О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: ………260107……………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 04.11.
2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. ч. гр. д . № 723 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК – за въззивен контрол по отношение определение на районния съд .
І.
Развитие на съдебното производство .
Районен
съд Велинград е сезиран със заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ,подадено от „Лайт
Кредит Консулт“ЕООД гр. Пловдив,ЕИК
*********,против Е.И.Р. *** , ЕГН **********,чрез
пълномощника на страната.
С
Разпореждане № 595/ 07. 11. 2019г. на районен съд Велинград ,постановено по ч. гр. д. № 1167 /2019г. по
описа на същия съд , искането на заявителя е уважено , като е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
С
Определение
№ 260036/ 16. 09. 2020г. на районен съд Велинград ,постановено по ч. гр. д. № 1167 /2019г. по
описа на същия съд е обезсилена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и е прекратено производството по делото . В
мотивите на определението районния съд
е приел , че в срока по чл. 415 ал. 5 от ГПК заявителя не е представил
доказателства за това ,че е предявил иска
по чл. 422 от ГПК в законовия
едномесечен срок .
Против определението на съда е постъпила частна жалба от заявителя в
заповедното производство„Гарант Кредит
Консулт“ЕООД гр. Пловдив,ЕИК ********* (предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ЕООД гр. Пловдив,ЕИК *********) ,чрез
пълномощника на страната. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение . Искането е да се отмени обжалваното определение ,като неправилно и незаконосъобразно. С
частната жалба не се представят
нови писмени доказателства .
ІІ. Правни изводи .
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като :
-изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса ( заявител в заповедното производство).
-насочена е против
съдебен акт , който подлежи на въззивен съдебен контрол (чл. 274 ал.
І т. 1 от ГПК).
-подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.І от ГПК ( определението е съобщено
на страната на 24. 09. 2020г.,а частната жалба е подадена по
пощата с дата на пощенското клеймо 28.09.
2020г.).
Разгледана по
същество частната жалба
е неоснователна .
По въпроса за приложението на чл. 415 ал. 5 от ГПК ( чл. 415 ал. 2 от ГПК преди
изменението с ДВ бр. 86/2017г.) има формирана практика на ВКС,която е непротиворечива( виж Определение №
337/ 04. 05. 2012г. по ч. гр. д. № 273/
2012г. на 4-то гр. отд. на ВКС ;
Определение № 483/ 05. 10. 2009г.
по ч. т. д. № 444/ 2009г. на 1-во т. отд. на ВКС ; Определение № 123/
27. 01. 2010г. по ч. т. д. № 736/ 2009г.
на 1-во т. отд. на ВКС ; Определение №
374/ 27. 05. 2010г. по ч. т. д. № 325/
2010г. на 2-ро т. отд. на ВКС ;
Определение № 452/ 25. 06. 2010г.
по ч. т. д. № 241/ 2010г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 115/ 11. 02. 2010г. по ч. т. д. № 91/ 2010г. на 2-ро т. отд. на
ВКС ; Определение № 236/ 11. 05.
2010г. по ч. гр. д. № 238/ 2010г. на
3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 282/ 07. 05. 2009г. по ч. т. д. № 210/ 2009г. на 2-ро т. отд. на
ВКС ;).
Според посочената практика на ВКС ,за да
предотврати обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист по
чл. 418 от ГПК заявителя трябва в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК да
представи пред заповедния съд писмени доказателства за предявяване на иска. Това
може да бъде препис от исковата молба с отбелязване за датата на подаването й
или пък удостоверение от компетентния съд ,пред който е образувано исковото
производство . Ако иска действително е
предявен в срок , но не са представени доказателства за това пред съда ,който е издал заповедта за изпълнение
,заповедта подлежи на обезсилване .Без правно значение е обстоятелството
,че доказателства за предявяване на иска
може да се представени с исковата молба
по чл. 422 от ГПК или във въззивното
производство по обжалване на
определението за обезсилване на заповедта.
Заповедният съд няма задължението
да извършва служебна проверка за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК (дали е предявен иска
и дали е предявен в срок ) . Служебната
проверка на заповедния съд се изразява единствено в това дали заявителя е представил
доказателства за предявяване на иска в
срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК.
В частната жалба се твърди ,че исковата молба по чл.
422 от ГПК е предявена в законния едномесечен срок . Твърди се ,че към исковата
молба ищцовото дружество е представило отделно
заявление , към което е приложен препис от исковата молба . В заявлението
се съдържа искане след входиране на исковата молба в районния съд , районния съд да отбележи това обстоятелство
върху преписа от исковата молба и служебно да я
приложи към заповедното
производство .
По отношение на така изложените
обстоятелства в частната жалба въззивната инстанция приема следното :
1/ На първо място следва да се отбележи,че към
частната жалба не са представени
писмени доказателства , които да
установяват посочените по – горе
обстоятелства . Това е достатъчно основание
съдът да приеме ,че обстоятелствата , които са изложени в частната жалба не са се осъществили.
2/ Дори да се приемат за верни твърденията в
частната жалба това не води до нейната основателност. Както бе посочено по-горе
,никакво правно значение за изпълнение на задължението по чл. 415 ал. 5
от ГПК няма обстоятелството ,че писмените доказателства за предявяване на иска
са приложени към исковата молба по чл. 422 от ГПК. Изпълнението на
задължението по чл. 415 ал. 5 от ГПК изисква писмените доказателства за
предявяване на иска да се представят
пред заповедния съд ,а не пред исковия съд по чл. 422 от ГПК. Отделно от това, исковия съд по чл. 422 от ГПК няма задължението служебно да уведомява заповедния
съд за предявяване на иска,нито пък
заповедния съд има задължението да
извършва служебна проверка за
предявяване на иска по чл. 422 от ГПК.
Процесуалното задължение по чл. 415 ал. 5 от ГПК за уведомяването на заповедния
съд за предявяване на иска е в тежест на
заявителя в заповедното производство. Както бе посочено по – горе, служебната
проверка на заповедния съд се изразява единствено в това дали заявителя е представил
доказателства за предявяване на иска в
срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК.
От приложеното заповедно производство се
установява ,че в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК заявителя не е представил
доказателства пред заповедния съд за
предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. След като е констатирал товап съвсем
правилно районния съд е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по
делото
Като правилно и законосъобразно
определението на районния съд ще следва да се
потвърди .
По
въпроса за обжалваемостта на определението .
В т. 8 на ТР № 4/ 2013г. от 18. 06. 2014г.
на ОСГТК на ВКС ( което има
задължителен характер за съдилищата)по въпросите на заповедното
производство се приема , че определенията на въззивния съд , постановени
в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване , тъй
като заповедното производство
поначало е двуинстанционно производство . В мотивите се приема , че това се отнася за
всички определения, постановени в това производство ,включително определенията , които имат преграждащ характер и тези , които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси ,
свързани с предмета на заповедното производство . Приема се,че това не се
отнася до определения на въззивния съд по чл. 274 ал. 2 от ГПК, които на общо
основание подлежат на обжалване пред съответната въззивна инстанция .
В случая с определението на въззивния съд се
потвърждава определение на районния съд
, което има преграждащ характер за заповедното производство . Според цитираната
практика на ВКС това определение не подлежи на касационно обжалване , въпреки
че попада в приложното поле на чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК .
Предвид на гореизложеното и на основание чл.
278 от ГПК и чл. 271 ал. І
от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 260036/ 16. 09. 2020г. на районен съд
Велинград, постановено по ч. гр. д. № 1167 /2019г. по описа на същия съд, с
което е обезсилена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и е прекратено производството по делото.
На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на
ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :