на И. П. Л. и
уврежданията, получени от пострадалата Ц. Ц. С..
При ПТП ищцата Ц. Ц. С. е получила счупване на горното и долно рамо на лява
срамна кост-закрито, което е причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията
на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като оздравителният процес е продължил
4-5 месеца.
Съдът кредитира заключението на СМЕ, за получените травматични увреди и периода
за възстановяване, който се подкрепя и от показанията на разпитаната свидетеля П..
След причинените травматични увреждания при пътнотранспортното произшествие
пострадалата С. е изпитвала болки и страдания за период около пет месеца, като се е
възстановил, макар и не напълно. Към момента на настъпване на ПТП пострадалата е на
80г.
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от ищцата Ц. Ц. С.
болки и страдания следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и съобразно
общественото разбиране за справедливостта. Гореописаните травми, неопасни за живота на
пострадалата са свързани с болки при горепосочения период на лечебно-възстановителен
процес.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и
страдания следва да бъде определен на сумата от 40 000 лв.
Основателно е възражението на ответника ЗД "Б." АД за наличие на съпричиняване.
С поведението си пострадалата Ц. Ц. С. е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат, като е нарушила Чл. 113. (1) ЗДвП „При пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните
правила:
1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства;“
Ето защо съдът намира, така определеното обезщетение следва да се редуцира на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД на 50 %, като се присъди сума в размер на 20 000,-лв. обезщетение
за неимуществени вреди, болки и страдания.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи обезщетение за забава от
14.05.2022г., след изтичането на срока по чл.497 ал.1 т.2 КЗ.
На адв. Б. К. следва да се присъдят разноски, на основание чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2 ЗА.
Минималното възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1/2004г. е в размер на 1888,89лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД има право на направените
разноски, съответно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски 400,-лв.
САТЕ и СМЕ, 60лв. свидетел и 3000,-лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователно, тъй
като е дори под минималното по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. На ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 1922,22лв. съобразно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.78 ал.6 ответникът следва да понесе и направените разноски от съда
в размер на държавна такса 800лв. (4% върху 20000лв.) и 400лв. експертизи или общо 1200,-
лв.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, Кодекс за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1
ЗЗД и по чл.497 КЗ, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С.
бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Ц. Ц. С., ЕГН **********, гр.Б., бул.„Цар
Освободител“, бл. 16, вх. Г, ап. 41 сумата 20 000,-лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, получени от Ц.
Ц. С. при ПТП, настъпило на 17.12.2021 г. и наличие на застраховка „Гражданска
отговорност” за лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № СО 1930 ВС, управляван от И. П.
Л., ведно със законната лихва върху сумата от 14.05.2022г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от
45000,-лв., предявен като частичен от 60000,-лв. и за остатъка до пълния период на иска за
лихви.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата ЗД
"Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87, да
заплати на адв. Б. К. гр.С. ул. „инж. Георги Белов“ №26 вх.Б ап.42 сумата от 1888,89лв.
(хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки), представляващо
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Ц. Ц. С., ЕГН **********, гр.Б., бул.„Цар
Освободител“, бл. 16, вх. Г, ап. 41 да заплати на ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес
на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87 сумата от 1922,22лв. (хиляда деветстотин
двадесет и два лева и двадесет и две стотинки), представляващо адвокатско възнаграждение
и разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ № да заплати на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
гр.С. бул.“Витоша“ №2 сумата от 1200,-лв. (хиляда и двеста лева), представляващо
деловодни разноски и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10