Р
Е Ш Е Н И Е №86
гр. Стара Загора, 21.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд – III касационен състав, в
публичното заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря СТЕФКА ХРИСТОВА и с участието на прокурора МИНЧО НИКОЛОВ разгледа
докладваното от съдия МАЗНИКОВ КАНД № 23 по описа за 2023 г. и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изрeчение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „МОНТАЖИ“ ЕАД гр. София против решение
№ 496 от 15.11.2022 г., постановено по АНД № 1423/2022 г. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което се потвърждава наказателно постановление (НП) НП № СЗ – 29 –
ДНСК – 64 от 26.04.2022 г., издадено от заместник-началник на Дирекцията за национален
строителен контрол (ДНСК) гр. София. В жалбата и представено писмено
становище са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението на
районния съд, като постановено в нарушение на закона (оспорва
се изводът на съда, че нарушението е доказано от обективна страна, като се
твърди, че процесните строителни дейности са били извършени в условията на
аварийна необходимост и е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 148,
ал. 6 от ЗУТ – Закон за устройство на територията) и
при допуснати съществени процесуални нарушения (оспорва се изводът на
съда, че при съставянето на АУАН – акта за установяване на административно
нарушение, и издаване на НП са спазени изискванията на ЗАНН, като се твърди, че
в АУАН и НП не е посочена точната дата на извършване на нарушението) – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото
с него НП.
Ответникът – заместник-началник на ДНСК гр. София, чрез процесуалния се представител
в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за
липса на твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и за
законосъобразност на потвърденото с него НП. Твърди се, че и към момента не са
представени доказателства за одобрени строителни книжа за изпълнен авариен
ремонт, което е достатъчно основание за неприложимост на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ,
както и че в АУАН и НП изрично е посочен периодът от време, през който е било
извършено нарушението – от 10.07.2020 г. до 31.12.2020 г., чиято начална дата
се установявала от Протокол от 10.07.2020 г. за предаване на строителната
площадка от собственика на изпълнителя за започване на
ремонтно-възстановителните работи и заверен Дневник на строежа № 5 от
10.07.2020 г., а крайната му дата – от Констативен протокол от 31.12.2020 г. за
приемане на ремонтно-възстановителните работи от лице, вписано като строител в
професионалния регистър на строителите. По тези съображения моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на районния съд да
бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на
страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН
от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Стара Загора е бил сезиран с жалба от „МОНТАЖИ“ ЕАД гр. София
против НП № СЗ – 29 – ДНСК – 64 от 26.04.2022 г., издадено от заместник-началник
на ДНСК гр. София.
НП е било издадено въз основа на акт за установяване на административни
нарушения АУАН № ПД-16 от 28.10.2021 г., съставен от инж. П. К. – на длъжност
началник на отдел "Строителен контрол", РДНСК – Пловдив.
Отразените в АУАН констатации се свеждат до следното: При извършена
проверка по документи и на място, обективирана в Констативен протокол № 1968 от
07.09.2021 г., длъжностни лица при РДНСК Стара Загора установили, че в периода от
10.07.2020 г. съгласно Протокол от 10.07.2020 г. за предаване на строителната
площадка от собственика на изпълнителя за започване на
ремонтно-възстановителните работи и заверен Дневник на строежа № 5 от
10.07.2020 г., до 31.12.2020 г. съгласно Констативен протокол от 31.12.2020 г.
за приемане на ремонтно-възстановителните работи от лице, вписано като строител
в професионалния регистър на строителите, от „МОНТАЖИ“ ЕАД като изпълнител бил извършен
строеж: „Ремонт и възстановяване на язовирна стена „Ястребово“ и съоръженията
към нея“ – III категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б.
„б“ във връзка с ал. 1, т. 3, б. „ж“ от ЗУТ, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 87713.38.219 по кадастралната карта на с. Ястребово, община Опан,
област Стара Загора, в нарушение на чл. 137, ал. 3
и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ – без строителни книжа: одобрени инвестиционни проекти и
издадено разрешение за строеж, т.е. незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган в НП, с което на основание чл. 237, ал. 1, т.
1 ЗУТ на нарушителя е наложена имуществена санкция в размер на 5000
лева.
В хода на съдебното производство пред районния съд са разпитани
актосъставителката и свидетелката по акта, участвали в извършената проверка по
документи и на място, които в показанията си потвърждават изложеното в АУАН.
По делото са ангажирани доказателства, че процесният строеж е включен в
списък за спешни ремонти, утвърден с решение Министерския съвет № 495 от
13.07.2018 г. За строежа е съставен доклад за обследване и анализ на
техническото му състояние. Подадено е заявление за одобряване на технически
проект и издаване на разрешение за строеж, но не се ангажират доказателства,
нито се твърди за строежа да е било издадено разрешение за строеж.
Районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването НП не са
били допуснати съществени процесуални нарушения, административно-наказателното
обвинение е обосновано от фактическа и правна страна, нарушението и авторството
му са доказани и случаят не е маловажен, а наложената имуществена санкция е в
минимален размер, предвид което е потвърдил НП, като е осъдил жалбоподателя да
заплати на ДНСК гр. София юрисконсултско възнаграждение в минималния размер за
този вид дела – 80 лева.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изложени са
подробни и задълбочени мотиви какво се приема за установено и защо, включително
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Същите се споделят изцяло от касационната инстанция, която поради това не
намира за необходимо да ги възпроизвежда и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК.
Относно оплакването на касатора, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон, следва да се отбележи, че спорът не е по
фактите, а се свежда до това дали процесният строеж съобразно категорията и
вида на извършените строителни работи е подчинен на разрешителния режим по чл. 148, ал. 1 ЗУТ,
както е приел административно-наказващият орган, или са били налице
предпоставките по ал. 6 на чл. 148 от ЗУТ, допускаща при бедствени и аварийни
ситуации разрешения за строеж по изключение да се издават по частични работни
проекти, а строителните книжа да се комплектуват и по време на изпълнението на
неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им, както
твърди жалбоподателят. В случая, доколкото разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ
не въвежда изключение от общия разрешителен режим на строителство, а единствено
допуска по-облекчен ред за снабдяване с необходимите строителни книжа, и тъй
като по делото не се установява в нито един етап от строителството да е било
налице издадено разрешение за строеж от съответните компетентни органи,
включително и към момента, констатациите на контролните органи, че строежът е
незаконен по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, се явяват правилни и законосъобразни, независимо
дали строежът е бил изпълнен в условията на авария и/или бедствие. Именно за
това противоправно поведение нормата на чл. 237, ал. 1, т.
1 от ЗУТ предвижда налагане на санкция на извършителя на строежа,
какъвто е жалбоподателят, която при това му е била определена в минималния
предвиден в закона размер.
Относно оплакването на касатора, че обжалваното решение е постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения – районният съд неправилно приложил
ЗАНН, като приел, че АУАН и НП отговорят на изискванията му, макар в тях да
не е била посочена точната дата на извършване на нарушението, касационната
инстанция намира, че и на това оплакване в мотивите на въззивния съд е даден
обоснован и законосъобразен отговор. Става въпрос за строеж, който с оглед на
вида и количеството строителни работи е фактически невъзможно да бъде изпълнен
на една точно определена дата, в съответствие с което районният съд е споделил
извода на административно-наказващият орган, че процесният строеж е бил
изпълнен, респективно нарушението е било извършено през период от време – от 10.07.2020 г. до 31.12.2020 г., чиято начална дата се
установява от Протокол от 10.07.2020 г. за предаване на строителната площадка
от собственика на изпълнителя за започване на ремонтно-възстановителните работи
и заверен Дневник на строежа № 5 от 10.07.2020 г., а крайната му дата – от
Констативен протокол от 31.12.2020 г. за приемане на ремонтно-възстановителните
работи от лице, вписано като строител в професионалния регистър на строителите.
Касае се за едно нарушение – извършен през посочения период незаконен строеж,
за което е наложена една санкция, поради което неоснователен се явява и доводът
на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
Предвид изложеното обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, с което
е потвърдено атакуваното пред него НП, е постановено при правилно приложение на
процесуалния и материалния закон, респективно – оплакванията по чл.
348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за отмяната му са неоснователни,
и следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и законосъобразно.
При този изход на спора и своевременно направеното за това искане на ДНСК
гр. София следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, определен по реда на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ – 80 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и
правна сложност на делото и осъщественото
процесуално представителство на ответника от юрисконсулт – представяне
на писмено становище (л. 12 -
14 от делото).
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 496 от 15.11.2022 г., постановено по АНД № 1423/2022 г. по описа
на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА „МОНТАЖИ“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 9, ЕИК 83162999, да заплати на Дирекцията за национален строителен
контрол гр. София сумата 80 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.