№ 711
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110148860 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от П. К. Х. срещу Г. И. М. отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника следните суми: 544,00 евро, представляваща главница по
Договор за наем от 17.06.2012 г. за периода 17.12.2012 г. – 07.02.2013 г., ведно
със законната лихва за периода от 05.03.2013 г. до окончателното изплащане
на вземането, 694,06 лева – главница, представляваща незаплатена ел. енергия
по фактури № **********/18.12.2012 г. и № **********/24.01.2013 г.,
съгласно Договор за наем от 17.06.2012 г., ведно със законната лихва за
периода от 05.03.2013 г. до пълно погасяване на вземането, 117,35 лева –
главница, представляваща неизплатена сума за СОТ за периода 08.07.2012 г. –
08.11.2012 г., съгласно Договор за наем от 17.06.2012 г., ведно със законната
лихва за периода от 05.03.2013 г. до пълно погасяване на вземането, 100,00
лева – главница, представляваща неизплатена вода, съгласно Договор за наем
от 17.06. 2012 г. ведно със законната лихва за периода от 05.03.2013 г. до
пълно погасяване на вземането, 44, 80 евро, представляваща договорна
неустойка за периода от 25.01.2013 г. до 07.02.2013 г. и 141,26 лева – разноски
по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.06.2013 г. по
ч.гр.д. №9555/2013 г. по описа на СРС, 65-и състав.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изпълнително
дело № 20138630402843 по описа на ЧСИ С. Х. по молба на ответника, въз
основа на гореописания изпълнителен лист и за гореописаните суми.
Аргументира, че процесните вземания са погасени по давност и в тази връзка
сочи, че изпълнителното дело е било образувано на 26.06.2013 г. и прекратено
на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК на 26.02.2016 г., като твърди, че в хода на
1
изпълнителното производство не са предприемани изпълнителни действия и
развива подробни съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и счита, че липсва
правен интерес от воденото на производството. Твърди, че изпълнителното
производство е прекратено, както и че ново такова не е образувано. Признава
иска по основание и подробно излага, че не е дал повод за завеждане на
делото, поради което моли разноските да останат в тежест на ищеца.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът е признал
исковете в отговора на исковата молба. Ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признание на исковете. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание на исковете, съдът
намира предявените искове за основателни и доказани.
Поради горното, съдът постановява настоящото решение при признание
на исковете, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага
мотиви.
По разноските:
Съдът намира, че доколкото ответникът с отговора на исковата молба
признава иска и не е спорно между страните и се установява по делото, че
образуваното от взискателя изпълнително дело е прекратено по силата на
закона на 26.02.2016 г., както и като се вземе предвид факта, че от 26.02.2014 г.
ответникът не е предприемал изпълнителни действия за принудително
събиране на вземането, то не е дал повод за завеждане на делото и разноски не
следва да се присъждат. В този смисъл е константната практика на ВКС -
Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о.,
ГК; Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV
г. о., ГК и др.
Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако
получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му
изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Давността е не само
забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде
установено неговото съществуване или несъществуване, тъй като то може да е
погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените разписки.
Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на
чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително
2
изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.
Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма
право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се
установява съществуването или несъществуването на вземането. Ако този иск
е основателен, ответникът дължи разноски, защото е оспорил иска с
твърдения, че давностният срок е по-дълъг или теченето му е спирано и/или
прекъсвано.
Действително кредиторът е образувал изпълнително дело през 2013 г.
Безспорно е, че същото е перемирано през 2016 г. и ответникът от 2014 г. до
настоящия момент не е предприемал изпълнителни действия. Видно от
съдебното и извънсъдебното поведение на ответника, същият се е
дезинтересирал от процесното вземане през 2014 г. (10 години преди
депозиране на исковата молба) и не е дал повод за завеждане на делото.
Отговорност за разноски има деликтен характер и не следва да се понася от
взискателя, който виждайки, че не успява да удовлетвори вземането си в
заведен от него изпълнителен процес, е решил да не предприема последващи
изпълнителни действия, от една страна и, от друга, признава иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
439 ГПК, че П. К. Х., ЕГН ********** дължи на Г. И. М., ЕГН **********
следните суми: 544,00 евро, представляваща главница по Договор за наем от
17.06.2012 г. за периода 17.12.2012 г. – 07.02.2013 г., ведно със законната лихва
за периода от 05.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, 694,06
лева – главница, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури №
**********/18.12.2012 г. и № **********/24.01.2013 г., съгласно Договор за
наем от 17.06.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 05.03.2013 г. до
пълно погасяване на вземането, 117,35 лева – главница, представляваща
неизплатена сума за СОТ за периода 08.07.2012 г. – 08.11.2012 г., съгласно
Договор за наем от 17.06.2012 г., ведно със законната лихва за периода от
05.03.2013 г. до пълно погасяване на вземането, 100,00 лева – главница,
представляваща неизплатена вода, съгласно Договор за наем от 17.06. 2012 г.
ведно със законната лихва за периода от 05.03.2013 г. до пълно погасяване на
вземането, 44, 80 евро, представляваща договорна неустойка за периода от
25.01.2013 г. до 07.02.2013 г. и 141,26 лева – разноски по делото, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 26.06.2013 г. по ч.гр.д. №9555/2013 г. по описа
на СРС, 65-и състав, поради изтекла погасителна давност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3