РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Русе, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20254500500323 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Средно училище
„Й.Й.“, представлявано от адвокат П. Х. и адвокат С. К. против Решение №
233/11.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1863/2024 г. на Русенския районен
съд, с което е уважен предявения от М. Й. Й. иск срещу Средно училище
„Й.Й.“, ЕИК ********* с адрес гр. Р., бул. „Ц.О.“ № *** за заплащане на
сумата от 2 125.06 лева, частично от сумата 3 000 лева, представляваща
разликата между дължимото и изплатеното й нетно трудово възнаграждение
за периода от месец март до месец декември 2021 г. включително, ведно със
законната лихва за забава, считано от 29.03.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото. В жалбата са развити
съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на
материалния закон и се иска същото да бъде отменено, а вместо него
въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли предявения от ищцата
по делото иск. Жалбоподателят твърди, че в мотивите си
първоинстанционният съд е игнорирал релевантни доказателства и превратно
е тълкувал събраните такива, поради което е достигнал до погрешни правни
изводи, срещу които излага подробни съображения. Навеждат се обстойни
доводи за нарушения на материалния закон. Жалбоподателят счита, че в
мотивите си първоинстанционният съд се е позовал на практика на ВКС, която
от 2017 г. не е задължителна, а отделно от това и неотносима и позоваваща се
1
на вече отменен закон. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и
искът на М. Й. Й. за посочената по-горе сума да бъде отхвърлен изцяло.
Претендират се разноски по делото за двете инстанции.
Въззиваемата страна по жалбата – М. Й. Й. не е представила писмен
отговор в законовоустановения срок. В проведеното съдебно заседание по
делото процесуалният представител на страната адв. В. от АК Русе заявява, че
оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а решението за правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по жалбата Русенски окръжен съд съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Й. Й. иск
против Средно училище „Й.Й.“ за заплащане на разликата между дължимото
и изплатеното й трудово възнаграждение в размер на 3100 лева за периода от
месец март до месец декември 2021г. включително, включващо основното й
трудово възнаграждение и допълнителните такива за трудов стаж и СБКО
заедно с лихви за забава. В исковата молба ищцата твърди, че е работила при
ответника по трудово правоотношение на длъжност “Главен счетоводител” до
месец декември 2023 г. Трудовото й правоотношение било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Твърди, че работодателят не й е определил
правилно и в пълен размер трудовото възнаграждение за периода от 2021 г. до
датата на прекратяване на правоотношението, съобразно с действащите
Колективни трудови договори за системата на предучилищното и училищното
образование в Община Русе (КТД) и Вътрешните правила за работната заплата
(ВПРЗ) в СУ “Й.Й.”. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 5 КТД, минималните основни
месечни заплати на непедагогическия персонал, членове на Синдикатите, при
нормална продължителност на работното време се определят: за длъжността
“главен счетоводител” не по-малко от 125 % от МРЗ. Съгласно чл. 8 ВПРЗ на
ответното училище, размерът на основната месечна работна заплата за
длъжността “Директор” се определя със заповед на Началника на РУО – Русе.
Размерът на основната работна заплата на специалисти с ръководни функции
се договаря от 80 % до 90 % от основната работна заплата на директора на
училището – чл. 10, ал. 2 ВПРЗ на СУ “Й.Й.”. Размерът на основната месечна
работна заплата на Директора на СУ “Й.Й.” за 2021 г. е бил 1946.00 лева, а
нейната като гл. счетоводител – 1371.00 лева. Твърди, че както текущо през
2021 г., така и от прекратяване на трудовото правоотношение до момента на
нея не й е заплатена разликата между дължимото и изплатеното й трудово
възнаграждение в размер на 3100 лева за периода от месец март до месец
декември 2021 г. включително, включващо основното й трудово
възнаграждение и допълнителните такива за трудов стаж и СБКО.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Средно училище
„Й.Й.“, ЕИК ********* с адрес: гр.Р., бул.“Ц.О.“ №*** да й заплати сума в
размер на 2400 лева, частично от 3100 лева, представляваща разликата между
дължимото и изплатеното й трудово възнаграждение за периода от месец март
2
до месец декември 2021г., включително, заедно със законната лихва, считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане. С определение в съдебно
заседание, проведено на 28.01.2025 г., на основание чл. 214, ал. 1 и чл. 233
ГПК, съдът е допуснал изменение на иска чрез намаляване на размера му от
2400 лева, частично от сумата 3100 лева, на 2125.06 лева, частично от сумата
3000 лева, представляваща разлика между дължимото и изплатеното трудово
възнаграждение за периода от м. март до м. декември 2021г., включително и е
прекратил производството за сумата 274.94 лева поради отказ.
Районният съд е уважил предявеният иск. Приел е за спорен по делото
единствено въпроса дали ищцата е заемала ръководна длъжност в ответното
учебно заведение към момента на прекратяване на правоотношението, като
никоя от страните по делото не е оспорила факта, че са били обвързани от
трудово правоотношение, основано на Трудов договор № 464/07.07.2008 г., по
силата на който М. Й. Й. заемала длъжността „Главен счетоводител“ във
СУ„Й.Й.“ – Русе. С Допълнително споразумение №554/27.01.2021 г. към
трудовия договор размерът на месечното трудово възнаграждение на ищцата,
считано от 01.01.2021 г. бил изменен на 1 371 лева. Със Заповед №
542/19.12.2023 г. трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.1,
т.10 КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 22.12.2023 г.
В производството пред районния съд е назначена и приета, без
възражения от страните, съдебно счетоводна експертиза, имаща задача да
установи какъв е размера на нетното трудово възнаграждение на ищцата за
периода от м.март 2021 г. до м.декември 2021 г. вкл., съобразно действащите
през периода Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование в Община Русе, Вътрешните правила за работната
заплата на СУ „Й.Й.“ за 2021 г. и определената работна заплата на директора
на СУ „Й.Й.“ за 2021 г., изплатени ли са трудовите възнаграждения на ищцата
в пълен размер, съответно за размера на неизплатените трудови
възнаграждения за исковия период от м. март 2021 г. до м. декември 2021 г.
вкл. От първоначалното и допълнителното заключение на счетоводната
експертиза се установява, че за периода от 01.03.2021 г. до 31.12.2021 г.
начисленото брутно трудово възнаграждение на ищцата включва 1371.00 лева
основно месечно трудово възнаграждение и допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 47.30 %,
респ. 48.40 % от 01.12.2021 г. и че за исковия период разликата между
претендирания от ищцата размер на брутно трудово възнаграждение и реално
начисленото й брутно трудово възнаграждение е 2738.53 лева, а разликата
между претендираната чиста сума на възнаграждението след приспадане на
личните осигуровки и данъка по ЗДДФЛ и реално изплатената сума на
възнаграждението за същия период възлиза в общ размер на 2125.06 лева, като
експертът е определил тази разлика съобразявайки разпоредбата на чл. 10, ал.
2 от ВПРЗ на СУ “Й.Й.“ - Русе, според която размерът на основната работна
заплата на специалисти с ръководни функции се договаря в размер от 80 % до
90 % от основната работна заплата на директора на училището, както и на
данните в Допълнително споразумение ЧР-22/11.02.2021 г. за размера на
3
основната работна заплата на К. Й. К., директор на СУ “Й.Й.“ - Русе от
01.01.2021 г.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 242 във вр. с чл. 128, т. 2 КТ. По делото безспорно се
установява, че трудовото правоотношение между М. Й. Й. и Средно училище
„Й.Й.“, съгласно което е заемала длъжността „Главен счетоводител“ е
прекратено на основание чл. 328, ал. 10 КТ и заповедта, като неоспорена е
влязла в сила, както и че спорът между страните се свежда до това, чл.10, ал. 2
от вътрешните правила за работна заплата на СУ“Й.Й.“ гр. Русе, намира ли
приложение през процесния период от м.март до м.декември 2021 г. вкл. по
отношение заеманата от ищцата длъжност. В чл. 10, ал. 2 от ВПРЗ на
СУ“Й.Й.“ е посочено, че размерът на основната работна заплата на
специалисти с ръководни функции се договаря в размер от 80 % до 90 % от
основната работна заплата на директора на училището. Районният съд е
приел, че ищцата е ръководела цялостната счетоводна дейност, организирала е
финансовата политика и е осъществявала пълен финансов контрол в
училището и е приел, че тази дейност е ръководна, а заемащия длъжността
служител се включва в кръга „други лица, на които е възложено ръководството
на трудовия процес“ и по тези съображения предявеният иск е уважен изцяло.
Изхождайки от гореизложеното, събраните по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупна връзка, настоящият съдебен
състав намира разгледана по същество въззивната жалба за основателна.
Настоящата инстанция счита, че на първо място първоинстанционният
съд неправилно е дефинирал спорния въпрос, а именно - дали ищцата е
заемала ръководна длъжност в ответното учебно заведение към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение и респективно неправилно е
приложил материалния закон при последващото му решаване. Изхождайки от
регламентираното в чл. 10, ал. 2 от ВПРЗ на СУ “Й.Й.“ гр.Русе, настоящата
инстанция счита, че спорният по делото въпрос е в качеството си на главен
специалист, заемала ли е ищцата длъжност с ръководни функции.
Видно от приложената по делото „Длъжностна характеристика“ на
ищцата, същата е била назначена на длъжност „Главен счетоводител“ с код по
НКПД „24116002“ – главен счетоводител. Съгласно Националната
класификация на професиите и длъжностите, длъжността попада в клас
„Специалисти“, подклас „СТОПАНСКИ И АДМИНИСТРАТИВНИ
СПЕЦИАЛИСТИ“, група „Финансови специалисти“, подгрупа „Одитори и
счетоводители“, т.е. заеманата длъжност не попада в обхвата на длъжностите с
ръководни функции, подробно изброени в клас 1 от същия класификатор,
каквато е примерно длъжността „Ръководител счетоводен отдел“. В т.9.1 от
Методологичните бележки на НКПД е дадена дефиниция на понятието
длъжност: “съвкупност от функции и задачи, които едно лице изпълнява на
работното си място, включително в качеството му на работодател или
самонает“, а в т.20 следното: „Когато за някоя длъжност се налага да се
открои важността и отговорността на изпълняваните функции и
задачи, към длъжностното наименование от НКПД-2011 могат да се
включват и допълнителни определители като: заместник, завеждащ,
4
старши, младши, висш, главен, водещ, майстор, помощник, стажант и
други, като се ползва осемцифровия код от НКПД-2011 за съответната
длъжност.“. Всичко гореизложено налага извода, че длъжността „главен
счетоводител“ не следва да се квалифицира като такава с ръководни функции,
а като длъжност, изпълняваща важни и отговорни функции и задачи, каквито
безспорно са тези на счетоводителя във всяко едно учреждение, обществено
заведение и/или предприятие. Макар и трайно ВКС да приема, че характерът
на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а
не от определянето й като ръководна по Единния класификатор на
длъжностите“, настоящият състав счита, че НКПД е задължителен законово
регламентиран коректив, определящ характера и естеството на
трудовите функции, криещи се зад наименованието на длъжността.
Съгласно чл. 6, т. 2 от Правилника за прилагане на НКПД класификацията се
прилага задължително при разработване на структурата на персонала в
предприятията и в другите организации, при изготвяне на разписания на
длъжностите, при наемане на работа по трудово или служебно
правоотношение.
Въззивната инстанция напълно споделя изложените в жалбата
съображения относно тълкуването на КТД и по-конкретно, че в действащия
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение колективен
трудов договор ясно са разграничени специалистите с ръководни и
неръководни функции, като в обхвата на първите попадат само такива с
педагогическо образование – чл. 29 КТД.
Неотносима към настоящия спор се явява и практиката, цитирана в
първоинстанционното решение. В действителност в посоченото решение по
гр.д.№1621/2009 г. на ВКС е посочено, че „в свои решения ВКС е приемал, че
служител от ръководството на предприятието е например заемащият
длъжността „главен счетоводител” - решениe № 1629 от 18.01.2000 г. по гр. д.
№ 522/99 г., ІІІ г.о., ВКС“, но в настоящия спор безспорно е доказано, че
липсва обстоятелството на ищцата да са били подчинени други служители и
да й е било вменено тяхното ръководене. Ръководенето на сметки, финанси и
бюджет по никакъв начин не вменява ръководни длъжностни функции. Следва
да се отчете и обстоятелството, че цитирания в решение №1629/18.01.2000 г.
по гр.д. №522/99 г., ІІІ г.о., ВКС, чл.48, ал.1 и ал.2 от ЗСч, отменен на
08.12.2015 г., също не следва да има касателство към настоящия спор, предвид
процесния период на настоящата претенция.
В допълнение на гореизложеното по делото безспорно се установи, че
изпълнявайки длъжността главен счетоводител и ръководейки финансите и
сметките на работодателя си, ищцата ясно е съзнавала факта, че полагащото й
се, според нея, възнаграждение е в по-голям размер, но въпреки това е
допуснала личните й месечни удръжки от възнаграждението й в полза на
бюджета, да са в по-малък размер, ползвайки известна изгода за себе си от
това обстоятелство, а последващите й действия във връзка с инициирането на
настоящия процес, потвърждават до известна степен развитата от
процесуалните представителя на ответника теза относно нейната
недобросъвестност.
5
Поради изложеното, въззивният съд счита, че обжалваното
първоинстанционно решение е неправилно и като такова следва да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго такова, с което
предявеният от М. Й. иск бъде оставен без уважение.
С оглед изхода на спора върху въззиваемата страна следва да се
възложат направените от въззивния жалбоподател разноски, за които е
представена справка по чл. 80 ГПК и същите се претендират в размер на
1000,00 лв за първа и 800,00 лв за втора инстанция за заплатен адвокатски
хонорар; 42,50 лв държавна такса и 1,20 лв такса по чл. 102з ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 233/11.02.2025 г., постановено по гр.д. №
1863/2024 г. по описа на Русенския районен съд, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. Й., от град Русе, ЕГН **********
против Средно училище “Й.Й.” гр. Русе, БУЛСТАТ *********, адрес гр. Русе,
бул. “Ц.О.” №***, представлявано от директора К. Й. К. иск за заплащане
сумата 2 125,06 лв, представляваща разликата между дължимото и
изплатеното й нетно трудово възнаграждение за периода от месец март 2021 г.
до месец декември 2021 г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Й. Й., от град Русе, ЕГН ********** да заплати на
Средно училище “Й.Й.” гр. Русе, БУЛСТАТ**********, адрес гр. Р., бул.
“Ц.О.” №***, представлявано от директора К. Й. К. направените по делото
разноски пред двете инстанции в общ размер на 1 843,50 лв, от които 1 800,00
лв адвокатско възнаграждение, 42,50 лв държавна такса и 1,20 лв такса по чл.
102з ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6