Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр. ВРАЦА, 07.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд наказателно
отделение
в публичното заседание на 09.03.2017 година,
в състав:
Председател:
Снежана Наумова
Членове: Петя Вълчева
мл.с. Веселина Павлова
в
присъствието на:
прокурора Цветелин
Радойнов и участието на секретар Л.Г.
като
разгледа докладваното от съдия Наумова
ВНОХ
дело N` 41 по описа за 2017 год.
За да се
произнесе взе предвид:
Производството е по реда на Глава 21 НПК.
С
присъда № 1/03.01.2017 год. постановена
по НОХД № 449/2016 година VІІ нак. състав на
Районен съд гр. Враца, е признал
подсъдимия И.Т.Т.-роден на *** ***,
българин, български гражданин, разведен, не осъждан, висше образование, ЕГН **********
за
виновен в това, че за времето от 30.01.2015 г. до 05.02.2015 г. включително, в
гр. Враца, при условията на продължавано престъпление, чрез провеждане на
телефонни разговори на 30.01.2015г., на 02.02.2015г., на 03.02.2015 г. и на
05.02.2015 г., с цел да набави за себе си имотна облага, е извършил опит да
възбуди заблуждение у С.М.С. *** и с това да му причини имотна вреда в размер
на 6000 /шест хиляди/ лева, като деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини, порaди което и на основание чл.209,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.18, ал. 1 вр. чл.54, ал.1 и ал. 2 от НК го е осъдил
нa една година лишаване от свобода, като
на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на наложеното наказание
е отложено с изпитателен срок от три години.
Постановено
е на основание чл.301, ал.1, т.11 НПК:
веществените доказателства 1 бр. СД на л.93 от ДП, 1 бр. СД на л.95
от ДП, 1 бр. СД на л.97 от ДП и 1 бр. СД на л.99 от ДП, ДА ОСТАНАТ КЪМ ДЕЛОТО; 1 бр. кафяв плик на последната корица,
съдържащ 1 бр. черен тефтер да бъдат върнати на подсъдимия И.Т.; 2 бр. кутии от
мобилни телефони с надписи и на двете кутии Nokia 108 dual sim, с поставени на
тях стикери, върху които са изписани имеи номерата на телефоните както следва -
на първата кутия IМЕI 1- 353********* и IМЕI 2 - 35366******; и на втората кутия- IМЕI 1 - 352********* и IМЕI 2 - 3523; 2 бр. пластики от сим
карти с надпис и на двете РРIМА, без поставени сим карти в тях, със сериен
номер на първата 893******и рuk код 313 и сериен номер на втората - 893***** и
рuk код на втората - 0000 и puk код 204; 1 бр. мобилен телефон марка Нокиа,
черен на цвят, модел 106.1, батерия с поставена в него сим карта b connekt, с
номер 8935 и с IМЕI номер 3572***** да бъдат върнати на св. и.б.и..; 1 брой бял хартиен плик за писма с размери
15х25 см с надпис „Топлофикация”, изписан ръкописно с химикал, съдържащ 1 брой
банкнота с номинал 20 лева № БС 644***;
1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 20 лева №БИ896****, 1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 50
лева № БИ8**** и 13 броя хартиени изрезки с бял цвят с приблизителни размери
10х15 см да бъдат върнати на св. С.М.С...
Осъдил
е подсъдимия И.Т.Т. да заплати на свид. С.М.С. сумата от 400 /четиристотин/
лева представляваща направени разноски по делото.
Присъдата
е обжалвана от договорния защитник на подсъдимия Т. с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност, поради постановяването й при нарушения на
материалния и процесуален закон. На първо място се посочва нарушение на
процесуалните правила, изразяващи се в непълна формулировка на възприетото от
съда обвинение, което е ограничило правото на защита на подсъдимия, поради
невъзможността да разбере в какво е обвинен. Твърди се още, че поддържаното от
прокурора обвинение е останало недоказано съгласно изискванията на закона.
Разпитаните множество свидетели не са посочили, че автор на измамливите
действия е бил именно неговия подзащитен Т.. Правят се и оплаквания за
доказателствена непълнота. На основание изложеното се иска разпит на четирима
свидетели и назначаване на експертиза, която да даде заключение за истинността
на банкнота с номинал от 20 лв.. Крайните искания са изложени в условията на
алтернативност. Първото от тях е за отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която Т. бъде признат за невиновен, а второто за отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения .
В
съдебно заседание представителят на ВрОП изразява становище , че присъдата следва да
бъде потвърдена, като правилна и законосъобразно. Изразява се несъгласие с
твърдението във въззивната жалба за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия и изразяващо
се в непълнота на обвинителния акт. Твърди се, че прокурорския акт съдържа
изложение на всички обстоятелства, които обуславят съставомерността на
деянието, в т.ч. време и място на извършване, както и фактите свързани с
участието на подсъдимия. Идентични доводи се излагат и по отношение
съдържанието на обжалвания съдебен акт. Подкрепя се извода на първата
инстанция, че оценката на доказателствения
материал, води до еднозначен извод за авторството на деянието.
Повереника
на частния обвинител оспорва изцяло въззивната жалба и допълнението към нея,
присъединявайки се към пледоарията на обвинителя, както по отношение
претендираните процесуални нарушения, така и по отношение обосноваността на
обжалваната присъда. На основание изложеното се прави искане за потвърждаването
й.
Защитникът на подсъдимия - адв. Г.. поддържа жалбата и
допълнението към нея, позовавайки се доводите, изложени в тях. Подновява
алтернативните си искания за пълно оправдаване на подсъдимия или връщане на
делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При упражняване правото на лична защита и последна дума,
подсъдимият Т. поддържа своята невинност и иска пълното си оправдаван.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намира за установено следното:
За да постанови
присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред множество гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства и въз основа на техния анализ
е приел от фактическа страна, следното:
В края
на 2014 г. майката на частния обвинител С.М.С.– Р.Я. /бивш жител *** и адвокат
от Адвокатска колегия Враца/ починала и синът ѝ /частният обвинител/ поел
дейността на кантората ѝ, находяща се в град В. на ул. Мито Цветков № 2, ***, офис 1.
Към
същия период частният обвинител С.М.С. и подсъдимият И.Т.Т. се познавали около ремонтните дейности, които бащата на подсъдимия -
свидетеля Т. Т. извършвал по къщата на частния обвинител, но не поддържали
близки отношения.
Около
17:22 часа на 30.01.2015 г. подсъдимият И.Т. позвънил от ползван от него
мобилен телефонен номер 08****3424, регистриран на името на свидетелката Л.Г.Т.
на мобилен телефонен номер 087***1559, регистриран на името на адв.Р.Я., но
ползван към онзи момент от сина ѝ - частния обвинител С.М.С.. Подсъдимият И.Т. преправил гласа си и поради това не бил разпознат от частния обвинител
С.С., като при провелия се разговор подс. Т. се представил за „господин Ф. от
Данъчното” и заявил, че е познавал адвокат Р.Я., че са били приятели с нея и,
че са имали трайни отношения, поради това, че тя ежегодно му плащала различни
суми, за да не ѝ се прави данъчна ревизия. В тази връзка подсъдимият И.Т. поискал от частния обвинител С. да продължи да му плаща с цел да се
избегнат данъчни проверки, като му поискал сумата от шест хиляди
лева и се поинтересувал и колко от адвокатските кочани с пълномощни са останали
от майка му. С. не знаел за последното и двамата се разбрали да се чуят и уточнят
в идния понеделник. Съобразно тази уговорка около 11:27 часа на 02.02.2015 г. подсъдимият И.Т. отново се свързал чрез същия мобилен телефонен номер 087****24 с
частния обвинител С. и след като последният му обяснил, че са останали три от кочаните
с пълномощни, подсъдимият отново заявил, че иска сумата от
6 000 лева. С. заявил, че не разполага с парите, но подсъдимият го
успокоил, че може да ги плати на три пъти по две хиляди лева, и двамата се
уговорили да се чуят отново на следващия ден.
Около
13:08 часа на 03.02.2015 г. подсъдимият Т. отново позвънил на частния
обвинител и го попитал дали е събрал парите, при което последният настоял да се
видят лично, за да плати и подсъдимият приел. Около 15:47 часа на
същата дата 03.02.2015 г. подсъдимият И.Т. за пореден път се свързал с
частния обвинител С.С. и му заявил, че ще изпрати друг човек да вземе сумата,
но С. отказал и повторно настоял за лична среща. Между 16:32 и 16:34 часа през
същия ден били проведени нови два разговора между лицата, но до среща не се
стигнало, след което частният обвинител, по препоръка на свидетелката адвокат Г.П.З.,
споделил за случващото се на полицейски служители и те му указали да ги
сигнализира при евентуално даване на пари на лицето, като го посъветвали да
предаде ксерокопирани банкноти в плик.
На
05.02.2015 г. подсъдимият И.Т. провел други три разговора
чрез същата карта с частния обвинител С.С., като вече подсъдимият не говорел в
официално-делови стил, а се обръщал към частния обвинител по малко име,
наричайки го „Стр.”. Така на същата дата 05.02.2015 г. при последния им трети
разговор, състоял се в 16:39 часа, подсъдимият съобщил на частния обвинител, че
след 10-15 минути „ще дойдат” в кантората за парите. Същите три изходящи
повиквания, осъществени на 05.02.2015 г. от подсъдимия И.Т. чрез процесния телефонен номер 087****3424 към телефонния номер,
ползван от С., съответно в 13:28 часа, в 16:01 часа и в 16:39 часа са били
реализирани от клетка с адрес: град Враца, бул.„Мито Орозов” *****).
Междувременно
в 16:03 часа на същата дата 05.02.2015 г. подсъдимият И.Т. се свързал чрез свой друг мобилен телефонен апарат с карта № 087***60668
със свидетеля А.Д.Д. и го убедил да се срещнат. Малко по-късно подсъдимият пристигнал пред дома на
свидетеля Д., взел го с автомобила си и го откарал до офис, находящ се на ул.„Иванка
Ботева****, етаж 2 в град Враца. и ползван от свидетеля и.б.и., където били
самият свидетел И.И. и свидетелките Д.В.Т., М.И.В. и И.И.Р..
След
влизането в офиса подсъдимият И.Т. заявил на свидетеля Д., че
ще му даде 100 лева, ако последният отиде до офиса на адвокат Р.Я., находящ се
в близост до заведение „Славянски кът **” в град Враца, където да намери
частния обвинител С.С. и да се представи, че идва от името на „господин Ф.в от
Данъчното”, след което да получи пари от частния обвинител и да ги занесе на
подсъдимия, който щял да го чака в офиса на ул.„Иванка Ботева” ****** в град Враца.
Подсъдимият И.Т. разказал на свидетеля версията, че парите се давали, за да могат
ревизиите да минават безпроблемно така, както са правили и с адвокат Р.Я.. Свидетелят Д. се съгласил и
потвърдил, че ще вземе парите и ще ги донесе на подсъдимия. В това време
свидетелят и.б.и. дочул част от този разговор и се усъмнил, че ще се извърши
нещо нередно, поради което ги посъветвал да се откажат от намеренията си. Малко
по-късно обаче свидетелят Д. напуснал офиса и се отправил към кантората на
частния обвинител С., а подсъдимият И.Т. останал да го чака в офиса на св.И.. Свидетелят обаче
настоял, че трябва да затваря офиса, при което подсъдимият Т. напуснал офиса. В
този момент офиса напуснали и останалите свидетели, които преди това са били
там, а именни – свидетелите Д.Т., М.В. и И.Р..
По
същото време свидетелят А. Д. намерил кантората на частния обвинител, срещнал
се с него и се представил, че идва от името на „господин Ф. от данъчното”, за
да вземе парите. Частният обвинител С.С. му предал 1 брой бял хартиен плик за
писма с размери 15х25 см с надпис „Топлофикация”, изписан ръкописно с химикал,
в който бил поставил 1 брой банкнота с номинал 20 лева № БС6.***7; 1 брой
ксерокопие на банкнота с номинал 20 лева № БМ 1*****6, 1 брой ксерокопие на
банкнота с номинал 50 лева № БИ8******94 и 13 броя хартиени изрезки с бял цвят
с приблизителни размери 10х15 см, и малко след като свидетелят Д. взел плика и
го прибрал в джоба на якето си, на място пристигнали сигнализираните от частния
обвинител полицейски служители, които задържали свидетеля и го отвели в
РУ-Враца.
Свидетелят
А. Д. останал в полицейското управление, а мобилният му апарат бил изключен. В
това време, тъй като св. Д. за продължително време не се завръщал при офиса на
свидетеля И., подсъдимият И.Т. двукратно се опитал да се
свърже с Д. чрез гореописаната карта №08*****24 . След като не успял да се
свърже по мобилния телефон със свидетеля, в 17:42 часа подсъдимият Т. позвънил
чрез другата си карта с № 08*********68 на частния обвинител С. и този път –
без да крие истинската си самоличност – провел неангажиращ разговор със свидетеля,
като му предложил да се видят. Частния обвинител обаче отказал, тъй като по
същото време вече се намирал в полицейското управление, но понеже същия ден бил провел вече няколко разговора с така наречения „господин Ф*****
от данъчното” категорично разпознал, че гласът на подсъдимия И.Т. е именно
този, който се е представил за „господин Ф*****в от данъчното”.
При така установената фактическа обстановка първата
инстанция е приела, че авторството на деянията по чл. 209
от НК е доказано по несъмнен начин, поради което подсъдимият Т. е признат
за виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. 18 от НК.
Както фактическите констатации, така и част от правните
изводи на районния съд в този пункт се споделят изцяло и от настоящия състав,
защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства, а именно показанията на свидетелите С.С., Галя Захариева, А. Д.,
И.И., Б.Б., Л.С., М.Г. и С. Д., в т.ч. и присъединените по реда на чл.
