Р Е Ш Е Н И Е
№ 348
град Пловдив, 25.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор КАЛОЯН
ДИМИТРОВ като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 777 описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от Б.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 250 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологичен дискомфорт и влошаване на здравословното му състояние, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за периодите от 01.11.2014 година в продължение на ШЕСТ
МЕСЕЦА в Затвор-Пловдив, след което е бил преведен в Затвора – Пазарджик с
престой ЕДНА ГОДИНА, след което отново е бил преведен в Затвора – Пловдив с
престой ТРИ МЕСЕЦА, а след това е преведен в Затвора – Смолян, където е бил до
01.09.2017 година.
Конкретно
сочи, че нанесените му неимуществени вреди се изразяват в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“) през цялото време на изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода“, лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има
дървеници, хлебарки и гризачи), което довело до редовни проблеми със съня; липса
на санитарен възел с постоянно течеща топла и студена вода; влошаване на
здравословното му състояние поради липса на лечение, в частност заболяване на
долния ляв крайник, който след множество предписани лечения, които не дали
резултат, бил ампутиран на ниво долна трета от бедрото; хранен бил с маргарин и
държан в килия с пушачи, въпреки, че той самия е непушач.
Ищецът
твърди, че с горното са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) в Затвора-Пловдив,
Затвора-Пазарджик и ЗО „Смолян“.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за правотона
обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявеня иск и счита, че същия следва да бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства се установява, че Б.К. е търпял наказание „лишаване
от свобода“ по периоди, както следва:
-от 19.11.2014г.
до 01.03.2015г. в Затвора-Пловдив;
-от 01.03.2015г.
до 26.01.2016г. в Затвора Пазарджик;
-от 26.01.2016г.
до 11.04.2016г. в Затвора-Пловдив;
-от 11.04.2016г.
до 22.12.2017г. в ЗООТ „Смолян“.
В
постъпили по делото справки относно правното положение на Б.К., се установява,
че същият е пребивавал в Затвора-Пловдив от
19.11.2014г. до 01.03.2015г. и от 26.01.2016г. до 11.04.2016г. По данни от
становище рег.№2976/06.04.2021г. на Затвора-Пловдив се установява, че за
посочените периоди подробна информация за настаняването на К., в кои конкретно
помещения е пребивавал и броя на настанените лица не е налична. При постъпване
в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки,
при желание от страна на лишените от
свобода домакинът им осигурява допълнително колкото са необходими. Лишените от
свобода имат право да ползват и лично спално бельо. Изпирането на личното и
постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от
свобода. Посочва се, че К. не е подавал молби, касаещи подобряване на битовите
условия в спалните помещения.
През
2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено
е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални. За поддържане на хигиената в
затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от
свобода. При извършени проверки е установено, че хигиената в банята е
задоволителна, предвид спецификата на обекта.
В
становището се посочва още, че обзавеждането в спалните помещения е еднакво за
всички и се състои от легло и шкаф. На всички лишени от свобода е осигурен
достъп до течаща вода и санитарен възел. Осигурена е възможност на лиш.св да
използват топла вода два пъти седмично. Спалните помещния са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. На всеки лиш.св е предоставена
възможност за подаване на молба за назначаване на работа или включване в
специализирани програми. Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством
централно-локално парно отопление. Проветряването на стаята е по желание, чрез
отваряне на прозорците.
Към
писмен отговор от ст. юрк.Ч. са приложени протоколи за изпълнени в
Затвора-Пловдив ДДД обработки.
По
делото е представено медицинското досие на К., съдържащо епикризи и амбулаторни
листове /л. 93-103/.
По
делото са постъпили справки от Затвора-Пазарджик /л.59-61/ относно условията за
периода на престой на Б.К.. В справката е посочено, че за исковия период от 01.03.2015г. до 26.01.2016г. не могат
да бъдат предоставени данни в кои конкретно помещения е пребивавал ищецът; броя
на настанените лица; площта на
помещенията. За исковия период са извършвани текущи и освежаващи ремонти.
Обзавеждането на всички спални помещения е съгласно изискванията за минимум
обзавеждане и се състои от двойни вишки, шкафчета, маси и столове. Всички
помещения имат прозорци за осигуряване на дневна светлина и възможност за
проветрение по всяко време на денонощието. Санитарните възли разполагат с
постоянно течаща студена вода, а топлата вода се осигурява по график.
Затворът-Пазарджик е се отоплява на природен газ, по този начин се осигурява и
топлата вода. Системата за отопление е в съответствие с изискванията за температурен
режим.В Затвора-Пазарджик са утвърдени вътрешни правила за поддържане на
хигиената и спазване на противоепидемичните мерки, с цел опазване и укрепване
здравето на лишените от свобода, изпълняващи се при строг контрол от страна на
съответните длъжностни лица. Лишените от свобода имат право да притежават до
два комплекта спално бельо, два броя одеала, възглавница и дюшек, които
получават при подсъпване в затвора. Лишените от свобода имат право да ползват и
лично спално бельо. Подмяната на личното и постелъчно бельо, и ползването на
пералня се извършва съгласно утвърдени графици, най-малко веднъж седмично.
Храната се приготвя в съответствие с изискванията на утвърдена от Минисъра на
правосъдието и Министъра на здравеопазването Таблица №1 за състава на дневната
дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода и
съответства на стандартите за химичен и калориен състав, за което са приложени
изготвени и утвърдени от началника на затвора седмични менюта /л.66-75/. В
Затвора-Пазарджик се извършва редовна дезинсекция и дератизация, съгласно
сключен договор с фирма „ДИ ЕН СИ ГАРАНТ” ЕООД гр.Пещера, за което са приложени
протоколи /л.62-65/. Приложена е и медицинска справка от Затвора-Пазарджик
/л.57/, относно здравословното състояние на Б.К., според която при постъпване в
затвора същият е съобщил за преживяна белодробна тромбоемболия и невроза, и за
медикаментите които е приемал. В периода на престой на ищеца в
Затвора-Пазарджик са осъществени 31 прегледа, с честота веднъж седмично и са му
осигурявани лекарства, изписани му при предходни прегледи в Затвора-Пловдив.
Две седмици след постъпването си в
Затвора-Пазарджик, на 26.03.2015г. К. е съобщил за обрив на крака, за което е
проведено лечение с антибиотик, мазила и обезболяващи, до следващият извършен
преглед на 23.04.2015г. В периода май-октомври 2015г. е получавал само медикаменти
за невроза. На 22.10.2015 е регистрирано заболяване бронхит и проведено
лечениес антибиотицк, отхрачващи и
витамини. От ноември до превеждането на лицето в Затвора-Пловдив отново са му
давани само медикаменти за невроза. През целия период няма критични оплаквания.
Постъпила
е докладна записка от ЗООТ „Смолян“, касаеща условията за периода на престой на
Б.К. за исковия период от 11.04.2016г.
до 22.12.2017г. За периода ищецът е настаняван в стая №110 и стая №111. И
двете помещения разполагат със собствен санитарен възел оборудван с мивка. Стаята
и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Разполага
с по два прозореца с размери, като има възможност да се отварят и до осигуряват
нужното проветряване в помещенията. Стая №110 е предназначена за седем лишени
от свобода, като по време на пребиваването на ищеца в тази стая са настанявани шестима
лишени от свобода. Стая №111 е предназначена за седем лишени от свобода, като
по време на пребиваването на ищеца в тази стая са настанявани петима лишени от
свобода. В докладната се сочи, че при постъпването на всеки л.св. в ЗООТ
”Смолян” му се зачисляват дюшек, възглавница и определен брои одеяла според
сезона. Преимуществено л.св. ползват свои чаршафи и калъфки, но при нужда се
осигуряват служебни такива. За пране е определен е един ден от седмицата, като
в баните на всеки етаж има топла вода. Лишените от свобода имат задължението
сами да поддържат хигиената на спалното си бельо. Достъп до течаща топла вода
ищецът е имал два пъти в седмицата по график. Няма данни К. да е изявявал
желание да участва в програми за обществено въздействие. По отношение плана на
присъдата и оценки на поведение, и предпланиране няма информация, поради
това че книжката на л.св. е пратена в Затвора-Пловдив
след превода му за дело. За престоя в ЗООТ „Смолян“ К. е полагал доброволен
труд. За конкретния исков период, на ищеца са извършени 44 амбулаторни
прегледа, 15 консултации с направления и 3 болнични лечения. К. е бил в
прекъсване на изтърпяване на наазанието по здравословни причини два пъти: от
19.05.2017г. до 19.08.2017г. / три месеца/ и от 19.08.2017г. до 19.09.2017г.
/един месец/.
По
делото са разпитани като свидетели лицата Х.М.К. и Л.Г.Б..
В
отговор на поставените му въпроси свидетелят К. заявява пред съда: „Познавам ищеца мисля от 2014 година от Затвора
Пазарджик, където лежахме заедно в една килия може би една година, не съм
сигурен. Той се записваше често на лекар, може би всеки ден. От дървениците и
хлебарките му излизаха като пъпки, обриви, записваше се често на лекар, даже и
мазила не му даваха, нищо не му даваха. Като излизахме на каре на открито той
не обикаляше много, много, прави една обиколка и спре, не ми е добре, не ми е
добре. Питахме го какво му е, не знае. Не му обръщаха много внимание. 12 човека
бяхме в килията. Имаше дървеници, хлебарки, мишки. Топла вода нямаше. Хигиената
беше под всякаква критика. Подът беше дървено дюшеме, имаше дупки много, мишки,
плъхове, отдолу пясък, прахоляк, под всякаква критика. Стените изкъртени, на
дупки, мазилка никаква.- Имахме два прозореца само, 40 см. широчина, много са
високи, близко до тавана, имахме и 2 крушки по 40 вата. Ищецът се оплакваше че
не му е добре, сядаше, уморяваше се бързо, болки в краката не си спомням да ми
е споделял, че има. Той не пушеше, имаше в килията такива които пушат, но
предимно бяха пушачи. 2-3 не пушеха. Проветрение е силно казано, освен това
просторите ни бяха вътре, става голяма влага. Килията беше 25 кв.м., бяхме 12
човека. Под всякаква критика. Просто беше ужасно. Затворническа храна, какво да
ти харесва. Само обядът става, за закуската и за вечерята под всякаква критика.
Маргаринът, който е канцерогенен, дават. Никога не са пръскали против дървеници
и хлебарки в Пазарджик. Раздаваха по едно кило прах на месец. Днес чистя аз,
утре друг и така. Хигиената ние си я поддържаме. Течаща вода има само студена.
Имаше санитарен възел. Не си спомням ищецът да е постъпвал в болница през това
време.“
Свидетелят
К. заявява: „От 2016 година познавам
ищеца Б.К., в Смолян се запознахме. Бяхме в една килия. Беше 2016-2017 година.
От много присъди се омотах. В килията бяхме 7-8 човека, тя е преходна, от две
помещения. Квадратура не мога да преценя. Тоалетна имаше обща. Прозорец имаше.
Постоянно нямахме топла и студена вода. То студена нямахме постоянно, топла
само по обяд. Имахме режим и на студената вода. Тя от някакво водохранилище
идваше. Има прозорци, не знам какви са размерите, един прозорец на всичките. Не
съм видял за този период никой да пръска за гризачи. Не ни даваха средства за
почистване, всичко сами сме си закупували и слизахме в града и от там си
купувахме каквото ни трябва.
Много студено беше, това е Смолян, той е над 1300
м. надморска височина. Кракът на К. му замръзваше от студ. От начало му се
появи едно като раничка, той взе да ходи при доктора и той му даваше само
обезболяващи, казваше ми че съм се
ударил някъде, и аз съм ходил. Само обезболяващи даваше. Даже му назначи
болница, докараха го в приемната в Пловдив, и нито в болница го закараха, нито
нищо и това е в продължение на месеци Ви казвам, постоянно се оплакваше че има
болки, но само аналгин му даваха, нищо друго.
Лопата и метла имахме в стаята. В килията бяхме 7
лишени от свобода. Бройката е варирала и нагоре, и надолу. Някои си тръгват,
други нови карат. Обаче лекарското обслужване е под всякаква критика в Смолян.
Достъпът до санитарен възел е 24 часа в стаята. Беше извеждан до болници, каран
до Пловдив, един месец стои в приемната и пак го връщат обратно без никакъв
доктор да го е видял.
Че доктор не го е виждал го знам по негов разказ.
Присъствал съм на прегледи тук при лекаря, казах да му обърнат внимание, казах,
че го боли, но лекарят ми каза, че се е ударил някъде.
Б. не можеше да спи, постоянно ревеше и се
вайкаше, че го боли кракът. Бяхме легло до легло и това съм го видял с очите
си.“
В хода
на съдебното производство по искане от страна на ищеца е допусната и изготвена съдебно-медицинска
експертиза, оспорена от ищеца.
Според
заключението на вещото лице М.Б. по време на престоя на К. в Затвора-Пазарджик
и ЗООТ „Смолян“ са му били извършвани многократни прегледи и консултации.
Пролежавал е многократно в болнични заведения, където му е била оказана необходимата
диагностика и лечение. По време на пресоите му в болница са били
диагностицирани и други заболявания, за които също е проведено лечение. Вещото
лице подробно посочва причината, довела до ампутацията на крайника и посочва,
че лечението и диагностиката не са били забавени. Според заключението,
факторите на околната среда оказват влияние при протичането на всяко
заболяване, но в конкретния случай пасивното пушене, храненето с маргарин,
стреса от дървениците и лошата хигиена в пенитенциарните заведения не са оказали
никакво значение.
В
съдебно заседание, вещото лице поддържа писменото заключение. Допълнително
сочи, че ищецът е извеждан на съдов хирург. Първото съобщение за наличието на
Тромбоза на илиачната артерия е съобщено при пребиваването в болнично заведение
на К. в УМБАЛ „Св. Каридат“ между 28.03.2017 година и 11.04.2017г. На 12.05.2017г.
има последваща консултация със съдов хирург, където е поставена диагноза „Атеросклеротично
стесняване на лява илиячна артерия. Гангрена на ляво ходило и подбедрица.
Болест на Бюргер“. Ампутацията е извършена поради пълното стесняване и
недоброто хранене на крака, което води до гангрена. Ампутацията е в резултат на
запушване на съда от атеросклеротична плака или тромб. Атеросклеротична плака е
увреждане в кръвоносните съдове, което започва след раждането. Натрупва се
холестерол и запушва съдовете, което може да доведе до различни заболявания,
както инфаркт, инсулт и запушване на по-големи кръвоносни съдове или тези
гангрени. Вещото лице Б. добавя, , че не
може да каже, дали ако ищецът е бил заведен в болница по-рано е можело да се
предотврати ампутацията на крайнике. Ищецът е имал проблеми с крака, но са
лекувани в смолянската болница, където няма Съдова хирургия, а хирурзи
изпълняват тази дейност.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.
Исковата
претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди в периодите от 01.11.2014 година в
продължение на ШЕСТ МЕСЕЦА за Затвор-Пловдив, след което е бил преведен в
Затвора – Пазарджик с престой ЕДНА ГОДИНА, след което отново е бил преведен в
Затвора – Пловдив с престой ТРИ МЕСЕЦА, а след това е преведен в Затвора –
Смолян, където е бил до 01.09.2017 година, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив,
Затвора гр.Пазарджик и ЗООТ „Смолян“, пряка последица от допуснатото от страна
на Главна Дирекция „Изпълнение на наказа-нията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства, се
установява, че ищецът Б.К. е търпял наказание „лишаване от свобода“ по периоди,
както следва:
-от 19.11.2014г. до 01.03.2015г. в Затвора-Пловдив;
-от 01.03.2015г. до 26.01.2016г. в Затвора Пазарджик;
-от 26.01.2016г. до 11.04.2016г. в Затвора-Пловдив;
-от 11.04.2016г. до 22.12.2017г. в ЗООТ „Смолян“.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на Глава Единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници
органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица,
представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на
наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице
към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част
от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“,
съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се
посочи, че цитираните разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в
редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284
ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/,
разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС,
според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в актуалната ѝ редакция/ осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ѝ към част от исковия период/
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. Съгласно чл.3 ал.2, т.2 и т.3 от с.з. за жестоко или нечовешко
отношение се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на
ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2 и ал.5 /предишна
ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период,
което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за
прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените
от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като
в заведенията от закрит тип и арестите в затворите, ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от
ЕКЗПЧОС, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които ѝ
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и
особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да
четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани,
че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата
на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това
всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема
душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото
това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският
район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен
климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема
жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да
отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България,
решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от
24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н.срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н.и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов
меха¬низъм, уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot
Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава
член на Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в
българските затвори „Н.и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие,
че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
С оглед събраните писмени доказателства по делото и възведеното в
обстоятелствената част на исковата молба, следва да се отбележи, че искът
следва да бъде разгледан по същество за периодите:
-от 19.11.2014г. до 01.03.2015г. в Затвора-Пловдив;
-от 01.03.2015г. до 26.01.2016г. в Затвора Пазарджик;
-от 26.01.2016г. до 11.04.2016г. в Затвора-Пловдив;
-от 11.04.2016г. до 22.12.2017г. в ЗООТ „Смолян“.
Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни
норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че:
За посочените искови периоди от 19.11.2014г.
до 01.03.2015г. в Затвора-Пловдив, от 01.03.2015г. до 26.01.2016г. в Затвора
Пазарджик и от 26.01.2016г. до 11.04.2016г. в Затвора-Пловдив, от събраните
и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м.
Изключение прави периода от 11.04.2016г. до 22.12.2017г., когато
К. е пребиваавл в ЗООТ „Смолян“.
Това е така, тъй като оглед доказателствената тежест в процеса, съдът
констатира, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на
приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора - Пловдив за целия исков период, а именно от 19.11.2014г. до
01.03.2015г. и от 26.01.2016г. до 11.04.2016г., както и за за периода от
01.03.2015г. до 26.01.2016г. в Затвора Пазарджик, когато в петитума на исковата
молба се твърди, че К. търпи вреди.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с
лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и
посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, в т.ч.
свидетелски показания, тези твърдения следва да се приемат за доказани,
доколкото нито са оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани
доказателства, които да ги оборят. Ето защо и всички обстоятелства –
пребиваване на ищеца в пренаселени килии, лошите битови условия и претърпените
от него лишения в своята съвкупност могат да се определят като уронващи
човешкото достойнство, което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като
последица от претърпените лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена
среда. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително в пилотното решение „Н.и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и
чл.3 ЕКЗПЧОС.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително в пилотното решение „Н.и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В
тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Няма нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения
на Затвора-Пловдив, Затвора-Пазарджик и в ЗООТ „Смолян“ е осигурен достъп до
санитарен възел и течаща вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в
приложените от ответника становища и докладни записки, се сочи, че в Затвора-Пловдив,
Затвора-Пазарджик и в ЗООТ „Смолян“ на л.св. е осигурен достъп до такава,
съгласно графиците за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, най-малко два пъти седмично.
Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през
разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на ответника се
представиха доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно
изпълнени.
Основателна е претенцията на ищеца за нискокалорична храна с лошо качество,
само по отношение на исковите периди от 19.11.2014г. до 01.03.2015г. в
Затвора-Пловдив, от 26.01.2016г. до 11.04.2016г. в Затвора-Пловдив и от
11.04.2016г. до 22.12.2017г. в ЗООТ „Смолян“ доколкото от страна на ответника
не се представиха доказателства от които да се направи извод за обратното.
Неоснователна е претенцията на ищеца за нискокалорична храна с лошо
качество за периода от 01.03.2015г. до 26.01.2016г. в Затвора Пазарджик. По
делото е постъпило становище ведно с копия на седмични менюта за диетична
храна, в което е изрично посочено, че през време на престоя на ищеца в Затвора-Пазарджик
предоставяната му храна била съответна на всички изисквания, била разнообразна,
добре балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на
утвърдените таблици, като всички количества на хранителните продукти достигали
необходимата дневна дажба.
Съдът намира за основателно оплакването, че ищецът е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, доколкото същият е бил
непушач, а в Затвора-Пловдив, Затвора-Пазарджик и ЗООТ „Смолян“ същият е
съжителствал с пушачи, което е допринесло за неблагоприятното му третиране.
Това е така, тъй като от страна на ответника по делото не се представиха
никакви доказателства, сочещи обратното.
Основателни са оплакванията по отношение липсата на хигиена в спалните
помещения, само по отношение периодите на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в Затвора-Пловдив и ЗООТ „Смолян“, а именно от 19.11.2014г. до
01.03.2015г. в Затвора-Пловдив, от 26.01.2016г. до 11.04.2016г. в
Затвора-Пловдив и от 11.04.2016г. до 22.12.2017г., поради липса на представени
доказателства за обратното. Съдът намира за неоснователни същите оплаквания по
отношение периода от 01.03.2015г. до 26.01.2016г. за Затвора Пазарджик, тъй
като от ответника е предствена справка, сочеща утвърдени вътрешни правила за
поддържане на хигиената и спазване на противоепидемичните мерки, с цел опазване
и укрепване здравето на лишените от свобода, изпълняващи се при строг контрол
от страна на съответните длъжностни лица.
Предявеният иск в частта му за настъпили вреди в резултат на липсващо и
некачествено медицинско обслужване, довело до сериозни здравословни проблеми и
ампутация на долен ляв крайник, съдът намира за изцяло неоснователен. От събраните
по делото писмени доказателства е видно, че на К. са извършвани своевременни
медицински прегледи, осигурявани са му необходимите медикаменти и са му
изписвани допълнителни такива при необходимост. Неколкократно е извеждан и
конвоиран до медицински заведения, извършвани са му амбулаторни прегледи,
консултации с направления и е пролежавал в болнични заведения, където му е
назначавано съответното медикаментозно лечение. Нещо повече от заключението на
изготвената съдебно-медициска експертиза безспорно се установява, че липсва
причинно-следствена връзка между престоя на Й. в Затвора-София,
Затвора-Пазарджик и ЗООТ „Смолян“ и неговото здраве, новопоявилите се заболявавния
и влошаването на съществувалите такива.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото относно пренаселеността в килиите, липсата
на хигиена в спалните помещения по отношение периодите на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора-Пловдив и ЗООТ „Смолян“, а именно от 19.11.2014г.
до 01.03.2015г. в Затвора-Пловдив, от 26.01.2016г. до 11.04.2016г. в
Затвора-Пловдив и от 11.04.2016г. до 22.12.2017г., в т.ч. и задименост в
спалните помещения и нискокалорична храна, които водят до извода, че битовите
условия в пенитенциарните заведения, в които е бил настаняван ищецът, създават
предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода,
създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЗИНЗС. Според практиката на ЕСПЧ, а вече и на националните съдилища,
начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на
отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора. В многократно цитираното тук пилотно решение
на ЕСПЧ по делото „Н.и други срещу България“ се сочи, че крайната липса на
място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали
условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от
пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този
смисъл са решенията по делото Н.и др. срещу България, делото Т., делото Ч.
срещу България и други. При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във
връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че К. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически
състояния.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че К. е претърпял част от твърдените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от
степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който
са били претърпени. С оглед характера на деянието, естеството и степента на
претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял
неприемливите условия в Затвора Пловдив от 19.11.2014г. до 01.03.2015г. и от
26.01.2016г. до 11.04.2016г., в ЗООТ „Смолян от 11.04.2016г. до 22.12.2017г. и в
Затвора Пазарджик от 01.03.2015г. до 26.01.2016г. (общо 1130 дни), според
настоящия състав обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 10 200 лева при съобразяване цялостната практика на ВАС
по идентични дела.
Според този Съд именно посоченият размер най–точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част за разликата над 10 200 лева до пълния предявен размер от
250 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано
от 25.03.2021г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски за производството. Ищецът
не претендира тяхното заплащане, ето защо съдът не следва да се произнася в
тази част.
При този изход от производството и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Административен съд – Пловдив деловодни разноски в размер на
200 лв., за изготвяне на заключение по изслушаната в хода на производството СМЕ
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите на
чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл.78
ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова,
извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки
само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на Б.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение в размер на 10 200лв.
/десет хиляди и двеста лева/ за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и влошаване на
здравословното му състояние, в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периодите от
19.11.2014г. до 01.03.2015г. в Затвора-Пловдив; от 01.03.2015г. до 26.01.2016г.
в Затвора Пазарджик; от 26.01.2016г. до 11.04.2016г. в Затвора-Пловдив; от
11.04.2016г. до 22.12.2017г. в ЗООТ „Смолян“, както и законовата лихва върху
тази сума, считано от 06.03.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за сумата над 10200 лв. до пълния им размер от 250 000 лева и за
останалите периоди в обхвата на претендирания от 19.11.2014г. до 22.12.2017г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на Административен съд – Пловдив сумата от 200 лв., представляваща
направени по делото разноски - заплатено възнаграждение за вещи лица, които следва
да се заплатят по сметката на съда за държавни такси.
ОТХВЪРЛЯ искането,
направено от процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/