Решение по дело №1896/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Л. Н., гражданка на Украйна, родена на [дата]., притежаваща карта за постоянно пребиваване в България № ********* , [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3, подадена чрез процесуален представител, против заповед № ЗСПД/Д.-А/13060/12.09.2024 г. издадена от началник отдел СЗ в Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ - Бургас, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД за детето й.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

Ответникът - началник отдел СЗ в Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ - Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 27.08.2024 г. жалбоподателката Л. Н., гражданка на Украйна, притежаваща карта за постоянно пребиваване в България № ********* , [ЕГН], подала заявление-декларация с вх. № 13060/27.08.2024 г., за отпускане еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД за детето й З. В. С., [ЕГН], записана в 1 клас. В заявлението Я. Б. сочи, че е гражданка на Украйна, има регистриран настоящ адрес в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3, [семейно положение] е. Към заявлението е приложено удостоверение изх. № 1586-12/17.07.2024 г., издадено от директора на СУ "Св. Св. К. и М. ", [населено място] в уверение на това, че детето й е записан като ученика в I клас за учебната 2024/2025 г.

На 09.08.2024 г., в заявлението е отбелязано от длъжностно лице - социален работник, че Л. Н. не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 ЗСПД, тъй като между Република България и Украйна няма договор за социална сигурност.

На 12.09.2024 г. становището е съгласувано от главен социален работник, провел предварителен контрол относно съответствието на заявлението с нормативните изисквания и спазването на нормативно регламентираните срокове.

На 12.09.2024 г. началник отдел СЗ в Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ - Бургас издал оспорената заповед, с която на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД/ППЗСПД/, вр. чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 ЗСПД, на Л. Н. е отказана еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД за детето й З. С..

Като мотив за отказа се сочи, че семейството не отговаря на условията на чл. 3, ал. 5 ЗСПД, във връзка с чл. 10а от ЗСПД, тъй като няма сключен договор между Р. България и Украйна за получаване на такива помощи.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед се явява издадена от компетентен орган - началник отдел "Социална закрила" при Дирекция "Социално подпомагане" Бургас, с оглед нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и делегираните правомощия със заповед № 0201-РД-01/19.07.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Бургас.

В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Заповедта е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които КРБ и законите изискват българско гражданство.

От своя страна Законът за убежището и бежанците (ЗУБ) определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквато е предоставена на жалбоподателката и на детето й) имат право на социално подпомагане.

В чл. 3 от ЗСПД законодателят е установил кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени – български граждани; 2. семействата на българските граждани – за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства – за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Конкретният случай не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези. Въпреки това съдът намира, че Л. Н. има право на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от закона. Ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не следва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.), защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

В чл. 27, т. 1 от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3, че държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Б. К. обхваща правото на образование като социално право.

Обжалваният акт противоречи и на разпоредби от правото на Е..

Според чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в ЗУБ. Според § 1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.

Постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, с аргумент за липса на сключена спогодба за социална сигурност и социално подпомагане между Република България и Република Украйна, противоречи на посочените нормативни актове, като и на целта на закона.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, заповед № ЗСПД/Д.-А/13060/12.09.2024 г. издадена от началник отдел СЗ в ДСП - Бургас следва да бъде отменена, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация вх. № 13060/27.08.2024 г. подадено от Л. Н., гражданка на Украйна, родена на [дата]., притежаваща карта за постоянно пребиваване в България № ********* , [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3 . На основание чл. 174 от АПК следва да бъде определен срок за издаване на административен акт.

При този резултат се следват разноски на жалбоподателя, които се претендират в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата/ЗА/ оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице/. Л. Н. е представила декларация за материално положение и имотно състояние, от която е видно, че не разполага с доходи.

В случая предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, размерът на която помощ е 300, 00 лева, съгласно чл. 63, ал. 18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, XXV - ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д.-А/13060/12.09.2024 г. издадена от началник отдел СЗ в Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ - Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация вх. № 13060/27.08.2024 г., подадено от Л. Н., гражданка на Украйна, родена на [дата]., притежаваща карта за постоянно пребиваване в България № ********* , [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за издаване на административен акт.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане/АСП/ София да плати на адвокат Д. Г. О., Адвокатска колегия – Бургас, личен № **********, сумата от 400. 00 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.