Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2587 по описа за 2015 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.К.И., с която е предявен срещу З.Б.И. АД иск
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 45000 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 09.09.2014 г. Претендира законната лихва
от деликта, както и направените по делото разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 09.09.2014 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение на делинквента, както и наличието на
причинно-следствена връзка на вредите с твърдяното произшествие, позовава се на
съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява
се от представените писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №7/2014 г. от 09.09.2014 г. с приложената към него схема на ПТП
и протокол за оглед на местопроизшествие, че на 09.09.2014 г. около 00:40 мин.
на път 627, общ. Р. на около 600 м. от Долна Диканя в посока гр.Р. е настъпило
ПТП с участието на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“, рег. №*******,
чийто водач поради движение с несъобразена с атмосферните условия и състоянието
на пътя скорост е изгубил контрол над автомобила, излязъл е от пътното платно,
минал през отводнителния канал и, преобръщайки се, е спрял в разорана крайпътна
нива. От произшествието са пострадали 3 лица, сред които е и ищцата по делото –
А.И..
С
постановление от 19.11.2014 г. на Районна прокуратура – гр.Р. наказателното
производство по случая е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.1, т.9 НПК, вр. чл.343, ал.2 НК – по искане на пострадалия.
От приетата авто-техническа
експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на
прав пътен участък и приближавайки намиращата се в платното за движение голяма
буца кал, водачът е предприел рязко отклонение на автомобила вдясно с цел
заобикалянето й, в резултат на което е изгубил контрол върху управлението на
автомобила, насочил се е надясно, напускайки платното за движение, навлязъл е в
тревна площ и се преобърнал няколко пъти през таван. Съгласно материалите по
делото няма данни за наличие на други МПС в зоната на произшествието по време
на настъпването му, поради което причината за ПТП е в субективните действия на
водача на процесния автомобил, който със завъртане на волана е предизвикал
занасянето на автомобила вдясно, последващото му напускане на платното за
движение и преобръщане през таван. Така установения от експертизата механизъм
се потвърждава изцяло и от показанията на свидетеля С.Й. – очевидец на инцидента.
Установява
се от съдебно-медицИ.ката експертиза (основна и допълнителна) и писмените
доказателства, представляващи медицИ.ки документи, се установява, че на
пострадалата е поставена диагноза: отчупване /откършек/ от вътрешния глезен на дясната
подбедрица. Увреждането се дължи на действието на твърди тъпи предмети /сгъване
настрани на крака в глезена/ и е в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието. Увреждането е довело до трайно затруднение на движението на
десния крак за срок от 2-3 месеца при обичаен ход на възстановителния процес. Увреждането
се лекува с имобилизация за срок от около 30-45 дни. В случая диагнозата е поставена на 30.09.2014 г., когато
счупването е започнало да зараства, т.е. не е видяно на първоначалните
рентгенови снимки, направени след ПТП. Първите белези на счупване са описани на
17.09.2014 г. Първоначалното ищцата е лекувана с имобилизация за 14 дни, преди
да се визуализира счупването. Според вещото лице от медицИ.ка гледна точка е
възможно и в практиката се случва едно счупване да не се види веднага след
получаването му при рентгеново изследване, а по-късно, когато започне да
зараства и образува калус /мазолестовидно задебеление/. При получаване на увреждането и в първите дни до седмица пострадалата е
изпитвала силни боли и страдания. С имобилизацията е била затруднена в
ежедневието си и особено в придвижването си. С оглед възрастта й не се очаква
да останат последствия за здравето й.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП – като
не е съобразил скоростта си на движение, водачът, за да избегне препятствие на
пътя, е отклонил рязко автомобила, изгубил е управление и е последвало
напускане на пътното платно и преобръщане, в резултат на което е причинил телесни
увреждания на ищцата, пътуваща като пътник в автомобила.
Съдът
намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, от медицИ.ките документи и от съдебно-медицИ.ката експертиза
безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата.
Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Н. Б. Б.
при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“, рег. №*******.
Безспорно е
по делото, че към момента на произшествието за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика
на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи
физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката,
характера на увреждането, период на възстановяване, липсата на трайни последици
за здравето на пострадалата и как уврежданията са й се отразили с оглед нейната
възраст, начин на живот и среда, както и периода, през който е ползвала помощ
за битовите си нужди. При преценка на събраните доказателства за посочените
по-горе критерии и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и
неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания,
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 18000 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. По делото не се установява поведение
на пострадалата, с което да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
От събраните гласни доказателства (разпита на свидетеля С.Й., пътувал в
процесния автомобил) се установява, че ищцата е пътувала с предпазен колан. По
делото не са събрани доказателства, които да опровергават показанията на
свидетеля. Поради това съдът ги кредитира изцяло. Ето защо съдът приема, че
ответникът при условията на пълно и главно доказване не е установил, че е
налице поведение на пострадалата, с което да е допринесла за настъпване или
увеличаване на неблагоприятните последици от произшествието.
По
изложените съображения предявеният иск следва да се уважи за сумата от 18000
лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По
разноските:
На ищцата следва да се присъдят на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски съобразно уважената част от иска
в размер на 80 лв.
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 752 лв.
На ответника следва да се присъдят направените
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в размер на 3030 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 720 лв., както
и направените разноски за уважената част от иска – за сумата от 80 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати на А.К.И., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
сумата от 18000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 09.09.2014 г., заедно със законната лихва от 09.09.2014 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 80 лв., представляваща съдебни
разноски.
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 45 000 лв.
ОСЪЖДА А.К.И., ЕГН:**********, да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3030 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати на адв. Т.Х.Х.,
ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 752 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********,
да заплати по сметка на Софийски градски
съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 800 лв., представляваща дължими такса и разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: