№
гр. Варна, 2021 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ тричленен състав, в открито съдебно заседание на седми
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора
Александър Атанасов и секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от
съдия Рачева касационно административно дело № 1840 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 285, ал. 1, изр.
второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Образувано е по касационна жалба от Г.И.М.
– В. от гр. Варна, ЕГН **********, правоприемник на основание чл. 227 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК на А. В.В., ЕГН **********, срещу Решение № 956/09.07.2021
г. на Административен съд – Варна, ХХІХ състав, постановено по адм. д. № 2310 по описа на съда за 2020 г., с което е отхвърлена исковата молба
на В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на
правосъдието с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС за сумата 2 000 000
лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни
действия и бездействия от страна на администрацията в Затвора – Варна и ЗО –
Разделна да осигурят нормални битови и санитарно-хигиенни условия на живот, да
установят, че ищецът страда от онкологично заболяване и да предприемат
своевременно медицинско обслужване, както и за сумата 15 300 лева, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска, представляваща имуществени
вреди вследствие направени разходи за медицинско обслужване, лечение,
изследвания, транспорт, лекарства, билки, медицински консумативи и други във
връзка с диагностиката и лечението на онкологичното заболяване на В..
В жалбата се твърди, че изводите на съда
за липса на незаконосъобразни действия и бездействия и на претърпени вследствие
от тях имуществени и неимуществени вреди на ищеца са нелогични и необосновани,
направени при превратно и формално тълкуване на доказателствата по делото,
необсъждане на представени доказателства, въз основа на което са направени
неправилни изводи и е постановен незаконосъобразен съдебен акт. По-конкретно
касаторът оспорва разпределението на доказателствената тежест, извършено от първоинстанционния
съд. Счита за безспорно установена от предходни решения на Европейския съд по
правата на човека липсата на нормални битови и санитарно-хигиени условия на
живот и медицинско обслужване, особено след като В. вече не е бил в състояние
да се обслужва сам поради напредването на заболяването. Посочва, че съдът не е
дал ясен отговор кои факти приема за установени и кое от изследванията има
отношение към установяване на онкологичното заболяване, и съответно какво е
проведеното лечение за него в Затвора – Варна. Твърди, че макар да е
здравноосигурен, В. със собствени средства е направил изследвания за
установяване на заболяването си още на 07.05.2019 г. и то е потвърдено на
29.10.2019 г., лъчелечение не е провеждано, а В. е конвоиран до съответните
специалисти. Направления за прегледи при специалисти за ТЕЛК не са му били
издадени, а консултациите са били непълни и некачествени, поради което се е
наложило ново освидетелстване. През 2018 г. не били предприети действия от
затворническата администрация за установяване и лечение на онкологичното
заболяване, през 2019 г. такива били извършени по инициатива и за сметка на В.,
а прекъсването на изтърпяването на наказанието е извършено едва през 2020 г.,
когато вече не е можел да провежда лечение поради последен стадий на болестта.
Дотогава на В. не били осигурени условия за изтърпяване на наказанието в
съответствие със здравословното му състояние, което е влошило страданията му.
Не било планирано лечение на В., нито му били осигурени подходящи условия, а
възлагането на друг затворник да му съдейства било неадекватно, тъй като В. не
получавал подходяща морална или социална подкрепа от него. Така В. бил лишен от
достойнство и бил унизен преди фаталния изход от заболяването, без да получи
шанс за лечение в затвора. Поради това касаторът счита, че безспорно е
установено и доказано бездействието на администрацията на затвора да предприеме
лечение на В., от което са произтекли неимуществени и имуществени вреди за
него, включително фатален изход на живота му, а отказът на съда да приеме за
установени тези вреди счита за незаконосъобразен и неправилен. Моли за отмяна
на решението на първоинстанционния състав и за уважаване на исковите претенции
в пълния размер. При условията на евентуалност моли делото да бъде върнато на
друг състав на съда за ново разглеждане, претендира и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в
производството, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството
на правосъдието счита касационната жалба за неоснователна. Счита за правилен
извода на съда, че през периода 01.04.2017 – 31.12.2017 г. В. е имал достъп до
специализирана медицинска помощ, подадените от него молби за преглед при
конкретен специалист били уважени, а от началото на 2019 до 2020 г.
здравословното му състояние е било следено и е оказвано съдействие за
адекватното му лечение и прегледи извън затвора. Не е установено В. да е
изразявал несъгласие с назначеното му лечение и да е искал допълнителни
консултации с външни специалисти, във връзка с което да е допуснато бездействие
от страна на затворническата администрация. Счита, че доколкото не са доказани
незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, няма
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и не са настъпили отрицателни последици за ищеца.
Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, като посочва, че заболяването на В. е нелечимо към
момента на развитие на медицината и се третира консервативно, няма данни да е
било причинено или влошено вследствие на условията на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, а освен това самото изтърпяване е било прекъснато
след установяване на заболяването. Пледира решението на първата инстанция да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, ІІІ тричленен
състав, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна
проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно
основание и правомощията по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия състав
на съда.
Първоинстанционният състав се е произнесъл
с обжалваното решение по искова молба от А. В.В., подадена на 20.10.2020 г., с
правно основание чл. 284 от ЗИНЗС. С молбата са предявени претенции за сумата
2 000 000 лева и законната лихва върху тази сума от датата на
завеждане на иска, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията в
Затвора – Варна и ЗО – Разделна да осигурят нормални битови и
санитарно-хигиенни условия на живот, да установят, че ищецът страда от
онкологично заболяване и да предприемат своевременно медицинско обслужване, за
сумата 15 300 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска, като имуществени вреди, претърпени от направени разходи за медицинско
обслужване, лечение, изследвания, транспорт, лекарства, билки, медицински
консумативи и други във връзка с диагностиката и лечението на онкологичното
заболяване. Поради настъпилата на 24.02.2021 г., в течение на делото, смърт на
ищеца, на основание чл. 227 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК производството е
продължило с участието на Г.И.М. – В. като негов правоприемник.
От събраните в съдебното производство
доказателства, първоинстанционният състав на Административен съд – Варна е
приел за установено от фактическа страна, че А. В. В. е постъпил в Затвора –
Варна на 05.10.2005 г., на усилено строг режим от 17.12.2008 г., изменен в
свободен режим на 01.06.2009 г. и преместен за доизтърпяване на остатъка от
наложеното наказание със заповед на Началника на Затвора – Варна от 10.07.2018 г.
в Затворническо общежитие от открит тип – Разделна. От медицинската документация
на В. от затвора след 2010 г. е установено, че на В. са провеждани медицински
прегледи и са диагностицирани други заболявания, различни от онкологичното.
По-специално от 2010 г. има данни за хипертонична болест, на 06.03.2013 г. са
изследвани туморни маркери с отрицателен резултат, през 2014 г. е
освидетелстван от ТЕЛК с оценка на работоспособността 72 % с водеща диагноза
шизофрения, двустранна коксартроза, спондилоартроза, дискова херния и
контрактура на лява раменна става. През 2015 г. е постъпил в СБАЛЛС – вътрешно
отделение и е изписан с диагноза хипертония, артрозис деформанс, хроничен
простатит. През 2016 г. е диагностициран, наред с всичко установено преди това,
с увреждане на междинни прешлени на дисковете в поясния и други отделения на гръбначния
стълб с радикулопатия, и с решение на ТЕЛК му е определена оценка на работоспособността
74 %. През 2017 г. са установени хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност
и хиперплазия на простатата, лекуван е за цистит, неуточнен. През 2018 г. е документирано
няколкократно предоставяне на лекарства за лечение. През 2019 г. на 09.07.2019
г. е направена рентгенография на таз, на 09.10.2019 г. е поставена диагноза
счупване на горния край на раменната кост, а от ЯМР изследване на 29.10.2019 г.
е дадено мнение за вероятен простатен или белодробен карцином. На 10.12.2019 г.
е направено образно изследване с ПЕТ-скенер, при което е установено множество
вторични костни лезии, тумор с неуточнена локализация. С решение от 17.12.2019
г. на петчленна лекарска комисия е поставена диагноза злокачествено
новообразувания с неуточнена локализация, стадий ІV, начално лечение,
оперативно лечение – ексцизионна биопсия. На 14.01.2020 г. В. е постъпил за
лечение в СБАЛОЗ и е изписан на 22.01.2020 г. с окончателна диагноза метастазес
осеи, метастазес ретроперитонеи, палиативна помощ. На 26.02.2020 г. от ТЕЛК му
е дадена оценка на работоспособността 100 % т.н.р. с чужда помощ. На 14.05.2020
г. е постъпил в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ поради счупване на долен крайник, на
10.06.2020 г. е изписан от СБАЛОЗ с диагноза палиативна помощ във връзка с
онкологичното заболяване, както и на 13.07.2020 г.
Във връзка с исканията за прекъсване на
изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът констатира, че такива са
подадени както следва: на 29.01.2019 г. с цел зачеване на съпругата му по
естествен път, оставено без уважение, на 20.06.2019 г. за срок от един месец за
лечение и извършване на консулти, оставено без уважение. На 30.10.2019 г. е
подадено искане за прекъсване на изпълнението на наказанието с цел лечение.
Искането е оставено без уважение с постановление на окръжен прокурор от
25.11.2019 г. На 06.12.2019 г. е подадено ново искане, уважено с постановление
от 31.12.2019 г. за срок от 10 дни, считано от 06.01.2020 г., когато да постъпи
в МБАЛ „Св. Анна – Варна“. Изтърпяването на наказанието е прекъснато за срок от
3 месеца с постановление на окръжен прокурор от 22.01.2020 г., считано от
същата дата, с цел продължаване на лечението в специализирано лечебно
заведение, палиативни грижи в домашни условия и амбулаторно медикаментозно
лечение. С постановление от 09.03.2020 г. е оставена без уважение молбата на
съпругата на В. за прекъсване на изпълнението за неограничено време. С постановление от 22.04.2020 г. е прекъснато
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ на В. за срок от 3 месеца, а
с постановление от 08.07.2020 г. — за срок от 6 месеца, считано от 22.07.2020
г.
Във връзка с твърденията за неимуществени
и имуществени вреди са събрани свидетелски показания, а за състоянието на В. е
назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице посочва, че онкологичната
диагноза на В. е поставена за първи път от ЯМР изследване на 09.10.2019 г., а
впоследствие е потвърдена с ПЕТ/КТ на 10.12.2019 г. След поставяне на
диагнозата е бил насочван за образни изследвания и биопсия, каквато не е проведена,
медикаментозното лечение било изписвано от СБАЛОЗ, в затвора такова лечение не
било възможно. След поставена диагноза само по образни данни диагнозата
трябвало да се потвърди с биопсия, за да се определи специфично противотуморно
лечение, което евентуално да доведе до увеличена преживяемост и подобрено
качество на живот. Назначена е и съдебно-психиатрична експертиза, която е
показала шизоидно личностно разстройство, със засилващи се соматични
оплаквания, отключили мисли за безпомощност и безперспективност, имал е
параноидни идеи за целенасочено увреждане на здравето му от страна на служители
на местата за лишаване от свобода, чувствал се е ограничен във възможностите
си, заради това, че не може да провежда лечение, да се обслужва сам, да се
движи, да поддържа лична хигиена.
От установените факти, първоинстанционният
състав приема, че искът по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е насочен срещу надлежен
ответник, юридическото лице, към което се числи администрацията на Затвора –
Варна и ЗО – Разделна, в съответствие с чл. 205 от АПК.
По същество приема иска за неоснователен.
За да достигне до този извод,
първоинстанционният състав отбелязва, че оплакванията на В. от влошено
здравословно състояние са от около средата на 2017 г., когато са документирани
няколко прегледа при специалисти, установили хипертонично заболяване и
урологични проблеми. Насочване от тези специалисти за допълнителни изследвания
или лечение не се установява, нито подадени молби от В. за конкретни
здравословни оплаквания и искания за прегледи, за които да не му е оказано
съдействие от администрацията на затвора. Такива искания за прегледи и лечение
не са правени и през 2018 г., когато са му предоставяни лекарства за лечение на
установените заболявания. Към началото на 2019 г. е документирано искане за
прекъсване на наказанието не по здравословен проблем, а за зачеване на
съпругата му. Съдът е констатирал, че от страна на затворническата
администрация е оказано съдействие за явяване на ТЕЛК в средата на 2019 г., но
искането за прекъсване на изтърпяването на наказанието е оставено без уважение
от окръжния прокурор, тъй като не е свързано с „тежко заболяване на
подсъдимия“. След установяване на онкологичното заболяване в началото на м.
10.2019 г. лекарят в Затвора – Варна е дал становище по искането за прекъсване
на изтърпяването на наказанието, назначено е изследване с ПЕТ скенер. Предвид
това съдът е приел, че здравословното състояние на В. е било проследявано и му
е оказвано съдействие за лечение, преглеждан е съобразно симптомите, заявени от
него, като е диагностициран и лекуван от специалисти извън Затвора – Варна и ЗО
– Разделна. Не констатира молба за диагностика или лечение, която да не е
удовлетворена от администрацията на затвора. Отбелязва, че в началото на 2021
г. В. е постъпил на лечение в СБАЛОЗ, като за състоянието му е преценено да се
оказва палиативна помощ. В по-голямата част от 2020 г. (с изключение на 10 дни)
е бил извън място за лишаване от свобода, без да е прекъснато здравното му
осигуряване, поради което е бил в състояние да провежда предписаното му
лечение. Предвид това не констатира бездействие на затворническата
администрация, което да е пряка причина за претендираните вреди. Относно твърденията за неадекватност на лечението
също счита, че те са недоказани, тъй като независимо от множеството прегледи,
извършени на В., няма данни да е поискал консултации със специалисти от други
лечебни заведения съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС и да е изразил несъгласие с
проведеното му лечение. Счита, че определянето на лишен от свобода да
придружава В. при ежедневните му нужди до прекъсване на изтърпяването на
наказанието, е проява на грижа за състоянието му, а преместването от Затвора –
Варна в ЗО – Разделна е поради извършван в затвора ремонт и лошите условия в
него. Във връзка с твърденията, че през периода 04.2017 – 07.2018 г. В. е
работил в мазе при лоши условия, посочва, че те не са доказани от ищеца, нито е
доказано настъпването на увреждане на здравето през този период. Приема също
така за недоказано, че през процесния период В. не е бил в състояние да
достигне до баня или столова в ЗО – Разделна за задоволяване на хигиенните си и
битови нужди. Няма данни да е искано осигуряване на инвалиден стол. От
съдебно-психиатричната експертиза съдът приема за установено, че В. е имал
шизоидно личностно разстройство и пред периода 01.04.2017 – 20.10.2020 г. е
имал засилващи се соматични оплаквания и параноидни идеи за целенасочено
увреждане на здравето му от страна на служители на местата за лишаване от
свобода, които не са породени от неизпълнение на вменени на затворническата
администрация задължения. С тези мотиви, съдът приема, че претендираните
неимуществени вреди не са доказани и искът в тази част е неоснователен.
Във връзка с имуществените вреди,
претендирани от ищеца, съдът приема, че през процесния период В. е бил здравно
осигурен. Представени са доказателства за заплатени прегледи, лекарства и
консумативи, няма данни за разходи за медицинско обслужване, лечение,
изследвания, транспорт, и други във връзка с онкологичното заболяване на ищеца.
Приема за недоказано разходите за лекарства и консумативи с какъв преглед или
рецепта са свързани, и че заплатените прегледи и консултации са в обема
дейности, които се заплащат от НЗОК на здравноосигурените лица, а не са по
инициатива на лицето. Поради прекъснатото изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ от 06.01.2020 г., а след това от 22.01.2020 г., на
здравноосигуреното лице не се предоставят лекарства по Наредба № 2/22.03.2010
г., и закупените след 22.01.2020 г. лекарства, консумативи, билки и други не
следва да се заплащат от ответника. С тези мотиви отхвърля претенцията за
имуществени вреди.
Като краен резултат приема, че не са
доказани незаконосъобразни действия или бездействия от страна на
затворническата администрация във връзка с оказването на медицинска помощ или
такива, довели до унизително или нечовешко отношение, поради което липсва
първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС. Приема за недоказани и претърпени от ищеца имуществени или
неимуществени вреди, тъй като в отсъствието на незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация не се прилага оборимата презумпция на чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС. Поради това счита, че ищецът не е доказал пълно и главно
наличието на предпоставките за основателност на иска, което води до отхвърляне
на главните претенции за имуществени и неимуществени вреди и акцесорните за
лихви.
Касационният състав, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Въззивният съд е събрал всички релевантни
за решаване на правния спор доказателства, ангажирани от ищеца и служебно
изискани. Не се установяват твърдяните от касатора превратно и формално
тълкуване на доказателствата и необсъждане на представени доказателства. Направените
въз основа на тях изводи са изложени логично и последователно и съответстват на
приложимия материален закон.
Мотивите към решението се споделят изцяло
от настоящата касационна инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да се излагат повторно и в мотивите към настоящото решение. За
пълнота, касационната инстанция намира за необходимо да посочи и следното.
Съгласно уточняващата молба към исковата
молба относно действията и бездействията на администрацията на Затвора – Варна
и ЗООТ – Разделна (л. 19 и сл. от делото), като действия и бездействия, които
са в причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца вреди са посочени
следните обстоятелства:
-
Непроменен режим в „лек режим“, за да не може да ползва месечен отпуск и да
се лекува;
-
Бездействие на администрацията да изпълни вменени й по закон задължения за
осигуряване на нормални условия за изтърпяване на наказанието;
-
Отказ на администрацията да констатира, че В. страда от онкологично заболяване
и да му осигури необходимото лечение.
Тези твърдения са останали изцяло
недоказани в производството, освен това не се отнасят до бездействия или
действия на администрацията на затвора, които могат да имат пряка
причинно-следствена връзка с претърпени от ищеца вреди. Относно промяната на
режима на изтърпяване на наказанието следва да се отбележи, че актовете и
отказите, включително мълчаливите, на началника на затвора, когато той е
компетентен за промяната на режима, имат качеството на административни актове,
подлежащи на самостоятелно оспорване, а не са действия или бездействия по
смисъла на чл. 284 от ЗИНЗС. Няма и данни да е искана промяна на режима в
по-лек. Отказите да бъде прекъснато изтърпяването на наказанието „лишаване от
свобода“ не могат да бъдат вменени на затворническата администрация, тъй като
компетентен за това е окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ съгласно чл. 447, ал. 1 от НПК. Установяването и
лекуването на онкологичното заболяване също не е от компетентността на
затворническата администрация. От подробно описаните медицински документи,
обективиращи извършени прегледи от лекар в местата за лишаване от свобода и от
външни специалисти, както и предоставени медикаменти, не се установява В. да е
бил лишен от медицинска помощ, каквото е условието по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
По-конкретните твърдения са за лоши
условия за труд в ателие в Затвора – Варна от началото на м. април 2017 г. до
м. юли 2018 г., когато е установил, че здравето му се влошава и иска
изследвания и прегледи от специалисти, които са му отказани. По данни на свид.
Куйбин обаче, привеждането му в ЗО – Разделна е именно с оглед подобряване на
условията на изтърпяване на наказанието, поради започналия ремонт в затвора. За
този период се констатират както получавани медикаменти за диагностицираните
заболявания, така и извършени прегледи от специалисти по конкретни оплаквания,
при които съмнения за онкологично заболяване не са изразявани и съответно не са
давани предписания за по-нататъшно изследване и лечение. Искания и откази за
конвоиране с цел прегледи и лечение при външни специалисти не се установяват.
Освен това от самите писмени изявления на В.
се установява, че от 07.12.2018 г. до 17.09.2019 г. е работил на външен обект.
Оплаквал се от силни болки в кости, стави, мускули и сухожилия, получавал
травми, за което бил конвоиран около 25 пъти в МЦ при Затвора – Варна. Това
опровергава твърденията за бездействие да му бъде осигурена медицинска помощ.
Не се доказва и твърдението, че онкологичното заболяване е установено през м.
май и м. юли 2019 г., но не било констатирано от ТЕЛК през м. август 2019 г.
поради липса на направление от лекаря в затвора за консултиране със съответните
специалисти. Няма доказана причинно-следствена връзка между действия и
бездействия на затворническата администрация и прогресирането на онкологичното
му заболяване след установяването му. Становища от затворническата
администрация, че не страда от онкологично заболяване, по исканията за
прекъсване на изтърпяването на наказанието не се констатират в представената от
ВОП преписка Р-158/08 и преписка 818/19. Твърденията за това, че В. е бил
лежащо болен още от преместването си в Разделна, не се потвърждават от
писмените доказателства и от писмени изявления на В., намиращи се в преписката.
Искането за прекъсване на изтърпяването, подадено до ВОП на 30.10.2019 г.,
тоест след установяване на заболяването чрез образна диагностика, е обосновано
с нуждата от диагностика и лечение, в него са изложени твърдения за болки, но
не и за невъзможност за движение и самообслужване, за нужда от съдействие или
чужда помощ. Такива обстоятелства не са изложени и в придружаващия молбата
рапорт от лекаря в ЗООТ – Разделна д-р К.. Прогресивното влошаване на
състоянието е констатирано от д-р К. в становище от 18.11.2019 г., с което той
посочва, че лечението не може да се осъществи в ЗО по критериите за добра
медицинска практика. Не се констатират отправени искания за осигуряване на
инвалиден стол в ЗО. Указания за използване на инвалиден стол и линейка при
придвижването за изследвания в болницата са дадени от д-р И. на 27.12.2019 г.,
но не се твърди, че такива не са осигурени.
Както правилно е установил
първоинстанционният състав, към началото на разглеждания период – м. април 2017
г. – В. е бил освидетелстван от ТЕЛК съгласно Експертно решение 03343 от
25.08.2016 г., със 74 % трайна неработоспособност с диагноза шизоидно
разстройство, ХБ ІІ ст. ум. вис. ст., СМФ, ХС, поясна дископатия, деформираща
спондилоартроза, двустранна коксартроза. Това решение дава обективна информация
относно здравословното състояние на В. като цяло към посочения момент след
извършените прегледи и изследвания за целите на ТЕЛК.
През 2017 г. са документирани ежемесечни
посещения в медицинския център на затвора за получаване на лекарства по НЗОК,
посещения за прегледи и лечение (бъбречна криза, ухапване от насекоми,
втрисане, ставни болки и др.). Установени са извършвани регулярни контролни
прегледи в МЦ, прегледи в ЦСМП, прегледи от специалисти във връзка с
хипертоничното заболяване и диагностицирани урологични проблеми, в справката за
конвоирането му до външни болнични заведения са отбелязани прегледи от уролог
(двукратно) и невролог. Документиран е отказ на В. да приема предписан му
медикамент тамсол, отказ от преглед при д-р Р.. В преписката са налични и молби
във връзка с осигуряване на лекарства и за лечение и отбелязвания по молбите за
предоставянето на лекарствата и медицинска помощ. Отделно от това, няма данни
прегледалите В. специалисти да са го насочили към други изследвания,
неизвършени по вина на затворническата администрация, или да са подадени молби
за преглед и лечение при външни специалисти, по които да не е оказано
съдействие. Не се твърди непредоставяне на изписани лекарствени средства за
поддържащо лечение.
През 2018 г. са установени предоставяне на
лекарства, както и две молби от 10.08.2018 г. и от 24.10.2018 г. до началника
на Затвора – Варна за преместване в ЗООТ – Варна за лечение на установените от
ТЕЛК болести, за което според В. той се нуждае перманентно от лекарска помощ.
Установено е подаване на молби във връзка с необходимите консулти за явяване на
ТЕЛК през м. 07.2019 г., в които В. иска прегледите да се извършат извън
Затвора – Варна, както и издаване на направления за рентгенови снимки на стави
и изследване на очни дъна по повод преосвидетелстване от ТЕЛК.
При съпоставка с медицинския дневник на
ЗООТ – Разделна за периода до 26.08.2019 г. е установено, че В. е бил
преглеждан неколкократно, описани са оплакванията му и предоставените
лекарствени средства. Самият В. в уточнителната молба твърди, че е бил
конвоиран около 25 пъти за прегледи в МЦ към Затвора – Варна. Също в медицинския
дневник на ЗООТ – Разделна е отразено счупване на раменна кост на 26.08.2019
г., с привеждане към травматологичен кабинет, насочване към преглед от д-р Р.
на 21.10.2019 г., за контролен преглед на 25.11.2019 г. и за ПЕТ скенер и
консулт с ортопед на 02.12.2019 г. На 23.12.2019 г. е регистриран отказ на В.
да бъде хоспитализиран за вземане на биопсия. Всичко това прави необосновано
твърдението на ищеца, че е нямал достъп до медицинска помощ и недоказани
твърденията, че е отправял искания за изследвания и прегледи от специалисти,
които са му отказани. Исканията за преместване от ЗООТ – Разделна в ЗООТ –
Варна, по които няма данни за произнасяне, не могат да бъдат квалифицирани като
бездействие на администрацията на затвора, тъй като съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС заповедите за преместване и отказите, включително мълчаливите, са
административни актове, подлежащи на самостоятелно оспорване, за каквото
липсват данни и доказателства.
Предвид тези факти, първоинстанционният
състав е направил правилен извод, че още до установяване на онкологичното
заболяване В. е имал достъп до медицинска помощ и медицински специалисти в
съответствие с оплакванията си, поради което не може да се приеме, че е налице
бездействие на затворническата администрация във връзка с установяване на
здравословното му състояние, достъпа до медицински грижи и лечение.
Съгласно твърденията на самия В., през
периода 07.12.2018 г. – 17.09.2019 г. той е работил на външен обект, а на
05.08.2019 г. е поискал преместване на работа в обект на друга фирма, което
поставя под съмнение твърденията за силно влошено здравословно състояние към
този момент, до степен лежащо болен, с невъзможност да се самообслужва, да
ползва баня, тоалетна и да посещава столовата. Както се установява от СМЕ,
онкологичното заболяване е установено на 09.10.2019 г., а не на 07.05.2019 г.,
каквито са твърденията в касационната жалба. След счупването на раменна кост на
26.08.2019 г. е консултиран първоначално и контролно с ортопед, като при
проследяване на състоянието му е назначен ЯМР, извършен на 09.10.2019 г.,
повторен ЯМР е направен на 29.10.2019 г., и провелият изследването лекар
насочва към изследване с ПЕТ скенер.
Не се установява действие или бездействие
на затворническата администрация във връзка с оформянето на документацията на В.
за явяване на ТЕЛК през м. 08.2019 г.
В решението на НЕЛК, с което е отменено
експертното решение от 13.08.2019 г., е констатирана липса на описан
ортопедичен статус и функционален дефицит по установената методика и
неаргументирани оценки в частта на определените диагнози, което не е от
компетентността на затворническата администрация. Неотразяването в ЕР на ТЕЛК
от 13.08.2019 г. на рентгенографията от 09.07.2019 г. с констатации за тумор
също няма връзка с действие или бездействие на затворническата администрация,
доколкото не е в нейните правомощия разчитането на образни изследвания или
даването на медицински заключения.
След установяването на онкологичното
заболяване са извършени медицински прегледи и диагностични процедури извън
местата за лишаване от свобода, за които В. е бил конвоиран, включително със
специализиран медицински транспорт. След влошаването на състоянието на В. до
разрешаване на въпроса с прекратяване на изтърпяването на наказанието (което е
от компетентността на прокуратурата, а не на затворническата администрация) са
направени усилия от страна на отговорните лица в затвора за осигуряване на
придружител на В. за ежедневните му дейности. По искане за прекъсване на
изтърпяването на наказанието е дадено становище от СБАЛЛС за пет дни прекъсване
с цел извършване на ПЕТ-скенер, което е организирано от Затвора – Варна за 26.11.2019
г. и за което е предвидено да бъде осигурено транспортирането и при
необходимост настаняването в лечебното заведение. Назначеният ПЕТ скенер е
отложен не по вина на затворническата администрация, а поради техническа
неизправност. Изследването е проведено на 10.12.2019 г., за което е осигурен
специализиран медицински транспорт. Диагностицирането от специализирана
онкологична комисия е извършено на 17.12.2019 г., която назначава биопсия.
Хоспитализирането му в МБАЛ „Св. Анна“ на 06.01.2020 г. за извършване на
биопсията също е организирано от Затвора – Варна след потвърждение от Окръжна
прокуратура, че ще бъде прекъснато изтърпяването на наказанието за периода на
лечение.
Твърденията за развитие на онкологичното
заболяване от І до ІV стадий в рамките на периода 10.12.2019 г. до 06.01.2020
г. по вина на затворническата администрация се опровергават от заключението на
вещото лице по СМЕ, което пояснява, че злокачествено заболяване с неуточнена
първична локализация се приема по дефиниция за четвърти клиничен стадий, а
данните от медицинските изследвания сочат, че в нито един момент локализацията
на първичния тумор не е била определена. Вещото лице уточнява също така, че
специфично противотуморно лечение, което да доведе до увеличена преживяемост и
подобрено качество на живот, е можело да бъде определено само след биопсия. Такава
не е правена поради отказ на В. и по медицински съображения, като лечението на В.
съобразно заключенията на специалистите в СБАЛОЗ е осигурено от това лечебно
заведение до и след прекъсване на изтърпяването на наказанието. Няма твърдения
и в медицинските документи във връзка с диагностицирането на онкологичното
заболяване не се установяват задължителни предписания на медицински
специалисти, адресирани до началника на затвора и отнасящи се до осигуряване на
съответни условия, оборудване, достъп до изследване, преглед, лечение, които да
не са били изпълнени.
Предвид всички тези описани факти, не може
да се приеме за доказано, че до прекъсване на изтърпяването на наказанието на В.
не е бил осигурен достъп и съдействие за установяване и диагностициране на
заболяването му и че поради фактически действия и бездействия на
затворническата администрация същият не е лекуван своевременно и правилно.
Отговорността на държавата по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС изисква да бъдат изпълнени няколко условия: да са допуснати от
органи по изпълнение на наказанията нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС при или по
повод изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, да са претърпени
имуществени и/или неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
допуснатите нарушения на органите по изпълнение на наказанията. В случая
първоинстанционният състав не е установил действия или бездействия на
затворническата администрация, които да бъдат квалифицирани по чл. 3 от ЗИНЗС,
поради което презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, че неимуществените вреди
се предполагат до доказване на противното, не може да бъде приложена, както
правилно е приел първоинстанционният състав.
По тези съображения, касационният състав намира, че не
са налице твърдените касационни основания, и жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена. При
извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в
касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК
не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Предвид горното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 956/09.07.2021 г. на Административен съд – Варна, ХХІХ състав,
постановено по адм. д. № 2310 по описа на съда за 2020 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.