№ 470
гр. Пещера, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20215240100973 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по иск за развод от М. Б. К. с правно основание чл. 49, ал.
1 от Семейния кодекс /СК/ срещу М. АС. К., предпоставящ разглеждането и
на небрачни искове по чл. 53, чл. 56, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на
28.10.2001г. в гр. Пещера, от който имат едно пълнолетно и едно
непълнолетно дете. Поради конфликти и различия във вижданията, които не
успели да преодолеят съпрузите решили да се разделят и ищецът напуснал
семейното жилище и заминал за чужбина. Сочи се, че през продължилата
повече от 8 години фактическа раздяла между страните те поддържали
контакти единствено по повод децата и никой от двамата няма желание да
опитва да се заздрави семейната връзка, а последните 4 години ищецът живее
с друга жена. Поддържа се, че бракът между страните съществува само
формално, поради което се претендира прекратяването му поради неговото
дълбоко и непоправимо разстройство. Излагат се конкретни предложения във
връзка с предоставянето на семейното жилище, родителските права,
определяне режима на лични отношения и заплащането на издръжка за
1
непълнолетното дете, както и такива относно уреждане имуществените
отношения между съпрузите и фамилното име на ответницата (чл.53 от СК).
Ответницата не изразява становище по иска в срока по чл. 131 ГПК.
Редовно призована - не се явява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От предоставеното удостоверение за сключен граждански брак –
дубликат № 200/2021г., издадено от Община Пещера въз основа на акт за
граждански брак № 0063/28.10.2001г., се установява, че М. Б. К. и М.А.
Азовска са сключили граждански брак на 28.10.2001г. в гр. Пещера, като след
брака съпругата е приела да носи фамилното име К..
От приложеното заверено копие от на Удостоверение за раждане -
дубликат №201/2021г., на Г. М. К., издадено въз основа на акт за раждане №
0166/16.08.2004г. от Община Пещера, се установява, че страните по делото
имат едно непълнолетно дете – родено на 15.08.2004г.
От приетия по делото Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“-Пещера – относно детето Г. М. К., се установява, че: страните
по делото, освен непълнолетната си дъщеря имат и пълнолетен син;
родителите са разделени от 2013г., когато бащата заминал за Германия и там
заживял с друга жена, от която също има деца; непълнолетната Г. К. е родила
дете и живее на семейни начала, отделно от родителите си, при добри битови
и социални условия, грижи за нея се полагат основно от съжителя й, като
майка й отговорно оказва подкрепа и съдействие на дъщеря си, между двете
има силна емоционална връзка, а контактите на Г. с бащата й са редки.
От преценените съобразно чл.172 ГПК гласни доказателства -
показанията на свидетеля Д. А. Ч., се установява, че страните по делото са
разделени от 9 години, като ищецът има ново семейство и други две деца в
Германия, където получава трудови доходи от около 1500 евро месечно, и не
е пращал пари за дъщеря си, откакто тя е заживяла на семейни начала.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаната
свидетелка, доколкото са логични и последователни, в резултат на
2
непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства (социалния доклад) и не се опровергават от други
такива.
При така установената фактическа обстановка съдът достигнa до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен
В настоящия случай не се спори, а и от събраните по делото гласни
доказателства се установява съществуването на факти и обстоятелства,
обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на
страните. Между тях е налице продължителна фактическа раздяла – повече от
8 години, по време на която те не са се интересували един от друг, поради
което продължаването на това състояние действително е неоправдано.
Прекъсната е духовната връзка на взаимност, любов, доверие и
разбирателство помежду им, присъща за едно здраво семейство. Липсват
отношения на близост и взаимопомощ. Никой от съпрузите не споделя
живота на другия и двамата не полагат общи грижи за благополучието на
семейството. Всичко това се е отразило пагубно върху брачната им връзка и я
е разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от следващото се
от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде
преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия
за това. В този смисъл продължаването на брачният им съюз не би могло да
бъде от полза нито за самите тях, нито за обществото. Ето защо съдът счита,
че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи и бракът им бъде прекратен поради настъпилото в него
дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид липсата на искане по чл. 49, ал.3 СК съдът не следва да
обсъжда въпроса за вината.
Съгласно чл. 59, ал. 2 и ал. 4 СК - когато съпрузите не постигнат
съгласие при кого от тях да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, относно мерките на упражняване на
тези права, режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката - тези въпроси се решават от съда служебно, като се вземат
предвид всички обстоятелства, имащи значение за случая, като:
3
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
лица, социалното обкръжение и материалните възможности.
В контекста на изброените критерии – по делото се установява, че в
последните 8 години детето е обгрижвано основно от майка си, подпомагана
от бабата по майчина линия, докато контактите му с бащата са били редки.
Видно от съдържанието на исковата молба - бащата не изразява желание да
му бъде предоставено упражняването на родителските права, а напротив –
предлага те да се упражняват от майката. В същото време детето е момиче
на 17 години, което само вече е майка на бебе – в този смисъл несъмнена е по-
добрата родителска пригодност на ответницата при указване на помощ и
подкрепа на все още непълнолетната Г.. По отношение на възпитателски
качества и социално обкръжение - от доказателствата по делото не може да се
направи извод за предимство на някого от двамата родители; а установено по-
добрите материални възможности на бащата сами по себе си не са достатъчни
да оправдаят предоставяне упражняването на родителските права на ищеца по
делото. Ето защо съдът счита, че в обективен интерес на детето е
упражняването на родителските права върху него да се предостави на
ответницата.
Доказаното и безспорно по делото обстоятелство, че 17-годишната
дъщеря на страните живее отделно от родителите си (на семейни начала с
партньор, с когото имат дете) прави произнасянето относно въпросите за
определяне местоживеенето й и свързаното с това предоставяне на семейното
жилище по-скоро формално, но все пак необходимо – съобразно
разпоредбите на чл. 126, ал. 1 СК и чл. 56, ал. 1, изр. второ СК. В техния
контекст и с оглед превантивното гарантиране на най-добрия интерес на
непълнолетната, предвид предоставеното на майката упражняване на
родителските права, местоживеенето на детето следва да се определи при
ответницата, като на нея се предостави и ползването на жилището (нейн
адрес), което е било семейно за страните.
При това положение, отново по изискване на закона, за ищеца е
необходимо да се определи режим на лични отношения с детето. Режимът
трябва да бъде съобразен както с възрастта и пола на детето, така и с
4
необходимостта не само да не се прекъсва, а и да се укрепи и разшири
емоционалната връзка родител – дете. В посоченя смисъл съдът счита за
подходящ следния режим: всяка трета събота и неделя от месеца от 09,00
часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, с преспиване, както и
десет дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, със задължение на бащата да връща дъщеря си след изтичане на
определеното време. Макар и ограничен, този режим е съобразен с
обстоятелството, че самата непълнолетната вече е майка и следва да полага
грижи за собственото си дете, като в същото време режимът осигурява
възможност за редовно общуване на Г. с всеки един от родителите, което
съдейства за правилното й развитие и възпитание, и следователно би било в
неин интерес.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. В чл. 142, ал. 1 от СК е предвидено,
че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на нея, и възможностите на този, който я дължи; но издръжката на едно
дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл.
142, ал.2 СК), която за момента е 650 лв.. Наличните по делото данни за
еманципация на непълнолетната (предвид практическото й отделяне от
родителите в създаденото собствено семейно съжителство) не водят до извод
за липса на нужда от издръжка на Г.. Още повече – с оглед сравнително скоро
роденото от нея бебе, тя явно няма възможност да реализира трудови доходи
и разчита финансово основно на родителите и съжителя си. Същевременно от
показанията на разпитания по делото свидетел – Ч. се установява, че ищецът
разполага с месечен доход от около 1500 евро, но и че издържа още две свой
деца – в Германия. При съобразяване на тези обстоятелства, и задължението и
на ответницата да осигурява издръжка за дъщеря си, настоящият състав
намира, че спрямо М.К. следва да се определи като съответстваща на
възможностите му и нуждите на детето - издръжка в размер 200 лв., която да
заплаща за Г..
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка.
5
По отношение на фамилното име на ответницата трябва да се има
предвид, че разпоредбата на чл. 53 СК предвижда по-различна уредба в
сравнение с отменения СК от 1985 г. Съгласно цитираната разпоредба - след
развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. От
друга страна, в СК от 2009 г. не са възпроизведени разпоредбите на чл. 103
СК от 1985 г. /отм./. От логическото и сравнителноправно тълкуване на
действащата законова уредба следва, че само съпругът, който при сключване
на брака е приел фамилното име на другия или го е добавил към своето,
разполага с правната възможност да промени или не името си с това, което е
имал преди сключването на брака. При това положение съгласието или
противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, е
без значение. Това е така, защото правото на име, както и правото на негова
промяна, са основни субективни и лична права на всяко физическо лице,
поради което тяхното упражняване не може да се поставя в зависимост от
волята на другиго, а релевантна трябва да е само волята на лицето, което
променя или не името си. /вж. така Цанкова Ц., Марков М., Станева А.,
Тодорова В., Коментар на новия Семеен кодекс, изд. „Труд и право“ 2009 г.
стр. 188 – 189/ Задължителната съдебна практика също приема, че новата
правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята
на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, а зависи
изцяло от изключителната преценка на другия съпруг - в този смисъл е
Решение № 245 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно, предявеният от ищеца
небрачен иск с правно основание чл. 53 СК се явява процесуално недопустим
и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по
отношение на него - да бъде прекратено. Доколкото в случая не е налице
изрично искане от страна на ответницата за промяна на брачното й фамилно
име и съобразно чл. 326 ГПК, съдът следва да постанови с решението си след
прекратяване на брака тя да продължи да носи фамилното име К..
На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК /ТДТКССГПК/, съдът определя държавна
такса за решаване на делото в размер на 50,00лв., която трябва да се поеме
поравно и от двете страни - с оглед неговия изход. В тази връзка – с
предявяването на исковата молба ищецът е внесъл като държавна такса
сумата от 50лв., в която следва да се съобразят като включени както дължите
6
съобразно чл.6, т.1 от ТДТКССГПК 25лв., така и съразмерно дължащите се
още 25лв. – от определената на осн. т. 2 от същата разпоредба такса. Съгласно
чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК – другите съдебни разноски остават в тежест на
всяка една от страните - така, както са ги направили, поради което не следва
да им се присъждат такива. Тъй като в процесната хипотеза на чл. 59, ал.2 от
СК - съдът служебно определя издръжка на детето, то при образуване на
делото страните не заплащат държавна такса относно тази издръжка. Но по
аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК такава такса се дължи от
осъденото да заплаща издръжка лице, а размерът й се определя съобразно чл.
69, ал.1, т.7 ГПК във вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, и в настоящия случай
възлиза на 288 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 28.10.2001г. в гр. Пещера
граждански брак между М. Б. К. с ЕГН **********, и М. АС. К. с ЕГН
**********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото
от брака дете Г. М. К. с ЕГН ********** - на майката М. АС. К. с ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на роденото от брака дете Г. М. К. с ЕГН
********** при майката М. АС. К. с ЕГН **********, в гр. Пещера, ул.
*****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. Б. К. с ЕГН
**********, с роденото от брака дете Г. М. К. с ЕГН **********, както
следва: бащата има право да го вижда и да го взима при себе си всяка трета
събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на
неделния ден, с преспиване, както и десет дни през лятото, които не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката М. АС. К. с ЕГН **********, със
задължението да й го връща след изтичане на определеното време.
ОСЪЖДА М. Б. К. с ЕГН **********, да заплаща на детето Г. М. К. с
ЕГН **********, чрез М. АС. К. с ЕГН **********, като негова майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от
7
влизане в сила на настоящото решение - до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа - всяко десето число на месеца, до
окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, в гр. Пещера, ул.
„Извън регулацията“ № 111, на М. АС. К. с ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М. Б. К. с ЕГН
**********, против М. АС. К. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.
53 СК за допускане на промяна във фамилното име на М. АС. К., и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 973/2021 г. по описа на Районен
съд – Пещера в тази му част, като недопустимо.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М. АС. К. с ЕГН
**********, да продължи да носи брачното си фамилно име – К..
ОСЪЖДА М. АС. К. с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд - Пещера сумата от 25,00 лв., представляваща дължима държавна
такса по делото, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
нейното събиране - и сумата от 5,00 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА М. Б. К. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд - Пещера сумата от 288 лв., представляваща дължимата държавна такса за
присъдената издръжка, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8