№ 17225
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110139751 по описа за 2025 година
Производството е по реда на гл. 25 ГПК „Бързо производство”.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. М. С. срещу ДГ 149 „ЗОРНИЦА“ -
район Сердика, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7 110 лв., представляваща
обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно
със законната лихва от 07.07.2025 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника. Поддържа, че
със Заповед № 431/16.06.2025 г., трудовото й правоотношение е било прекратено, на осн. чл.
328, ал. 1, т. 10б от КТ - поради придобиване и упражняване на правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Излага, че никъде в заповедта не било отразено
обстоятелството, че й се дължат 6 брутни трудови възнаграждения, поради това, че е
работила повече от 10 готини при един и същ работодател. Уточнява, че това право се
дължи всякога - без значение на какво основание е прекратено трудовото правоотношение.
Подчертава, че, считано от 02.05.2012 г. е работила при един и същ работодател - ответника,
като в тази връзка отбелязва, че Столичен общински съвет е преобразувал детската градина
няколко пъти. Навежда, че в началото е полагала труд за 31-ва СДГ, а след това през 2017 г.
същата е преобразувана в 131 ДГ "Зора". През 2018 г. с Протокол 79 на СОС за
преобразуване процесната детска градина е преобразувана с настоящото си име ДГ 149
"Зорница". Поради това смята, че е налице фактическия състав на нормата на чл. 222, ал. 3
от КТ. Моли съда да уважи иска, ведно със законната лихва от завеждане на иска в съда.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника ДГ 149
„ЗОРНИЦА“. Признава, че искът е допустим, а по същество е основателен и доказан.
Въпреки това моли съда да го отхвърли поради плащане, за което представя доказателства.
Моли съда да се произнесе по реда на чл. 237 от ГПК при признание на иска, като прекрати
1
съдебното дирене. Претендира приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение същият е бил придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и както и размера на брутното му трудово
възнаграждение за последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото
правоотношение
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
На основание чл. 153 ГПК с доклада по делото по чл. 146, вр. чл. 140 от ГПК като
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелствата: че между страните по
делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е упражнявала
трудова дейност при ответника, което правоотношение е прекратено със Заповед №
431/16.06.2025 г.
Още с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът заявява признание
на иска по реда на чл. 237 от ГПК, моли за прекратяване на съдебното дирене.
Същевременно твърди, че вече е престирал исковата сума на ищеца, за което представя и
доказателства, а именно платежно нареждане за сумата от 8958,60 лева от 28.07.2025 г. в
полза на ищцата Г. С. с основание за плащане „мес.07.2025 г.“ /л. 25 по делото/.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено
при признание на иска. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск,
но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена
само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от
него право.
Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да
остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК – в този смисъл и Решение № 141 от
14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по
смисъла на съдебната практика – "Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след
проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. " – в този смисъл и Решение № 20
от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне
с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска, като ищецът е поискал постановяване на решение по реда
на чл. 237 от ГПК.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната – ответникът може да се разпорежда.
Същевременно, с оглед представените като доказателство по делото и приобщени
писмени доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника
2
по признание на иска, заявеният в настоящето производство осъдителен иск е допустим, но
неоснователен поради извършено в хода на процеса плащане.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. Предвид погасяване
на исковата сума с преводно нареждане от 28.07.2025 г., предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния разноски в
производството по делото, доколкото макар да признава предявения иск и да е погасил
исковата сума, ответникът е дал повод за образуване на настоящото производство, а
плащането е осъществено едва след получаване на препис от исковата молба, респективно
узнаване за завеждане на делото от ищцата, поради което и не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищцата претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 460 лева, за което
представя надлежни доказателства за реалното им сторване /вж. л. 10 по делото/. Предвид
приложения от ищцата по делото договор за правна защита и съдействие от 04.07.2025 г.,
указващ действително плащане на сумата от 460 лева, и удовлетворяване на стандартите,
заложени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
намира, че тази сума следва да бъде възложена като разноска в тежест на ответната страна.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат възложени и
разноските по уважения иск в размер на сумата от 284,40 лв. за държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. С. срещу ДГ 149 „ЗОРНИЦА“ - район Сердика
осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 7 110 лв., представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва от 07.07.2025 г. до
окончателното плащане, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА ДГ 149 „ЗОРНИЦА“ - район Сердика, Булстат: *********, с адрес: гр.
София, ул. „Железопътна“ № 22, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Г. М. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Левски зона В-6“, вх. А, ет. 6, ап. 16, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „България“ № 58, вх. А, ет. 4, ап. 18, сумата в размер на 460 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение, сторени пред СРС.
ОСЪЖДА ДГ 149 „ЗОРНИЦА“ - район Сердика, Булстат: *********, с адрес: гр.
София, ул. „Железопътна“ № 22, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, на Софийски
районен съд, по бюджетната сметка на СРС, сумата в размер на 284,40 лева – държавна
такса за завеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3