Решение по дело №278/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от адв. А. В., в качеството му на пълномощник на К. Д. С. от гр. Дупница, [улица] съдебен адрес гр. Благоевград, [улица], ет. 2 срещу Решение № 49/16.02.2024 г. постановено по АНД № 1285/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено НП № 23-0348-000984/25.09.2023 г., издадено от Началник група в РУ - Дупница към ОД на МВР гр. Кюстендил. Релевирани са касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 , вр. с ал. 2 от НПК. Твърди се, че НП е недопустимо и неправилно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и необосновано поради противоречие с фактическите изводи направени от въззивния съд и събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспореното НП.

Касаторът е редовно призован за съдебното заседание по делото, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба е редовно призован за съдебното заседание по делото, не се явява, не се представлява.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че районния съд е постановил правилно и обосновано решение.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 23-0348-000984/25.09.2023 г., издадено от Началник група в РУ - Дупница към ОД на МВР гр. Кюстендил, с което К. Д. С. от гр. Дупница, [улица], е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 05.09.2023 г. в 16:41 часа на [улица], на кръстовището образувано с [улица], в посока [улица], К. С. управлява тежкотоварен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № FD692MN, собственост на Vesselin Danail Danailov, като при извършената проверка водачът е отказал да бъде изпробван с дрегер Drug test 5000 с фабричен номер ARHJ 0059 за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Водачът бил видимо притеснен и признал употребата на марихуана преди 3-4 дни. На водача е издаден талон за изследване № 094690. Не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. С. е изпробван за употреба на алкохол, като пробата е отрицателна.

За констатираното нарушение на К. Д. С. е съставен АУАН серия GA № 580119 от 05.09.2023 г., като същия е предявен и връчен по надлежния ред на нарушителя. В акта не са вписани възражения от страна на нарушителя. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.

На 25.09.2023 г. е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, като е наложено посоченото наказание.

Въззивният съд е потвърдил НП като законосъобразно, приемайки че при издаване на АУАН и НП не е допуснато неправилно прилагане на материалния закон, както и съществени процесуални нарушения на правилата в ЗАНН.

Оспореното решение е правилно.

От събраните по въззивното дело доказателства /писмени и устни/ се установява, че проверяващите са имали външна информация за лицето К. Д. С., че употребява марихуана. Полицейските служители извършили проверка, при която установили чрез техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, че С. не е употребил алкохол. Отказал е обаче да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози под предлог, че преди 3-4 дни е употребил марихуана и тестът ще е положителен. На същото основание е отказал и да изпълни и предписанието, дадено му с ТМИ №094690 за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози.

При извършената проверка относно приложението на материалния закон, касационният съд счита оспореното решение за правилно. Обосновани от събраните доказателства и законосъобразни с оглед правилата на ЗАНН, са констатациите на районния съд за отсъствие на съществени нарушения на формалните изисквания относно съдържанието на АУАН и на НП, вкл. при описание на релевираното деяние и на нарушената правна норма. Във връзка с последната, следва да се посочи, че структурата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП съдържа и трите елемента на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи качеството „водач“, свързани със задължението им да бъдат проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, съотв. с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Нарушението е на просто, формално извършване и се явява довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката. Извършената проверка на АУАН и НП в аспекта на изложеното, сочи на изводи за ясно посочване на фактическите обстоятелства относими към съставомерните елементи на нарушението по чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП, а обратната теза на касатора е неоснователна. Фактите са ясни и безпротиворечиви относно съставомерното поведение на водача по отказ да бъде изпробван с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което отговаря на дадената правна квалификация по чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП. Описаното нарушение съдържа посочения съставомерен за отговорността отказ от проверка с тест, т. е. на първата форма на изпълнителното деяние. От съдържанието на АУАН и процесното НП се извежда по безпротиворечив начин волята на органа за налагане на административно наказание поради отказ на водача да бъде проверен с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Вписаното допълнение в НП относно неизпълнение на предписание за лабораторно изследване не се намира в кумулативна връзка с отказа за изпробване с тест по смисъла на приложената санкционна норма, а и АНО не е отразил факти, респ. не е направил фактически констатации за поведение на водача във връзка с издадения му талон за медицинско изследване. Обратно, отказът на нарушителя да бъде изпробван с тест е надлежно описан и квалифициран като административно нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП. В случая АНО изрично е посочил, че нарушителят е отказал проверка с тест, поради което липсва противоречие с данните в АУАН и предявеното обвинение е ясно, а изводите на въззивния съд в изложения смисъл са обосновани и правилни.

От друга страна, анализът на събраните доказателствени средства установява извършването на релевираното административно нарушение. Касаторът К. С. е управлявал лек автомобил, т. е. има качеството водач на МПС, и при извършена проверка от контролните органи, е отказал да бъде изпробван с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Осъществени са елементите от визирания фактическия състав на деянието и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, на който АНО е наложил предвидените административни наказания. Издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, ДРС е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49/16.02.2024 г. постановено по АНД № 1285/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

Да се изпрати препис от решението на страните по делото.