№ 204
гр. П. , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214400500361 по описа за 2021 година
С решение № 260252/29.03.2021 г. по гр.д.№ 5419/2020 г. по описа на
ПлРС са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 3, чл. 225, ал. 1, чл. 220, ал. 1, чл. 224, ал. 1, чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 86 от
ЗЗД, от Т. КР. Б. против „***“ООД със седалище гр.П..Осъден е Теодор
Кирилов Б. да заплати на „***“ООД със седалище гр.П. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.Осъден е Т.
КР. Б. да заплати в полза на ПлРС направените по делото разноски за
възнаграждение за ВЛ в размер на 200 лв. и 100 лв. за държавна такса.
Депозирана е въззивна жалба от Т. КР. Б. срещу решение от 29.03.2021 г.
по гр.д.№ 5419/2020 г. по описа на ПлРС.Въззивникът счита обжалваното
решение за неправилно, необосновано и немотивирано, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Прави се искане да
се отмени изцяло така постановеното съдебно решение от 29.03.2021 г. по
гр.д.№ 5419|2020 г. по описа на ПлРС и да се уважат предявените искове със
законните от това последици.
1
Депозирана е въззивна жалба и от адв.М.С., назначена за адвокат на
ищеца Т. КР. Б. по ЗПП, против решение № 260252/29.03.2021 г. по гр.д.№
5419/2020 г. по описа на ПлРС, което се обжалва изцяло, като неправилно -
противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения,
необоснованост.
За въззиваемата страна „***“ООД със седалище гр.П. процесуалният
представител изразява становище, да се оставят без уважение подадените две
въззивни жалби от ищцовата страна, като се потвърди обжалваното
първоинстанционнио решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка, въззивният съд счита атакуваното
решение за валидно.При преценка на допустимостта на първоинстанционното
решение, въззивният съд намира същото за недопустимо.
Неоснователно се сочи в първата въззивна жалба, че производството се е
развило в нарушение на чл.312, ал.1, т.1 и чл.315, ал.2 ГПК.
В чл.310, ал.2 ГПК е посочено, че при обективно съединяване на иск,
предвиден в ал.1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред,
какъвто е и процесният случай, не се допуска бързо производство.
Прието е от първоинстанционния съд, че е сезиран с няколко иска.
Първият предявен иск от ищеца Т.Б., възивник в настоящето производство,
срещу ответника „***“ООД със седалище гр.П., въззиваем, е с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да се признае за незаконно и да се отмени
извършеното със заповед № 00000124/18.08.2020 г., считано от 21.08.2020 г.,
прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Вторият предявен иск е с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с
чл.225, ал.1 КТ, като се претендира от въззивника обезщетение при незаконно
уволнение, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за
2
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца.
По отношение на това за какъв период и размер същият е отхвърлен, не
може да се прецени от диспозитива на обжалваното решение.Първоначално с
исковата молба се претендира за три месеца с нетен размер 1 656.88 лв. ведно
със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното
изплащане.С уточнението от 30.11.2020 г. ищецът е посочил иска да се счита
предявен за 5-месечен период в нетен размер от 2 761.45 лв. ведно със
законната лихва от завеждане на ИМ до окончателното плащане.В
становището на ищеца в първоинстанционното производство от 15.12.2020г.
е посочено искът по чл.225, ал.1 КТ да се счита предявен за максималния 6-
месечен период от време в нетен размер 3 313.74 лв. плюс посочената
дължима мораторна лихва.В молбата на адв.С. от 21.12.2020 г. е направено
изменение на иска по чл.225, ал.1 КТ, който да се счита предявен за
периода:21.08.2020 г. до 21.02.2021 г. в размер на брутното трудово
възнаграждение - 613.66 лв. или за шест месеца общо 3 681.96 лв.С
определение от 27.12.2020 г. е допуснато изменение на иска за 6 месеца,
считано от 21.08.2020 г. до 21.02.2021 г. за сумата от 3 681.96
лв.Определението, с което се допуска изменение на иска чрез неговото
увеличение, не подлежи на самостоятелно обжалване.За законосъобразността
на подобно изменение на исковата претенция се следи по реда на
инстанционния контрол върху решението, ако такова бъде постановено по
делото ( определение № 216 от 26.03.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 367/2019 г., II
т. о.).
Другият предявен иск е бил с правно основание чл.220, ал.1 КТ във
връзка с претендирано от въззивника, ищец в първоинстанционното
производство, обезщетение при неспазено предизвестие.
В ИМ е посочено, че претендира две БТВ обезщетение по чл.220, ал.1 КТ
вместо три, защото едно вече е платено-нетен остатък от обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 1 104.58 лв., ведно със законната лихва от
завеждане на ИМ до окончателното плащане.В уточнението от 30.11.2020 г.
Т.Б. е посочил, че оттегля иска по чл.220, ал.1 КТ.Такова е и становището му
от 15.12.2020 г.Липсва произнасяне на първоинстанционния съд с акт по
3
чл.232 ГПК.С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск по чл.220,
ал.1 КТ, без да е индивидуализиран предмета на иска в диспозитива, с оглед
приложението на чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК.
Другият предявен иск е с правно основание чл.224 КТ, като се
претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, видно от
исковата молба.От молбата от 21.12.2020 г. се установява, че то се
претендира за периода от 21.08.2020 г. до 21.01.2021 г. в размер на 222 лв. -
обезщетение за осем дни неизползван платен годишен отпуск.
Предявен е и иск с правно основание чл.242 КТ, като Т.Б. е претендирал
неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2020 г. и месец август
2020 г., видно от ИМ - нетен остатък от заплата за първия месец в размер на
23.74 лв., а за втория - 24.82 лв., ведно със законната лихва от завеждане на
ИМ до окончателното изплащане.
Предявен е и иск с правно основание чл.86 ЗЗД, като е претендирано и
обезщетение за забава в размер на законната лихва.В ИМ е посочено, че се
претендира мораторна лихва от 5.83 лв. за периода от 01.10.2020 г. до
19.10.2020 г.-датата на депозиране на ИМ за неизплатено обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ.Посочено е също така, че се претендира мораторна лихва от
0.63 лв. за периода от 17.07.2020 г. до 19.10.2020 г. по отношение на
неизплатеното трудово възнаграждение за месец юни 2020 г., както и 0.23 лв.
мораторна лихва за периода от 17.09.2020 г. до 19.10.2020 г. по отношение на
неизплатеното трудово възнаграждение за месец август 2020г.Видно от ИМ е
претендирана и мораторна лихва от 0.87 лв. за периода от 17.09.2020 г. до
08.10.2020 г. върху частично платената главница 142.70 лв. от общо 167.52
лв.В уточнението от 30.11.2020 г. е посочено мораторната лихва да бъде
считано от 01.10.2020 г. на основание чл.228, ал.3 КТ до датата на завеждане
на иска 19.10.2020 г. в размер на 14.57 лв. или съобразно заключението на
ВЛ.В становището от 21.12.2020 г. е посочено в т.2, че се претендира законна
лихва до окончателното изплащане, като не е посочен период и размер.
Ако са налице нередовности на исковата молба, то същата следва да се
остави без движение по реда, посочен в чл.129, ал.2-4 ГПК.
С обжалваното решение, видно от диспозитива на същото, са отхвърлени
4
предявените от ищеца срещу ответника искове с посоченото правно
основание, без да се посочи същността на всеки един от предявените искове
съобразно петитума на исковата молба.
Диспозитивът на съдебното решение изразява волята и постановеното от
съда по спорното право - чл.236, ал.1, т.5 ГПК, а мотивите, които се излагат
към решението - чл.236, ал.2 ГПК съдържат анализ на доказателствата,
приетата за установена фактическа обстановка и подвеждането й под
приложимата правна норма.
В т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК е прието, че със сила на
пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на влязлото в сила съдебно
решение и той е източникът на СПН.Констатацията на съда относно спорното
материално право се включва в диспозитива на съдебното решение.
Диспозитивът обективира волеизявлението на съда относно
съществуването или несъществуването на спорното право, предмет на
делото.Чрез съпоставката между мотиви и диспозитив на съдебния акт се
съди за това дали действителната воля на съда е намерила точен, пълен и ясен
израз в диспозитива на съдебното решение, както и дали съдът се е
произнесъл по цялото искане на страната.Мотивите са неразделна част от
решението, обосновават диспозитива му и затова той трябва да е логически
извод от тях ( решение № 23 от 14.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 564/2012 г., II
г. о., решение № 340/11.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 870/2010 г., ІV г.о.).
В процесния случай липсва произнасяне по всеки един от обективно
съединените иска в диспозитива на обжалваното решение.
Настоящата инстанция приема с оглед на гореизложеното, че
обжалваното решение е недопустимо.Същото следва да се обезсили на
основание чл.270, ал.3 ГПК и делото следва да се върне на
първоинстационния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо на основание чл.270, ал.3 ГПК решение №
5
260252/29.03.2021 г. по гр.д.№ 5419/2020 г. по описа на Плевенски районен
съд.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6