РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2530/17.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретар Г.Г. и с участието на прокурор М.Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 2870/2021г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр.
с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
А.Г.Ш.,***, представляван от адв.Ст.П. обжалва Решение № 260627 от 24.09.2021г.,
постановено по АНД № 6464 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив, с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-007341/28.07.2020г., изд.
от Началник Група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, за наложено на А.Ш.
административно наказание : глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.104А от
Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ на основание
чл.183 ал.4 т.6 ЗДв.П.
Касационният жалбоподател твърди
допуснати от ПРС съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложен материален закон. По отношение извода на РС-Пловдив – А.Ш. по време на
управление на МПС е държал мобилен телефон в ръката си, което представлява
използване по см. на чл.105а ЗДв.П, се твърди, че
според събраните по делото доказателства Ш. не е говорил по телефона. Относно
констатацията – нарушителят е „ползвал телефона без устройство свободни ръце”
се поддържа, че терминът е по-общ, доколкото различните модели телефони
притежават различни функции, посредством които могат да бъдат „ползвани”.
Твърди се, че устройството „свободни ръце” не е единственото, посредством което
може да бъде използван телефон без употреба на ръцете, като такова е напр. Biuetooth устройство, което свързва панела на автомобила
със самия телефон и позволява използването на последния посредством бутони на
самото табло. Поддържа се, че в случая не е установено провеждане на разговор
чрез телефонния апарат и в тежест на адм.нак.орган е да установи по какъв друг начин е използвано
устройството от жалбоподателя. Заявено е, че за да бъде доказано нарушението по
чл.104А ЗДв.П следва актосъставителят
да е бил очевидец на употребата на телефона с ръце по време на управление на
МПС, тоест – на боравенето с него, а в тежест на нарушителя е да докаже, че
това е станало с устройство, което позволява употребата му без участието на
ръцете. В случая липсва описание по какъв начин е използван телефона, освен
държането с ръце, което не води до извод, че е използван. Ведно с посоченото се
твърди, че адм.нак.орган не
е обсъдил и съобразил предоставената му от чл.28 ЗАНН възможност. Спрямо водача
няма данни да е бил наказван за нарушения от същия вид и е налице явно
несъответствие между тежестта на извършеното нарушение и наложената с него
административна санкция. Поискана е отмяна на решението с отмяна на НП и
присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът сектор Пътна при ОД МВР -
Пловдив не изразява становище по жалбата и не се представлява пред АС –
Пловдив.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Тодорова предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1. НП е издадено от длъжностно лице,
за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. Същата е част от административно наказателната
преписка и отразена в НП. АУАН № 220392/02.07.2020г. е съставен от мл.автоконтрольор П.П. към ОД МВР -Пловдив,
сектор Пътна полиция /длъжността е определена за осъществяване на контролна
дейност по ЗДв.П със съставяне на АУАН от посочения
полицейски орган в цитираната оправомощителна заповед/.
Според обстоятелствената част на НП
: На 02.07.2020г., около 14:03ч. в гр.Пловдив на бул.Цар Борис III Обединител
до № 171, като водач на лек автомобил Мерцедес ванео
с рег.№ ****, А.Ш. управлява МПС – чужда собственост като използва мобилен
телефон по време на управление без устройство, позволяващо използването му без
участие на ръцете. Описаната фактическа установеност е квалифицирана за
нарушение, изразяващи се в следното : на водача на МПС е забранено да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му, с което виновно е нарушил чл.104А ЗДв.П.
Приложена е санкцията по : чл.183 ал.4
т.6 ЗДв.П : „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: 6.
(изм. – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) използва мобилен телефон по време на управление
на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му;“.
Актосъставителят е поддържал констатациите в АУАН и е
заявил – „При завой наляво видях, че водачът на този автомобил използваше
мобилен телефон”, „…с лявата ръка използва мобилен телефон по време на
движение”, „Водачът не използваше устройството „свободни ръце”, докато
управляваше автомобила, телефонът му беше в ръката.”. Тоест, в конкретния
случай актосъставителят лично е възприел описаните в
АУАН данни, ясно потвърдени при разпита му като свидетел.
ПРС приел, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка се установява от събрания доказателствен
материал. Позовал се е на свидетелските показания на свидетеля очевидец П. по
отношение извършване на деянието по време на движение – докато жалбоподателят е
управлявал превозното средство. Като „водач” по см. на §6 т.25 ДР ЗДв.П Ш. е годен субект на административното нарушение, за
което е наказан и за него е възникнало задължението да съобразява правилото за
поведение, разписано в чл.104А ЗДв.П. В случая по
време на управление Ш. е държал мобилен телефон в ръката си, като си е служил с
него, но не е използвал устройство, позволяващо използването на телефон без
участието на ръцете. ПРС е посочил, че всяко държане на мобилен телефон в
момент на управление, било за разговор или за използване на други негови
функции, съставлява „използване” по см. на чл.104А ЗДв.П
и с оглед съдържанието на нормата липсва основание „използването” на мобилния
телефон да бъде сведено само до някои конкретни функции, напр. само до
провеждане на разговор. РС-Пловдив приема, че обществената опасност на деянието
е свързана с ангажиране ръцете на водача, което би могло да препятства
управлението на МПС, а не с факта на провеждане на разговор. С това поведение
на жалбоподателя от обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на
нарушението по чл.104А ЗДв.П, което от субективна
страна е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл, тъй като към
момента на извършването му жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС и че по
време на движение ползва мобилен телефон без устройство, позволяващо ползване
на телефона без участие на ръцете.
По отношение предпоставките за
прилагане на чл.28 ЗАНН – ПРС правилно е приел, че се касае за поведение, което
се характеризира с висока степен на обществена опасност и застрашава не само
живота и здравето на санкционираното лице, но и тези на останалите участници в
движението. В конкретиката на фактите правилно е отбелязано,
че не е доказана извънредна или извинителна причина за жалбоподателя да си
служи с мобилен телефон по време на движение, без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете.
2. Съгласно чл.104А ЗДв.П : „На водача на моторно превозно средство е забранено
да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му.“. Свидетелят – актосъставител в случая е
бил и очевидец на описаното в акта поведение на жалбоподателя / „…с лявата ръка
използва мобилен телефон по време на движение”, „Водачът не използваше
устройството „свободни ръце”, докато управляваше автомобила, телефонът му беше
в ръката.”/ - лично възприел факта на ползване на мобилен телефон по време на
движение от страна на Ш.. Правилни са съображенията на ПРС относно понятието
„използване“ на мобилен телефон по време на управление на МПС - всяко държане в
ръката на мобилен телефон в момента на управление на МПС, като за въведената
забрана не е от значение дали се говори по телефона или се използва с други
негови функции. Относно поддържано по-широко понятие на устройството “свободни
ръце“ с арг. от вложения смисъл в нормата на чл.104А ЗДв.П следва да бъде отбелязано, че устройството „свободни
ръце“ трябва да бъде ползвано от водача за това, ръцете му да са свободни по
време на управление на МПС и когато същото не е сторено, без значение е напр.
дали последния е разполагал с подобно устройство. Неоснователно е възражението
в насока – самото държане на телефона в ръката не съставлява използване –
прието е, че всяко държане на мобилния телефон в момент на управление – за
разговор или за ползване на други негови функции, съставлява „използване“ по
см. на чл.104А ЗДв.П. В тази вр.
следва да се отбележи, че обществената опасност на деянието произтича от
препятстване на управлението на МПС в случай, когато в ръцете се държи мобилен
телефон, както е посочил ПРС. Ръцете на водача на МПС при управлението му
трябва да са свободни и ангажирани единствено с управлението на автомобила,
поради което забраната по см. на чл.104А ЗДв.П е
нарушена и когато водачът на МПС при управлението му е държал телефон, за да
възприема информация от същия, или е ползвал други функции на мобилния телефон,
които обстоятелства не изключват обективното поведение - ползване на мобилен
телефон без устройство за свободни ръце. За конкретното административно
нарушение е ангажирана отговорността на нарушителя с приложена санкция в
размер, фиксиран в закона.
За възможността от прилагане нормата
на чл.28 ЗАНН са налице мотиви на РС – Пловдив, изцяло споделими от
касационната инстанция. В допълнение се отбелязва, че дори първо нарушение не
обосновава маловажност, тъй като случаят не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид и
поведението на водача се характеризира със застрашаване живота и здравето но
останалите участници в движението, при отсъствие на конкретна извънредна и
значима причина за осъщественото нарушение.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 260627 от
24.09.2021г., постановено по АНД № 6464 по описа за 2020г. на Районен съд –
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :