Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 21.07.2023г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието
на прокурора ………., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр. д. №566/2020г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск по чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожение на договор за
продажба на недвижим имот при чието сключван ищецът не е могъл да разбира и да
ръководи действията си.
Ищецът П.Д.Д. с ЕГН ********** *** – недееспособен, действащ чрез
настойника си Р.М.П. с ЕГН ********** *** твърди, че с решение №73 от
13.10.2016г. по в.гр.д. №428/2016г. на Апелативен съд – Пловдив е поставен под
пълно запрещение поради душевна болест (параноидна шизофрения), която му пречи
да се грижи за своите работи. Поддържа, че неспособността да се грижи за
интересите си е съществувала към по-ранен момент, в т.ч. и на 24.09.2015г.,
когато в качеството на продавач е сключил с ответника М.К.А. с ЕГН ********** ***
договор за продажба на поземлен имот с идентификатор 53335.911.4 по КККР на с.О.,
обл. Пазарджик, одобрени със заповед №РД-18-279/31.08.2017г. на ИД на АГКК,
представляващ нива с площ 9.261 дка, четвърта и пета категория на земята,
находяща се в землището на с. О.,
местност „Орешака“, при съседни имоти: 53335.913.13, 53335.911.5, 53335.701.25
и 53335.911.3, съгласно нот. акт №67/24.09.2015г., том ІІ, рег. №2977, нот. д.
№232/2015г. по регистъра на нотариус ю.в., гр.Пазарджик. Твърди, че при
сключването на договора не е могъл да разбира и да ръководи действията си,
поради което иска от съда да го унищожи. Претендира и присъждането на съдебни
разноски.
Ответникът М.К.А. не оспорва сключването на договора за продажба. Оспорва
иска при твърдение, че при неговото сключване продавачът е разбирал свойството
и значението на това, което върши. Поддържа, че платената цена за имота е
по-висока от посочената в договора, за което продавачът е подписал разписка.
Извън срока по чл.131, ал.1 ГПК твърди, че правото да се иска унищожение на
договора е погасено по давност на основание чл.32, ал.2 ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане
на разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорно и
неподлежащо на доказване обстоятелството, че на 24.09.2015г. страните са
сключили договора за продажба на недвижим имот, чието унищожение се иска.
Същият е обективиран в нот. акт №67, том ІІ, рег. №2977, нот. д. №232/2015г. на
ю.в. – нотариус с рег. №436 в НК.
За основателността на иска ищецът следва да установи, че при неговото
сключване е бил в състояние, което не му позволява да разбира или да ръководи
действията си.
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че с решение №73 от
13.10.2016г. по в. гр. д. №428/2016г. на Апелативен съд – Пловдив ищеца П.Д.Д.
и поставен под пълно запрещение. С решение от 27.01.2017г. на органа по
настойничество и попечителство за първи настойник на ищеца е назначена М. з с.
Същата е починала на 22.09.2019г. и за настойник е назначена действащата в момента
от името на ищеца Р.М.П., съгласно решение на органа от 25.11.2019г.
Видно от представения протокол на ЛКК №674 от 12.03.2013г., П.Д. стР. от
параноидна шизофрения. Началото на психичното заболяване е от около 10 години,
т.е. от 2003г., когато същият започнал да саморазговаря, да чува гласове и да
се държи странно. Започнал да записва в дневници и тетрадки всичко, което му
диктуват гласовете, откриването на нови планети и космически обекти.
Заболяването хронифицира и през последните години /преди 2013г./ психотичната
продукция е почти постоянна.
Представено е психологично изследване от 17.02.2014г., при което са установени
психологични промени, засягащи предимно емоционалната, волевата и когнитивната
сфери на личността. С решение №664 от 19.02.2014г. на Специализирана ТЕЛК
„Психиатрична“- Пловдив на ищеца е определена 80% трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза „параноидна шизофрения“, „непрекъснато
протичане, персистираща активна симптоматика и личностова промяна“.
От показанията на свидетеля Р. П.ва Н. се установява, че тя познава ищеца
от малък. Симптомите на психичното заболяване се проявили скоро след излизането
му от казармата. Започнал да се държи грубо с майка си и да иска храна, пари и
цигари от съседите. Изкъртил плочите, с които бил застлан двора на къщата и ги
събрал на голяма купчина. Част от тях внесъл в гардероба. Започнал да си говори
сам.
От показанията на св.Д. Б. Н. се установява, че е съсед на ищеца П.Д.,
както и че последния има психични отклонения и от много години се говори сам.
Иска дребни суми от хората и с тях си купува кафе и цигари.
Св. ю.в. – нотариуса, пред когото е сключена процесната сделка, твърди, че
не си спомня конкретната сделка, но винаги проверява дали страните са
ориентирани за време и място, както и относно условията на договора.
От показанията на св. С.В.А. се установява, че ищецът не е имал пари и
често е искал от познати. Съпругът на ответницата имал заведение, което ищецът
често посещавал – давал му кафе и цигари на вересия. Там ищецът споменал, че
има нива и иска да я продаде. Предложил имота на отв. М.А. срещу 5000 лв.,
която приела предложението и след това двамата сключили сделката.
От показанията на св. В. Г.а Ф. се
установява, че като служител в кметството по местоживеене на ищеца е издала
документи за нуждите на оспорената сделка. Ищецът лично попълнил и подал
заявлението за тях, свидетелката му давала насоки за попълването.
Па делото са приети две
съдебно-психиатрични експертизи, по които и двете вещи лица са представили
обосновани заключения, че при сключването на договора ищецът не е могъл да
разбира и да ръководи действията си. Причина за това е наличието на психично
заболяване с голяма давност. Липсата на адекватна терапия през продължителни
периоди е продуцирала шизофренна промяна на личността. Експертите са
категорични, че не всички болни от параноидна шизофрения губят способността да
се грижат за интересите си, но при ищеца характеристиките на болестния процес в
периода 2012 – 2016г. разкриват категорични данни за съществено нарушаване на
когнитивните и волевите способности до степен, която изключва дееспособността
му. Освен това, способността на ищеца да сключва обикновени сделки с малки суми
не означава, че същият може правилно да се ориентира при продажбата на недвижим
имот. Експертите също така са категорични, че към момента на процесната сделка
развитието на заболяването при ищеца вече е било довело до такова разстройство
на неговото съзнание, при което липсват „светли периоди“, през които той е в
състояние да разбира и да ръководи совите действия.
Съгласно установената съдебна практика, наличието на порок във волята
поради слабоумие или душевна болест - критериите по чл.5 ЗЛС за преценка на
дееспособността, представлява основание чл.31 ЗЗД за унищожение на сделката, а
не за нейната нищожност. В тези случаи е налице изразено съгласие за сключване
на договора, но то е опорочено от неспособността на лицето да волеизявява в
съответствие със своите интереси. За разлика от хипотезата на чл.31 ЗЗД, липсата
на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД е налице, когато
волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ (например
- изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега,
като учебен пример и др. подобни). В първия случай сделката поражда
предвидените правни последици, но подлежи на унищожение. При съзнаваната липса
на съгласие сделката не поражда действие, а порокът е непоправим и непреодолим
- за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново.
В конкретния случай са събрани доказателства, че при сключването на
договора за продажба ищецът П.Д. не е могъл да разбира и да ръководи действията
си, поради което искът по чл. 31 ЗЗД за унищожаване на сделките е доказан по
основание и следва да бъде уважен.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност не може да бъде
слушано в настоящото производство, тъй като не е направено в преклузивния срок
по чл.131, ал.1 ГПК и не са налице изключения от вида на посочените в чл.147 ГПК, които правят възражението допустимо. Съгласно чл.32, ал.2 ЗЗД, правото се
иска унищожаване се погасява с три годишна давност, която по отношение на
договорите сключени от лица, които не могат да разбират или да ръководят
действията си, тече от сключването на договора. В случая договорът е сключен на
24.09.2015г. и давността е изтекла преди подаването на писмения отговор от
ответника. Затова той е бил длъжен да направи своето възражение най-късно с
писмения отговор на исковата молба. Течението на давностния срок не зависи от
поставянето на ищеца под запрещение или от назначаването на настойнически
съвет. Затова съдът не споделя аргументите на ответника, че е могъл да се
позове на давност едва при представянето на решението за назначаване на първия
настойнически съвет, което е станало в последното по делото съдебно заседание
на 29.06.2023г.
По разноските:
При този изход на спора и
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съдебни
разноски, които съгласно списъка по чл.80 ГПК са в размер на 781.98 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
По иска на П.Д.Д. с ЕГН ********** *** – недееспособен, действащ чрез
настойника си Р.М.П. с ЕГН ********** *** против М.К.А. с ЕГН ********** ***,
УНИЩОЖАВА на основание чл.31, ал.1 ЗЗД сключеният между страните договор за
продажба на поземлен имот с идентификатор 53335.911.4 по КККР на с.О.,
обл.Пазарджик, одобрени със заповед №РД-18-279/31.08.2017г. на ИД на АГКК,
представляващ нива с площ 9.261 дка, четвърта и пета категория на земята,
находяща се в землището на с.О.,
местност „Орешака“, при съседни имоти: 53335.913.13, 53335.911.5, 53335.701.25
и 53335.911.3, за който е съставен нот. акт №67/24.09.2015г., том ІІ, рег.
№2977, нот. д. №232/2015г. по регистъра на ю.в. – нотариус с рег. №436 в НК.
ОСЪЖДА М.К.А. с ЕГН ********** *** на заплати на П.Д.Д. с ЕГН **********
*** – недееспособен, действащ чрез настойника си Р.М.П. с ЕГН ********** ***,
съдебни разноски в размер на 781.98 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: