Решение по дело №3343/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1244
Дата: 6 юли 2012 г.
Съдия: Николай Марков Марков
Дело: 20111100903343
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 август 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. С., 18.06.2012 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в заседание при закрити врати, проведено на тридесет и първи май, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

                                                                             

при секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д.№3343 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по молба по чл.625 от ТЗ с искане за постановяване на решение по чл.630 ал.2 от ТЗ, на основание чл.607а, ал.1 вр. 608 от ТЗ.

Молителят „Л.п.” АД твърди, че ответникът Кооперация „Х.Н.” АД е неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки. Посочва, че за периода 03.09.2010 г. – 08.10.2010 г. е доставил на ответника стоки на обща стойност 55 444.20 лв. с ДДС, като за всяка доставка /8 бр./ е издавал и съответната фактура. Навежда доводи, че ответникът не заплатил сумите по фактурите на посочения в тях падеж, като с оглед поискана от ответника отсрочка, на 22.12.2010 г. между страните била подписана спогодба с нотариална заверка на подписите, с която ответникът признал задълженията си по фактурите, както и задължението си да плати обезщетение за забава и направени до този момент от молителя разноски – всичко в общ размер на 58365.15 лв. Със спогодбата било уговорено описаните в нея задължения да се платят разсрочено, като последната сума следвало да се заплати на 15.03.2011 г. Ответникът заплатил на 19.01.2011 г. сумата от 20 000 лв., но на 15.02.2011 г. не заплатил  следващата вноска, поради и което изпаднал в забава, а с оглед договореностите в спогодбата, остатъкът от задължението станало предсрочно изискуемо, като ответникът следвало да заплаща и наказателна лихва в размер на 0.2 % на ден. Предвид изложеното и тъй като ответникът не е в състояние да изпълни тези изискуеми задължения по търговски сделки и тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения, иска от съда да постанови решение по реда на чл.630, ал.2 от ТЗ.   

Ответникът не заявява становище.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, а именно: 1. компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ - длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Агенцията за държавни вземания за публичноправни задължения към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.608 от ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово търговско дружество – чл.742 от ТЗ; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – арг. от чл.631 от ТЗ.

В процесния случай писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от търговско дружество, което твърди, че е кредитор с изискуеми парични вземания по търговски сделки, като е спазено изискването на чл.78, ал.1 от ДОПК, видно от приложените по делото уведомления.

От друга страна е видно, че ответникът е кооперация, с основен предмет на дейност производство и търговия със захарни и сладкарски изделия, като се установява от приложените по делото фактури и спогодба с нотариална заверка на подписите от 22.12.2010 г., че за периода 03.09.2010 г. – 08.10.2010 г. молителят е доставил на ответника стоки на обща стойност 55 444.20 лв. с ДДС, като за всяка доставка /8 бр./ е издавал и съответната фактура. Установява се също така, че на 22.12.2010 г. между страните била подписана спогодба с нотариална заверка на подписите, с която ответникът признал задълженията си по фактурите, както и задължението си да плати обезщетение за забава и направени до този момент от молителя разноски – всичко в общ размер на 58 365.15 лв. Със спогодбата било уговорено описаните в нея задължения да се платят разсрочено, като последната сума следвало да се заплати на 15.03.2011 г. Установява се, че ответникът заплатил на 19.01.2011 г. сумата от 20 000 лв., но на 15.02.2011 г. не заплатил  следващата вноска /в размер на 17 722 лв./, поради и което изпаднал в забава, а с оглед договореностите в спогодбата, остатъкът от задължението станал предсрочно изискуем, като ответникът следвало да заплаща и неустойка в размер на 0.2 % на ден.  

Т.е. установява се, че ответното дружество има изискуеми задължения към молителя по сключени търговски сделки /договори за търговска продажба/, като направеният извод се подкрепя напълно от заключението на назначената по делото ССЕ, според което, в счетоводния баланс на ответника са включени визираните задължения към молителя.

За да се прецени наличието или липсата на следващата предпоставка /за да се констатира дали длъжникът е неплатежоспособен/, е необходимо да се анализира какво е финансовото състояние на длъжника – каква е имуществената и капиталовата му структура, какви са краткосрочната /ликвидност и текущата задлъжнялост/ и дългосрочната /финансова устойчивост, респективно дълготрайна платежоспособност/ перспективи, какви са рентабилността и ефективността, като за целта се използват различни показатели.

Така, за да се извърши анализ на имуществената структура се използват показатели, установяващи какъв е делът на дълготрайните активи, респективно на краткотрайните активи в стойността на цялото имущество на длъжника. Установява се от заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът кредитира изцяло, че имуществото на дружеството към 31.12.2010 г. е било в размер на 4296 х.лв., от които 3 222 х.лв. - дълготрайни активи и 1 074 х.лв. - краткотрайни. Следва да се има предвид, че колкото е по-голям относителният дял на дълготрайните активи, толкова е по-голяма величината на постоянните разходи (амортизации, разходи за поддръжка, ремонт, данъци и други), а с увеличаване на относителния дял на краткотрайните активи, се позволява по-гъвкаво реагиране при неблагоприятна пазарна и икономическа среда. В тази връзка в случая се наблюдава тенденция за трудности в обслужването на търговската дейност на дружеството.

На следващо място, за анализ на капиталовата структура се използват показатели за относителните дялове на собствения и на привлечения капитал към целия капиталов ресурс, като показателите дават най-обща представа дали функционирането се осъществява в преобладаваща степен от наличието на собствен капитал или е за сметка на чужд капитал. Видно от заключението на ССЕ, че собственият капитал на длъжника е 46.34 % - по принцип колкото е по-голям делът на собствения капитал, толкова са по-големи финансовите възможности, като използването на дълг до определено ниво е изгодно, тъй като нормата на възвращаемост на инвестирания в различни активи капитал, обикновено е по-висока отколкото лихвения процент на кредитите, които са получени.

Когато се разглежда ликвидността /относителната способност на длъжника да трансформира краткотрайните си активи в парични средства и своевременно да изпълнява краткосрочните и текущите си задължения/ се използват различни показатели – абсолютни и относителни. Типичен абсолютен показател е нетният оборотен капитал /НОК/, представляващ разликата между краткотрайните активи и краткотрайните задължения и който ако е положителна величина, установява че длъжникът е в състояние да посреща краткосрочните си задължения. В процесния случай, за изследвания период НОК е отрицателна величина, но доколкото визираният показател не може да бъде използван за сравнения във времето, се използват т.нар. относителни показатели или коефиценти за ликвидност /обща, бърза, незабавна и абсолютна/. Така съобразно заключението на вещото лице към 31.12, съответно на 2007, 2008, 2009 и 2010 г., визираните коефиценти са били както следва: 1. Коефициент за обща ликвидност КОЛ, представляващ съотношение между всички краткотрайни активи, които могат да се използват за разплащания и сумата на краткосрочните задължения – 0.7432, 0.6635, 0.7536 и 0.5635. 2. Коефициент за бърза ликвидност КБЛ, представляващ съотношение между краткотрайните активи с изключени материални запаси и сумата на краткосрочните задължения - 0.3616, 0.3909, 0.4694 и 0.3940. 3. Коефициент на незабавна ликвидност КНЛ, представляващ съотношение между краткотрайните активи с изключени материални запаси и вземания и сумата на текущите задължения, при който се елиминира и ролята на вземанията за уреждане на плащанията, и коефицент на абсолютна ликвидност КАЛ, при който от краткотрайните активи, освен материалните запаси и вземанията се елиминират и краткосрочните инвестиции и който представлява съотношение между паричните средства и текущите задължения – 0.002, 0.001, 0.0089 и 0.0231. Следва да се има предвид, че КОЛ характеризира способността на длъжника да покрие краткосрочните си задължения, като по-високият коефициент осигурява по-добра такава възможност - счита се, че величината на коефициента е нормална, ако е 1. Този коефицент отразява хипотетичната възможност при продажба на всички краткотрайни активи или на част от тях да се изплатят всичките краткосрочни задължения

За анализ на дълготрайната платежоспособност на дружеството се използват: 1. Коефицент за Финансовата автономност /възможността му да посреща дългосрочните си задължения и да предоставя сигурни гаранции на кредиторите си/, който се изчислява като отношение между собствения и привлечения капитал (задълженията) по данни на баланса за съответната година и за който е възприет норматив 0.33 /което означава, че собственият капитал на дружеството би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения на дружеството, за да се осигурява нормално разплащане за дълъг период от време/ и 2. Реципрочният коефицент за финансова задлъжнялост, който показва зависимостта на дружеството от кредиторите му. В процесния случай за изследвания период, визираният коефицент за финансова автономност е в стойности по-високи от нормата.

При разглеждане на рентабилността се използва система от показатели, изразяващи определени съотношения между реализираните доходи и направените разходи или използвани активи. Рентабилността е способността на длъжника, дейността му да носи полза и способността на капитала да произвежда резултат, печалба. Така коефицентът за рентабилност на продажбите се получава чрез съпоставяне на финансовия резултат и нетния размер на приходите от продажби. Коефицентът за рентабилност на собствения капитал е съотношението между финансовия резултат и собствения капитал. Коефицентите за рентабилността на активите и пасивите са съотношението между текущия финансов резултат към активите и пасивите. Визираните показатели са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и показват темповете на възвращаемост на капитала и са отрицателни величини, когато финансовият резултат е загуба и показват темповете на декапитализация. В случая, за целия изследван период визираните показатели са отрицателни величини, което води до извод, че в дейността си дружеството отчита загуби и е декапитализирано.

Установява се също така от заключението на вещото лице, че имуществото на дружеството към 31.12.2010 г. е достатъчно за изплащането на всички задължения.

Изложеното дотук води до извод, че оценката на имуществената структура на длъжника, на краткосрочната му платежоспособност, а така също и на рентабилността му, е изключително лоша. Дълготрайните му активи имат по-голям дял от краткотрайните, водещият коефицент на ликвидност – КОЛ, е със стойност почти два пъти под нормата, а коефицентите за рентабилност са отрицателни величини. Видно е от заключението, че това състояние продължава от 2007 г. до настоящия момент, т.е. очевидно не се касае за временни затруднения по смисъла на чл.631 от ТЗ, а длъжникът не притежава активи, за погасяване на изискуеми парични задължения към кредиторите си.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да плати изискуеми парични задължения по търговски сделки, поради и което следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2007 г., към която дата се установява, че длъжникът не е разполагал с краткотрайни активи, достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения и към която дата длъжникът е имал изискуеми задължения, които видно от заключението на ССЕ са били в общ размер на 2 013 х.лв.

Доколкото по делото не се събраха доказателства, че продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността, съдът намира, че искането на молителя за приложение на чл.630, ал.2 от ТЗ се явява неоснователно, като следва да бъде постановено решение по реда на чл.630, ал1. от ТЗ.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед уважаването на молбата по чл.625 от ТЗ, на молителя „Л.п.” АД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски във връзка с разглеждане на молбата, в размер на 1150 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Кооперация „Х.Н.” ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.О.Е. №**.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността - 31.12.2007 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на Кооперация „Х.Н.” ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.О.Е. №*.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Кооперация „Х.Н.” ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.О.Е. №*, Е.Г.Т., ЕГН **********,***, при месечно възнаграждение в размер на 800 лева, като определя тридневен срок от съобщението за встъпване.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на Кооперация „Х.Н.” ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.О.Е. №*, което ще се проведе на 09.08.2012 г. от 14.30 ч. в гр.С., бул.В. №*, в съдебната зала, определена за открити съдебни заседания на VІ-5 състав на ТО, на СГС, с дневен ред: изслушване на доклада на временния синдик; избор на постоянен синдик, евентуално избор на комитет на кредиторите.

ОСЪЖДА Кооперация „Х.Н.” ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.О.Е. №* да заплати на „Л.п.” АД ЕИК******** на основание чл.78 ал.1 от ГПК, сумата от 1150 лв. разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл.634 от ТЗ.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

СЪДИЯ: