№ 22
гр. гр. Добрич, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500735 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Свети
Свети Констатин и Елена холдинг“АД – гр.Варна срещу решение №260058/16.08.2021г. по
гр.д.№1310/2020г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу З.Л.И. от гр.Добрич иск за установяване на вземания, предмет на заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№247/2020г. на ДРС – 1 782.62 лева с ДДС по фактура
№**********/01.02.2017г. и 1 786.62 лева с ДДС по фактура №**********/02.02.2018г.,
съставляващи такса за 2017г. и за 2018г. за управление и поддръжка на общите части на
сграда – етажна собственост „Хармония 2“ в гр.Варна, к.к.“Свети Свети Константин и
Елена“, в която се намира собствен на З.Л.И. апартамент №10, вх.А ет.4 с площ от
98.74кв.м., мазе №10 с площ 1.50кв.м. и гаражна клетка №7 с площ 22.05кв.м., ведно със
законната лихва върху главните парични задължения, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 28.01.2021г. до окончателното плащане.
Решението се обжалва като постановено в противоречие с материалния закон. Възразява се
срещу приетото от първоинстанционния съд, че поради липса на договор по чл.2 ал.1 от
ЗУЕС въззивникът няма вземания от въззиваемия за такси за управление и поддръжка на
общите части на сградата. Изложени са съображения, че липсата на договор по чл.2 ал.1 от
ЗУЕС се замества от въведените в закона общи правила за управление на етажната
собственост и вземането на въззивника от другата страна за такси за управление и
поддръжка произтича от решение на общото събрание на етажната собственост. Решението
било влязло в сила и имало характер на многостранна сделка, установяваща задължение за
1
плащане на таксата за управление и поддръжка в полза на ищеца, в качеството му на лице,
извършващо дейностите по управлението и поддръжката на общите части. Неоправдано
било, само защото липсвал договор по чл.2 ал.1 от ЗУЕС, таксата да се заплаща на етажната
собственост, а тя после да я предава на извършилия разходите за поддръжката и
управлението на общите части, вместо отношенията да се уредят пряко между това лице и
съответния собственик на самостоятелен обект в сградата. При прилагане на общите
правила на ЗУЕС, ЗС и ЗЗД се настоява за удолетворяване на предявия иск след отмяна на
неправилното решение на районния съд.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият З.Л.И. оспорва жалбата като
неоснователна и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявения от „Свети Свети
Константин и Елена холдинг“АД срещу З.Л.И. иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането на ищеца от ответника, за което по ч.гр.д.№247/2020г. на ДРС
е издадена заповед №81/29.01.2021г. за изпълнение на парично задължение в размер на
3 565.24 лева, съставляващо сбор от сумата 1 782 лева с ДДС по фактура
№**********/01.02.2017г. и сумата 1 786 лева с ДДС по фактура №**********/02.02.2018г.,
такси за 2017г. и за 2018г. за управление и поддръжка на общите части на сграда – етажна
собственост „Хармония 2“ в гр.Варна, к.к.“Свети Свети Константин и Елена“, в която се
намира собствен на З.Л.И. апартамент №10, вх.А ет.4 с площ от 98.74кв.м., мазе №10 с площ
1.50кв.м. и гаражна клетка №7 с площ 22.05кв.м.
Претенцииите са основани на следните обстоятелства – ответникът притежава недвижим
имот в жилищна сграда „Хармония 2“ в жилищен комплекс от затворен тип, чийто
инвеститор е ищецът; част от собствениците на самостоятелни обекти са сключили с ищеца
– инвеститор договори по чл.2 от ЗУЕС, но не и ответникът; общото събрание на етажната
собственост е взело решение от 10.09.2016г. управлението на сградата „Хармония 2“ да се
извършва от инвеститора – ищеца и решение за заплащане от отделните собственици за
поддръжка и управление на общите части на сградата на сума в размер от по 8 евро –
годишно, на квадратен метър застроена площ на имота на собственика; ищецът – инвеститор
извършил редица действия за поддръжката и управлението на общите части на сградата и
затворения комплекс; за задълженията на отделните собственици на самостоятелни обекти
за поддръжката и управлението на общите части на сградата издавал фактури; за
задълженията на ответника за 2017г. и 2018г. ищецът издал горните две фактури, всяка от
тях за задължение в размер на 1 782.62 лева с ДДС; ответникът не платил задълженията.
Ответникът е оспорвал иска с възражения, че сградата, в която притежава самостоятелен
обект, не попада в затворен жилищен комплекс, между него и ищеца няма сключен договор,
както и няма законно взето решение на общото събрание на етажната собственост, което
2
валидно да му вменява задължение да заплаща суми на ищеца.
По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че
ответникът притежава недвижим имот – апартамент №10, вх.А ет.4 с площ от 98.74кв.м.,
мазе №10 с площ 1.50кв.м. и гаражна клетка №7 с площ 22.05кв.м в сграда „Хармония 2“ в
гр.Варна, к.к.“Свети Свети Константин и Елена“. Сградата е в режим на етажна
собственост, и, с оглед заключението на вещото лице, тя е построена в жилищен комплекс
от затворен тип по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на ЗУЕС.
Представен е протокол от проведено на 10.09.2016г. общо събрание на етажната
собственост. С решение по т.6 от протокола е потвърдена действащата и до този момент
годишна такса от по 8 евро на квадратен метър застроена площ за управление и поддръжка
на общите части на сградата, както и е определен срок за внасянето й до 30 – ти януари на
съответната календарна година. Съответствието на решението с предвиденото в чл.51 от
ЗУЕС и с изискванията на чл.12 и сл. от ЗУЕС за свикване, провеждане и вземане на
решения от общото събрание на етажната собственост тук не подлежи на изследване.
Решението не е атакувано по реда на чл.40 от ЗУЕС, влязло е в сила и подлежи на
изпълнение.
Следователно ответникът, като собственик на апартамент в сградата в режим на етажна
собственост, на осн.чл.51 от ЗУЕС и на осн.чл.38 ал.1 от ЗУЕС има задължението да плаща
вноски за управление и поддържане на етажната собственост в установените от общото
събрание размери и срокове. Но задължението на ответника е към етажната собственост, а
не към което и да било друго лице, в частност – към ищеца „Свети Свети Константин и
Елена холдинг“АД.
Фактът, че сградата, в която ответникът притежава самостоятелен обект, се намира в
жилищен комплекс от затворен тип, както и фактът, че ищецът не е доказал да е инвеститор
на комплекса и сградата, са ирелевентни; това е така, защото самият ищец не твърди
вземанията му от ответника за поддръжка и управление на общите части на сградата да
произтичат от сключен помежду им договор по чл.2 от ЗУЕС.
Ищецът основава претенцията си на решение от 10.09.2016г. на общото събрание на
етажната собственост. Но решението на общото събрание от тази дата касателно
поддръжката и управлението на общите части на сградата се изчерпва с определяне
/потвърждаване на предходно действащия/ размер на задълженията на етажните
собственици за участие в тези разходи. Нито решението по т.6, нито което и да било друго
решение на общото събрание от 10.09.2016г. на етажната собственост не е за възлагане на
ищцовото дружество на дейностите по поддръжката и управлението на общите части на
сградата и/или затворения комплекс, както и няма решение етажните собственици да
заплащат дължимите от тях за управлението и поддръжката на общите части суми на
ищцовото дружество, вместо на етажната собственост. Задължението на ответника
/собственик на самостоятелен обект без договор по чл.2 от ЗУЕС/ е да плати на етажната
собственост вноските за управление и поддръжка в определените с решението на общото
събрание размери и срокове; ищецът, ако, както твърди, е изпълнявал управлението и
3
поддръжката на общите части на сградата и затворения комплекс по възлагане от етажната
собственост, следва да уреди отношенията си с нея. Дали този подход е оправдан или не,
както се навежда в жалбата на ищеца, е практически въпрос, на който не е необходимо да се
отговаря. Същественото за спора е, че няма правно основание в полза на ищеца да е
възникнало и да съществува вземане от ответника, собственик на самостоятелен обект в
сграда в етажна собственост, за определените с решение на общото събрание на етажната
собственост суми по чл.51 от ЗУЕС за 2017г. и 2018г.
От изложеното следва, че решението на районния съд, с което неоснователно предявеният
иск е отхвърлен, е правилно и, като такова, следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260058/16.08.2021г. по гр.д.№1310/2020г. на Добричкия
районен съд.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4