№ 15115
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20221110166148 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно
обективно съединени осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 932,78 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ул. „Д-р Марин Русев“ № 6, ет. 4, ап. 4, за периода от 01.05.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 02.12.2022г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 186,16 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 932,78 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020г. – 17.11.2022г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 38,51 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ул. „Д-р Марин Русев“ № 6, ет. 4, ап. 4, за периода
01.10.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 02.12.2022г. до окончателното
изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,62 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 38,51
лв. за периода 01.12.2019г. – 17.11.2022г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. София, ул. „Д-р Марин Русев“ № 6,
ет. 4, ап. 4, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния
период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на
1
доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от отв. Ю. Ш. чрез особения му
представител адв. Р. Г. А., с който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че до
адреса не е доставено посоченото количество топлинна енергия. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва дължимостта на лихвата за забава върху сумата за
дялово разпределение, тъй като ответникът не е бил поставен в забава. Оспорва
дължимостта на сумите за предоставена услуга „дялово разпределение“. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сгР. - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото
е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сгР. - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сгР.та, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и
съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
С представен по делото Нотариален акт № 72 от 25.11.2010г. за покупко-продажба на
недвижим имот в груб строеж на Ю. Ш. е прехвърлен имот с адрес: гр. София, ул. „Д-р
Марин Русев“ № 6, ет. 4, ап. 4.
От удостоверение от ГИС е видно, че сгР.та, в която се намира процесния имот е
въведена в експлоатация с удостоверение № 755/22.07.2011г.
2
Също така ответникът Ю. Ш. е подал до ищцовото дружество заявление-декларация
за откриване на партида на негово име за процесния имот.
С оглед горното съдът приема за доказано, че за процесния период от 01.05.2019г. –
30.04.2021г. Ю. Ш. е имал качеството на потребител на топлинна енергия относно
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Д-р Марин Русев“ № 6, ет. 4, ап. 4.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сгР.та и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
3
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сгР. – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сгР. - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната
енергия за отопление на имотите в сгР. - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Вещото лице- техник е констатирало при извършената във връзка с експертизата
проверка/и повторна такава/, че срокът на метрологична проверка на топломер № 5196223 е
изтекъл на 19.01.2019г. Констатира, че от ТР „Изток“ не разполагат с документ за
метрологичен контрол на топломер № 5196223 след демонтажа. Този топломер е бил
заменен на 25.02.2021г., тоест за част от процесния период от 01.05.2019г. – 24.02.2021г.
топлинната енергия е била отчитана по топломер с изтекъл срок на метрологична проверка.
Измерването на ТЕ постъпила в АС с ултразвуков топломер с изтекъл срок на метрологична
проверка и неясна годност като СТИ е нормативно нарушение. Ето защо вещото лице сочи,
че не би могло да потвърди сумите за ТЕ от сградна инсталация и БГВ за периода
01.05.2019г. – 24.02.2021г., защото са определени в условията на нормативно нарушение.
Като намира, че тези суми са в общ размер от 828,55 лв., който следва да се приспадне от
общо дължимата сума от 932,78 лв., при което остава да се следва единствено сумата от
104,23 лв. за периода от 24.02.2021г. до 30.04.2021г.
Съдът възприема неоспореното заключение на вещото лице относно неясната
метрологична годност на СТИ. Следователно по делото не е установено топломер с №
5196223 да отговаря на изискванията на Наредба за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол и ЗИ. При това положение следва да се приеме, че ищецът не е
доказал в условията на пълно и главно доказване количеството потребена през периода
01.05.2019г. – 24.02.2021г. топлинна енергия. Ето защо за този период искът подлежи на
отхвърляне. Той подлежи на уважаване единствено за сумата от 104,23 лв., дължима за
периода от 24.02.2021г. до 30.04.2021г.
Сума за дялово разпределение се дължи единствено за съответния период - м.03 и
м.04.2021г. Съгласно таблица на стр. 4 и 5 от ССчЕ възнаграждението за дялово
разпределение за м.03 и м.04.2021г. е по 2,05 лв. или общо 4,10 лв., до която сума следва да
се уважи искът.
4
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма данни за
извършени плащания.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност. Действително има погасени по давност вземания от м.05.2019г. до
м.10.2019г.,обаче, тъй като исковете за този период са отхвърлени възражението е
неоснователно.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжника изпада в забава от отправена покана. Както се спомена по-горе изискуемостта
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за
който се дължат сумите за топлинна енергия, независимо от уведомяването на длъжника.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
Лихва се дължи единствено върху сумите за ТЕ също за м.03 и м.04.2021г. Дължимата
лихва, изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК е 15,98 лв., до която сума следва да се уважи
искът.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по
отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ
от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата
настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни
ищецът да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово
разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде
отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за заплащането
на законовата лихва от предявяването на заявлението до окончателното изплащане –
законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово
разпределение (чл. 422, ал. 1 ГПК).
По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за
5
забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ в размер на 8,62 лв.
Относно разноските:
Предявен размер: 1166,07 лв., Уважена част: 124,31 лв.; Отхвърлена част : 1041,76 лв.
Разноски на ищеца: ДТ– 200лв.; Депозити за експертизи – 550 лв.; Такси за
публикация в ДВ – 40 лв., депозит за особен представител – 416,61 лв. и юрисконсултско
възнаграждение определено в минимални размер от 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25
НЗПП от съда или общо 1306,61 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от
ответника в размер на 139,29лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Ш., роден на **********г. в гр. Тел Авив – Израел, гражданин на
Израел, притежаващ личен паспорт № 11951614, издаден на 14.01.2007г. от Паспортна
агенция на Израел, с адрес: гр. София, ул. „Д-р Марин Русев“ № 6, ет. 4, ап. 4, ДА ЗАПЛАТИ
на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 104,23 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ул. „Д-р Марин Русев“ № 6, ет. 4, ап. 4, за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 02.12.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 104,23 лв. до пълния предявен размер от 932,78 лв., като
неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 15,98 лв.– представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 104,23 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2020г. – 17.11.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15,98 лв. до пълния
предявен размер от 186,16 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 4,10 лв. – представляващо възнаграждение за
6
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – гр. София, ул. „Д-р Марин Русев“ № 6, ет. 4, ап. 4, за периода 01.10.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 02.12.2022г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4,10 лв. до пълния предявен размер от 38,51 лв., като
неоснователен;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на
139,29лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
осъдителен иск срещу Ю. Ш., роден на **********г. в гр. Тел Авив – Израел, гражданин на
Израел, притежаващ личен паспорт № 11951614, издаден на 14.01.2007г. от Паспортна
агенция на Израел, с адрес: гр. София, ул. „Д-р Марин Русев“ № 6, ет. 4, ап. 4, с правно
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,62 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 38,51 лв. за периода
01.12.2019г. – 17.11.2022г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК:*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7