№ 28
гр. Ямбол, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Търговско дело №
20252300900007 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на З. Е. П. от
гр.******, действаща чрез пълномощника адв.Д., с която срещу „Инфинит Енерджи“ООД
със седалище и адрес на управление в с.Синапово, Общ.Тополовград, са предявени главен
иск по 71 ТЗ, вр. с чл.124, ал.1 ГПК за признаване в отношенията между ищцата и ответното
дружество, че между тях съществува членствено правоотношение на З. Е. П. като съдружник
в дружеството с дялово участие един дял на стойност един лев, представляващ 50% от
капитала на дружеството, както и евентуални искове по чл.74 ТЗ за прогласяване като
нищожни или за отмяна като незаконосъобразни на решенията на едноличния собственик на
капитала на „Инфинит Енерджи“ЕООД, взети с протокол от 24.02.2025г., нот.заверен от
нотариус с рег. № *** в НотК.
Ищцата излага, че е съдружник в ответното дружество с притежаван един дял на
стойност един лев от капитала на дружеството, както и че е съуправител на дружеството,
заедно и поотделно с другия управител Х. Ш. Сочи, че на 25.02.2025г. е установила, че от
другия управител на дружеството, по партидата на дружеството в Търговския регистър е
подадено заявление с искане за вписване заличаването на ищцата като съдружник и
управител в дружеството, като соченото основание за прекратяването на участието й е чл.
517, ал. 3 от ГПК, с определен от дружеството размер на дела й от 7 222 лева. Ищцата е
оспорила осъществяването на фактическия състав на чл.517, ал.3 от ГПК, тъй като на първо
място счита, че не е връчено редовно по реда на чл.50 ГПК изявлението на взискателя по
изпълнителното дело, по което тя е длъжник. Твърди, че изявлението на взискателя е
изпратено чрез „Български пощи“ с обратна разписка на адреса на дружеството, обявен в
ТР, който адрес е в с.Синапово, обл. Хасково, Община Тополовград, като на известието за
доставяне е вписано, че дружеството е получило пратката и има подпис, който е на
неизвестно лице и не е изпълнено условието на чл.50, ал. 3 от ГПК връчването да е в
канцеларията на търговеца, което може да се извърши на всеки служител или работник,
който е съгласен да ги приеме, с удостоверяване от връчителя имената и длъжността на
получателя. Според ищцата на посочения адрес в с.Синапово не съществуват сграда или
офис на ответното дружество, няма наети или упълномощени лица, никога дружеството не е
извършвало каквато и да е дейност в с.Синапово и тя счита, че дружеството не е уведомено
за направеното от взискателя изявление по чл.517, ал.3 от ГПК. С оглед тези твърдения
ищцата навежда, че направеното връчване на изявлението по чл.517, ал.3 ГПК е нищожно и
1
не е породило действие, не е осъществен един от елементите на чл.517, ал.3 ГПК - редовно
връчване на изявлението до дружеството, като са налице и други пороци - изявлението е
изпратено чрез „Български пощи“, а не е извършено от съдебен изпълнител в съответния
район на Окръжен съд – Ямбол и според ищцата пратката не е съдържала и документа
„изявление за прекратяване на участието на ограничено отговорен съдружник с изх. № 8419/
18.12.2024г. на ЧСИ Х. С. с рег. № *** с район на действие Окръжен съд – Пловдив“.
По тези съображения ищцата счита, че изявлението по чл. 517, ал.3 от ГПК не е
породило правните последици, които законът му придава, а именно - прекратяване на
членственото й правоотношение в ответното дружество, като е оспорила и
законосъобразността на действията на ЧСИ с твърдения, че ЧСИ не е зачел и предвидения в
чл.428, ал. 4 ГПК ред за преминаване от един начин на изпълнение към друг, като не е
уведомил длъжника за насоченото от взискателя изпълнение върху дружествените му дялове
в дружеството - ответник, чрез уведомяването му за наложения запор. Оспорила е и размера
на изплатения й ликвидационен дял от дружеството в размер на 7 222лв., с твърдения, че
същият не съответства на обявените от дружеството размери на реализираната печалба,
считайки, че този факт изключва осъществяването и на още една от задължителните
предпоставки на чл. 517, ал. 3 от ГПК, а именно да е изплатен съответния ликвидационен
дял. Поради това поддържа, че понастоящем е пълноправен съдружник в ответното
дружество, а решенията на едноличния собственик на капитала на дружеството, взети с
Протокол за решение на от 24.02.2025г., нотариално заверен от нотариус с рег. №171 в НотК
с район на действие - Районен съд гр.Пловдив са нищожни, алтернативно
незаконосъобразни.
С отговора на исковата молба ответното дружество „Инфинит Енерджи“ООД,
представляван от управителя Х. Ш., чрез пълномощника адв.М., е оспорило като
неоснователен иска по чл.71 ТЗ, а евентуалният иск по чл.74 ТЗ като процесуално
недопустим.
Ответникът е оспорил качеството на ищцата на съдружник в дружеството, като е
навел доводи, че твърденията на ищцата не отговарят на фактическата обстановка. Изтъкнал
е, че в ТР е вписан запор върху притежавания от ищцата като съдружник в дружеството един
дружествен дял от уставния капитал на ответника, запорът е наложен от ЧСИ с рег.№*** в
КЧСИ по изпълнително дело по описа на този ЧСИ по искане на взискателя по това дело,
който е направил изявление за прекратяване на участието на ограничено отговорния
съдружник П. в дружеството, което изявление е получено в дружеството на 20.12.2024г. С
получаването на изявлението ответникът счита, че е прекратено участието на съдружника П.
в ответното дружество, в който смисъл е константната съдебната практика, приемаща, че
членството на съдружника се прекратява ex lege с получаването от дружеството на
изявлението на взискателя по чл.517, ал.3 ГПК. Ответникът е оспорил твърденията на
ищцата за неосъществен фактически състав на чл.517, ал.3 ГПК и наведените доводи, че не е
било налице редовно връчване на дружеството на изявлението за прекратяване, като
изложените съображения са, че органът, който администрира и провежда производството по
чл.517 ГПК е съдебният изпълнител, в случая - ЧСИ с рег.№*** в КЧСИ, който е приел
връчването за редовно и е издал удостоверение, което е официален документ и с него е
потвърдил, че е налице редовно връчване. Въпросното изявление с адресат дружеството е
осъществено и е налице връчване, след като дружеството разполага с изявлението, надлежно
цитирано и в разписката от „Български пощи“ и е налице потвърждаване на получаването от
другия управител - Х. Ш, който не е страна, нито е лично заинтересован от изпълнителното
дело, по което се осъществява процедурата на чл.517, ал.3 ГПК, а заявените от ищцата
твърдения са очевиден опит за злоупотреба с права и конфликт на интереси, тъй като от една
страна ищцата е длъжник в изпълнително производство, по което е насочено изпълнението
срещу дружествения й дял, а от друга страна е управител и съдружник в дружеството, чието
прекратяване се иска и в което е прекратено членството й. В обобщение ответникът
възразява, че са налице всички факти, довели до прекратяването на качеството съдружник на
ищцата, както и следващите се от разпоредбата на чл.517 ГПК действия на ответното ООД, а
именно: дружеството е изпълнило изискванията на закона, за да запази съществуването си,
изплатило е полагащия се на ищцата дял по изпълнителното дело и е предприело
необходимите правни и фактически действия по отбелязване на настъпилите промени в
дружеството. Според ответника без правно значение за настоящия спор е оплакването на
2
ищцата за нарушение на чл.428, ал.4 ГПК от ЧСИ, както и обстоятелството изплатило ли е
дружеството изцяло полагащия се на длъжника и бивш съдружник ликвидационен дял.
Поради това, че ищцата не е съдружник в ответното дружество, ответникът
намира за недопустим предявения от нея иск по чл.74 ТЗ, като наред с това сочи, че
решенията на другия съдружник – едноличния собственик на капитала, взети с протокол от
24.02.2025г. не са нито нищожни, нито незаконосъобразни, тъй като същият само е
констатирал прекратяването на участието на съдружника П. и е предприел необходимите
правни и фактически действия за отбелязването на вече настъпилите промени в Търговския
регистър. Прекратяването на членствените права на ищцата е по инициатива на кредитор на
последната, което няма общо с волята на дружеството и на другия съдружник и е
реализирано по специален спрямо разпоредбите на ТЗ ред за прекратяване участието на
съдружник в дружество с ограничена отговорност, а именно реда на чл.517 ГПК.
С допълнителната искова молба ищцата е оспорила твърденията и доводите на
ответника в подадения отговор на исковата молба, поддържала е основанията за предявените
искове, заявени с исковата молба, като за незаконосъобразността на решенията, предмет на
иска по чл.74 ТЗ е навела оплакване, че събранието не е свикано редовно, тъй като тя не е
била уведомена за него.
Ответникът е подал по ел.път отговор на допълнителната искова молба, за който
отговор в срок не е внесъл ДТ за възпроизвеждане на хартиен носител, заверка от служител
на съда и връчване на ищцата (чл.102з ГРК), при което съдът е приел допълнителния
отговор за неподаден в срок и не го обсъжда.
В о.с.з. ищцовите претенции се поддържат от пълномощника на ищцата адв.Д.,
който пледира за уважаването им, с присъждане на разноските по делото, като прави и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника. В
дадения му срок адв.Д. не представя писмена защита.
Ответното дружество, чрез адв.М., в о.с.з. оспорва исковете и настоява главният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а производството по евентуалния иск да бъде
прекратено, като също претендира разноски и възразява срещу адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата като прекомерно. Представя и писмена
защита.
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
След направена от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ по делото е установено, че
ответното дружество „Инфинит Енерджи“ООД е вписано в ТР на 09.11.2010г., като на
28.10.2015г. вписаните съдружници в дружеството са ищцата З. Е. П. и Х. С. Ш., всеки от
тях с притежаван по един дял на стойност 1 лв. от капитала на дружеството, който е в размер
на 2лв. Двамата съдружници са и вписаните управители на дружеството, действащи заедно
и поотделно.
Видно е от справката по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, че на 24.02.2025г.
от Х. Ш. е подадено заявление А4 №20250224154543, обективиращо искане за вписване на
промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване, а именно заличаване на З. Е. П. като
съдружник в дружеството и негов управител, и вписване на Х. Ш. като едноличен
собственик на капитала на „Инфинит Енерджи“ЕООД. Към заявлението са представени
документи, удостоверяващи възникването на заявените за вписване промени, а именно:
Протокол за решения от 24.02.2025г., взети от едноличния собственик на капитала Х. Ш. на
„Инфинит Енерджи“ЕООД, с който е направена констатация относно следните
обстоятелства, а именно: че в ТР е вписан запор върху дружествения дял, притежаван от
съдружника З..П., наложен от ЧСИ Х. С. по искане на взискателя по изп.дело К.П.; че с
молба от 17.12.2024г. този взискател е направил изявление за прекратяване участието в
дружеството на З..П., което изявление е получено в дружеството на 20.12.2024г., с което е
прекратено участието й в дружеството; че на 20.02.2025г. дружеството е платило по сметка
на ЧСИ припадащата се на съдружника П. част от имуществото на дружеството в размер на
7 222лв., с което членството на П. е прекратено и единствен съдружник остава Х. Ш., който
притежава всички дялове от капитала на дружеството. Х. Ш. е взел решения за намаляване
на капитала на дружеството с дела на З. П. и за увеличаване на капитала на дружеството с 1
3
нов дял на стойност 1 лев, който ще се запише от едноличния собственик, както и за
промяна на фирменото наименование на дружеството на „Инфинит Енерджи“ЕООД.
Във връзка с твърдението на ответника за прекратяване на членственото
правоотношение на ищцата с ответното дружество към датата 24.02.2025г, съдът е
приобщил към доказателствата по делото препис от изпълнително дело №343/2024г. по
описа на ЧСИ Х. С. с рег.№*** в КЧСИ и район на действие ОС – Пловдив.
Видно е от данните по изпълнителното дело, че същото е образувано по молба на
взискателя К. С. П. от гр.****** и въз основан на изпълнителен лист, издаден от РС-
Провдив по ч.гр.д.№11951/24г. срещу длъжника З. Е. П. от гр.******, с който длъжникът е
осъден да заплати на кредитора К.П. сумата 100 000лв. по запис на заповед от 16.05.2024г.,
ведно със законната лихва от 09.07.2024г., ДТ в размер на 2 000лв. и адв.възнаграждение в
размер на 1 000лв.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от ЧСИ да
извърши проучване на финансовото и имотно състояние на длъжника и да наложи запори и
възбрани на активите на длъжника.
На 17.07.2024г. ЧСИ е образувал изпълнителното дело и се е разпоредил да се
извърши проучване на длъжниковото имущество, установил е, че длъжникът притежава
1/2ид.част от недвижим имот в гр.******* и дружествен дял в ответното дружество, като с
разпореждане от 19.07.2024г. е наложил възбрана върху притежаваната от З. П. ид.част от
недвижимия имот, както и запор върху дружествения й дял в ответното дружество.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника З. П. на
23.07.2024г., като с поканата длъжникът е уведомен и за наложените от ЧСИ възбрана върху
имота и запор върху дружествения й дял.
На 19.07.2024 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до АВ-ТРРЮЛНЦ за налагане
на запор на основание чл. 517, ал. 1 ГПК върху притежавания от длъжника П. дружествен
дял в „Инфинит Енерджи“ООД. Видно е от проверката в ТР, че запорът е вписан на
25.07.2024г. по партидата на ответника под №1 въз основа на заявление с В5 вх.
№20240719105334.
На 17.12.2024г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с която е
направил изявление за прекратяване участието на длъжника П. в ответното дружество.
Изявлението на взискателя за прекратяване е изпратено от ЧСИ на ответното дружество на
18.12.2024г., на вписания в ТР адрес на управление в с.Синапово. Видно е от известието за
доставяне на „Български пощи“, същото съдържа именно изявлението за прекратяване
участието на ограничено отговорен съдружник и е връчено на 20.12.2024г. на получателя П.
Г. Според твърденията на ответника, действащ чрез пълномощника адв.М., лицето П.Г. е
упълномощено да получава кореспонденцията на дружеството и същото е предало на
управителя Ш. пощенската пратка на ЧСИ с изявлението на взискателя за прекратяване
участието на съдружника З. П. в дружеството, този управител лично е посетил ЧСИ,
направил е справка по изпълнитетелното дело и е получил изявлението от ЧСИ при
справката, след което дружеството е заплатило по сметка на ЧСИ стойността на
дружествения дал на П., изчислен според междинния счетоводен баланс. Ответникът е
представил по делото в препис намиращото се в дружеството изявление на взискателя К.П.
за прекратяване участието на ищцата като съдружник в дружеството, като твърдението е, че
преписът е връченият му документ, а оригиналът е по изпълнителното дело.
Установено е от данните по изпълнителното дело, че на 28.01.2025г. вписаният в
ТР управител на ответното дружество Х. Ш. лично е подал молба до ЧСИ, с искане да бъде
снабден с искането на кредитора за прекратяване участието на ищцата в ответното
дружество, ведно със съобщението до дружеството, като същите са му били връчени от ЧСИ
срещу подпис на същата дата – 28.01.2025г.
На 31.01.2025г. управителят на ответното дружество Х. Ш. е подал молба до ЧСИ
с питане по какъв начин да бъде заплатена сумата, съставляваща стойността на
дружествения дял на З. П., на 20.02.2025г. ответното дружество с платежно нареждане е
превело по сметката на ЧСИ сумата 7 222лв. – ликвидационен дял на З. П. и с молба от
същата дата е уведомило ЧСИ, че посочената сума според междинния счетоводен баланс
към датата на прекратяването, съставлява размера на припадащата се на съдружника-
4
длъжник част от имуществото на дружеството.
На 10.04.2025г. взискателят по изпълнителното дело е поискал да бъде овластен на
основание чл.517, ал.3 ГПК да предяви иск пред ЯОС за прекратяване на дружеството
„Инфинит Енерджи“ООД, като на 10.04.2025г. ЧСИ е издал постановление за овластяването.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установителният иск по чл.71 ТЗ за съществуване членственото правотношение на
ищцата е неоснователен.
Разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК установява, че когато изпълнението е насочено
върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на
дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в
дружеството. Според константната практика та ВКС това е специална хипотеза спрямо
изброените в чл.125, ал. 1 и ал.2 ТЗ способи за прекратяване на участието на съдружник в
дружество с ограничена отговорност.
С Решение № 101/25.06.2012 г., постановено по т. д. № 877/2011г. по описа на
ВКС, ТК, второ т. о., касационната инстанция е обосновала способа за прекратяване на
членствената връзка на съдружника с дружеството извън посочените в нормата на чл. 125
ТЗ, а именно с основанието, регламентирано с разпоредбата на чл. 517, ал.1 и ал.3, изр.1
ГПК. Според приетото от ВКС, с тези разпоредби ясно и точно са уредени предпоставките за
прекратявне участието на ограничено отговорен съдружник в дружеството за подлежащи на
принудително изпълнение задължения на съдружника към трето лице - взискател по вече
образувано изпълнително дело, както и поредността на действията на съдебния изпълнител
при насочено принудително изпълнение върху дял от търговско дружество. Даденото
разрешение е, че принудителното изпълнение започва с налагането на запор върху дела на
съдружника - длъжник по изпълнителното дело, чрез изпращане на запорно съобщение до
Агенцията по вписвания. Съгласно изричната норма на чл.517, ал.1, изр.2 ГПК запорът има
действие от вписването му, като Агенцията по вписвания уведомява дружеството за
вписания запор. Едва след налагане на запора съдебният изпълнител връчва на дружеството
изявление по смисъла на чл.517, ал.3, изр. 1 ГПК за прекратяване на участието на длъжника
като съдружник, като прекратяването настъпва от момента на връчване на изявлението на
взискателя.
В това решение ВКС изрично сочи, че при преценката дали е налице действително
прекратяване на участието на съдружника се следи за посочената от закона
последователност в действията в изпълнителното производство, а именно: наличие на
висящо изпълнително дело, по което съдружникът има качество на длъжник, а взискател е
трето лице; наложен запор върху дружествените дялове на длъжника, вписан в ТРРЮЛНЦ и
следващо го като дата изявление за прекратяване на участието на длъжника в търговското
дружество. С Решение №44826.06.2019г. по т. д. № 1368/2018г., ТК на ВКС, първо т.о., е
възприета и затвърдена тази сочена практика на ВКС, като според приетото от ВКС при
предприето принудително изпълнение чрез запор върху дружествените дялове на длъжника
– съдружник в дружество с ограничено отговорност, прекратяване на участието му настъпва
с връчване на изявлението на кредитора/взискател; законът не предвижда изрично изискване
за уведомяване на длъжника за отправянето на същото; изтичането на тримесечния срок
след тази дата е относимо към правомощието на съдебния изпълнител да издаде
постановление за овластяване на кредитора да иска от съда прекратяване на дружеството, но
не е предпоставка за настъпване на прекратяването на участието на съдружника;
необходимо е да е спазена предвидената от законодателя последователност на действията на
съдия изпълнителя, а именно - връчването на изявлението на кредитора на дружеството да
бъде предприето след налагането на запора, който има действие от вписването му (в т. см. са
и Решение № 347/2005 г. по т. д. № 631/2004 г. на второ т. о., Решение № 26/2007г. по т. д. №
520/2006 г. на първо т. о., Решение № 101/2012 г. по т. д. № 877/2011 г. на второ т. о., Решение
№ 236/2017 г. по т. д. № 2309/15 г. на първо т. о., Определение № 283/2009 г. по т. д. №
171/2009 г. на второ т. о., Определение № 118/2013 г. по ч. т. д. № 790/2012 г. на първо т. о.).
В случая посочените предпоставки и последователност са осъществени и според
съда е настъпило прекратяване на участието на ищцата като съдружник в ответното
дружество. Образувано е изпълнително дело, по което взискателят-трето лице разполага с
5
изпълнителен титул срещу длъжника З. П.- съдружник в ответното дружество. По искане на
взискателя съдебният изпълнител е предприел действия по принудително изпълнение –
наложил е запор върху притежавания от длъжника-ищцата дял в ответното дружество, който
запор е вписан по партидата на дружеството в ТР. След вписването на запора е направено
изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в търговското
дружество, към който момент вземането на взискателя не е било удовлетворено. Връчването
на изявлението на взискателя е извършено по реда на чл.42, ал.1, изр.2 ГПК по пощата, като
неоснователно ищцата счита, че връчването е следвало да стане по реда на чл.42, ал.2 от
ГПК от ЧСИ в съдебния район на ЯОС, тъй като изборът на реда за връчване е на ЧСИ пред
който е образувано и висящо изпълнителното дело. Също неоснователно е и поддържаното
от ищцата, че пощенската пратка не е съдържала изявлението на взискателя за прекратяване,
тъй като е установено от вписаното в известието за доставяне, че съдържанието на пратката
е именно обсъжданото изявление на взискателя. Безспорно връчването на 20.12.2024г. на
съобщението с изявлението на взискателя не е осъществено редовно съгласно изискването
на чл.50, ал.3 ГПК – в канцеларията на ответното дружество, на работник или служител с
посочване на длъжността му, но от данните по делото – факта на намиращата се в
дружеството пощенска пратка с изявлението на кредитора и от приложеното изпълнително
дело съдът намира за установено, че пощенската пратка с изявлението е била предадена на
управителя на ответното дружество Х. Ш., който е узнал за изявлението на кредитора на
ищцата, след което лично е направил проверка по изпълнителното дело и лично на него на
28.01.2025г. отново е било връчено изявлението на взискателя за прекратяване участието на
ищцата в дружеството. Или изводът е, че изявлението на кредитора е връчено на
дружеството чрез лице – управителя, което е овластено по смисъла на чл.141, ал.1 и ал.2 ТЗ
да представлява дружеството и е приело изявлението от негово име - вписаният към
28.01.2025г. управител Х. Ш.. След като връчването на изявлението е извършено и лично на
управителя, съдия-изпълнителят е бил длъжен да зачете връчването като редовно, предвид
нормата на чл.141, ал.6 ТЗ, според която пред третите лица овластяването на управителя има
действие до вписването на заличаването му, каквито данни по партидата на дружеството
към тази дата няма и такива не се твърдят.
С оглед така приетото, неоснователни се явяват доводите на ищцата за нередовно
връчване на дружеството на изявлението на кредитора/взискателя и за неосъществени
предпоставките на прекратяването на съдружието й в ответното дружество, извършено по
реда на чл.517, ал.3 ГПК, на които се основава установителният иск за съществуване на
членственото правоотношение към датата на оспорените с иска по чл.74 ТЗ решения.
Неоснователно е и оплакването на ищцата, че не е била уведомена за запора върху
дружествентия й дял. Макар чл.517 ГПК да не поставя изрично изискване длъжникът да
бъде уведомяван за налагането на запора при насочване принудителното изпълнение върху
притежаван от него дял в търговско дружество, този факт е безспорно установен по делото
от приложеното и прието изпълнително дело, установяващо противно на твърденията на
ищцата, че налагането на запора е вписано в текста на поканата за доброволно изпълнение,
която е изпратена и получена лично от длъжника П. на 23.07.2024г. Също голословно е и
твърдението на ищцата за нарушение на чл.428, ал.4 ГПК, предвид установеното от
изпълнителното дело, че в случая не се касае до преминаване от един начин на изпълнение
към друг, тъй като още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
посочил няколко изпълнителни способа.
В срока за доброволно изпълнение ищцата не твърди и не установява да е
изпълнила задължението си към кредитора-взискателя по изпълнението, в който единствен
случай последващо отправеното изявление за прекратяване не би могло да породи правните
си последици. Запорът има действие от вписването му, което е станало на 25.07.2024г.
Връчването на 28.01.2025г. на управителя Ш. на изявлението на кредитора за прекратяване
участието на ищцата като съдружник в ответното ООД следва налагането на запора и е
извършено редовно на дружеството чрез управителя му, с което са осъществени изцяло
изискванията на чл.517, ал.1 и ал.3, изр.1 ГПК и изводът е, че от 28.01.2025г. членството на
ищцата З. П. в ответното дружество е било прекратено. От този момент за дружеството е
възникнало задължението да изплати по изпълнителното дело припадащият се на ищцата
дял от имуществото, като дали делът е изплатен или не, това е факт, който е ирелевантен за
съществуването на членственото правоотношение, но доказателствата по делото
6
установяват, че ответникът е заплатил сумата от 7 222лв. по сметката на ЧСИ. Въпросите за
стойността на дружествения дял на ищцата и правилното й определяне също са без правно
значение за настоящия спор. Ищцата има възможност да претендира изцяло паричната
равностойност на нейния дружествен дял, ако прецени, че ответното дружество разполага с
имущество, което да даде основание да се формира друг размер на паричната равностойност
на притежавания от нея дружествен дял към края на месеца, в който е прекратено участието
й в дружеството и на съда е служебно известен факта, че между страните е налице висящо
търговско дело по описа на ЯОС, в предмета на който е именно предявеният от ищцата иск
по чл.125 ТЗ.
В обобщение и въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
съдът приема, че към 28.01.2025г. членствената връзка на ищцата с ответното дружество е
била прекратена, след провеждане на специалния способ за прекратяване на участието на
съдружника в дружеството, уреден с разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК. Поради това
предявеният иск по чл.71 ТЗ като неоснователен, следва да се отхвърли.
При този изход на делото по главния иск, съдът следва да се произнесе по
евентуалните предявени искове по чл.74 от ТЗ, включително по своевременно направеното
от ответника възражение, свързано с наличие на активна процесуална легитимация на
ищцата от предявяване на исковете, т. е. дали ищцата разполага с възможността да оспори и
да иска отмяна на решенията, взети на 24.02.2025г.
Въпросът относно наличието на активна процесуална легитимация е значим за
делото, тъй като искът по чл. 74 ТЗ е свързан с установяване на членствено правоотношение
на ищцата в ответното дружество, което следва да съществува към датата на вземане на
решенията, за които ищцата твърди нищожност/незаконосъобразност и поради това цели
отмяната им. В този смисъл е разрешението по т.V от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС,
според което решенията на органите на дружеството подлежат на атакуване само от лице,
които има качество на съдружник/ акционер в ответното дружество към датата на вземане на
тези решения. Последователно в съдебната практика е прието, че липсата на това качество
води до недопустимост на процеса, поради липса на активна процесуална легитимация на
лицето, което е инициирало исковото производство с искове по чл. 74 ТЗ (напр. Решение №
128/19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, І т. о).
В резултат на описаните като установени по делото обстоятелства следва да се
приеме, че след 28.01.2025г. и към 24.02.2025г. ищцата З. П. не е имала качество на
съдружник в ответното дружество, поради което не се явява активно легитимирана да
предяви отменителните искове по чл. 74 ТЗ и производството по тези претенции следва да
бъде прекратено, поради процесуална недопустимост на исковете.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, право на разноските за тази
инстанция на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК има ответникът, на който следва да се
присъдят разноски за адв.възнаграждение. По делото е установено, че договореното с
пълномощника на ответника адв.възнаграждение е в размер на 2 700лв. и същото е било
заплатено по банков път. Ищцата, чрез пълномощника си, е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника и за да се
произнесе по това възражение, съдът съобрази задължителното за националния съд решение
на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22г., според което
наредбата, с която се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения
нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи
националната правна уредба, която придава на тази наредба задължителен характер. Съдът
съобрази и формираната от ВКС практика след постановяване на решението на СЕС, според
която посочените в Наредба №1/2004 г. на ВАдвС минимални размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
адвокатските възнаграждения, без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата
и правна сложност на делото. В случая за предявените от ищцата два иска, съгласно чл.7,
ал.1, т.10 от Наредба №1/2004г. адвокатското възнаграждение е в размер на 2 500лв. При
съобразяване, че делото не е с ниска фактическа и правна сложност и адв.М. е подал
подробен, аргументиран отговор на исковата молба, с цитирана приложима съдебна
7
практика, която е представил и е осъществил процесуалното представителството по делото,
представяйки и писмена защита, ЯОС намира, че изплатеното му адвокатско възнаграждение
от 2 700лв. не е прекомерно и е съответно на сложността на делото и на извършената работа,
като същото възнагреждение е в по-нисък размер от това, заплатено на пълномощника на
ищцата – от 3 000лв. Поради това възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователено и на
ответника следва да се присъдят изцяло направените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 2 700лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. Е. П. от гр.******, с ЕГН **********, съдебен
адресат адв.В. Д., гр.*******, ул.******№*, *****, срещу „Инфинит Енерджи“ООД със
седалище и адрес на управление в с.Синапово, Общ.Тополовград, Област Хасково, ЕИК
*********, съдебен адресат адв.В. М. - гр.*******, ул.******№**, ет.*, с посочен ел.адрес,
иск по чл.71 ТЗ , вр с чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено,че З. Е. П. притежава
членствени права на съдружник, съответни на един дял от капитала на „Инфинит
Енерджи“ООД, като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. №7/2025 г. по описа на ЯОС в частта на
предявените от З. Е. П. от гр.******, с посочени данни , срещу „Инфинит Енерджи“ООД със
седалище и адрес на управление в с.Синапово, с посочени данни, вкл. за съдебен адресат,
искове по чл.74 ТЗ за прогласяване за нищожни или отмяна на взетите на 24.02.2025г.
решения на едноличния собственик на капитала на ответника, поради процесуална
недопустимост на исковете.
ОСЪЖДА З. Е. П. от гр.******, с ЕГН **********, съдебен адресат адв.В. Д.,
гр.*******, ул.******№*, *****, да заплати на „Инфинит Енерджи“ООД със седалище и
адрес на управление в с.Синапово, Общ.Тополовград, Област Хасково, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК разноски по делото, направени пред ЯОС в размер на 2700
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
8