№ 379
гр. ***, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20243630102174 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22
от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК – за нищожност на договор за
потребителски кредит, поради липса на ГПР (невключване в ГПР на определени разходи и
липса на посочване кои разходи влизат в състава на ГПР), а при условията на евентуалност е
предявен и иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК – за нищожност на клауза от договора за потребителски
кредит, поради противоречие със закона, неговото заобикаляне и противоречие с добрите
нрави.
Делото е образувано по искова молба, подадена от И. Т. Х. с ЕГН ********** от гр.
***, срещу „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***“3, бул. „***“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Д.В.Н. и И.В.В.. С исковата
молба се твърди, че ищцата сключила договор за потребителски кредит № 1277504 от
01.08.2023 г. с ответника. Твърди, че и договора бил нищожен. Ищцата твърди, че
посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния, тъй като при
изчисляването му не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция. Не били посочени и кои са елементите, които кредиторът е включил при
изчисляването на посочения в договора ГПР, каквото е изискването на закона. Посочено е
още, че предвид фактът, че с договора е предвидено обезпечение гаранция от трето лице –
„Multitude Bank p.l.c.”, който е свързано с кредитора дружество, то изискването за сключване
на гаранционната сделка има за цел да заобиколи закона и представлява заблуждаваща и
нелоялна търговска практика. По тази причина моли съда да обяви договора за
потребителски кредит за нищожен. В условията на евентуалност, моли съда да прогласи
1
клаузата на чл. 5 от Договор № 1277504 за предоставяне на потребителски кредит от
01.08.2023 г., сключен от И. Т. Х. и *** ЕООД.
В съдебно заседание ищецът или неговият процесуален представител не се явяват.
Поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие и са изложили аргументи, с които
поддържат изложеното в исковата молба. Моли съда да присъди и сторените по делото
разноски.
С отговора си ответника „***” ЕООД оспорва иска по същество. Изложени са
възражения, че сключването на договора за предоставяне на гаранция не е задължителен
елемент за сключван е на договора за кредит, тъй като потребителят сам избира вида на
обезпечението, което ще предостави на 2 кредитора. Ищецът сам бил избрал предоставянето
на гаранция от „Multitude Bank p.l.c.”. Твърди се, че преди сключване на договора бил
уведомен за всички суми, които ще трябва да заплати и е бил запознат с всички елементи от
договора и всички последствия. Предвид това оспорва да е налице заблуждаваща търговска
практика. Оспорва да е налице неравноправна клауза, тъй като са спазени всички изисквания
потребителят да бъде запознат предварително с елементите от договора. Счита, че няма
нарушение на чл. 19, ал. 4 от ГПК, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне
на гаранция не следва да се включва при изчисляване на ГПР. Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. Депозирана е
молба с, която са поискали разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като излага становище
по съществото на спора. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.08.2023 г. И. Т. Х. и
„***“ ЕООД сключили договор за предоставяне на потребителски кредит № 1277504. С
договора страните уговорили, че „***“ ЕООД предоставя на И. Т. Х. сумата от 4500 лв. в
заем. Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че
предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора в срок от 18 месеца, ведно с
възнаградителна годишна лихва в размер на 35 %. Общо дължимата сума по кредита,
представляваща сбор от главница и договорна лихва, възлизала в размер на 6075,00 лв.
Годишният процент на разходите бил изчислен в договора на 49,66 %, а месечната
погасителна вноска възлизала на 337,50 лв.
В чл. 5.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „***“
ЕООД, за да повиши кредитоспособността си потребителят може да предложи едно от
следните обезпечения: 1/ обезпечение, предоставено от Гарант, под формата на договор за
поръчителство и одобрено от кредитора и 2/ обезпечение под формата на договор за
поръчителство, предоставено от одобрен от кредитора поръчител – физическо лице. В чл. 5
от договора за потребителски кредит е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство
предоставено от Multitude Bank в полза на ответното дружество. Въз основа на този текст от
договора за потребителски кредит И. Т. Х. сключила на 02.08.2023 г. договор за гаранция
2
(поръчителство) с Multitude Bank p.l.c. Съгласно този договор дружеството се задължило да
издаде гаранция за плащане по процесния договор за потребителски кредит срещу
възнаграждението от 4545,00 лв., което следвало да бъде заплатено разсрочено на вноски,
съгласно приложен погасителен план, съвпадащи с погасителния план по договора за
паричен заем, т.е. на 18 месечни вноски. Заплащането ставало по начините, установени в
договора за кредит.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Ищецът твърди, че сключения с ответника договор за потребителски кредит №
1277504 от 01.08.2023 г. е нищожен, поради липса на ГПР (невключване в ГПР на
определени разходи и липса на посочване кои разходи влизат в състава на ГПР).
Съдът счита на първо място, че вземанията по процесния договор за кредит се
основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1, във вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите. По тази причина по отношение на процесния договор е приложим
действащият Закон за потребителския кредит, разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП,
уреждащи неравноправните клаузи, както и Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да направи служебна проверка за наличие на неравноправни
клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави.
Основното възражение на ищеца е, че възнаграждението по договора за предоставяне
на гаранция не е включено при изчисляване на ГПР.
За отговор на този въпрос е необходимо да се изследва съдържанието на понятията
„обща сума, дължима от потребителя“, „общ размер на кредита“ и „общи разходи по
кредита за потребителя“. И трите понятия имат своята легална дефиниция в § 1 от ДР към
ЗПК, които съвпадат с дефинициите на тези понятия, дадени в чл. 3 от Директива
2008/48/ЕО – ако има някакви разлики, които не са в интерес на потребителя, съдът следва
да приложи определенията според Директивата вместо националното законодателство.
Понятието „обща сума, дължима от потребителя“ според § 1, т. 2 от ДР към ЗПК и чл. 3, б.
„з“ от Директива 2008/48/ЕО представлява сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. Понятието „общ размер на кредита“ означава горната
граница (максималният размер, респ. лимит) или общата сума, предоставена по договора за
кредит. Понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ включва всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
3
От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит става ясно, че по
същество с него се налага на кредитополучателя задължението да сключи договор за
поръчителство, за да получи кредита. Така по силата на договора за кредит осигуряването на
поръчителство представлява услуга, свързана с договора за кредит, по смисъла на член 3,
буква ж) от Директива 2008/48, и доколкото сключването на договора за поръчителство е
задължително за самото получаване на кредита, свързаните с този договор разходи са част от
„общите разходи по кредита за потребителя“ съгласно тази разпоредба. Следователно
съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР.
С оглед на това съдът намира, че разходите по договор за предоставяне на гаранция, чието
сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за заем, които
водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“. В този
смисъл е решение по дело С-337/23 на СЕС, където съдът изрично е разтълкувал
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО в точно този смисъл.
Предвид това и в кръга на извършената проверка съдът установи, че е допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като размерът на ГПР
е некоректно посочен в договора за кредит. Съдът счита, че при изчисляване на ГПР
ответникът е следвало да включи и стойността на дължимото от длъжника възнаграждение
по договора за предоставяне на гаранция.
Воден от гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 22, предл. второ от ЗПК
и с оглед тълкуванието на т. 7 от решението по дело С-337/23 на СЕС договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1277504 от 01.08.2023 г. е изцяло нищожен като
противоречащ на императивна норма от закона. По посочените съображения предявеният
иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявеният в
условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 5 от
Договор № 1277504 за предоставяне на потребителски кредит от 01.08.2023 г., сключен от И.
Т. Х. и "***" ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
За разноските:
Страните са направили изрично искане съдът да се произнесе по сторените от тях
разноски.
С оглед изводите на съда относно основателността на иска за нищожност на договора
за потребителски кредит, съдът счита, че следва да присъди изцяло сторените от ищцата
разноски по този иск. За неговото водене ищцата е заплатила 143,00 лв. държавна такса и
1204 лв. адвокатско възнаграждение. Цялата тази сума в общ размер на 1447,00 лв. следва да
се присъди в полза на ищцата като ответникът бъде осъден да й я възстанови.
Водим от всичко гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между И. Т. Х. с ЕГН ********** от гр. ***
и „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „*** 3“, бул.
„***“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1277504 от 01.08.2023 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„*** 3“, бул. „***“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., ДА
ЗАПЛАТЯТ на И. Т. Х. с ЕГН ********** от гр. ***, сумата в размер на 1447,00 лв. (хиляда
четиристотин четиридесет и седем лева), представляващи сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5