РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Пловдив, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Велина Ем. Антонова
Михаела Хр. Буюклиева
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600311 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.34 вр. чл.20 от ЗПИИАКОРНФС.
Образувано е по жалба на адв.Н.К., служебен защитник на
засегнатото лице И. Г. П., срещу решение № 159/03.07.2025г. на Окръжен съд
гр.Стара Загора, постановено по ЧНД № 647/2025г. по описа на същия съд.
Със съдебния акт първоинстанционният съд е признал решение за
налагане на финансова санкция от 28.11.2024г., влязло в сила на 09.01.2025г.,
постановено от несъдебен орган на издаващата държава Кралство
Нидерландия, с което на лицето И. Г. П. е наложено задължение за плащане на
финансова санкция в размер на 180 евро с левова равностойност 352,05 лв. по
курса на БНБ за извършено административно нарушение.
Съдебният акт на първоинстанционния съд се обжалва от адв.Н.К.,
служебен защитник на засегнатото лице П., като неправилен и
незаконосъобразен. Излагат се съображения, че не са налице предпоставките
за признаване и изпълнение на наложената финансова санкция. Прави се
1
искане за отмяна на решението на Окръжен съд гр.Стара Загора и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Пред въззивния съд засегнатото лице П. не се яви и не упражни
лично правото си на защита. Служебният му защитник поддържа жалбата с
наведените в нея оплаквания.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив счита, че
атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да
се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и
пред настоящата инстанция и провери правилността на атакуваното решение,
намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови съдебния си акт, Окръжен съд гр.Стара Загора
правилно е приел, че решението за налагане на финансова санкция е
постановено в административнонаказателно производство в държава-членка
на Европейския съюз - Нидерландия. Издадено е от компетентен несъдебен
орган на тази държава - Pol. M/W-Brabant, Centrale Verw. Eenheid, гр.Бреда,
Кралство Нидерландия. Компетентен да се произнесе по признаването и
изпълнението му е Окръжен съд гр.Стара Загора, тъй като засегнатото лице
има местоживеене в населено място, попадащо в района на съда. Той е с
постоянен и настоящ адрес в гр.*.
Решението за налагане на финансова санкция, заедно с
придружаващото го в превод на български език удостоверение, е получено в
Окръжен съд гр.Стара Загора по пощата, изпратено от органа, отговарящ в
издаващата държава за изпълнението му. Изпълнено е изискването на чл.9,
ал.3 от ЗПИИАКОРНФС за надлежно защитен начин, позволяващ
удостоверяване на автентичността.
Решението е придружено с удостоверение по образец и в превод на
български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава.
Спазени са изискванията за форма, съдържание, превод според чл.4 и чл.5 от
ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС съдържа
2
задължителните данни за физическото лице, на което е наложена финансовата
санкция.
Въззивният съд също счита, че в случая е налице влязъл в сила в
държава-членка на ЕС акт за налагане на задължение за плащане на глоба,
наложена с акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение
на правилата за движение съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС.
Според него засегнатото лице П. на 21.05.2024г., в 20:25 часа, в *,
община *, е използвал предпазен/обезопасителен колан по начин, който
оказва/може да окаже отрицателно въздействие върху тяхната предпазна
функция. Това е нарушение, което се санкционира по реда на Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата, чл.2, на Кралство Нидерландия. За него на засегнатото
лице е наложена глоба в размер на 180 евро.
И настоящата инстанция намира, че са изпълнени изискванията на
чл.30 от ЗПИИАКОРНФС относно условията за признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция. Допуснатото нарушение на
правилата за движение съставлява административно нарушение и по
законодателството на Република България, независимо от елементите на
състава му по законодателството на издаващата държава.
Съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС в случая не се изисква и
двойна наказуемост, тъй като се касае за поведение, което нарушава правилата
за движение по пътищата и е нарушение според законодателството на
издаващата държава.
Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд, че не са
налице предвидените в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС факултативни основания,
при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за
налагане на финансова санкция.
Налице е удостоверение, което съдържа всички реквизити. Няма
разминавания между него и решението. По информация на органа, издал
удостоверението, в изпълняващата държава не е постановено решение срещу
същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в
изпълняващата държава или в трета държава, различна от издаващата и
изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл
3
съгласно българското законодателство. Не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, което да прави изпълнение на решението недопустимо. То не
се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за
извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, или е
било извършено извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на производство по отношение на
такова деяние. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро и
левовата равностойност на тази сума. Решението се отнася за деяние, което
съставлява нарушение и според българското законодателство, както и такова
съгласно законодателството на издаващата държава. Възрастта на засегнатото
лице не изключва реализиране на отговорността му. Видно от
удостоверението в случая се касае за писмено производство и засегнатото
лице е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за
правото си и срока за обжалване на решението. Деянието е извършено на
територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на
българските съдилища, за да се обсъжда въпросът за съответствието на
размера на глобата с този по българското законодателство съгласно чл.32, ал.2
от ЗПИИАКОРНФС.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.8 от
ЗПИИАКОРНФС и задължението за плащане на глоба в размер 180 евро е
определено като се има предвид левовата равностойност на еврото по курса на
БНБ към деня на постановяване на решението за налагане на финансова
санкция 28.11.2024г., който според фиксирания курс е 1,95583 лева за 1
евро или се касае за равностойност в размер на 352,05 лв.
В съответствие с чл.36 вр. чл.22 от ЗПИИАКОРНФС признатото
решение за налагане на финансова санкция е изпратено за изпълнение на
органите на НАП гр.Пловдив, офис гр.Стара Загора.
На основание Рамково решение 2005/214/ПВР и чл.42, ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС вр. чл.162, ал.6 от ДОПК горната сума остава в приход на
бюджета на Република България, като изпълняваща държава.
Въззивният съд не споделя виждането на служебния защитник на
засегнатото лице, че извършените от първоинстанционния съд
съдопроизводствени действия са нищожни, тъй като е бил лишен от
4
възможността да вземе отношение по преведеното решение за налагане на
финансова санкция, постановено от несъдебен орган на издаващата държава.
Съобразно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС само
удостоверението по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС се придружава с превод на
български език. Няма такова изискване за решението за налагане на финансова
санкция по чл.3 от ЗПИИАКОРНФС, което придружава удостоверението по
образец. Въпреки това във въззивното производство въпросното решение се
преведе от нидерландски език на български език. Дори да се приеме, че се
касае за пропуск, той е отстранен. Същият не представлява неотстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила.
Настоящият съдебен състав представлява втора по ред първа
инстанция по съществото на делото, съд по фактите и по правото. Пред нея,
запознавайки се с решението за налагане на финансова санкция, защитникът е
имал възможност да вземе отношение по него.
Следва да се има предвид, че процедурата по признаване е подчинена
на принципа на взаимно доверие между държавите-членки. Тя не допуска
възражения, свързани със самото нарушение и неговото авторство.
Сътрудничеството по наказателни дела се основава на принципа на взаимно
признаване на решенията, намиращ израз в задължението на националния съд
на една държава-членка при съществуването на определени законови
предпоставки да изпълни акт, постановен в друга държава-членка, като акт на
собствената си юрисдикция, без да осъществява контрол върху него. Целта на
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, чийто
изисквания са въведение със ЗПИИАКОРНФС, е да се улесни изпълнението
на финансови санкции, независимо в коя част на ЕС са наложени, при равно
третиране на гражданите на ЕС, без допълнителни формалности, при взаимно
доверие между държавите-членки.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита атакуваното
решение за правилно, законосъобразно и съответно на събраните по делото
доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и изменение,
поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна,
следва да се остави без уважение.
С оглед на горното и на основание чл.34 вр. чл.20 от
5
ЗПИИАКОРНФС съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 159/03.07.2025г. на Окръжен съд
гр.Стара Загора, постановено по ЧНД № 647/2025г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6