Определение по дело №940/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба подадена от С.Й.Й. срещу Решение № 553-9 от заседание 17 от 25.10.2000 г. на Общински съвет Варна.

В жалбата сочи, че решението на Общински съвет Варна е нищожно, поради липса на компетентност у издаващият орган, както и поради наличие на особено съществени нарушения на административно-производствените правила, материално-правните разпоредби и несъответствието с целта на закона.

Направил е искане съдът да се произнесе и по конкретно формулирани въпроси, между които и: 1. дали фразата „или от управителите на едноличните общински търговски дружества с общинско участие в капитала“ в чл.4, ал.6 от Наредбата на Община Варна за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество“ съответства на ЗОС и на решение № 1242/26.05.2011г. по адм.дело № 3830/2010г. на АдмС Варна, на практика потвърдено с Решение №1500/30.11.2011г. по адм.д. №9402/2011г. на ВАС, Трето отделение; 2.законосъобразността на „Наредбата за реда за упражняване на правата на собственост върху частта на община Варна от капитала на търговските дружества“, (а) при положение, че правното основание за приемането й е било отменено през 2004г. и понастоящем, тя не се опира на никакво правно основание, (б) при положение че тя не е съобразена с чл.51а и чл.51б от ЗОС, (в) нейните чл.11, чл.12, чл.15 и чл.16 предвиждат ad hoc „съгласуване с кмета на общината“, вместо изработването на стабилни „правила“ в съответствие с чл.51, ал.4, т.3 от ЗОС; 3.законосъобразността от липсата на каквато и да било регулация в Наредбата на вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕООД, Варна и в Правилника за организацията и дейността на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, касаеща разполагането на преместваеми обекти върху пазарните площадки в гр.Варна, и предвидена изрично за изработване по чл.15 от действащата в град Варна Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ и 4.законосъобразността от организирането и съществуването на „пазар Чаталджа“, при положение, че (а) попада в градоустройствена зона „Ц“ съгласно действащия ОУП – Варна, (б) за него няма градоустройствено отреждане, (в) разположен е върху неурегулиран имот, (г) за него не е бил изготвен ПУП, възложен от ОбС-Варна с решение № 869-13, т.4 по протокол № 15 от заседание на ОбС Варна от 20.02.2013г., като следва да му бъде дадена възможност да посочи поддържа ли така направеното искане, в цитираните му части.

Счита, че има правен интерес да оспори Решение № 553-9 от заседание 17 от 25.10.2000 г. на Общински съвет Варна, тъй като е собственик на недвижим имот в районна на Пазар „Чаталджа“ и последиците от ползването на площите съгласно оспореното решение засягат начина му на ползване на собственият му жилищен имот.

В молба с.д. 6828/05.05.2023г. сочи, че улица „Печ“, ПИ 10135.2558.103, представлява поземлен имот със статут на публична общинска собственост съгласно посоченото в КККР с предназначение за свободно и постоянно ползване от населението на общината за транспортни нужди. Иска под внимание да бъдат взети детайлните му аргументи изложени срещу решение № 554-9 по протокол №17 от 25.10.2000г. на Общински съвет варна и да бъдат приложени и към оспореното в настоящото производство решение. Релевира довод, че към момента на издаване на оспорения акт е действаща забраната по чл.12, ал.3 от ЗОС, съгласно която „Имотите и вещите – публична общинска собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно с трети лица, както и да се ползват не по предназначение“ и прави извод, че съгласно цитираната разпоредба не е налице възможност за отдаване на части от имот общинска собственост за управление. Сочи, че в действащата към момента редакция на ЗОС има възможност по арг. от чл.12, ал.1 от ЗОС, общинска собственост да бъде предоставена безвъзмездно за управление, но само на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, но не и на търговски дружества, като опитът този кръг субекти да бъде разширен е в противоречие със закона (цитира в този смисъл решение № 1242 от 26.05.2011г. по адм.д. № 3830/2010г. на АдмС Варна, потвърдено с решение № 15800/30.11.2011г. на ВАС по адм.д. 9402/2011г. Сочи, че е императивно изискването на чл.11, ал.1, изр.1 от ЗОС, имотите общинска собственост да се използват съобразно предназначението им. Сочи, че оспореното Решение № 554-9 от заседание 17 от 25.10.2000 г. на Общински съвет Варна е в противоречие с цитираните разпоредби на ЗОС и също с действащата към момента на вземането му Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общинския съвет с решение на 27.09.2000г. Прави извод, че оспореното решение на Общински съвет Варна е административен акт, който е незаконосъобразен до такава степен, че е нищожен: първо, защото не съответства на предписаната от закона форма; второ, защото е лишен от нормативна упора; трето, защото е проява на превратно упражняване на власт.

В молба с.д. 15 309/30.10.2023г. излага допълнително съображения относно нищожността на оспорения акт.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмени бележки с.д. 15440/31.10.2023г. релевира довод за недопустимост на жалбата на две различни основания – първо, защото не е налице непосредствено и негативно въздействие в правната сфера на жалбоподателя, тъй като последният не е адресат на оспорения акт, а от представеният нотариален акт за собственост на недвижим имот в гр.Варна не следвало извод за неблагоприятното засягане на интересите на жалбоподателя и второ, защото оспореното решение не представлявало административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, респективно съдебен контрол за законосъобразност, а представлявало акт на собственика на капитала на едноличното дружеството с общинско имущество, като решенията на общинския съвет по въпросите от компетентността на общото събрание на търговското дружество са волеизявления с гражданскоправен характер, регулирани от нормите на Търговския закон, поради което тези решения не представлявали актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. При условие, че Съдът приеме жалбата за допустима е направено искане за отхвърлянето й като неоснователна на съображения, че: първо, въпреки, че в жалбата е сочена нищожност на оспореното решение на Общински съвет Варна, но изложените доводи са за незаконосъобразност на същото, поради което оспорването е просрочено; второ, оспореното решение е прието от компетентен орган по арг. от чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, съгласно редакцията на който към момента на приемането на оспорения акт, общинския съвет има правомощието да приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество, като общинският съвет е има материална и териториална компетентност да приеме оспореното решение и последното е прието при спазването на изискванията за кворум и мнозинство по чл.27, ал.4 от ЗМСМА (с гласовете на 33 общински съветника, при изискуемо мнозинство от 26 общински съветника), като преди приемане на решението е получено положително становище от ПК „Архитектура и строителство“ при Общински съвет Варна като помощен орган към общинския съвет, а от 1996г. е получено разрешение за поставяне на павилион № 11/29.04.1996г. на кмета на Район „Приморски“ на основание чл.197 от ЗТСУ, съгласно скица 1390/1996г. и разполагането на обектите е извършено при спазването на действалата към този период нормативна уредба.

Намира, че Общински съвет Варна не е пасивно легитимиран да участва в настоящото производство като ответник по жалбата на г-н Й., предвид обстоятелството че със свое решение от 2013г. е увеличил капитала на „ПАЗАРИ“ЕАД с непарична вноска, представляваща поземлен имот с идентификатор 10135.2558.102, представляващ пазарната площадка на „пазар Чаталджа“.

Постъпило е становище по поставени от Съда въпроси от доц. д-р Дарина Димитрова. В Становището е направен анализ на понятието „улица“ дадено в Наредба № 12 от 25.юли 2016г. за прилагане на подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. (в сила от 02.08.2016г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ, бр.60 от 2.08.2016г.),§6, т.1 от Закона за движението по пътищата; §7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, чл.3, ал.2 от ЗОС, §1, т.6 от ЗМСМА и е направен извод, че улиците са публична собственост на общините по силата на закона. Представляват обекти от първостепенно значение са предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности. Посочено е, че управлението на улиците е възложено на кмета на Общината по арг. от чл.19, ал.1 от Закона за пътищата. Въз основа на анализ на чл.7, ал.1 и 2 от ЗОС е изведен извод, че публична общинска собственост не може да бъде част от капитала на търговските дружества.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и в допълнително представените от жалбоподателя молби, в писмените бележки, доводите на ответника, становището на доц. д-р Дарина Димитрова, относимата нормативна уредба и разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 553-9 от заседание 17 от 25.10.2000 г. на Общински съвет Варна, с което е предоставена за управление на Пазари – ЕООД площадката от ъгъла на ул. „   “ и ул. “    “, по продължението на ул. „     “ в рамките на пазар Чаталджа.

Между страните не е спорно и от доказателствата към административната преписка се констатира, че Решение № 553-9 от заседание 17 от 25.10.2000 г. на Общински съвет Варна, с което е предоставен за управление на Пазари – ЕООД цветния пазар, разположен на бул. Чаталджа е прието при следното гласуване за - 28, против-7, въздържали се – 4.

От данните в протокола за приемането на решението не се констатира правното основание за приемането му. Такова не се констатира и от съдържанието на становищата изказани от общинските съветници във връзка с направеното предложение за вземането на това решение.

Представен е акт № 6811/06.02.2012г. за частна общинска собственост, съгласно който поземлен имот с идентификатор 10135.2558.102 със заповед № 2480/09.07.2013г. на Вр.И.Д. кмет на Община Варна и във връзка с Устав на „Пазари“ ЕАД актуализиран с решение № 869-13/15.20.02.2013г. на Общински съвет Варна, е отписан от актовите книги за общинска собственост.

В писмо рег.№ ОС23000342ВН_001ВН от 15.06.2023г. на Директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ е посочено, че „ образуваните пазарни площадки от ъгъла на ул.      и ул.    , по продължението на ул. „     в рамките на пазар „Чаталджа“ ….. са разположени върху общински терени – публична общинска собственост по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, във връзка с разпоредбата на §7, ал.1, т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.8, ал.3 от Закона за пътищата. На основание чл.56, ал.2 от ЗОС за общинските пътища, улици, булеварди, площади, обществени паркинги и зелени площи за обществено ползване не се съставят актове за общинска собственост.“

С решение на ОС Варна, фирмено отделение от 14.12.1990г. по ф.д. 5198/1990г. е вписана Общинска фирма „Пазари“, създадена с общинско имущество и с предмет на дейност: управление, стопанисване и търговска експлоатация на пазари, търговия и обществено хранене. С решение на ОС Варна, фирмено отделение от 06.06.1996г. по ф.д. 2111/1996г. е Общинска фирма „Пазари“ е преобразувана в Еднолично дружество с общинско имущество „Пазари“ ЕООД. С решение на ОС Варна, фирмено отделение № 1839; 1840 от 26.02.2007г. по ф.д. 319/2007г. е Общинска фирма Еднолично дружество с общинско имущество „Пазари“ ЕООД е преобразувано чрез промяна в правната му форма в еднолично акционерно дружество с наименование „Пазари“ ЕАД.

В Протокол №15 от заседание, проведено на 20.02.2013г. по точка тринадесета от дневния ред е взето от Общинския съвет Варна решение 869-13, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.51б, ал.1 от ЗОС, чл. 6, ал.1 и чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от НРУПСЧОВКТД, в съответствие със свое решение № 744-7 /Пр.12/27.07.2005г. и по предложение на Кмета на Община Варна, е увеличил капитала на „Пазари“ЕАД чрез внасяне в него на непарична вноска, представляваща поземлен имот с идентификатор 10135.2558.102, с местонахождение гр.Варна, бул. Чаталджа, подрайон 6, кв. 662, при граници на имота ПИ 10135.2558.110, ПИ10135.2558.103, ПИ10135.2558.97 и ПИ 10135.2557.23, предмет на акт № 6811/06.02.2012г. за частна общинска собственост.

Съгласно устава на „Пазари“ ЕАД Едноличен собственик на капитала му е Община Варна, като въпросите от компетентността на Общото му събрание се решават от Общински съвет Варна.

От чл.6, ал.2, т.3 от Устава на дружеството се констатира, че в капитала на дружеството е внесена непарична вноска, представляваща поземлен имот с идентификатор 10135.2558.102, с местонахождение гр.Варна, бул. Чаталджа, подрайон 6, кв. 662, при граници на имота ПИ 10135.2558.110, ПИ10135.2558.103, ПИ10135.2558.97 и ПИ 10135.2557.23, предмет на акт № 6811/06.02.2012г. за частна общинска собственост.

От схемата представена относно пазар Чаталджа се констатира, наличието на ул.    и, че пазарната площадка е навлязла в улицата.

Поставените в жалбата, в допълнителните молби и в становището на ответника спорни въпроси по отношение на оспореното решение на Общински съвет Варна се свеждат до следното:

1.Жалбата допустима ли е?

2.Прието ли е Решение № 553-9 от заседание 17 от 25.10.2000 г. на Общински съвет Варна, с което е предоставена за управление на Пазари – ЕООД площадката от ъгъла на ул. „    “ и ул. “    “, по продължението на ул. „     “ в рамките на пазар Чаталджа от компетентен орган и съответства ли на материалния закон?

Като съобрази в хронологичен ред приетите решения на Общински съвет Варна относно площадката на която е разположен „Пазар Чаталджа“, съдът приема жалбата за недопустима. Подадена е срещу акт, който е отменен от органа негов издател, с приемането на последващо решение № 869-13/15/20.02.2013г. на Общински съвет Варна, съгласно което е увеличен капитала на ПАЗАРИ ЕАД, чрез апорт на поземлен имот с идентификатор 10135.2558.102, представляващ пазарната площадка на „пазар Чаталджа“. Предвид липсата на оспорения акт (отмяната му, чрез приемането на последващо решение на същия орган по управлението на собствеността върху имота с различно съдържание), се налага извод, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид заявеният от жалбоподателя предмет на жалбата, а именно Решение № 553-9 от заседание 17 от 25.10.2000 г. на Общински съвет Варна, с което е предоставена за управление на Пазари – ЕООД площадката от ъгъла на ул. „     “ и ул. “     “, по продължението на ул. „     “ в рамките на пазар Чаталджа, съдът не следва да изследва законосъобразността на решение № 869-13/15/20.02.2013г. на Общински съвет Варна, относно апорта на площадката на „пазар Чаталджа“ в капитала на ПАЗАРИ ЕАД.

Неоснователен е довода на ответника, че Общински съвет Варна е ненадлежен ответник по настоящия спор, предвид апорта на поземлен имот с идентификатор 10135.2558.102, представляващ пазарната площадка на „пазар Чаталджа“ в капитала на ПАЗАРИ ЕАД, доколкото предмет на проверката в настоящото производство е акт на Общинския съвет, а именно Решение № 553-9 от заседание 17 от 25.10.2000 г. на Общински съвет Варна.

Предвид недопустимостта на жалбата, поради отмяната на оспорения акт, с друг акт на Общински съвет Варна, Съдът не следва да се произнася по законосъобразността на Решение № 553-9 от заседание 17 от 25.10.2000 г. на Общински съвет Варна.

За пълнота на изложението Съдът разгледа и възраженията на жалбоподателя по отношение на начина на ползването на ул. Печ, а именно - за пазарна площадка. Видно от Решение № 553-9 от заседание 17 от 25.10.2000 г. на Общински съвет Варна на Пазари – ЕООД е предоставена за управление площадката от ъгъла на ул. „    “ и ул. “   “, по продължението на ул. „   “ в рамките на пазар Чаталджа. Видно от решение 869-13 (решение № 869-13/15/20.02.2013г.) , Общинския съвет Варна на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.51б, ал.1 от ЗОС, чл. 6, ал.1 и чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от НРУПСЧОВКТД, в съответствие със свое решение № 744-7 /Пр.12/27.07.2005г. и по предложение на Кмета на Община Варна, е увеличил капитала на „Пазари“ЕАД чрез внасяне в него на непарична вноска, представляваща поземлен имот с идентификатор 10135.2558.102, с местонахождение гр.Варна, бул. Чаталджа, подрайон 6, кв. 662, при граници на имота ПИ 10135.2558.110, ПИ10135.2558.103, ПИ10135.2558.97 и ПИ 10135.2557.23, предмет на акт № 6811/06.02.2012г. за частна общинска собственост.

От анализа на двете решения се констатира, че в нито едно от тях Общинският съвет не е предоставял на ПАЗАРИ ЕАД ул. Печ за извършване на търговска дейност (поради което и съгласно становището на доц. д-р Дарина Димитрова, не е налице, произнасяне извън компетентността на Общинския съвет). В първото територията предоставена на ПАЗАРИ ЕАД е отграничена по следния начин „в рамките на пазар Чаталджа“ и като граници на пазара са посочени ъгъла на ул. „    “ и ул. “   “, по продължението на ул. „    “, а във второто като граница на имот идентификатор 10135.2558.102 апортиран в капитала на дружеството е посочена улица Печ – имот с идентификатор ПИ10135.2558.103. От изложеното следва, че Общински съвет Варна не е превишил правомощията си и не е предоставил за управление, респ. не е увеличил капитала на ПАЗАРИ ЕАД с терен, който да обхваща и ул.Печ. Използването на улица Печ от дружеството, чрез монтирането на бариера и разполагане на търговски обекти по същата не е в изпълнение нито на оспореното решение на Общинския съвет, нито в изпълнение на последващото го решение № 869-13/15/20.02.2013г. на Общински съвет Варна. По своята правна същност завземането на улица Печ от дружеството представлява самоуправствено разпореждане с имот публична общинска собственост, но този спор не е от компетентността на административните съдилища.

Неотносимо към предмета на спора, поради което съдът не дължи произнасяне е искането на жалбоподателя, Съдът да разгледа и следните въпроси: дали фразата „или от управителите на едноличните общински търговски дружества с общинско участие в капитала“ в чл.4, ал.6 от Наредбата на Община Варна за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество“ съответства на ЗОС и на решение № 1242/26.05.2011г. по адм.дело № 3830/2010г. на АдмС Варна, на практика потвърдено с Решение №1500/30.11.2011г. по адм.д. №9402/2011г. на ВАС, Трето отделение; по законосъобразността на „Наредбата за реда за упражняване на правата на собственост върху частта на община Варна от капитала на търговските дружества“, (а) при положение, че правното основание за приемането й е било отменено през 2004г. и понастоящем, тя не се опира на никакво правно основание, (б) при положение че тя не е съобразена с чл.51а и чл.51б от ЗОС, (в) нейните чл.11, чл.12, чл.15 и чл.16 предвиждат ad hoc „съгласуване с кмета на общината“, вместо изработването на стабилни „правила“ в съответствие с чл.51, ал.4, т.3 от ЗОС; по законосъобразността от липсата на каквато и да било регулация в Наредбата на вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕООД, Варна и в Правилника за организацията и дейността на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, касаеща разполагането на преместваеми обекти върху пазарните площадки в гр.Варна, и предвидена изрично за изработване по чл.15 от действащата в град Варна Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ и по законосъобразността от организирането и съществуването на „пазар Чаталджа“, при положение, че (а) попада в градоустройствена зона „Ц“ съгласно действащия ОУП – Варна, (б) за него няма градоустройствено отреждане, (в) разположен е върху неурегулиран имот, (г) за него не е бил изготвен ПУП, възложен от ОбС-Варна с решение № 869-13, т.4 по протокол № 15 от заседание на ОбС Варна от 20.02.2013г., като следва да му бъде дадена възможност да посочи поддържа ли така направеното искане, в цитираните му части.

С оглед изхода на спора, направеното от процесуалният представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноските за водене на делото е неоснователно.

Направено е искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, но не са представени доказателства за извършването на разходи по воденето на делото, поради което искането за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК вр. , Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по адм.д.№ 940 по описа на Административен съд Варна за 2023г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: