№ 99
гр. Севлиево, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200386 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „ПММС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево,
ул.”Марин Попов” № 121, представляван от П.П.П. е обжалвал наказателно постановление
№ 559053-F571291 от 04.02.2021 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ В.Търново
в Централно управление на НАП, с което за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност / ЗДДС / и на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложено
наказание имуществена санкция в размер от 500.00лева.В жалбата се твърди, че НП е
неоснователно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в
същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата, се явява представител при разглеждане на делото, който
оспорва жалбата и отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят „ПММС” ЕООД гр.Севлиево бил със седалище и адрес на
управление гр.Севлиево, ул.”Марин Попов” № 121.Дружеството-жалбоподател
стопанисвало търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ПР на ЗДДС – магазин за
мебели „П.“, находящ се в гр.Севлиево, ул.”Марин Попов” № 121.На 17.09.2020 г. свид.В.А.
Н.-А. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП и свид.С.Х. Н. – инспектор по приходите в
същото управление, в присъствието на М.С. П.а – организатор търговска дейност и П.П.П. –
управител на дружеството-жалбоподател, извършили проверка в посоченият по-горе
търговски обект.Резултатите от същата били отразени в Протокол за извършена проверка
серия АА № 0007080 от същата дата.В посочения протокол длъжностните лица отразили, че
са извършили проверка на търговския обект, както и констатациите си от същата.По време
на проверката било констатирано, че в обекта се предлагат различни видове мебели, стоки за
дома и други.Предлаганите мебели се закупуват предимно по поръчка.Дружеството работи с
1
клиенти на дребно, като плащанията в обекта се извършват в брой, по банков път и на
изплащане.В обекта е налично един брой фискално устройство / ФУ /, един брой ПОС-
терминално устройство.ФУ не е свързано с програмен продукт.Отразено е, че са били
представени всички документи на ФУ.Отразено е също така, че преди легитимация от
органите по приходите е извършена контролна покупка на един брой тишлайфер с единична
цена 3,60 лв., заплатена в брой от В.Н.-А. с монети от 1лв., 2лв., 2х0,20лв. и 2х0,10лв., за
което плащане е издаден ФКБ № 003937/17.09.2020 г.Плащането е прието от М. П.а-
органиизатор търговска дейност в обекта.Изведен е ДФО№ 003938/17.09.20 г. и направен
опис на паричните средства в касата от същата.Посочена е разчетена касова наличност от
ФУ 1229.60 лв., фактическа наличност от 125.00 лв.; сума на паричните средства в началото
на работният ден 0лв., въвеждане на пари в касата 0 лв., извеждане на пари от касата 0 лв.,
разлика – 1104.60 лв.Освен останалите констатации в протокола било отразено, че е
нарушен чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ - разлика в касовата наличност.С
посоченият по-горе протокол, на осн. чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК било наредено
управителя или упълномощено от него лице да се яви на 23.09.2020 г. в 11.30 ч. в ТД на
НАП В.Търново за съставяне и връчване на АУАН.Протокола бил подписан от
проверяващите, от управляващият и представляващ дружеството-жалбоподател, както и от
М. П.а.В него последната като възражения вписала, че има извършени плащания и дошла
проверката от НАП.
На 23.09.2020 г. управляващият и представляващ дружеството-жалбоподател се явил
в ТД на НАП В.Търново.На същата дата свид.В.А. Н.-А., в присъствието на свид.С.Х. /Ш./
Н. и управителя на дружеството-жалбоподател, съставила против „ПММС” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”Марин Попов” № 121, представлявано от
П.П.П., АУАН № F571291, за това, че на 17.09.2020 г. в 17.00ч. е извършена проверка на
търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ПР на ЗДДС – магазин за мебели „П.“,
находящ в гр.Севлиево, ул.”Марин Попов” № 121, стопанисван от „ПММС“ ЕООД с ЕИК:
*********.В обекта е налично 1бр. фискално устройство /ФУ/ „Tremol M 20“, инд. №
ZK132969 и ИН на фискална памет /ФП/ 50169988, с потвърждение в НАП 4107763.При
проверката е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно
междинен отчет от ФП с № 003938/17.09.2020 г. е в размер на 1229,60лв.Фактическата
наличност в касата на обекта е в размер на 125лв., съгласно изготвен опис на паричните
средства от М.С. П.а – организатор търговска дейност в проверявания обект.Фискалното
устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми.Установената промяна в касовата наличност е в размер на 1104,60лв. и представлява
извеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на
извършването и с точност до минута.От горното е видно, че „ПММС” ЕООД не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ през ФУ чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, с което е нарушил
разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.Препис от АУАН е връчен
на жалбоподателя чрез П.П.П., в качеството му управляващ и представляващ дружеството-
жалбоподател, срещу подпис на същата дата - 23.09.2020 г.След запознаване със
съдържанието му е вписал, че ще предостави възражения в законовия срок.Възражения са
направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.В същите е застъпено становището, че дейността
на дружеството е търговия на дребно с мебели.Обичайна практика за този вид дейност било
клиентите да правят предварително поръчка, която се изпълнявала в определен
срок.Предвид големия габарит на повечето стоки, които се предлагали дружеството
осъществявало транспорт до клиента и в тези случаи цената на стоката се заплащала от
клиента в момента на доставката на шофьора.Последният отчитал получените от клиентите
суми в края на работният ден или в началото на следващия.В деня на проверката били
изпълнявани поръчки с номера 186/13.08.2020 г. на стойност 959лв. и 204/02.09.2020 г. на
стойност 142 лз., общо на стойност 1101 лв.За тези поръчки били издадени касови бележки,
но сумите били получени от клиентите в момента на доставката на стоките и се намирали в
шофьора, а не в касата на магазина.В конкретният случай ставало въпрос за продажби,
които се осъществявали извън магазина и стойността им не се била намирала в касата на
магазина.Разликата в размер 3,60 лв. между сумата 1104.60лв. и 1101.00лв. представлявала
продажбата, която била направена във връзка с проверката и била сторнирана, поради което
следвало тази сума да се извади от сумата на оборота.В заключение се излага довода, че
няма извършено нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на
МФ.Към възражението били приложени и копия от посочените във възражението поръчки.
2
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник на отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в Централно
управление на НАП с № 559053-F571291 от 04.02.2021 г.Същото е издадено против
„ПММС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”Марин Попов” №
121, ЕИК *********, представлявано от П.П.П..В НП административно-наказващият орган
/АНО/ изцяло е преповторил фактическите констатации и правни изводи на
актосъставителя, отразени в съставения и посочен по-горе АУАН.В заключение, АНО е
счел, че е извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, че установеното в акта нарушение се потвърждава от приложените
доказателства, срещу АУАН е постъпило възражение, което е разгледано и преценено за
неоснователно.В случая се възразявало, че се касае за продажби, за които били издадени
фактури, без да е получено плащане по тях.Нарушението било безспорно установено,
същото било на формално извършване и съставомерността му не изисквала настъпване на
вредоносен резултат.Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. изисквала всяка
промяна в касовата наличност да се отразява във фискалното устройство, с изключение на
случаите на продажби и сторно операции.Предвидените изключения касаели извършени
продажби и получаване на плащане, за които следвало да се издаде фискална касова
бележка, съответно сторно операции, които се извършват и отразяват във фискалното
устройство.Предвид изложеното сумите по издадените фактури, по които не е получено
плащане, е следвало да бъдат изведени от фискалното устройство чрез функциите „служебно
изведени“ суми доколкото законодателят изисква във всеки един момент разчетената
наличност на фискалното устройство да е равна на фактическата такава, поради което и
установеното нарушение е типично за вида си и не попада в предвидените изключения.В
заключение АНО е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, за
което на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложил на дружеството-
жалбоподател имуществена санкция в размер на 500.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите В.А. Н.-А. и С.Х. Н., съпоставени с писмените доказателства – Протокол за
извършена проверка сер. АА, № 0007080/17.09.2020 г.; Дневен финансов отчет от ФУ от
17.09.2020 г. и фискален бон за сторно операция; Опис на паричните средства към
протокола; Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение;
Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице; АУАН № F571291 от 23.09.2020 г.;
Възражения от страна на дружеството-жалбоподател с приложени към тях копия на
поръчки; НП № 559053-F571291 от 04.02.2021 г. и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 год. на
Изп.Директор на НАП.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
25.08.2021 г.Жалбата е заведена в деловодството на ТД на НАП В.Търново на 31.08.2021 г.,
тоест същата е подадена в законноустановения срок, поради което е допустима и следва да
се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, оправомощен за това предвид заеманото от него
длъжностно качество и представеното заверено копие от Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020
год. на Изп.Директор на НАП.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на чл.193, ал.2 от ЗДДС и чл.60 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, предвид заеманото
от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП, са за извършено
нарушение на разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС.Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата гласи следното: „Извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми”.Съгласно чл.118, ал.4 от
ЗДДС: „Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:1. условията, редът
и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност; 2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях; 3. изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4.
3
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни,
формата и сроковете на подаването им; 6. условията и редът за издаване и за отнемане на
разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално
устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ФУ/ИАСУТД); 7. изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските
обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; 8.
изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от
ЗДДС е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на
500.00лева.Текста на чл.185, ал.2 от ЗДДС гласи следното: „Извън случаите по ал.1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер
от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10000 лв.Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал.1”.Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС – „На лице, което не
издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв.”.
От страна на дружеството-жалбоподател, редовно призован, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП.В
жалбата се твърди, че НП е неоснователно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се
излагат подробно развити в същата съображения, които се поддържат и в съдебно заседание.
Твърди се на първо място, че в настоящия случай била налице неправилна и неточна
правна квалификация в издаденото НП.Макар нарушената норма да е правилно посочена –
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ към която препращал чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от
ЗДДС, като цяло била налице невярна и неточна квалификация.Слеед като
административно-наказателната отговорност била ангажирана на осн. чл.185, ал.2, изр.второ
от ЗДДС, то следвало да се посочи целият текст, доколкото било налице съществено
различие в двете изречения.При първото изпълнителното деяние било само неиздаване на
касов бон и съответно вредоносен резултат, а ал.2, изр. първо изисквало нарушението на
нормативен акт да е извън случаите на неиздаване на касов бон, поради което посочените в
правната норма наказания били в завишен размер.Следователно и това нарушение по изр.1
изисквало да е налице вредоносен резултат.Единствено изр.2 на чл.185, ал.2 от ЗДДС
изисквало установяване на факта, че такива вреди не са настъпили.На следващо място не се
сочело кое от изпълнителните деяния на нарушението АНО приема за осъществено, което
съставлявало съществено процесуално нарушение и не можело да бъде санирано в хода на
съдебната фаза.
Съдът не споделя така изложените твърдения.По делото по безспорен и несъмнен
начин се установява, че при извършената от страна на контролните органи проверка в
търговският обект, експлоатиран от дружеството-жалбоподател е установено, че съгласно
междинният отчет от фискалното устройство наличността в касата на проверяваният
4
търговски обект е в размер на 1229,60 лева, а фактическата наличност в нея е в размер на
125,00 лева, тоест в случая е налице разлика от 1104,60 лева, сума, която очевидно е
изведена от касата, но това обстоятелство не е било регистрирано във ФУ чрез операцията
"служебно изведени" суми.Съдът счита, че нарушението е описано по начин, позволяващ на
нарушителя да разбере за какво административно нарушение се ангажира административно-
наказателната му отговорност.Безспорно е, че нарушението, за което дружеството-
жалбоподател е санкционирано е за това, че при извършена на 17.09.2020 г. проверка в
търговски обект, стопанисван от него е установено, че съгласно междинният отчет от
фискалното устройство наличността в касата на проверяваният обект е в размер на 1229,60,
а фактическата наличност в нея е в размер на 125,00 лева, тоест в случая е налице разлика от
1104,60 лева, сума, която е била изведена от касата, но това обстоятелство не е било
регистрирано във ФУ чрез операцията "служебно изведени" суми, каквото е изискването на
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за което е предвидена и санкцията по
чл.185 от ЗДДС.Съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на дружеството-
жалбоподател, представляващо основание за отмяна на обжалваното НП.Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.АУАН и НП, както вече бе
отбелязано по-горе, са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя.Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН.То
съдържа всички минимално изискуеми, по силата на чл.57 от ЗАНН,
реквизити.Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен
акт, съдържащ също всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН
реквизити.Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
Така установените факти обосновават извод, че на посочените дата и място
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.Нарушението е формално съставомерно като
административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя с налагане на имуществена
санкция в размер 500.00лв. в предвидения от закона минимум съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС
предвид обстоятелството, че нарушението очевидно не води до неотразяване на приходи.
Съдът споделя извода на АНО, че в случая липсват основания за приложение на чл.28
от ЗАНН.Касае се за формално деяние, чиято съставомерност не е обусловена от
настъпването на вреди, тъй като такива не се предвиждат в състава на същото, следователно
и са ирелевантни, като за осъществяването му е достатъчно да се констатира формално
несъответствие с изискванията на визираната по-горе наредба.Отделно от това самият
законодател е провел разграничение в наказауемостта и размера на санкциите, в зависимост
от това нарушението води ли до неотразяване на приходи, какъвто е и настоящия случай,
като по този начин е отчел по-ниската обществена опасност на тази категория нарушения, в
5
сравнение с тази на случаите, при които нарушението е довело до подобен неблагоприятен
резултат - неотразени приходи.От друга страна на съобразяване от съда, при тази преценка,
подлежат и засегнатите обществени отношения, охранявани от нормите на ЗДДС и
подзаконовите актове по неговото приложение.Последните са с особена обществена
значимост, предвид свързаността им с правилното и ефективно прилагане на фискалната
политика на Държавата, от тук и засилената им защита, с повишен контрол и превенция,
което законодателят е манифестирал с установените по-високи размери на санкциите в
ЗДДС.Ето защо настоящият съдебен състав, намира че с ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за
констатираното в хода на проверката нарушение не е бил нарушен и принципът на
пропорционалността като общ принцип на правото на Европейския съюз.
От страна на процесуалния представител на ответната страна към съда се отправя
искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи
юрисконсулско възнаграждение.С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 120.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 559053-F571291 от 04.02.2021 г.
на Началник на отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в Централно управление на НАП,
с което на “ПММС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”Марин
Попов” № 121, ЕИК *********, представлявано от П.П.П., за извършено нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на
основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание имуществена
санкция в размер от 500.00 /петстотин/ лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “ПММС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево,
ул.”Марин Попов” № 121, ЕИК *********, представлявано от П.П.П., да заплати на
Централно управление на НАП София, сумата от 120.00 / сто и двадесет / лв., съставляваща
направени по настоящото дело разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6