Р Е Ш Е Н И Е
№165
гр. Велико Търново, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 777 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят В.П.Й. ***, е обжалвала
като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-0260-000091 от 09.12.2021 на Началника на Районно управление – Елена към
ОДМВР – Велико Търново, с която и е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква "а"
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Пежо“ 207 за срок от
два месеца.
В жалбата се прави оплакване, че
основното обстоятелство, на което се основава заповедта, а именно –
управлението на нейно превозно средство от неправоспособен водач, не е
доказано. Сочи и, че заповедта е издадена в разрез с принципа на съразмерност,
тъй като не е доказана необходимостта от прилагането на мярката, а и се прилага
принуда за чужди действия. В открито заседание, чрез представителя си адв. И.
от ВТАК развива и допълва оплакванията си, като моли да и се присъдят сторените
разноски по делото.
Ответникът по делото, Началникът на
Районно управление – Елена при ОД на МВР – Велико Търново, не взема становище.
Съдът,
като взе предвид становището на жалбоподателя и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество.
В това отношение следва да се отбележи,
че заповедта е връчена лично на жалбоподотелката на 21.12.2021 година, а
жалбата е подадена чрез административния орган на следващия ден, при което е
спазен преклузивния и решителен срок за обжалване. Тъй като жалбоподателката е
адресат на заповедта, то за нея е налице пряк интерес да я оспори.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:
На 9.12.2021
година полицейският инспектор Р.К.издава АУАН №421/10.12.2021 година според
който на предходния ден в присъствието на един свидетел е съставен този акт
против лицето С.С.С., на 24 години за това, че на 6.12.2021 година на път II-53 управлява лек автомобил
„пежо 207“ с чужда регистрация, собственост на В.П.Й., като при извършена
справка в масивите на МВР се установява, че този водач е неправоспособен. При
това е прието, че е налице нарушение по чл.150 от ЗДвП.
На същата
дата е издадена и процесната пред съда ЗППАМ, като в мотивите са описани
идентични с посочените фактически обстоятелства.
Пред съда са
представени документи на френски език, които според ответника установяват
обстоятелството, че жалбоподателката е собственик на посоченото превозно
средство.
Първият
документ представлява удостоверение за регистрация и не съдържа данни за
физическо или юридическо лице /лист 37/. Вторият документ представлява
удостоверение за прехвърляне на употребяван автомобил, в който е посочено
единствено, че става въпрос за придобиване на автомобил с посочената в акта и
заповедта регистрация /очевидно френска/ от лице с имен на латиница Vizhinia, което е родено в
България.
От разпита на
свидетеля С.се установява, че той е управлявал въпросния автомобил на 6.12.2021
година, като жена му /жалбоподателката/ не му разрешава да го управлява, но
понеже той знае къде тя държи ключовете, през този ден ги е взел и е управлявал
колата за да си свърши своя работа.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните
доказателства?
Съдът приема, че акта е валиден с оглед
съдържанието на служебно известната му заповед № 366з-659 от 26.02.2021 година на
директора на ОДМВР – Велико Търново и предвид представеното удостоверение УРИ
260000-6407/23.12.2021 година.
Що се касае до формалната
законосъобразност, то съдът приема, че досежно нарушаването на разпоредбата на
чл.150 от ЗДвП която е една от причините да се приложи мярката, формата на
административния акт е спазена. Тази разпоредба „Всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и
се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата
по чл.
152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“.
Съдът счита, че няма съществено
нарушени административно-производствени правила, които да са повлияли на
проявлението на принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК.
Приложената от ответника мярка обаче
противоречи на закона.
Разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „а“
от ЗДвП сочи следното: „За осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;“.
Очевидно е, че се претендира, че става
въпрос за втората хипотеза, която касае управляването на ППС от лице, за което
са налице обстоятелствата, посочени в първата хипотеза на нормата.
Основното изискване на приложената
правна норма обаче е субект на мярката да е собственик, като това обстоятелство
не е установено надлежно. Още в разпореждането си по насрочване на делото съдът
указан ответника, че следва да установи фактическите обстоятелства, на които
основава разпореденото със ЗППАМ, издадена от него.
Документите, с които се цели да се
установи факта на собственост от една страна не отговорят на процесуалните
изисквания на разпоредбата на чл.185 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, като въпреки
указанието на съда, посоченият порок на представените от ответника
доказателства не бе отстранен.
От друга страна самите документи - удостоверение за регистрация и удостоверение
за прехвърляне на употребяван автомобил, не установяват обстоятелството, че
субекта на мярката е собственик на автомобила. Според чл.144, ал.1 от ЗДвП
собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор,
като с аргумент от чл.144, ал.2, т.2 от този закон и с оглед френската
регистрация на процесния автомобил в конкретният случай не е необходимо
нотариално подписан договор, а просто наличието на сделка за прехвърляне на
собственост.
Следва да се
посочи, че това разбиране на съда намира подкрепа и в разпоредбата на чл.12а,
т. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
/Наредбата за лаконичност/, която изисква при регистрирането на МПС, което е
регистрирано в държава – членка на ЕС, да се представят документи за
собственост.
Такъв
документ, който да установява прехвърлянето на собствеността на
жалбоподателката като например фактура, договор, акт на компетентен орган на
държавата членка за възлагане на МПС, липсва по делото извън констатацията за
несъответствие на представените удостоверения с изискването на чл.185 от ГПК.
Най – сетне,
следва да се посочи, че мярката по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП е приложима
единствено към регистрирани в България и от българските компетентни органи МПС,
какъвто не е настоящият случай.
Само национален орган, който е провел
процедурата по регистрация на съответното МПС, има правомощието да прекрати
впоследствие регистрацията на
регистрираното в съответната държава МПС.
Всъщност, както сочи разпоредбата на
чл.145, ал.2 от ЗДвП „Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е
длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство
в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба.“. Съответно, според разпоредбата на
чл.145, ал.4 от закона, която намира приложение понастоящем, ако се установява
безспорно, че жалбоподателката е придобила МПС във Франция „Разпоредбата на ал.
2 се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство
извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична
продажба.“. Затова при прекратяване на регистрацията приложима е процесуалната
разпоредба на чл.18б, ал.6 от Наредбата, която гласи следното: „След получаване
на екземпляра на ЗППАМ по ал. 5 отдел/сектор "Пътна полиция" при
СДВР/ОДМВР по регистрация на ПС отразява причината и датата на служебното
прекратяване на регистрацията на ПС в автоматизираната информационна система
КАТ (АИС – КАТ) и отбелязва отнемането на табелите с регистрационен номер и
част втора на свидетелството за регистрация. При прекратяване на регистрацията
по ал. 1, т. 9 на ПС с наложен запор се уведомява органът, постановил
обезпечението.“.
Тази уредба сочи изрично, че
прекратяването на регистрацията /независимо дали става въпрос за прилагане на
ПАМ или например за прекратяване по инициатива на собственика на МПС/ е функция
от регистрирането на това МПС по реда на националния ЗДвП от съответните
компетентни органи. Липсата на първоначална регистрация по ЗДвП на МПС прави
невъзможно прекратяване на правно положение, което липсва на територията на
правоприлагащия орган, като би довело до правен абсурд, тъй като регистрацията
във Франция не е равнозначна на регистрацията на МПС в България.
Впрочем в разпоредбата на чл18б, ал.1,
т.1 от Наредбата е налице правната уредба на симетричен от правна гледна точка случай,
при който на регистрирано в България МПС регистрацията се прекратява отново в
България, а не в държавата, в която е налице последващата регистрация, която
уредба потвърждава горните изводи.
Жалбата е основателна и следва да се
уважи.
При това положение следва на
жалбоподателката да се присъдят сторените от нея разноски, които представляват
държавна такса от 10 лв. и ефективно внесено адвокатско възнаграждение от 500
лв.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0260-000091 от 09.12.2021 на Началника
на Районно управление – Елена към ОДМВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико
Търново, да заплати на В.П.Й. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер
от 510 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :