№ 22
гр. Смолян, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Росица Н. Кокудева
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20235400500314 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 -чл.273 ГПК
С обжалваното решение № 127/14.03.2023г по гр.д. №10/2023г
Смолянският районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-
СМОЛЯН с адрес гр.См. да заплати на Д. И. С., ЕГН ********** с адрес
гр.См., ул.“К. Авр. №18 сумата от 1 238,79 лв., представляваща
дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен
труд за периода 01.01.2020г.- 31.11.2022г., получени в резултат на
преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата
от 245,85 лв. , представляваща мораторна лихва за забава , считано от първо
число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата
на предявяване на иска -04.01.2023г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска-04.01.2023г. до окончателното й
изплащане.Със същото решение е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-
СМОЛЯН с адрес гр.См., бул.“България“ №67 на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да
заплати на адв.В. П. от АКСмолян разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00лв. определен, съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,като е осъдил
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-СМОЛЯН с адрес гр.Смолян, да заплати
по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в размер на 100,00 лв. , както
и разноски за вещо лице в размер на 120,00лв.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 2085/22.03.2023г от Областна
дирекция на МВР - Смолян, представлявана от директора - старши комисар
1
К. П. ,против решение № 127/14.03.2023 г. по гр. д. № 10/2023 г. по описа на
Районен съд – Смолян.Счита, че решението е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон по следните съображения.За да
постанови неправилното си решение съдът е приел, че за процесния период е
била налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото
прилагане, по отношение приравняването на нощния към дневен труд и
заплащането му като извънреден, поради което била приложима нормата на
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за организация на работната
заплата.Не споделя формираните изводи на съда.Съгласно чл. 187, ал. 1 от
ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период. Счита ,че нощен е трудът, който се полага
между 22:00 и 6:00 ч. По аргумент на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова,
но със знанието и без противопоставянето на работодателя, който труд попада
извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл.
187, ал. 7 /сега ал. 8/ от ЗМВР ограничава извънредния труд,но не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Твърди ,че
съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗМВР, редът за полагане, компенсиране и отчитане
на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с
наредбата по чл. 187 ал. 10 от ЗМВР. Така, в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, действително е било предвидено при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове труд, положен
между 22:00 и 6:00 часа за отчетния период, да се умножават по 0.143, а
полученото число да се сборува с общия брой отработени часове за отчетния
период. Намира ,че тази наредба е неотносима за процесния период, тъй като
е отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с решение №
8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането _ работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3
и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта
между 22:00 и 6:00 часа, без работните часове да надвишат средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Твърди ,че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. не е възпроизведена в следващите две наредби, а
напротив - законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. положеният труд
2
извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите,
определени в специалния ЗМВР. Подобен подход е възприет и в последващо
приетите наредби, а именно Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
/отм. ДВ бр. 93/2020 г., в сила от 30.10.2020 г./, Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отм. ДВ бр.
107/18.12.2020 г., в сила от1.01.2021 г./, Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. за
реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отм. ДВ. бр.51 от 1 Юли 2022
г./ и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
ЗМВР. Следователн счита ,че положения нощен труд, ако е в рамките на
установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва
да се заплаща като нощен по определената в заповедта на министъра на
вътрешните работи тарифна ставка.
Работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по
специален ред и намира ,че е недопустимо по аналогия на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни
часове е коефициент 1.143. Намира ,че преобразуването е приложимо за
трудовите правоотношения, при които нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 от КТ/, а нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 от КТ/.
Съотношението е 8 ч./7 ч., т. е. 1.14285 или приблизително 1.143 колкото е
въведеният в НСОРЗ коефициент. Той е предназначен да изравни
продължителността на нощния е дневния труд, като определи
възнаграждението на работника или служителя тъй, че когато работи 7 часа
през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Или превръщането
на нощните часове в дневни по
НСОРЗ е въведено е цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Счита ,че
правилото на чл. 9. ал. 2 от НСОРЗ е неприложимо за служителите на МВР. За
тях специалният закон предвижда нормална продължителност на работното
им време от 8 часа дневно и допуска нормалната продължителност и на
нощното време да е до 8 часа. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден
да регулира отношенията по КТ; това е изрично предвидено в чл. 2, ал. 2, като
в чл. 2, ал. 3 приложението на наредбата е изключено за служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация. След като НСОРЗ е
3
неприложима дори спрямо категория лица, заети по трудово правоотношение,
за които е предвидена специална нормативна уредба по чл. 107а от КТ, то на
още по-голямо основание НСОРЗ е неприложима спрямо лица по служебно
правоотношение, чиято трудова дейност се регламентира от специалния
ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 10 от ЗМВР делегира на министъра на
вътрешните работи приемането на наредба за реда за организацията,
разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в
МВР. Твърди ,че такава наредба е приета и е действала през процесния
период. Следователно, касае се за нормативно решение да не се прилага
правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а не за
празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване и попълване чрез прилагане
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. За разлика от трудовите правоотношения, които са
между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения се
регулират от принципите на властническия метод. При различие в субектите и
метода на правно регулиране, нормите на трудовото законодателство счита ,че
не могат да бъдат субсидиарно или по аналогия прилагани по въпроси в
административно правната уредба досежно служебните правоотношения на
държавните служители - полицейски органи. Специалният ЗМВР и
съпътстващата го подзаконова уредба уреждат изчисляването и заплащането
на видовете труд, т.е. налице е изрично законодателно разрешение,
нормативният акт не е непълен, уредбата на Кодекса на труда по подобни
случаи не отговаря на целите му и не може да се прилага по реда на чл. 46, ал.
2 от ЗНА. Счита ,че субсидиарно приложение нормите на Кодекса на труда би
било допустимо само, ако е предвидено в прилагания ЗМВР. Специалният
закон не съдържа генерално правило, което да препраща за всички неуредени
хипотези към общия Кодекс на труда, уреждащ правоотношенията по трудов
договор, респ. към подзаконови нормативни актове, детайлизиращи
приложението на норми от КТ. В определени, неуредени в специалния закон,
хипотези е налице изрично препращане напр. чл. 190, ал. 1, 3 и 4 от ЗМВР, чл.
142, ал. 5 от ЗМВР, вкл. чл. 188 ал. 2 от ЗМВР препраща към специалната
закрила по Кодекса на труда за полагащите нощен труд.Счита ,че последното
препращане, противно на приетото от съда, касае само специалната закрила,
не и правилото за превръщане на нощния труд в дневен е коефициент.Намира
,че за служителите в МВР този коефициент /съотношение/ е „1“ и нужда от
такава трансформация няма, а това обяснява и липсата в ЗМВР и в посочената
наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба, сходна на тази по
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Липсата на подобна норма в посочения подзаконов акт
не е празнота, а решение на изпълнителния орган, съобразено със
спецификата на полагания от служителите на МВР труд, цялостната уредба, на
който се съдържа в ЗМВР.Поради това, не споделя правните изводи на съда, че
е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да
налага субсидиарното приложение на КТ, а още помалко на подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
приета с ПМС № 4/17.01.2007 г. /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете
нощен труд с коефициент 1,143. Твърди ,че с решение от 24.02.2022 г. по дело
4
№ 262/2020 г. съдът на Европейския съюз се произнесе по преюдициално
запитване относно действието на чл. 8 и чл. 12 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. за някои аспекти на
организацията на работното време. Прието е, че посочените разпоредби
следва да бъдат тълкувани в насока, че не е необходимо националната правна
уредба, която е относима към нормалната продължителност на нощния труд,
да урежда по-кратък нощен труд на работниците от публичния сектор полицаи
и пожарникари от предвидената в закона нормална продължителност на
работа през деня. Счита ,че е възприета позиция, че при всички случаи в
полза на тези работници трябва да съществуват други мерки за организация
под формата на продължителност на работното време, за плащане
обезщетение или сходни придобивки, които позволяват компенсиране на
особената тежест на полагания нощен труд.Относно действието на чл. 21 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, съдът е възприел, че се
допуска определената в закон на държавата - членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор да
не се прилага за работници в публичния сектор, в т. ч. за полицаи и
пожарникари. Основно и съществено счита ,че е разликата в третирането да е
обоснована от обективен и разумен критерий, който е свързан с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и да е съразмерна на тази цел.
Намира ,че правомощие единствено на националните съдилища е да преценят
и проверят релевантните категории работници, съобразно националното
законодателство и да преценят налице ли е сходство в положението им.
Подход на законодателя е да извежда особени уредби за определени сфери на
дейност на държавата и за работещите в тях, които се различават помежду си
от една страна, а от друга - от тези по трудово правоотношение. Обект на
такова специфично уреждане е налице при служителите в сферата на
отбраната, вътрешната сигурност, правосъдната дейност и др. Счита ,че с
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е
специфично уреден и диференциран от самия закон, с оглед осъществяваните
държавни дейности и изпълнявани различни функции, на които са
корелативни определени предимства и ограничения: на работещи по трудово
правоотношение, по служебно правоотношение по общия закон за държавната
служба и особените държавни служители - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност, чийто статут е уреден само със ЗМВР. Твърди ,че в
националното законодателство е урегулирана различна продължителност на
нощния труд за различните категории работници, което се определя от
характера на извършваната от тях дейност и особености на трудовите
функции на полагащите нощен труд - лекари, санитари, медицински сестри,
шофьори, строители, военнослужещи или цивилни служители в МО.
Независимо дали работниците полагат нощен труд в частния или в публичния
сектор, обективен е подходът на законодателя относно разграничението по
отношение на продължителността на нощния труд, обусловено единствено от
характерните функции, които осъществява всяка различна категория
служители. Счита ,че във всеки един отрасъл са предвидени различни мерки
за компенсиране на нощния труд, под форма на продължителност и
5
организация на работното време и почивките, повисоко заплащане, по-високи
обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване, застраховане за сметка на
бюджета или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира тежестта
на нощния труд - право на ранно пенсиониране, по-благоприятен режим за
заплащането му, допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
дейности и работа при специфични условия на труд, безплатна храна и
ободряващи напитки.Поради това счита ,че няма основание да се извършват
преизчисления е коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца,
респ. да се достига до резултат на положен извънреден труд. Поради това
моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.
В законният срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д.
И. С.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят
Областна дирекция на МВР –Смолян,редовно призована , не изпраща
представител.Постъпило е писмено становище от юриск. Ш. ,който поддържа
изцяло въззивната жалба и претендира разноски за двете съдебни
инстанции.Прави изрично възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемият Д. И. С. редовно призован , не се явява Постъпило е
становище от адв. В. П. ,която намира че въззивната жалба е неоснователна
и следва да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано постановено. Претендира разноски по реда на
чл.38,ал.3 от Закона за адвокатурата за настоящата инстанция.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Няма спор по делото , че ищеца Д. И. С. работи при ответника по
служебно правоотношение, като заема длъжността “Младши оперативен
дежурен“ в ОД на МВРСмолян, което служебно правоотношение не е
прекратено.
В първата инстанция е назначена ,изслушана , приета и неоспорена
СИЕ , която установява, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2022г., ищецът
е положил общо 896 часа нощен труд, който е заплатен, без същите часове да
бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ. Размерът на
отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в
НСОРЗ е 1 024 часа. Разликата в часовете отработен нощен труд, след
приравняването им по Наредбата е 128 часа. Общата сума на неначислените и
неизплатените възнаграждения за положен нощен труд за периода 01.01.2020г.
до 31.01.2022г, преизчислен съгласно НСОРЗ е в размер на 1 238,79 лева.
Размерът на законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд
подробно е описана в таблица Приложение 1 е 245,85 лева.
6
Смолянският окръжен съд констатира ,че спорния по делото
въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен/извънреден / труд
възнаграждението следва да се образува след прилагане на чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/-чрез
преизчисляване с коефициент 1,143 или тя не е приложима в случая.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в
съответствие със закона Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР ссъстои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения,между които съгласно чл.
178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно
време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от
министъра на вътрешните работи. В действалите за процесния период от
време наредби по чл. 187 ал.9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3
предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва
изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,
143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при
уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в
МВР.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно
отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване,
следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Прилагането на НСОРЗ
следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент
за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време
/7 часа/. Становището както се твърди във въззивната жалба, би поставило
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както
спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и
работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е решение №
311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане
на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но
дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при
липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния
отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
7
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота
на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на
основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба , че положения от
ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час.
На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения
за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за
изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл.
179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него
между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба
съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Настоящият съдебен състав намира ,че се касае се
за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два
отделни способа за заплащане на положения нощен труд. Следователно
разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната
да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд В този смисъл е решение № 14
/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).Поради това
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час
през нощта.
Съдът намира ,че ако не се приеме гореизложеното във връзка с
приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна
по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило
относно неуреден случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза),
като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока. В
случая следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със статут на
държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР . По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
8
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а
именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от
структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират
отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на
Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение
с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на ВЛ е
видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след
превръщането на отработените нощни часове в дневни, получения брой
часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата се
явява именно извънреден труд. Т.е при съпоставката с общия брой
нощни часове за периода като норма часове, разликата от 1 470 часа е извън
тази норма и е извънреден труд.Ето защо са неоснователни доводите във
въззивната жалба за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“
от районния съд. Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ
бр. 60/07.07.2020 г. следва да се допълни:Съгласно чл. 187 ал. 1 изречение
второ от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.
1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време.Съдът намира ,че с тези изменения
вече се установява законово закрепено неравенство в третирането на
полицаите и пожарникарите, те са поставени в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово
правоотношение, поради което тези норми от националното право са
несъвмести с правото на ЕС.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът
приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната
разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато
е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija,
C-243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това
отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното
производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за
преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения
9
от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго
проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен
аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга
страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало
значителни допълнителни финансови средства. Прието е, че подобен аргумент
не може да се приеме; всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за
държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със
съображения от политически, социален или демографски порядък и да
въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да
приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват
цел от общ интерес.
В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството
на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.“В същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че
правото на всеки работник на ограничаване на максималната
продължителност на труда и на периоди на почивка, по-специално
междудневна, не само представлява
особено важно правило на социалното право на Съюза, но и е изрично
прогласено в член 31 параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС
придава същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021г.,
Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и
цитираната съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и
поспециално членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради
това трябва да се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г.,
Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това
напомняне, от постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на
разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният
текст, но и
Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори,ратифицирани
по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България,
10
са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който,
както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф 1 придава на
Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като Договорите
(решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-
585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна практика). По т.1 от
диспозитива на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Съдът намира ,че с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за
защита, които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители
по чл. 142 ал. 1 т.1 ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се
прилагат за всички държавни служители по т. 1, включително неполагащите
труд през нощта. По този начин, както е описано и в т. 69 от решението на
СЕС, националното право видимо изключва държавните служители в МВР
като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който
предвижда ограничение от седем часа на нормалната продължителност на
нощния труд, от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни
служители възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. При това
положение разпоредбите на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на ал.1 на
същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на
Съюза – те допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането
да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от
закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел.
Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква продължителност от 8
часа на нощния труд с дневния и прилагането на коефициент единица, не се
основава на обективен и разумен критерий,свързан с допустима от закона цел.
Не се открива друга причина за промяната в закона, освен спестяването на
значителни финансови средства; както и преодоляване на преобладаващата
практика на съдилищата в страната, която уважава исковете на полицаите и
пожарникарите в резултат на прилагане, заради празнотата в закона преди
горното изменение, и наредбите, на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Този извод се налага
и от мотивите за изменение разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви
липсва каквато и да е конкретика, обосновка и посочване по ясен начин целта
на това изменение. В законопроекта за изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г.
11
въобще не са предвидени изменения или допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези
изменения са предложени от група народни представители между първо и
второ четене на закона, с обосновка: „Предвид спецификата на работа на
служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на
максималната продължителност на работното време, при работа на смени /24
часа/, при начина на определяне на служителите, които работят на
ненормирано работно време и друг. Това от своя страна обуславя изискването
за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през
нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на
служителите при полагането на нощен труд, а от друга, ще наложи еднаквост
при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд
и ще допълни празнотата в специалния закон“.В самото решение на СЕС,
подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да
обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането и не
може да се приеме спестяването на значителни финансови средства като
аргумент, за да е допустима разлика в третирането. Както е посочено и в
преюдициалното запитване на районен съд – гр.Луковит, по което е
образувано дело С-262/2020 г., в доклада на МВР по приемането на наредбата
от 2016 г. е подчертано, че ако се приеме предложението на синдикалните
организации /запазване на коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са
необходими допълнителни финансови средства, които, изчислени на база
положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева.
Указано е по т. 79 от решението на СЕС, че ако не е основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва да се прилагат
изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради
несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение
на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли
2020 г. – налице е празнота в уредбата, поради това съдът намира ,че се
прилага чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за
положения от ищеца труд през нощта през целия исков период става с
прилагане на коефициент 1, 143.
В Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.
на ОСГК на ВКС се приема, че при разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми.
12
Настоящият съдебен състав отчита, че нито в закона, нито в наредбите
след тази от 2014 г., е бил предвиден компенсаторен механизъм/придобивка,
привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и
която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд
полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за
този труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата
от 2014 г.
Видно от приетата като доказателство справка от Министерство на
вътрешните работи от 11.07.2023 г. ,се установява, че в числото на държавните
служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, какъвто служител е ищеца, има
значителен брой служители, които не работят на смени и не полагат нощен
труд. Според справката от МВР средно за годините 2019, 2020, 2021 и 2022
години 65, 20 % от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР са работили на
смени и са полагали нощен труд, а 34, 80 % от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1
от ЗМВР не са работили на смени и не са полагали нощен труд. За да се даде
отговор на въпроса дали са налице други механизми, чрез които служителите,
полагащи нощен труд, са компенсирани за по-продължителния нощен труд,
следва да се извършат съпоставки между тях и полагащи нощен труд по
трудово правоотношение, полагащи нощен труд от лица в частния
охранителен сектор и на следващо място, съпоставка със служителите по чл.
142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, които не полагат нощен труд, проследявайки
предвидените в ЗМВР социални придобивки.Полагащите нощен труд по
трудово правоотношение лица според разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от КТ
полагат нощен труд в размер на 7 часа, а ако е положен нощен труд с по-
голяма продължителност, той се превръща в дневен труд според разпоредбите
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1, 143 /установената продължителност
на дневния труд спрямо установената продължителност на нощния труд/ или
положения труд в повече от установеното работно време се отчита и заплаща
като извънреден труд.
Полагащите нощен труд в частния охранителен сектор нямат привилегии
като по-ранно пенсиониране, по-дълъг платен годишен отпуск и други, но
тези лица на първо място са в трудово правоотношение /чл. 50 и чл. 51 от
Закона за частната охранителна дейност/, което означава, че се ползват от
разпоредбите на чл. 140 ал. 1 КТ и съответното чл. 9 от НСОРЗ,
т.е.положения нощен труд над 7 часа се приравнява на дневен с коефициент 1,
143 и по този начин трудът над установения норматив се заплаща като
извънреден труд.Придобивките на служителите по чл. 142 ал. 1т. 1 от ЗМВР са
предоставени с оглед осъществяването на залегналите в чл. 2от ЗМВР
дейности – защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения
ред и пожарна безопасност и защита на населението. От друга страна, следва
тези придобивки да компенсират ограниченията като тези по чл. 153 ЗМВР,
които служителите в МВР следва да търпят поради особеното си положение и
завишените изисквания към тях.
Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181 ал. 1, 2 и 3,
чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл. 186а, чл.
13
187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от ЗМВР и
чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на служители,
които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен труд. Така
неполагащите нощен труд служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР също
получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка прослужена
година, на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява храна или
левовата й равностойност, както и работно или униформено облекло или им
се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното здравно и социално
осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР
също е за сметка на републиканския бюджет; при изпълнение на служебните
си задължения всички служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР пътуват
безплатно в обществения градски транспорт, като тази възможност се ползва
и от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. На държавните служители,
които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща
компенсационни суми; служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 и т. 3 имат право на
безплатна медицинска помощ в Медицински институт на МВР и ползват
почивните бази на МВР. По-голямата продължителност на редовния платен
годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за всяка прослужена
година се ползва от всички държавни служители на МВР. Разпоредбата на чл.
234 от ЗМВР предвижда обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение в размер до 20 месечни възнаграждения, като не е
предвидено ограничение тази социална придобивка да се ползва само от
служителите, полагали нощен труд. Няма такова разграничение и в
разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране според
разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО също е предвидено за всички държавни
служители по ЗМВР.
И полицаите и пожарникарите, и работещите по трудово
правоотношение в частния сектор, имат право на безплатна храна и
ободряващи напитки, съответно на левовата им равностойност, при
съответните условия. Също така, размерите на минималната междудневна
почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано
изчисляване на работното време по КТ и по наредбата от 22.07.2022 г., са
еднакви. Този нарочен преглед на социалните придобивки, уредени в ЗМВР,
установява, че те не компенсират по-голямата продължителност на нощния
труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, тъй като те се ползват и от
служители, които не полагат нощен труд /съставляващи 34, 80 % от всички
служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР/, а някои от тези придобивки се
ползват и от лица в трудово правоотношение.
Цитираната законова уредба на социалните придобивки на служителите по
чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР дава основание на настоящия съдебен състав да се
разграничи от приетото в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. д.
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, че „неблагоприятните последици от полагането
на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск
/чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно
14
правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане
на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за
придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията
на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“.
Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се приема
национална правна уредба, според която нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че
във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-горе
придобивки не могат да бъдат определени като „компесаторни механизми“,
като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от Решението по дело
С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. на СЕС – те не са насочени специално към
полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се предоставят поради
и съобразно продължителността на труда им през нощта, „не са свързани
пряко с естеството на нощния труд“. Тези придобивки очевидно са
предоставени, за да направят възможно осъществяването на залегналите в чл.
2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението,
като същевременно компенсират ограниченията, например тези по чл.153
ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си
положение, и завишените изисквания към тях.
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. СЕС приема, че
член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по- специално – до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий.
Предвид разрешенията, дадени от СЕС, настоящият съд приема, че
следва да се съобразят нормите на правото на ЕС – Член 12 от директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., озаглавен
„Защита на безопасността и здравето“:
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:а)
работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с
подходяща за естеството на работата им защита на безопасността и здравето;
б) съответните служби или средства за защита и профилактика във връзка с
безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд и
работниците на смени, са равностойни на тези, които се прилагат за другите
работници и са на разположение по всяко време“;
Правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат
15
предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък, и да въздействат върху естеството или
обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
От извършените по делото проверки се оформя у членовете на
настоящия съдебен състав убеждение, че липсата на изрично правило за по-
малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната
редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4
от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега
действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят
значителни финансови средства. Подобни обстоятелства, съгласно решението
по дело С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат
да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват допустима от
закона цел, годна да обоснове това различно третиране.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати в полза на адв.Пашалиева адв. възнаграждение по
реда на чл.38,ал.2 ГПК в размер на 500 лева за настоящата инстанция.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адв.
възнаграждение на пълномощника на насрещната страна ,тъй като делото е с
фактическа и правна сложност .
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 127/14.03.2023 г. по гр. д. №
10/2023 г. по описа на районен съд-Смолян , като законосъобразно и
обосновано постановено
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Смолян гр.Смолян
,бул“България „ №67 да заплати в полза на адв.В. П. на основание чл.38,ал.2
от Закона за адвокатурата адв. възнаграждение в размер на 500 лева към МВР
да заплати в полза на В. К. К. ,ЕГН-********** деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 500/петстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване ,поради ограничението на
чл.280,ал.3т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16
Особено мнение на съдията Петър Христов Маргаритов
Считам, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
МВР не са приложими разпоредбите на КТ и чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.В случая следва да се прилагат разпоредбите на
ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
На същия въпрос е даден отговор и в постановеното Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което "при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими
разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на
работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки да се
прилага по аналогия друг закон, съответно делегирана подзаконова уредба. Нормалната
продължителност на работното време на служителите по ЗМВР е ОСЕМ часа, дефинирана в
чл. 187 ал.1 ЗМВР независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 с чл. 140 ал.1 от КТ показват, че
разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на
нощния труд на служителите от МВР в сравнение с работниците и служителите по трудово
правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по- голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните
функции на МВР, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 от
ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на
нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните
актове – наредба и заповед. В издадените НАРЕДБА № 8121з-922 от 22.07.2022 г и
НАРЕДБА № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. липсва правило като това на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ.Липсата обаче не е празнота в закона.Волята на законодателя е да не се създава
правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не
са сходни, както е разяснено в Тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните
компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, по - голямо
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по –
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски , ранно пенсиониране при условията на
Първа категория труд.
След постановяване на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС, е налице непротиворечива практика на касационната инстанция по
този въпрос / Решение № 213 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2332/2023 г. Решение №
84 от 13.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1066/2023 г. Определение № 372 от 29.01.2024 г. на
ВКС по к. гр. д. № 3285/2023 г Решение № 276 от 8.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. №
17
2330/2023 г. Решение № 220 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2343/2023 г. Решение №
220 от 4.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2343/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Я. В.
Определение № 549 от 8.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2171/2023 г. Решение № 84 от
8.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2023 г., III г. о., ГК, докладчик председателят М. И.а
Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3285/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят В. Р. и и т.н./.
Към настоящия момент не са настъпили нови основания, които да делегират
правомощия на съдилищата да не се съобразяват с практиката на ВКС и с
постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС.В този смисъл считам че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
следва да се отмени като се отхвърли предявения иск.
СЪДИЯ..................
18