281, ал.5, вр. ал.1,
т.2 от НПК показания на св. С., св. Д., св. И. дадени в хода на досъдебното
производство; обясненията на подсъдимия И.Т..; очната ставка, проведена между св.
Т. Т. и частния обвинител С., както и на писмените доказателства събрани в хода
на досъдебното производство и съдебното следствие: Определение №132 по ч.н.д.№125/2015 г. по описа на Районен съд Враца, с
което е било одобрено извършеното във времевия период от 21:30 часа до 22:15
часа в условията на неотложност съгласно чл.161, ал.2 от НПК процесуално
следствено действие претърсване и изземване, отразено в протокол от 05.02.2015
г. и осъществено в частен дом с двор, находящ се в град Враца, кв.„Бистрец”,
ул.„Стоян Островски” №38, обитаван и ползван от подсъдимия И.Т.; Разпореждане №1935/29.07.2015
г. по ч.н.д.№865/2015 г. по описа на Районен съд Враца за
предоставяне на данни от „БТК” ЕАД, „Мобилтел” ЕАД и „Теленор България” ЕАД за
идентифициране на абонатите, ползващи сим карти относими към разглеждания
случай; Протокол от 05.02.2015 г. за приемане на устно съобщение от частния обвинител . за извършено спрямо него престъпление /л.3/; Протокол от 05.02.2015 г. за обиск на лице – свидетеля А. Д., в който са
били намерени 1 брой бял хартиен плик за писма с размери 15х25 см с надпис
„Топлофикация”, изписан ръкописно с химикал, съдържащ 1 брой банкнота с номинал
20 лева № БС6446297; 1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 20 лева № БМ
1878096, 1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 50 лева № БИ******94 и 13 броя
хартиени изрезки с бял цвят с приблизителни размери 10х15 см /л.8/; Справка от 17.12.2015 г. от Батерия АД Н. /л.52/; Справка рег.№ 519156/19.11.2015
г. от „БТК”
ЕАД /л.61 и 62/, от
която се установява, че свидетелката Л.Г.Т. е притежавала на нейно име
предплатена сим карта с № **********, която е била заредена за последен път на
04.02.2015 г. в 13:40:50 часа; Справка от „Мобилтел” ЕАД с изх.№20358/02.02.2015 г. /л.63/; Справка от „Телеонор България” ЕАД с изх.№16435/02.11.2015 г. /л.64/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№С18119/02.11.2015 г. /л.65/; Справка от „Мобилтел” ЕАД с изх.№15102/12.08.2015 г. /л.66/;
Справка от „Теленор България” ЕАД с изх.№3182/13.02.2015 г., от която се установява, че в
16:03 часа на 05.02.2015 г. подсъдимият И.Т. се свързал чрез своя
мобилен телефонен апарат с карта № ********** със свидетеля Д. /л.77-82/; Справка от „БТК” ЕАД рег.№С4344/27.02.2015 г., от която се установява, че от
процесния номер ********** са направени изходящи повиквания към телефонния
номер на частния обвинител С.С. съответно на: 30.01.2015 г. в 17:22 часа,
02.02.2015 г. в 11:27 часа, 03.02.2015 г. в 13:08 часа, в 15:47 часа и в 16:34
часа, на 05.02.2015 г. в 13:28 часа, в 16:01 часа и в 16:39 часа /л.83-85/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С6552/25.03.2015 г., от която се установява, че
изходящите повиквания в 13:28 часа, в 16:01 часа и в 16:39 часа на 05.02.2015
г. от процесния номер ********** към
телефонния номер, ползван от частния обвинител С., са направени от клетка с
адрес: град Враца, бул.„Мито Орозов ” №15, вх.Б(2) /л.86-87/; Справка от „Мобилтел” ЕАД с изх.№ 6934/16.03.2015 г. /л.88/; Справка от „Теленор България” ЕАД с изх.№ 5372/16.03.2015 г. /л.89/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С4794/06.03.2015 г. /л.93/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С4343/2015 г. /л.94/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С 4344/2015 г. /л.96/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С4345/2015 /л.98/; Справка от „Теленор България” ЕАД с изх.№ 4032/24.02.2015 г. /л.100/; Справка от „Мобилтел” ЕАД с изх.№ 5186/2015 г. /л.101/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С13307/12.08.2015 г. /л.104/; Справка за съдимост по
отношение на посдъдимия И.Т. /л.163/, от която се установява, че същият към 11.02.2015 г. е неосъждан; характеристични данни за подсъдимия И.Т. от районния инспектор по
местоживеене /л.33/, от които се установява, че подсъдимият е разведен и е баща
на две малолетни деца; справка за съдимост от 16.05.2016 г. /л.36/, от която се
установява, че подсъдимият не е осъждан и е с чисто съдебно минало, както към
момента на извършване на деянието, така и към момента на разглеждане на делото
и произнасяне на присъдата; положителни характеристични данни /л.41/ за
подсъдимия от пълномощника на кв.„Бистрец” град Враца; Справка от ОД на МВР – РУ град Враца рег.№ 179500-3825/06.06.2016 г., съдържаща заверени копия от всички документи
за задържането на лицето А. Д. /л.60/; справка с рег.№179500-4653/11.07.2016 г. от главен
инспектор РУ град В. /л.79/, от което се установява, че на 05.02.2015 г. в
17:20 часа в РУ град В. е получено съобщение от частния обвинител С.; справка от РУ-В., рег. №
17950-6394/06.10.2016 г. /л.98/, от която се установява, че във връзка с
подадения до органите на МВР сигнал от частния обвинител за залавяне на
извършителите на деянието са били проведени заградителни и оперативно издирвателни
мероприятия.
Основният спорен
въпрос - дали подсъдимият Т. е извършил престъплението описано във внесения
обвинителен акт, е намерил своето правилно разрешение в мотивите на обжалваната
присъда.
Правилно районният съд е приел, че в хода на наказателното производство са
застъпени две тези: тази на частния обвинител и тази на подсъдимия.
В този аспект, обосновано
съдът от първата инстанция е приел за център на доказателствената тежест именно
показанията на св.С.С., доколкото същите са изключително подробни, конкретни и
последователни. Макар същият да се явява пострадал от деянието, като съвместява
и други процесуални качества това на частен
обвинител, настоящия съд ги намира за
обективни и добросъвестни. Изводът се обосновава на тяхната подкрепа от страна
на показанията на св. З., с която С. е споделил за полученото обаждане и искането
за предаване на сумата от 6000 лв., за да бъдат избегнати данъчни проверки.
Свидетелката потвърждава, съвета отправен от нея за уведомяване на полицейските
органи и последвалите събития довели до задържането на св. Д.. Твърденията на
частния обвинител, че при един от телефонните разговори с представилия се като "Ф.
от данъчното" е разпознал подсъдимия
се подкрепят и от показанията на св. Д., който от своя страна съобщава
за проведен разговор с подс. Т., постигнатата уговорка свидетелят да отиде в
кантората на С. и да получи от него плик, който да предаде на извършителя.
Уличаващи са показанията на свидетеля и относно обстоятелството, че докато е
продължило задържането му в полицейското управление той е получил обаждане от
телефон с номер **********. Еднопосочни и
подкрепящи версията на частния обвинител са и показанията на свидетелите И.И./депозирани
на досъдебното производство и присъединени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1,
т.1 НПК/, М.В., И.Р. и Д.Т., установяващи обстоятелството, че в късния следобед
на 05.02.2015 г. се е провела среща в офиса на И. между подсъдимия Т. и св. Д..
Правилно са ценени изисканите и приложени към делото справки от БТК
"ЕАД, от които се установява по обективен и неоспорим начин, че на дати 30.01.2015 г., 02.02.2015г., 03.02.2015
г. и 05.02.2015 г. в часовете посочени в
обвинителния акт е получено входящо повикване към телефонния номер ползван от
частния обвинител от номер ********** и от клетка в гр.
Враца, бул. "Мито Орозов" № 15, вх. Б/2/. В подкрепа на обвинителната
теза е и писмената справка получена от "Теленор България " ЕАД за
изходящо обаждане на 05.02.2015 г. от телефона ползван от подсъдимия към
телефона на св. Д. около 16.03 ч.
В пълен
унисон с обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства се явяват и
показанията на полицейските служители Б.Б., Л.С. и М.Г., установяващи редица
обстоятелства свързани с подадения от С. сигнал за телефонното обаждане,
дадените му указания, подготовката и задържането на лицето посредник. Тяхното
потвърждение от своя страна се съдържа в протокола за обиск на А. Д., съставен
на 05.02.2015 г. и намерените при него 1
брой бял хартиен плик за писма с размери 15х25 см с надпис „Топлофикация”,
изписан ръкописно с химикал, 1 брой банкнота с номинал 20 лева № БС6446297; 1
брой ксерокопие на банкнота с номинал 20 лева № БМ 1878096, 1 брой ксерокопие
на банкнота с номинал 50 лева № БИ8****594 и 13 броя хартиени изрезки с бял
цвят с приблизителни размери 10х15 см.
По тази причина, в съответствие със събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства, настоящата съдебна инстанция намира
обясненията на подсъдимото лице в по-голямата им част, отчитайки факта, че
същите имат двойствена правна природа, като се явяват едновременно устно
доказателствено средство и основно средство за реализиране правото на защита,
за недостоверни. Въззивният съд подобно на контролираната инстанция кредитира
същите единствено в частта, в която заявените от подсъдимия обстоятелства
намират опора в показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно че
двамата са се познавали покрай ремонтните дейности извършвани от бащата на Т.,
но отношенията им не са били близки. Обясненията на подсъдимото лице в
останалата им част, в която е налице пълно отрицание на престъпната му дейност
се отчитат като недостоверни и защитни по своя характер.
Твърденията за невиновност категорично се опровергават
както от показанията на С.С., така и от показанията на А. Д., Галя Захариева, И.И.,
полицейските служите, от писмените
справки от "Теленор България" АД, БТК ЕАД и протокола за обиск на св.
Д..
Защитата на подсъдимия основава до голяма степен позицията
си за оправдаване на подсъдимия на показанията на св. Л.Т.. По отношение на
тяхната достоверност настоящия съд не споделя позицията на първостепенния съд. В
показанията си свидетелката твърди че е
закупила на свое име предплатена карта към Виваком, но не си спомня номера, тъй
като го е ползвала изключително кратко и поради блокирането й я изгорила в
печката. Приложения към делото № ********** договор от 30.11.2011 г., сочи, че действително Т. е закупила
предплатена карта с № **********, но същата е била активна и през м. февруари 2015 год. От справка № 519156/19.11.2015 г. на БТК ЕАД е
видно, че карта с този номер последно е била заредена на 04.02.2015 г.
Следователно неправилни са изводите, че карта с такъв номер не е съществувала и
че тя е била унищожена. Извода се подкрепя и от справката за повиквания от него
към номера ползван от частния обвинител. А тези данни свързани с показанията на
С., че именно от този номер са получени обаждания за изплащане на сумата от
6000 лв., за да се избегнат данъчни ревизии, че е уговорена среща за 05.02.2015
г. за предаване на парите, че св. Дочев се е явил като посредник и при
задържането си е съобщил кой го е изпратил, дават основание, да се приеме, че
карта с № № 087****3424 е попаднала по
неустановен начин в подсъдимия и той я е използвал, за да осъществи измамливите
си действия. Косвено, обстоятелството се подкрепя и от иззетия от дома на Т.
черен кожен тефтер със записани телефонни номера. На л. 7 с почерка му е бил
изписан именно № № 08****03424.
Въззивният съд след
направен собствен анализ на доказателствените източници установяващи наличието
на престъпление, участието на подсъдимия при извършването му и конкретния
механизъм на осъществяването му, противно на застъпените във въззивната жалба и
допълнението твърдения, не констатира произнасяне на първоинстанционния съд при
неизяснена фактическа обстановка, нито едностранчиво тълкуване на наличните
доказателствата по делото, като достигна до извод, аналогичен на формирания от
първостепенния съд, а именно, че подсъдимият Т. правилно е признат за виновен
за извършване на описаното в обвинителния акт престъпление.
При извършената по
реда на чл.
314, ал. 1 НПК проверка, относно правилността на постановената присъда,
въззивната инстанция намира, че извършеното от подсъдимия деяние, описано в обстоятелствената
част на обвинителния акт съдържа признаците на престъпление по смисъла на
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18 от НК.
От обективна страна,
за да е осъществен състава на измама, по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК, е необходимо
извършителят да е предприел действия за въвеждане и поддържане на пострадалия в
заблуждение, т.е. за формирането у него на погрешна представа за конкретни
факти, които не съответстват на действителността още при започване на
измамливите действия или най-късно при имущественото разпореждане от
заблуденото лице. В резултат именно на тези действия, деецът следва да е
мотивирал пострадалото лице да се разпореди със свое имущество, като по този
начин същият причинява имотна вреда на заблудения. Деянието следва да е
извършено умишлено и със специална цел от субективна страна - деецът да получи
имотна облага за себе си или за другиго.
В случая от обективна
страна - първоинстанционният съд е стигнал до верен извод, че са налице
признаците на измамата по посочения текст, тъй като деецът на посочените време
и място е възбудил у св. С.С. заблуда, че е служител на данъчната служба, имал
е близки отношения с покойната му майка, която работела като адвокат и че тя
периодично му е предоставяла суми, за да се избегнат данъчни ревизии на
водените от нея кочани за отчитане на сумите, получени като адвокатско
възнаграждение. Заблудата е обхващала
преднамерено създадената невярна представа за възможността да се избегне
извършването на проверки от страна на компетентните органи. За да създаде
невярната представа у С., Т. е използвал информацията която е имал
предварително, а именно, че покойната Я. е била адвокат, че е починала и че
кантората й се поддържа от сина й - св. С..
Същевременно, Т. не е бил в
състояние да изпълни поетия ангажимент, за който е поискал пари, тъй като той
не е бил служител на данъчното подразделение на НАП във гр. Враца и не е
притежавал нужните компетентности. Възбуждането на заблуждение у свидетеля е
целяло само и единствено имотното облагодетелстване на подсъдимия Т..
Правилно районният съд е приел, че деянието е останало недовършено, по
независещи от подсъдимия причини -
подадения от С. сигнал до полицията и задържането на св. Д., като посредник. В
случая не се е стигнало до осъществяването на разпоредителни действия от страна
на частния обвинител в полза на подсъдимия.
С обвинителния
акт на подсъдимия Т. е повдигнато обвинение за възбуждане на заблуждение у С.
при условията на продължавано престъпление за времето от 30.01.2015 г. до 05.02.2015 г. Тази квалификация е
възприета изцяло и от първостепенният съд. Въззивният съд не споделя подобно
становище. Законово регламентираната в чл. 209 НК класическата измама може да
бъде осъществена в две форми на изпълнителното деяние - възбуждане и поддържане
на заблуждение, като е възможно да бъдат осъществени и двете форми. Възбуждането
на заблуждение се осъществява с едноактно активно действие, а всяко последващо
поведение на извършителя може да бъде свързано единствено с поддържането на
това заблуждение. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства става ясно, че с първото обаждане на подсъдимия
на 30.01.2015 год. той е осъществил едната форма на изпълнително деяние на
измамата - възбуждане, създавайки невярна представа у С., че е имало установена
практика между него и покойната Я. за периодично плащане на суми, с цел
избягване на данъчни ревизии. Телефонните обаждания и уговорки проведени на
следващите инкриминирани дати /02.02.2015г., 03.02.2015 г. и 05.02.2015 г./ са
имали ролята да поддържат създадената
вече у С. невярна представа. Тъй като с обвинителния акт не е повдигнато
обвинение и за двете форми на изпълнително деяние - възбуждане и поддържане, и
за да не бъде утежнено положението на извършителя, за въззивната инстанция
остава единствената възможност да отмени обжалваната присъда в частта относно
приложението на чл. 26, ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил
престъплението умишлено при форма на вината - пряк умисъл, с непосредствено
целени, но ненастъпили общественоопасни последици. Конкретният акт на престъпна
проява на подсъдимия обективира отношението му към деянието. Той е осъзнавал
противоправния характер на осъщественото от него деянието, като целял и искал
настъпването на забранените им последици. Налице е и допълнителният признак от
субективна страна- специалната цел, да набави за себе си имотна облага.
Във
въззивната жалба се съдържат твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и
необоснованост на атакувания съдебен акт.
По
допуснатите съществени процесуални нарушения
В основната
и допълнителна жалби се съдържат
оплаквания относно конструкцията на обвинителния акт и присъдата по отношение
формулиране обвинението за извършено престъпление при условията на чл. 26, ал.1 НК. Счита се, че в разрез с ТР № 3/1971 г. на ВС не е направено описание на всяко
едно от деянията по време, място и начин
на извършване, както в обстоятелствената и заключителна част на обвинителния
акт, така и в присъдата. Неизпълнението на тези задължения е довело до непълнота,
която е затруднила подсъдимия при изграждане на защитата. Въззивният съд
намира, че е безпредметно да отговаря на възражението с оглед аргументите изложени
в предходните абзаци, че деянието предмет на наказателното производство, при
така ситуираното обвинение не е извършено при условията на продължавано
престъпление.
Второто
оплакване е за допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо
несъответствието на обвинителния акт с установените в чл. 246, ал.2 НПК
процесуални стандарти. Посочва се, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт не е посочено мястото на извършване на престъплението. Липсата на описание
на тези факти е от категорията на съществените нарушения на процесуалните
правила, при всяко положение води до ограничаване правата на страните в
досъдебното производство и поради неотстраняването му от съдията докладчик, при
изпълнение на задълженията му по чл. 248, ал.2 НПК, е абсолютно основание за
отмяна на съдебния акт.
Въззивният
съд възприема изцяло твърдението в сезиращата жалба, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт, наблюдаващият прокурор не е посочил мястото на
извършване на престъплението. Този факт обаче ясно е отразен в заключителната
част. Няма спор в наказателно правната теория и практика, че главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира по такъв начин обвинението,
че фактическите и правни параметри да са ясно очертани. С изпълнението на това
задължение се гарантира правото на
защита на всяка една от страни в пълен обем. Самия обвинителен акт представлява
едно цяло, състоящо се от два компонента - обстоятелствена и заключителна част.
Когато се извършва преценка на пълнотата и процесуална му издържаност в аспекта
на гарантиране на правото на защита на подсъдимия, следва да се отчете дали в
неговата цялост се съдържат всички реквизити свързани с фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на привлеченото лице в
осъществяването му. В разглеждания случай безспорно става ясно, че
прокуратурата е приела, че деянието е извършено в гр. Враца, макар да го е
отразила само в заключителната част и с връчването на обвинителния акт на
подсъдимия, той е имал възможност да се запознае с параметрите на търсената
наказателна отговорност и да я оспори. Макар обвинителния акт да е бил изготвен
по начин, който не е следвал стриктно законодателния регламент, съдържа всички
изискуеми реквизити. Това му е позволило да изпълнил процесуалната си роля и не
е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Въззивният
съд не споделя доводите на защита за липсата на доказателствена обезпеченост на
поддържаното обвинение. Отговор на това възражение е даден с направения на л.
6-8 от мотивите на контролното решение анализ на доказателствените източници.
При индивидуализацията на наказанието, съдът
от първата инстанция го е определил при условията на чл. 54 НК и е приел, че
липсват основания за приложението на чл. 55 НК. В мотивите към присъдата е
отчетено като единствено смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало и е
преценил, че в случая липсват отегчаващи обстоятелства. Настоящата съдебна
инстанция намира основание за корекция на изводите на първоинстанционния съд
както по отношение на смекчаващите, така и по отношение на отегчаващите
обстоятелства. РС е пропуснал е да отчете от една страна добрите характеристични
данни съдържащи се в сведението на кметския наместник, а от друга високата
степен на обществена опасност на деянието предвид динамиката на този вид
престъпност. Допълнително като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и факта
на осъществяване на втората форма на изпълнително деяние на измамата -
поддържане на заблуждение, която поради липса на обвинение не е част от
престъпния състав, но следва да се съобрази при отмерване на санкцията.
Въззивният съдебен
състав намира, че индивидуализацията на наказанието на подсъдимия следва да се
извърши въз основа на приетите от първата инстанция и ново изложените по-горе
обстоятелства за смекчаване и отегчаване на отговорността й. Сред тях не са
налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да
водят до извода, че и най-лекото наложено наказание е прекомерно тежко за
подсъдимия. По тази причина липсва основание за приложение на разпоредбата на чл. 55 НК, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд.
Макар въззивният
съд да намери, че са налице неотчетени от първата инстанция смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, място за промяна в наложеното наказание
няма. В случая следва да се има предвид, че деянието е спряло във фазата на
опита и отмерената санкция от една година лишаване от свобода не се явява явно
несправедливо и е налице пълно съответствие между нейната тежест и извършеното
престъпление.
По отношение на
начинът на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода,
първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод относно наличие на
предпоставките на чл.
66, ал.1 НК, въз основа на което е отложил изпълнението на наказанието за
срок от три години.Т. е с чисто съдебно минало, а наложеното наказание е до три
години. Целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК ще бъдат постигнати в случая и без ефективно изпълнение, тъй като деецът
няма изградени трайни престъпни навици. Отлагането на изпълнението на
наказанието ще даде възможност на Т. да
преосмисли поведението си, като в резултат на това ще се въздържа в бъдеще от
извършване на престъпни деяния. В него ще съществува увереност, че за всяко
нарушение се следва наказание, но без санкцията в случая да бъде
непропорционално тежка за извършеното.
Съдът от първата
инстанция правилно се е произнесъл по веществените доказателства, чрез връщането
им на собствениците.
С оглед изхода на
делото първата инстанция правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал.3 НПК се е произнесла и относно разноските направени от частния
обвините, възложени в тежест на подсъдим.
При извършената на
основание чл.
314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда в
частта - предмет на произнасяне на настоящата инстанция и съобразявайки
гореизложеното, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи изменението или отмяната й, освен признаването за невиновен
и оправдаването на Т. по обвинението да е осъществил състава на чл. 209, ал.1 НК при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 НК.
Мотивиран така и на
основание чл.
334, т.3 и т.6,
вр. чл.
337, ал.1, т.2, пр.1 и чл. 338 НПК, Врачански окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда
№ 1/03.01.2017 г., постановена по НОХД № 448/2016 г. на Районен съд -Враца, в ЧАСТТА, с която подсъдимия И.Т.Т. е
признат за виновен в това да е осъществил престъплението по чл.
209, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 НК чрез поддържане на заблуждение у С.С. при
условията на продължавано престъпление, като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА
по обвинението по чл. 26, ал.1 НК и да е извършил деянието за времето от
02.02.2015 г. до 05.03.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата част.
Решението е
окончателно.
Председател:
1.
Членове:
2.