МОТИВИ
КЪМ НОХД 743/18г.
Производството е образувано по внесен обвинителен
акт от РП Пазарджик.
Обвинението е против Н.Н.Н. за това, че на
26.09.2017 г., в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, на ул. „Д.Д." *, в
хипермаркет „Кауфланд", е отнела чужди движими вещи - 1 бр. мобилен
телефон марка „Нокиа", модел „130", с фенерче, на стойност 79 лева; 1
бр. СИМ-карта на „Виваком" поставена в него, на стойност 10 лева; 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокиа", модел „225", с плъзгащо се капаче, на
стойност 85 лева; 1 бр. черен, кожен, портфейл с осем прегради, на стойност 25
лева и 1 бр. мъжка, черна, кожена чанта, на стойност 37 лева, и сумата от 2120
лева, всичко на обща стойност 2356 лева, от владението на Г.Ц. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК.
Като частен
обвинител по делото бе конституиран пострадалия Г.Ц.П..
В съдебно
заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за
постановяване на осъдителна присъда и ефективно изтърпяване на наложеното
конкретно претендирано по размер наказание лишаване от свобода.
Защитникът оспорват
съставомерността на деянието на база поднесения анализ на доказателствената
съвкупност. Пледира единствено и категорично оправдателна присъда.
Подсъдимата не се
признава за виновна и иска да бъде оправдана.
Районният съд,
като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Подс . Н.Н.Н. е
родена на *** ***. От няколко години е разделена с бащата на децата си,които
отглежда сама с помощта на родителите си в техния дом в с.Труд, обл. Пловдив. Осъждана
е два пъти за престъпления против собствеността, като непълнолетна. Против нея
са били образувани 15 ДСП за престъпления по чл. 194, ал.1 от НК.
На 26.09.2017 г., преди
обяд, св. Г.П. отишъл до хипермаркета „Кауфланд" в гр. Пазарджик. Взел си
количка за пазаруване, която бутал с едната си ръка, а в другата - държал малка
мъжка кожена чанта (с размери 25 см. на 24 см.), в която имало плик със сумата
от 2000 лева в банкноти с номинал 50 лева, предоставени му неговия тъст, за да
ги предаде за обучението на дъщеря си. В чантата св. П. бил оставил и два мобилни
телефони - марка „Нокиа", модел „130", с фенерче, в който имало
СИМ-карта на „Виваком", с абонатен номер *******и друг модел марка
„Нокиа", „225", с плъзгащо се капаче, без СИМ- карта. В чантата имало
още две дебитни карти: на негово има и
по сметка в „Райфайзен банк" и на
името на баща му Цветан П. по сметка в банка „ОББ"; както и служебна карта
на пострадалия; кожен портфейл с лични документи на пострадалия - личната
карта,СУМПС , СРМПС Част II, контролен талон, три карти за отстъпка,
регистрирани на негово име, от бензиностанциите „Шел", „Еко" и
„Лукойл" и сумата от общо 120 лева, в банкноти с различен номинал.
След като взел препарат за миене на съдове, св.
П. забелязал преминаващата край него подсъдима Н.. Била облечена с тъмно яке с
бели кантове, а косата й била вързана на кок. П. срещнал свой познат и се заприказвали за
няколко минути, през които пострадалият отново забелязал подсъдимата, като този
път го впечатлило тъмното червило на устните й и поставената качулка на
главата.
След разговора, П.
се насочил към щанда за хляб, като забелязал, че Н. го последвала. Взел един хляб, но когато се зачел в съдържанието
на вложените в него продукти, преценил, че е объркал и се навел да го остави,
като преди това поставил чантата си в малкото отделение на количката за
пазаруване. Подсъдимата се възползвала от момента, в който чантата останалата
извън обсега на полезрението на пострадалия и бързо я взела. П. усетил движение
в близост до себе и възприел с периферното си зрение белия кант от якето,
изправил се рязко, забелязал липсата на чантата си и видял в гръб бързо
отдалечаващата се подсъдима. Подвикнал „Стой“ като се опитал да я последва, но
я загубил между стелажите със стоки и се насочил към касите, за да търси за
съдействие охраната.
Междувременно Н. пъхнала чантата в якето под лявата си мишница,
притиснала с ръка към тялото си и бързо стигнала до служебния вход към
търговската част на обекта, който се намирал до открит офис „ Информация“.
Служебният вход бил затворен с бариера , която се отваряла само от служител на
офиса. До бариерата, от външна страна, в
това време се намирала св. Т. Ч., която още с приближаването забелязала
подсъдимата, тъй като била с качулка на главата и придържала нещо обемисто в
якето под едната си ръка. Ч. видяла как подсъдимата се насочва бързо към
служебния вход, стига непосредствено до бариерата, която останала спусната и
установявайки, че не може да я премине, бързо се насочва към двойната бариера,
която, чрез механизъм с фотоклетка,
пропуска влизащите в търговската част на обекта клиенти. Бариерите се
отворили поради влизащи тъкмо в този момент клиенти, подсъдимата се възползвала
и бързо излязла навън.
В това време П.
бил препратен от служителите на касите към открития офис „Информация",
който се обслужвал по това време от св. Л. В.. Там все още била и св. Ч. и пред
двете пострадалият се оплакал, че бил ограбен. Ч. му споделила впечатленията си
от преди минути и двамата с П. побягнали навън, за да се опитат да открият
забелязаната от двама им млада жена с качулка, но не успели, въпреки че
стигнали до пазара на ромския квартал.
П. подал жалба и в
хода на разследването били изискани и представени записи от охранителните
камери, по които полицейският служител св. И.Т. разпознал подсъдимата, която
познавал отпреди това като извършител на т.нар. „джебчийски кражби".
Същата била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 194,
ал.1 от НК и
впоследствие предадена на съд за него.
Защитникът е категоричен, че действия на подсъдимата по отнемане на процесните вещи не могат да бъдат
несъмнено установени от процесната доказателствена съвкупност, чиито компоненти са само косвени
доказателства, които не водят до такъв, единствено
възможен, извод.
Поддържаната, на база собствен анализ на доказателствата, защитна теза е, че подсъдимата не била по
никакъв начин съпричастна към кражбата на съдържаща инкриминираните вещи мъжка
кожена чанта, с която на процесната дата пострадалият отишъл на пазарува в
супермаркет „Кауфланд“ - Пазарджик. Като обявява за достоверни нейните
твърдения, защитникът атакува показанията на пострадалия и тези на св. Т. Ч.,
които уличават подсъдимата в действия,
чиято същност и последователност обосновават директно неопровержимия и единствено възможен извод - че именно тя е отнела чантата на
пострадалия. Част от защитната теза са и
твърдения на ангажираните с охранителната система на супермаркета служители,
които, според защитата, се конфронтирали
по непреодолим начин с твърденията на пострадалия и полицейски служители,
работили по неговата жалба и заподозрели подсъдимата.
Защитната теза удобно пренебрегва онези характеристики на обясненията на подсъдимата, които ги
представят само като средство за защита, но е и като източник за реално
настъпили факти. Подсъдимата твърди, че за процесната кражба била потърсена в
дома си на 19,09,17г. от полицаи. Обявили
й, че я е извършила на 13 септември, но след като им представила билет,
удостоверяващ, че била извън страната на
тази дата, впоследствие датата била променена - на инкриминираната 26,09,17г. Твърди, че на 19,09,17г. било извършено
претърсване в дома й в с. Труд, но не
били открити нито мъжка чанта, нито парична сума , за чиято кражба я подозирали.
От представената информация на л. 195-196 обаче се установи, че на тази дата 19,09,17г.
в дома на подсъдимата в с. Труд не е било извършвано претърсване и изземване.
Така единственото конкретно твърдение в рамките на защитната версия е напълно
опровергано.
Опровергано е и твърдението й, че на процесната дата не е била въобще в гр.
Пазарджик, който напуснала преди години, когато се разделили с мъжа, с когото
живеела тук и който е баща на двете отглеждани понастоящем само от нея деца. Тя
сама не сочи доказателства, които да потвърдят тези й твърдения. Тяхното
безспорно опровержение обаче е изводимо от показанията на пострадалия и св. Т. Ч.,
които при персоналната им преценка са достатъчно детайлни и конкретни, логично
и хронологично последователни, а при
съпоставката им се установява - съответствие и взаимно допълване. Оценката на тяхната достоверност на база съответствието
помежду им е необходима специално по отношение показанията на пострадалия, тъй
като поради особеното качество, което има той в процеса всякога може да се
предполага наличие на заинтересованост.
Пострадалият е възприел подсъдимата известно време преди да установи
липсата на чантата си с инкриминираните документи, вещи и пари. Самият той сочи житейски логични причини,
поради които тя го е впечатлила. На първо място това е белият кант по ръкавите на якето, създаващ контраст, който директно
ангажира вниманието, в случая - в резултат на зрителното възприятие, доколкото
става въпрос за противоположни цветове ( от представените фотоси на видеозаписа
в магазина е ясно видимо, че якето е много тъмен цвят- черен с бели кантове по
дължината на ръкавите, точно така, както се описва от пострадалия).
Пострадалият споделя, че възприел и внимание от страна на подсъдимата спрямо
себе си - освен, че я видял на два пъти преди да му изчезне чантата, забелязал
и как, след като я е възприел в близост втория път, тя го последвала. Вторият път, когато я видял, докато
разговарял със свой познат, логично бил впечатлен от поставената на главата й качулка. Възприел и тъмното червило на
устните й. Забелязал как тя го последвала, когато се отдалечавал в посока към
други сектори в магазина. Това би следвало да е изострило вниманието на
пострадалия за възможността да бъде обект на някакво посегателство, но пък
последвалото му невнимание да остави чантата си без надзор за секунди има
своето също логично обяснение.
В началото на своя разказ пострадалият обяснява как с едната си ръка е
бутал пазарската количка, а с другата е държал носената от него чанта, съдържаща
инкриминираните вещи, сред които сумата от 2000 лева, предоставени от тъста му ,
за да ги предаде на дъщеря си във връзка с обучението й. Пристигайки до стелажите за хляб, избрал
един, но преди да го постави в
количката, зачел съдържанието на вложените в него продукти и установил, че е
направил неправилен избор с оглед влошеното си вследствие диабета здравословно
състояние. Затова решил да върне хляба и да избере друг. Тъй като трябвало да се наведе до долния
рафт, оставил чантата в малката преграда на намиращата се до него пазарска
количка, навел се оставил погрешно
избрания хляб и взел друг. Изключително детайлни и визуализиращи ситуацията са
показанията на пострадалия относно възприятията му в тези секунди: „с периферното си зрение усетих движение
близо до себе си и белия кант на черното яке, приближи се до мен, защото преди
това я видях, че тръгна след мен, а след като се изправих видях гърба й …, че
притиска нещо с лявата си ръка, мушнато под якето “. Признава, че опитал да
я достигне, но я изгубил между стелажите със стоки и в “шока“ не успял да повика силно „стой“ и се отправил към касите, за да търси
съдействие от охраната. Наистина пътят до
касите, който е следвало да измине пострадалият в тази позната му ситуация, е
поне два пъти по-дълъг от този до гише „ Информация“, както се настоява в
защитната теза, която се опитва с довод да обоснове такова неподредено
поведение на пострадалия, сочещо и на недостоверност на твърденията му.
Наистина, при една нормална ситуация, логичен би бил въпроса във връзка с
избрания по-дълъг пот, но самият пострадал ясно представя състоянието, в което
е изпаднал след като забелязал липсата на чантата си „ шок“, което състояние на
объркване и паника е житейски логично при загубата на една такава значителна
сума, предоставена като помощ от пенсионираните родители на съпругата за
обучение на детето.
Докато пострадалият отивал към касите, от където го напътили към гише
„Информация“, подсъдимата вече се намирала тъкмо там, както се вижда на
фотосите и както сочат показанията на св. Т. Ч.. Тя също споделя логични и
обективни причини за породилото се у нея подозрение, че подсъдимата е извършила нещо неправомерно.
При това, тези съмнения произтичат само от впечатления от начина, по който е
изглеждала подсъдимата и от нейните действия. Ч. се е намирала от външната
страна на единична бариера, разположена непосредствено до открития офис
„Информация“, находящ се в търговската част на хипермаркета ( фотоси на л. 53 и
54 от ДСП). Офисът е разположен страни ( вляво) от предназначения за клиенти
вход към търговската част на магазина, на който вход също има две бариерни
прегради с фотоклетка, отварящи се само навътре. Бариерата на служебния вход до
гише „Информация“ била непрекъснато спусната и препятствала преминаването от
там, като не се задействала с фотоклетка, а можела да бъде вдигната само от служител
на гишето. Ч. видяла бързо движещата се към
тази бариера подсъдима и също се впечатлила, както и пострадалия, че е с
качулка на главата и че придържа нещо под мишница, скрито под якето( виж фотос
на л. 53, ф.к. 1.5). Когато Н. наближила, погледите им се засекли и подсъдимата
побързала да сведе своя надолу, така че да избегне зрителния контакт.
Подсъдимата пристигнала непосредствено до единичната бариера и разбрала, че не
може да я премине, при което Ч. очаквала да се обърне към намираща се на гишето
„Информация“ св.Л. В., за да освободи
пътя, но подсъдимата рязко се върнала и се възползвала от отворената поради
влизащи клиенти двойна бариера, откъдето бързо напуснала магазина.
На част от фотосите от охранителната камера (фотоси 1.1; 1.4 ;1.7; 1.8 ;1.9; 1.12; 1.14 и 1.15 -
л. 53-54) ясно се вижда как на някои от тях младата жена е с коса, свита на
кок, а при напускане на магазина е с качулка на главата и придържа нещо в якето
си под мишницата; ясно се вижда контрастния бял кант на ръкава , както и
неуспешния опит за преминаване през служебната бариера до „ Информация“, която
дори подсъдимата е хванала с дясна ръка, докато притиска нещо под мишница с
лявата. На фотоси 1.5 и 1.6 ( л. 53-54)
се вижда и облегната на плота на офис „Информация“ млада жена - св. Ч., която и
на двата фотоса е изцяло обърната и наблюдава подсъдимата -и при приближаването
й до единичната бариера, на която дори е поставила ръка в опит да я отвори (
1.5) и при отдалечаването й към двойната
такава. Вярно е, че изображенията на
тези фотоси са били за експерта с недостатъчно качество за конкретна
идентификация на лице, но този него извод е базиран само и единствено на
фотосите.
Фактите - подсъдимата е младата жена
с навита на кок коса, с черно яке с бели кантове, качулката на което е била
поставена по някое време на главата й и именно така прави опит да излезе през
служебната бариера, докато придържа нещо под лява мишница, са изводими от
лансираните по споделените съображения твърдения на П. и Ч., които твърдения снимките всъщност само
достатъчно ясно илюстрират. Двамата свидетели абсолютно категорично разпознаха
и в съдебната зала подсъдимата и то след разказа на всеки от тях за ситуацията,
в която тя е имала смущаващо поведение,
предизвикало вниманието им. Категоричността на свидетелите при
посочването на подсъдимата в съдебната зала като жената, която те представят в
своите разкази е напълно достатъчна за персонификация на подсъдимата. За това и
нейното участие в действията, споделени от свидетелите, е установено достатъчно
безспорно дори и без да е необходимо да се основава на разпознаването в ДСП. То
неоснователно се критикува от защитата с довода, че бил неубедителен белегът,
който П. посочил за разпознаване - „краката“ . Всъщност този довод само
доказва, че защита се опира на напълно превратно и тенденциозно ползване на
доказателствата по делото, за да обслужи тезата си. Пострадалият съвсем не е
посочил само краката на подсъдимата ( л. 38-39 ДСП). След като е дал подробна информация
защо може да я разпознае, описвайки споделените и пред Съда нейни действия в
супермаркета, е посочил, че я разпознава по слабото телосложение което не се е
променило, по устните, които приличат на силиконови.
Показанията на пострадалия се критикуват от защитата и поради тяхната разминаване с твърдения на
други свидетели. Касае се до заявеното от пострадалия, че след оплакването си
за кражбата, не присъствал на прегледа на видеозаписите в магазина от процесния
ден и час. Св.И. ( л. 175, гърба) обаче е работил към процесната дата като
организатор на охрана на обекти, вкл. и хипермаркет „Кауфланд“ Пазарджик и разяснява, че при оплакване от клиент за
кражба, в негово присъствие се преглежда целият му път из магазина. Това твърдение на И. несъмнено е принципно,
тъй като самият той признава, че ситуации като процесната са ежедневни и не
може да си спомни конкретния случай. И. освен това признава, че работното му
място било в Пловдив и от там извършвал координационните и организаторски си
функции по охрана на няколко обекта.
За да се провери верността в твърденията на пострадалия дали е преглеждал
записите при оплакването си в магазина като свидетел поделото бе разпитан и от
отговорника на охраната в магазина към деня на кражбата - св. Л.. Той
действително си спомни конкретния случай, като правилно го свърза и със св. Т. Ч.
и това, че тя е посочила жена като извършител. Заяви, че заедно прегледали
записите, което Ч. отрича, но самият Л.
уточни, че минало доста време и не си спомня. При възпроизвеждане на
събитието, за което бе питан, неколкократно заяви „мисля, че….“, с което сам
призна, че няма ясен спомен за детайлите и помни случая само общо - с участие
на Ч., която предоставила информация за извършителя.
Всъщност, важно за разследването се оказва не дали пострадалият или Ч. са
гледали записите, тъй като те не са могли да индивидуализират описаното от тях
лице, за чиито действия дават информация. Не се оказало от значение за разследването и
преглеждането на записите от охранителните камери от св. Д. П., който работил
по жалбата на пострадалия, тъй като бил към датата на кражбата разузнавач в ПУ
“Изток“, в района на който попадал хипермаркетът, в който е станала кражбата. Св. Димов не разпознал на записите лицето, но показал същите на своя колега св. Т., който
работил в сектор „Криминална полиция“ по линия на джебчийските кражби. Т. директно
разпознал подсъдимата. И убедително сам сочи причините за това - във връзка със
службата си получавал цялата информация за тези кражби, вкл. на национално ниво
и в рамките на международно и европейски сътрудничество за противодействието
им. Такава информация само месец преди да му бъдат предоставени записите Т.
получил за подсъдимата - била задържана за кражба във Верона. Самата подсъдима признава пътуването
и пребиваването си в Италия до 18.09.17г.
Тя потвърждава и твърденията на Т. за извършена от нея преди години кражба от
магазин Домиск в Пазарджик, като уточнява, че била принудена от съпруга си,
когото вече била напуснала.
Горният анализ на доказателствата по делото даде основание да се приеме
категорично, че именно подсъдимата е била младата жена в хипермаркета:І. забелязана от пострадалия: 1. първоначално
поради контрастния бял кант на тъмното яке, силното червило и качулката на главата, а 2. след кражбата на
чантата - в гръб, бързо отдалечаваща се и придържаща под лява мишница нещо
скрито и видимо обемисто и ІІ.забелязана от св. Ч. поради 1.бързото й
приближаване към служебния вход, преграден с бариера, която останала затворена
2. Качулката на главата 3. смутеното свеждане на погледа при засичане с погледа
на свидетелката 4. Обем в лява подмишница
и придържане на лява ръка до тялото 5. Бързо напускане на обекта през
отворените поради влизащи клиенти бариери, осигуряващи само достъп при влизане.
Именно начинът, по който е изглеждала и се е държала подсъдимата са осигурили
възможността тя да създаде впечатления у двамата свидетели.Ако тя бе останала
безлична в магазина ( без контрасти по дрехите и устните си) , ако не бе
демонстрирала толкова ясно и очевидно целта си да напусне възможно най-бързо
търговския обект от нерегламентирано като изход място, ако не бе избегнала погледа
на служителката и бе поискала да й се отвори служебната бариера, за да излезе -
не би била забелязана и не би създала основателни подозрения у тези свидетели,
че има нещо неправомерно, поради което тя се стреми да прикрие лицето си й и
бързо да напусне магазина.Този доказан стремеж на подсъдимата също е
доказателство, че именно тя е отнела
чантата на пострадалия, чиито впечатления непосредствено преди да се наведе за
хляба са, че само тя е близост до него, а при самото навеждане - усещането
за движение до него и възприетия в този момент с периферното зрение контрастен
бял кант, а след изправянето и установената липса на чантата- възприемането на
подсъдимата в гръб и с нещо обемисто, което придържа под якето в лявата
подмишница. По този начин и с качулката на глава тя е достигнала до Ч., чиито
поглед е избегнала и като не е успяла да премине бариерата пред нея, рязко се е
върнала и е преминала през бариерите, пропускащи влизащи клиенти.
Компилацията на констатираните горе факти, в тяхната взаимовръзка и
насоченост, обосновава единствено възможния извод за авторството и вината на
подсъдимата. Възраженията на защитата, по същество и на база на теоретичната
формула за доказване с косвени доказателства, са напълно голословни или
недостатъчно обосновани и то не толкова поради изолирането на определени
доказателствени източници, колкото поради несъздадената връзка по между им и с
главния факт. Защото, наистина, фактът -
косвено доказателство, взет само по себе си не може да даде информация за
главния факт /предмета на доказване. Служи обаче, както и всеки от процесните, за установяване на друг факт, свързан с
главния факт и е неизменна част от консолидираната доказателствена съвкупност,
изградена като система от неразривно свързани и взаимнообусловими елементи,
върху която се базира единствено възможния извод за авторството и виновността.
Напълно установен от детайлните показанията на пострадалия е предмета на
престъплението, паричната равностойност на който е експертно установена ( л.
61, ДСП :моб. Апарат м. „Нокия 130“ - 79 лева и друг от същата марка , но модел
225 с капаче- 85 лева, сим карта- 10 лева, кожен портфейл с посочения брой
прегради 21 ла; както и самата чанта 25 лева ).
В разказа си пострадалият убедително и обстойно обясни какво е било
съдържанието на чантата, който факт не е
и спорен от гледна точка на доказателствата.
Нито съдържанието на чантата, нито нейното отнемане на инкриминираното
място и време и по инкриминирания начин са спорни по делото, по което се
атакува само авторството на подсъдимата по отношение на установеното отнемане.
То обаче се установи напълно безспорно като извод от споделения горе
доказателствен анализ, който обоснова и
постановената осъдителна присъда по предложената правна квалификация -
по чл. 194, ал.1 от НК.
Освен обективната, бе установена и субективната съставомерност на деянието.
Подсъдимата е съзнавала противоправността на деянието си. Поведението й в
магазина непосредствено и след деянието
е изключително целенасочено - да отнеме чантата на пострадалия с всичко в нея и
установи върху нея трайна фактическа власт. Тя е забелязала носената от пострадалия
чанта,която, дори след като взел количката за пазаруване, той продължавал да
държи с едната си ръка, което й е показало, че вътре има вероятно нещо по-ценно
от обичайно съхраняваното в такава чанта. Следвала е от разстояние пострадалия,
по време на движението му в хипермаркета е била около и в близост до него,
защото е дебнела убоден момент, в който той ще се разсее и ще преустанови
вниманието си върху чантата, така че да може да я отнеме. А след като я е
отнела, е бързала за напусне магазина, за да не бъде заловена, ако пострадалият
действа своевременно и се затвори магазина с цел да се извърши проверка на клиентите
вътре. Страхувала се е да не бъде видяна, покрила се е качулка и е предприела бързо
излизане пред изхода до „Информация“, защото пътят от там е бил по-кратък,
отколкото през касите, от където се и напуска търговската част на магазина. Знаела
е, че двойната бариера, която пропуска влизащите клиенти в магазина се активира
само при влизане и затова е предприела излизане от единичната, за която не е
знаела, че няма фотоклетка и се задейства само от служител. Избегнала е погледа
на св. Ч., за да не бъде възприета и наблюдавана и е побързала да излезе през
случайно отворилите се двойни бариери.
Предвиждала е и е целяла настъпването на общественоопасните последици -
след като отнеме чантата с вещите в нея
установи своята трайна фактическа власт върху тях и се облагодетелства с тях.
За да наложи на подсъдимата полагащото й се наказание за извършеното от
престъпление, Съдът прецени високата обществена опасност на деянието и на
дееца. Извършената кражба е от категорията на т.нар „джебчийски“ кражби, при
които се измъкват по незабелязан начин пари и други дребни ценности от
държателите им, като извършителят се възползва от всякакви обективни
обстоятелства, които го благоприятстват и основно невнимание от страна на
собственика. Джебчийските кражби са били обект на много журналистически
разследвания, в които е събрана информация, че има цели ромски родове, в които
това се практикува като занаят. Момичетата от тези родове от малки са обучавани
да избират места с висока концентрация на хора ( обществени, търговски; исторически и др.), да следят за невнимателни
„жертви“, видимо държащи в себе си
малки, лесно преносими, необемисти ценности, които с предадените им ловкост и
специални умения могат да бъдат незабелязано отнети, след което крадецът да се
смеси с множеството и трудно да бъде открит и задържан.
Против подсъдимата са били образувани и водени 15 ДСП за престъпления по
чл. 194, ал.1 от НК - неквалифицирани кражби, каквито са джебчийските. Сама
признава, че един път, подбудена от мъжа си, откраднала в магазин в Пазарджик.Има
две осъждания за престъпления като непълнолетна по чл. 194, ал.1 от НК, които макар и при настъпила реабилитация,
заличила осъжданията и последиците от тях, следва да се приемат като негативно
представящи я данни.
Деянието е характеризирано и с
други отегчаващи отговорността
обстоятелства - стойността на предмета
на посегателство, който е 2356 лева общо, от които паричната сума от 2000 лева
е бил предназначена за обучение на дъщерята на пострадалия и му е била
предоставена от нейния дядо.
В противовес се отчетоха и
смекчаващи обстоятелства- младата
възраст на подсъдимата, която и сама отглежда двете си малки деца ( момчета на
три и пет години - л. 82), както и съдебния й статус . Изтекъл е срокът по чл.
88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1 т.5 от НК за осъждането по пункт първи в справката
на л. 80, при което е било наложено
наказание пробация, изтърпяно от подсъдимата преди да навърши пълнолетие - на
14.01.12г. ( справка от ГД“ИН“ - л. 38 по делото). За второто осъждане - по
пункт 2( л. 80-81,ДСП) срокът по чл.
88а, ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 82, ал.1т.4 НК и чл. 86, ал.2 НК е изтекъл на
23,11,2015г. ( 1 г. изпитателен срок по чл. 88а, ал. 3 + 3г. по чл.88а, ал.1
вр. чл. 82, ал.1 т. 4 НК ) . Тоест, към датата на деянието подсъдимата вече е
била реабилитирана, като при първото наказание е изтърпяла като непълнолетна, а
при второто реабилитационният срок за абсолютната реабилитация, която също е по
право ( чл. 88а, ал.3 вр.- ал.1 вр. чл. 82, ал.1 т.4 от НК) е изтекъл в
пълнолетието й, но няма пречка за втора реабилитация по право предвид ал.2 на
чл. 86 от НК.
Като съобрази необходимостта наказанието да е съответно на престъплението,
за да бъде справедливо възмездие за извършването му, наред с което да постигне
не само целените промени в съзнанието на подсъдимото лице, но и предупредително-възпиращо
въздействие върху него и такова в обществен аспект, Съдът наложи предвиденото
наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца.
Предвид необременения съдебен статус на подсъдимата и вида и размера на наложеното й наказание, се
установи наличие на предвидените
материално-правни предпоставки за приложение на института на условното
осъждане. При обсъдената горе
характеристика на подсъдимата обаче е невъзможно да се направи извода,
че отлагането на реалното изтърпяване на наказанието ще окаже поправително и
възпиращо въздействие върху нея. Освен това,, до момента тя е получавала
условно наказание и то не е оказало целения предупредителен и възпитателен
ефект върху нея, тъй като макар и след изтичане на реабилитационния срок, е
извършила настоящото престъпно деяние.
Има 15 ДСП, по които е разследвана за същото по вид престъпление, като тук следва да се отчете изключително
трудния начин, по който се доказва авторството при джебчийска кражба и
проведеното съдебно следствие пряко доказва това. Прие се по изложените
съображения, че единствената гаранция за пълноценно и ефективно постигане на
превъзпитателно въздействие и възпиращ ефект в личен аспект, а дори и в
обществен, би била реалното изтърпяване на наказанието.
Съдебният статус на осъдената и размера на наказанието за процесното
престъпление обусловиха и първоначалният режим за неговото изтърпяване - общ,
съгласно чл. 57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Постанови
се по отношение на вещественото доказателство, за което е неприложим чл. 53 от НК - 1 бр. оптичен носител с обозначение „compact disk
Recordable 700 MB/80 min” ( л.56, ДСП на л. 56 – да бъда унищожен с делото по
съответния ред по ПАС.
С
оглед изхода на делото бе осъдена подсъдимата да заплати на Г.Ц.П. сторените от
последния като частен обвинител съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена да заплати и сторените по
делото разноски: в полза на ОД на МВР Пазарджик - в размер на 160,01 лева, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик - в
размер на 60,00 лева.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си, което обяви на страните като
разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: