Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.05.2018г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и седми март
година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 9655 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Прeдмет на делото e иск с правно основание
чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, вр.с чл. във вр. с чл. 225,
ал. 6 от ЗУТ.
По изложените
в искова молба обстоятелство Д.за Н.С.К. / ДНСК/, с адрес гр.София, бул.”******представлявана
от М.М.Г.– началник на ДНСК, е предявила против Р.Б.Р. ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване на
установено по отношение на ответника, че дължи на ДНСК вземане в размер на 41 775
лева, представляващи разходи за премахване на
незаконен строеж по чл.225, ал.6 от ЗУТ, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 09.05.2014 год. – датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК, до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК на 13.05.2014
год. по ч.гр.д.№ 24388 /2014 год. по описа на СРС, ГО, 113 състав.
Ищцовата Д.твърди,
че със Заповед № РД- 14 -379 от 29.04.2008 год. било наредено да се премахне
незаконен строеж, извършен от собственика на сградата - ответника Р.Р.. Сочи се, че
Заповед№ РД- 14 -379 от 29.04.2008 год. е влязла в сила на 15.03.2010 год., с постановяване на Решение № 3350 от
15.03.2010 год. на 2-ро отделение на ВАС. Сочи се, че с писмо изх. № ВН 1040 –
00–734 от 19.03.2010 год. на Началника на сектор Варна към РДНСК Североизточен
район, на основание чл. 277, ал. 1 АПК, Р.Р. бил
поканен да премахне доброволно незаконния строеж в 14 – дневен срок, считано от
07.04.2010 год., когато поканата му била връчена лично. ДНСК поддържа, че
доброволно изпълнение от страна на ответника липсвало, предвид на което и
съгласно Наредба № 13/ 2001 год. на МРРБ за принудително премахване на строежи
или части от тях от органите на ДНСК, предприел процедура по принудително изпълнене. Сочи се, че изпълнението било възложено на „Д М.****“
ЕООД, представлявано от Д.М.Д., съгласно сключен договор № РД – 399 – 08 – 300 от 24.11.2010 год. и
незаконният строеж бил премахнат, за което ДНСК превела на изпълнителя исковата
сумата 41 775 лева. В исковата молба се поддържа,
че по см. на чл. 225, ал. 6 ЗУТ, Р.Б.Р.
като извършител на незаконния строеж е лицето, за чиято сметка се извършва
принудителното премахване. Ответникът бил поканен с Писмо – покана, изх. № В –
490 – 06 – 114 от 14.08.2013 год. да заплати дължимата сума, която покана била фингирано връчена чрез обявлението й на сайта на ДНСК на 19.12.2013 год. Предвид
неизпълнение от страна на длъжника, и на основание чл. 225, ал. 5 ЗУТ,
ДНСК подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК. Заповедта била
издадена на 13.05.2014 год. по ч.гр.д.№ 24388 по описа за 2014 год. на СРС, ГО,
113 състав, като длъжникът подал възражение по чл. 414 ГПК в законовия срок,
поради което на ищеца били дадени указания, че следва да предяви установителен иск за вземането си.
Претендира присъждане на сторените в
настоящото производство разноски и разноските в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Р.Б.Р., чрез адв.Г.Х., е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който е заявил възражение за недопустимост на производството, а при условията
на евентуалност оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че
не бил спазен едномесечния срок за подаване на установителния
иск по чл. 415, ал. 1 ГПК. Поддържа
довод, че при премахване на незаконни строежи ДНСК е длъжна по реда на Наредба
№ 13/2001 год. да пристъпи към избор на изпълнител, което следвало да се
извърши по реда на Закон за обществените поръчки, в редакция към 2010 год.,
когато контролните органи били установили, че незаконният строеж не бил
премахнат доброволно. В тази връзка изтъква, че процедурата по възлагане на
обществената поръчка на фирмата, премахнала незаконния строеж, била опорочена,
поради което направените разходи по премахването на строежа били недължими.
Заявява, че не била проведена процедура за избор на изпълнител по ЗОП въобще.
Твърди, че процедурата по незаконно премахване на строежа също не е спазена,
липсвали конструктивно становище или конструктивен проект за премахване на
строежа и проект за укрепване на сградата – Приложение № 2 по Наредбата.
Заявява, че следвало да се установи в настоящия процес от ищеца, че е спазил
закона при избор на изпълнител и че разходите са направени и заплатени на
законово основание. Оспорва по съдържание Протокол - Приложение № 5 по Наредба
№ 13/2001 г., за извършените разходи, тъй като отразявал единствено изгодни за
издателите си факти. В тази връзка оспорва посочените цени като завишени и
некореспондиращи със стойностите по Справочника за цените в строителството,
действащи към периода на събаряне на строежа. Твърди се, че действителния обем
на извършените от изпълнителя дейности не съответствал на вида и количеството
строително – монтажни работи, договорени
при възлагането и отразени в последствие в протокола по приключване на
процедурата по премахване на незаконния строеж. Твърди още, че отразените дейности по т. 3 и
т. 4 от протокола изобщо не са били извършвани, като не било вярно и че е
изготвян конструктивен проект за начин на премахване, за чието изготвяне в
протокола била посочена сума в размер на 1530 лева.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си юрк.Т.поддържа предявените искове. Претендира разноски, като представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно
заседание ответника, представляван от адв.
Г. Х. оспорва иска, като поддържа възраженията в отговор, представя списък на
направените разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК и чл.12 ГПК, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 24388 по описа за 2014
год. на СРС, ГО, 113 състав, на 09.05.2014г. ДНСК е подала до Софийски районен съд
Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл.417, т.2 ГПК, във вр. с чл.418 ГПК срещу Р.Б.Р. за сумата 41755.00лв. В
т.9 и т.14 от заявлението е посочено, че паричното вземане
на ДНСК е за разходи по премахване
на незаконен строеж /незаконен по смисъла
на чл.225 от ЗУТ/, който строеж
представлява „Триетажна сграда“, находяща се в ПИ №3547/59/ по кадастрален план на курортен комплекс “******“, местност „******“,
гр.Варна и частично попадащ върху плажната ивица на морски плаж
„Чайка-централен“. Посочено е също, че документа от който произтича вземането е
извлечение от счетоводните книги на ДНСК, като извлечението е в оригинал, длъжника, дължимата сума и основанието
на което е възникнал дълга: Заповед № РД-14-397/29.04.2008г., издадена от
заместник-началника на ДНСК, с която е наредено да бъде премахнат цитирания
незаконен строеж. Извлечението от
счетоводните книги е приложено в оригинал към Заявлението. Не е спорно, като се
установява и от приетите писмени доказателства, че по подаденото заявление от ДНСК на 13.05.2014г. СРС, ГО, 113 състав е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, с който е разпоредено
Р.Б.Р., да заплати на ДНСК на сумите: 41 775 лева, представляващи разходи за
премахване на незаконен строеж по чл.225, ал.6 от ЗУТ, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 09.05.2014 год. – датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното изплащане, както
и сумата 835,50лв. раззноски по заповедното производсво за д.т.
Не е спорно, че срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№
24388/2014 год.
на СРС е постъпило възражение от длъжника подадено с
вх.№3014445 на 29.02.2016г., което е депозирано в срока по чл.414, ал.2 ГПК,
видно представения препис от Покана
за доброволно изпълнение по изп.д.№ 2015111400767
при ДСИ на СРС, връчена на длъжника на 17.02.2016г. В указания му едномесечен
по чл. 415, ал. 1 ГПК ищцовата Д.е предявила разглеждания в настоящото производство иск по чл.
422 ГПК за установяване на вземането си.
По делото не е спорно, а и видно
от приета Заповед № РД-14-397/29.04.2008г. издадена от заместник-началника на
ДНСК, че след извършена проверка на РДНСК Варна и установено строителство
попадащо частично върху плажната ивица на морския плаж, е наредено премахване
на незаконен строеж „Триетажна сграда“, находища се в поземлен имот /ПИ/
№3547/59/ по кадастрален план на к.к.“******“,
местност „******“, гр. Варна и частично попадащ върху плажната ивица на морски
плаж „Чайка-централен“, който строеж е извършен от Р.Б.Р., собственик на
сградата. Ответникът Р. е обжалвал по реда на чл.215 от АПК, връчената
му заповед. Видно от приетия препис с Решение № 3350/15.03.2010г. постановено по адм.д.
№ 8712/2009г. на ВАС, е отхвърлена
жалбата на Р.Б.Р. срещу Заповед №
РД-14-397/29.04.2008г. издадена от заместник-началника на ДНСК, с която на
основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, вр. §5, ал.3 от ЗУЧК е разпоредено
премахване на на
незаконен строеж „Триетажна сграда“, находища се в поземлен имот /ПИ/ №3547/59/
по кадастрален план на к.к.“******“, местност „******“,
гр.Варна. С изчерпване на реда за оспорването му административния акт за
премахване на процесния незаконен строеж, а именно
Заповед № РД-14-397/29.04.2008г. е влезнала
в сила на 15.03.2010 г./л.8-
л.12 от приложеното ч.гр.д.№ 24388/2014 год. на СРС
/
След влизане в сила на Заповед № РД-14-397/29.04.2008г. е изпратена
покана изх. №34-1040-00-734 ог 19.03.2010г. от ДНСК-Сектор
Варна, като ответникът Р. Р. е поканен към доброволно изпълнение по реда на чл. 277
от АПК, в 14-дневен срок от получаване на поканата да изпълни Заповед № РД-14-397/29.04.2008 г., като премахне
незаконния строеж „Триетажна сграда“, находища се в поземлен имот /ПИ/
№3547/59/ по кадастрален план на к.к.“******“, с предупреждение, че при липса на доброволно
изпълнение, ще се пристъпи към принудително премахване на строежа по реда на Наредба №13/23.07.2001г.
Видно
от известие за доставяне поканата по чл.277, ал 1 от АПК е получена лично от
ответника Р.Р. на 07.04.2010г.
/л.13-л.15 от
приложеното ч.гр.д.№ 24388/2014 год. на СРС /
Не е спорно, че в указания 14-дневен срок от получаването на поканата не
са били извършени действия по процесната заповед,
което се установява и от приетия Протокол
от 26.04.2010г. – Приложение №1
от Наредба №13 на МРРБ, в който е констатирано, че строеж „Триетажна
сграда“ в в поземлен имот
/ПИ/ №3547/59/ по кадастрален план на к.к.“******“ не
е премахнат доброволно. /л.11 от делото /
Ищцовата ДНСК е предприело действия за избор на
изпълнител. Проведена е малба обществена поръчка и с
протокол от 22.11.2010 г. за изпълнител е избрано дружеството "Д М.****“ ЕООД, с предложена цена 34 812,50лв. без
ДДС, която е избрана, като най-ниска цена от допуснати три оферти на фирми от
Камарата на строителите./л.167 от делото /. Между ДНСК - гр.
София и "Д М.**** " ЕООД- гр.
Варна е подписан договор № РД-
399-08-300 от 24.11.2010г./л.32- л.33 от делото /
В приетия
неоспорен Протокол от 06.12.2010г. –
Приложение №3 от Наредба
№13 на МРРБ, е отразено, че работна група с представители на ДНСК, изпълнителя „Д М.****“ ЕООД и Община Варна са констатирали, че строежа не е опразнен в
срока за доброволно изпълнение и е пристъпено към
принудително изпълнение на Заповед № РД-14-397/29.04.2008г. /л.11 от
делото /
Представен е Протокол от 21.12.2010г. – Приложение №4 от Наредба
№13 на МРРБ, в който е отразено, че строежа
Триетажна сграда“ в
в поземлен имот /ПИ/ №3547/59/ по кадастрален план на к.к.“******“ е разрушен до кота терен и е приведен в състояние негоден за ползване. /л.13 от делото /
За извършените дейности е съставен
протокол – Приложение №5 от 23.12.2010г. за извършените разходи по премахването
на незаконния строеж строеж „Триетажна сграда“,
находища се в поземлен имот /ПИ/ №3547/59/ по кадастрален план на к.к.“******“, местност „******“, гр.Варна. В него е записано,
че е установено, че при премахването на незаконния строеж са изпълнени следните
видове работа: разваляне на тухлена зидария и вароциментен
разтвор от 250,00 кв.м. на единична цена
28,00 лв. и обща стойност 7000 лв.; разбиване стоманено – бетонни плочи с ел.къртач от 850 кв. м.
на ед. цена от 17,65 лв. - общо 15002,50. лв.; разбиване стоманобетон с
електрически къртач от 120 кв.м. на ед. цена от 94,00
лв. – общо 11280,00лв.; изготвяне на конструктивен проект за начина на
премахване – 1 бр. на стайност 1530.00лв.. Всичко дължимата цена е 41 775 лв. с ДДС.
Протоколът е подписан от представител на РДНСК Варна и на изпълнителя „Д М.****“ ЕООД. Въз основа на него е била издадена
фактура № ********** от 23.12.2010 г.
Сумата по фактурата е била изплатена на изпълнителя с бюджетно платежно
нареждане на 26.01.2011г. /л.24-л.25 от приложеното ч.гр.д.№
24388/2014 год. на СРС /
С писмо
изх. № в-490.06-11 от 14.08.2013г. ответникът Р. е бил поканен в тридесет дневен срок от
получаване на писмото да внесе дължимата сума от 41 775 лв. по сметка на ДНСК. До
приключване на съдебното дирене в първа инстанция не бяха представени доказателства,
че процесната сума е изплатена.
От заключението на приета от съда
и неоспорена от страните СТЕ с вещо лице инж. А.Д.С. /инженер - конструктор спец. ПГС/, се
установи, че след посещение на процесния обект на
20.09.2017г. и проверка на документите по делото, се установява, че вида на
извършените дейности в протокол
–Приложение №5 от 23.12.2010г. има съвпадение с действително извършените.
Установява се, че по количествата на извършените дейности няма съвпадение, като
реалните количества на СМР, които вещото лице е установило са отразени в Таблица №3 от експертизата и
същите по-малки от отразените в
протокол –Приложение №5 от 23.12.2010г. Вещото лице е установило
следните количества - разваляне на тухлена зидария и вароциментен
разтвор от 121,45 кв.м..; разбиване стоманено – бетонни плочи 532 кв. м..; разбиване стоманобетон с
електрически къртач от 29,98 кв.м., като общата стойност на реално извършените
работи според СТЕ по единични цени на „Д М.****“ ЕООД възлиза на 20 582,04лв. Стойностите на видовете действително извършени дейности са отразени в
Таблица № 6 от експертизата. От заключението на
приета СТЕ се установява, че са останали неразрушени цокълни
стени, стомано-бетонна стена на второ ниво не е
премахната, колоните на коктейл бара стоят неразрушени заедно с ограждаща
стена, като личат и частично разрушени колони и фрагменти.Вещото лице е онгаледило направените фатически
изводи с приложения- снимков материал от огледа – фиг.3, фиг.4, фиг.5, фиг.6 и фиг.7
от заключението.
Приетото неоспорено заключението
на СТЕ с вещо лице инж. А.С., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено.
Разпитаните
в о.с.з. на 12.12.2017г. свидетели П.М.и
К.Ц.сочат в показанията си, че са в приятелски отношения с ответника Р. и сина
му и знаят хотела му „Р.”. Сочат, че сградата била на три етажа, със скатове.
Св. Цветков сочи, че е строител и обсъждал със сина на Р., че иска да бута
сградата за 10-15 хил. лева. Свидетелите сочат, че след разрушаването през
декември 2010г. останали неразрушени плочи и неразрушени тухлени стени и едно
стълбище, което паднало от само себе си.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
По допустимостта: Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415,
ал.1 ГПК и се явява процесуално допустим - възражението
по чл. 414 ГПК е подадено в срок ( ПДИ до длъжника Р.Р.
е връчена на 17.02.2016 год., а възражението е депозирано на 29.02.2016 год.) на следващо място исковата молба е депозирана
в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – един месец от връчване на указанията на
заповедния съд за предявяване на установителния иск –
същите са връчени на 14.05.2016 год., а исковата молба е постъпила в СРС на
13.06.2016 год., заведена под вх.номер 8012877 на 14.06.2016 год.
По основателността на иска,
съдът намира следното:
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест на чл.154 ГПК, в тежест на ищеца е
да установи съществуване на оспореното вземане.
В случая претенцията на ищцовата
Д.намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с
чл. 225, ал. 6 от ЗУТ. Разгледан по същество, искът се явява частично
основателен. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ началникът на Дирекцията за Н.С.К.
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
незаконни строежи, която ако не бъде изпълнена доброволно в определения в нея
срок, се изпълнява принудително от органите на Дирекцията за Н.С.К.
самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от началника на
дирекцията или от упълномощено от него длъжностно лице, по ред, установен с
наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството (аргумент от
чл. 225, ал. 4 от ЗУТ). Същевременно в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ е предвидено, че
принудителното премахване се осъществява за сметка на лицето, упражнило
строителен надзор; строителя - в случай че строителството е продължило след
издадена заповед за спиране на строежа от Дирекцията за Н.С.К..
Безспорно се установи в случая, наличие на Заповед № РД-14-397/29.04.2008г. издадена от заместник-началника
на ДНСК, влязла в законна сила на 15.03.2010 г., с която е наредено премахване на незаконен строеж „Триетажна сграда“, находища се в ПИ №3547/59/ по кадастрален план на к.к.“******“,
местност „******“, гр. Варна и частично попадащ върху плажната
ивица на морски плаж „Чайка-централен“ с извършител Р.Б.Р..
Безспорно
се установи липса на доброволно изпълнение на разпореденото
в заповедта, при все, че покана за това е била връчена лично на ответника.
Безспорно
се установи , че след проведената малка обществена поръчка е бил сключен
договор от 24.11.2010 между ДНСК, в качеството на възложител, и „Д М.****“ ЕООД, в качеството на
изпълнител.
В протокол от 23.12.2010г. по Приложение № 5 от Наредба № 13 за извършените видове работи и
тяхната парична стойност, която е определена на 41 775лв. с включен ДДС, като
същия е изрично оспорен от ответника.
Съгласно разясненията, дадени в решение
№ 224-2015- ІІІ г. о., отношенията между органите на ДНСК и граждани,
осъществили незаконно строителство, във връзка с разходите за премахването му
са гражданскоправни. Те възникват след приключване на
процедурата по установяване на нарушителя и незаконността на извършен строеж с
влязъл в сила административен акт, евентуално след принудителното му
изпълнение. Правопораждащият гражданските
правоотношения юридически факт е незаплащането на разноските по премахване на
строежа от нарушителя, когато липсва доброволно изпълнение на заповедта. В
резултат на това настъпва неправомерно разместване на имуществени блага:
административният орган /ДНСК/ обеднява, а лицата, които са били длъжни да премахнат
незаконния строеж, се обогатяват без основание, като си спестяват разноските по
премахването. Горните правни положения са изцяло приложими и в конкретния
случай, като спорът между страните се свежда основно до стойността на
извършените дейности по премахването на незаконния строеж, която следва да бъде
заплатена от ответницата. При определянето на тази стойност не може да се
игнорира сключеният между ищцовата Д.и „Д М.****.
Една от особеностите на процедурата по принудително изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях е тази, че ДНСК е задължена да
пристъпи към избор на изпълнител на премахването по реда на Закона за
обществените поръчки /чл. 6, ал. 1 от Наредба № 13 от 23. 07. 2001 г./. При
положение, че административният орган по силата на правната норма действа при
условията на обвързана компетентност, няма как стойността на премахването,
договорена при възлагането на обществената поръчка, да не е отправна точка при
определянето на размера на сумата, която се дължи от нарушителя за обезвъзмездяване на направените разходи. Потвърждение в
тази насока са и разпоредбите на чл. 225, ал. 5 от ЗУТ и чл. 15 от Наредба №
13, които дават възможност на органите на ДНСК да се снабдят със заповед за
незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК именно на базата на съставения протокол
за извършени разходи /приложение № 5/. Ето защо съдът приема, че размерът на
вземането на ищцовата Д.следва да се определи при
съобразяване на договорените с изпълнителя и заплатени цени, а не на по
посочените и в заключението на вещото лице стойности по Справочника за цените в
строителството, които са примерни и не винаги кореспондират с пазарните
условия, но при констатираните в заключението на СТЕ реалните количества изпълнени СМР. Тук следва да се направи едно съществено
уточнение: за да бъде уважен предявеният иск за установяване на вземането на
ДНСК не е достатъчно да са налице доказателства за уговорените с изпълнителя и
изплатени на последния суми. Необходимо е чрез пълно и главно доказване ищецът
да установи, че обемът на извършеното от изпълнителя напълно съответства на
вида и количеството строително- монтажни работи, договорени при възлагането на
обществената поръчка и отразени впоследствие в приключващия процедурата по
премахването на незаконния строеж протокол приложение № 5. В тази връзка следва
да се съобрази, че по своята правна същност този протокол, подписан от
представителите на възложителя и фирмата- изпълнител, представлява частен свидетелствуващ документ, който съдържа изгодни за
издателите му факти и неговата доказателствена сила е
оборима ./в този см. Определение № 278 от 14.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3878/2016 г., IV г.
о., ГК, решение № 261 от
22.01.2014 г. по гр. д. № 2354/2013 г., III г. о.; решение № 136 от 14.05.2015
г. по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о.; решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 4766/2013 г., III г. о./ В случая ответникът е оспорил изрично така
съставения приемателен протокол. Основно доказателствено
средство при изясняване на спорните обстоятелства по делото и при преценката за
истинността на съставения на 23.12.2010г.
протокол се явява заключението на вещото лице инж.А.С. по назначената съдебно-
техническа експертиза. Същото, след задълбочен анализ на приложените по делото
многобройни писмени доказателства и след обстоен оглед на място е установило
съществени несъответствия между уговореното и реално извършеното при
изпълнението от страна на "Д М.**** " ЕООД на възложената работа по
премахването на незаконния строеж в „Триетажна сграда“,
находища се в поземлен имот /ПИ/ №3547/59/ по кадастрален план на к.к.“******“,
местност „******“, гр.Варна.
В хода на съдебното дирене не са събрани други доказателства, които да
потвърждават, че изпълнителя е извършил в пълнота количествата СМР отразени в
оспорения протокол – Приложение №5 с приети количества СМР. Основателни са
възраженията в хода на цялото производство от ответниа
пред настоящата инстанция, че не следва да се заплащат СМР, които не са
извършени. При преценка за верността на отразените в
протокола факти и съпоставка с данните от приетите по делото техническа
експертиза, изготвени след извършен от експерта оглед на обекта и съдържащи
описание на действително извършените строителни работи по премахване на незаконния
строеж и стойността им, решаващия състав намира, че стойността на реално
извършените разходи за разрушаването на процесната
незаконна сграда в к.к. „Чайка” следва
да се определи съобразно заключение на СТЕ в размер на сумата от 20 582,04 лв. с включен ДДС. Ищецът ДНСК е обеднял до
размер на изплатените за сметка на
ответника разходи, поради което ответникът
дължи възстановяването им на основание чл. 59 ЗЗД до размер на действително
необходимите такива в размер на 20 582,04 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2014 год. –
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното изплащане В
този размер предявеният от ДНСК гр. София установителен
иск следва да се уважи, като за разликата до 41 775 лв. претенцията следва да
се отхвърли като неоснователна.
По разноските в производство: При този изход
на спора право на разноски имат и двете страни. На ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат
присъдени такива съобразно уважената част от иска
в размер на 460,62лв. разноски в
исковото производство и 411,64лв. разноски в заповедното./общо сторените разноски
в исковия процес за 935лв. за д.т. и юрисконсултско възнагрежение, а в заповедното 835,50лв. за д.т./
На ответника се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от иска
в размер на 913 лв. / общо
сторените разноскщки са 1800лв., от които 1000лв. за адвокатско възнаграждение и 800лв. депозит за СТЕ/. Предвид действителаната фактическа и правна сложност, неоснователно
е възражението на ищеца за прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО при
условията на чл.422 ГПК по отношение на ответника Р.Б.Р. ЕГН **********
с адрес ***, че дължи на ищеца Д.ЗА Н.С.К., с адрес на
управление гр.София, бул.”******представлявана от М.М.Г.– началник на ДНСК , сумата от 20 582,04 лева, представляваща
стойността на извършени разходи по премахване на незаконен строеж - „Триетажна сграда“, находяща се в ПИ №3547/59/ по кадастрален план на к.к.“******“,
местност „******“, гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от
09.05.2014 год. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК на 13.05.2014 год. по
ч.гр.д.№ 24388 /2014 год. по описа на СРС, ГО, 113 състав, КАТО за разликата от
признатия до предявения размер от 41 775 лв.,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Б.Р. ЕГН
**********, да заплати на Д.ЗА
Н.С.К., с адрес на управление гр.София, бул.”*********, сумата 460,62лв. разноски в исковото производство и сумата 411,64 лв. разноски в заповедното за държавна
такса, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.ЗА Н.С.К., с адрес на управление гр.София, бул.”******да заплати на Р.Б.Р. ЕГН ********** сумата от 913 лв., платено адвокатско възнаграждение
и депозит за СТЕ, съразмерно на
отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК .
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: