Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 312/04.05.2023 г.
Административен съд – Монтана, касационно-административен
състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и осми април ,през две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ
НИЦОВА
при секретаря Петя Видова и с
участието на прокурора Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
БОЙЧЕВА КАНД № 284/2023 г. по описа на съда, установи следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. АПК във връзка с чл. 63в в ЗАНН.
С решение № 39 от 16.02.2023 г., постановено по АНД № 639/2022 г.,
Районен съд – Монтана е изменил размерът на наложената „имуществена санкция“ от
1500 лв. на 300 лв. по наказателно постановление № 12-2200043 от 20.04.2022 г.
на Директора на Дирекция „ИТ“ – Монтана, с което на „К*** “ ООД – гр. Л*** , представлявано
от А*** К*** ,в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ
във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 12, ал. 2 от
Наредба за структура и организация на работната заплата във връзка с ПМС
147/29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от Директора на Дирекция „ИТ” – гр. Монтана, с искане да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано ,и да бъде
потвърдено изцяло наказателно постановление № 12-2200043 от 20.04.2022 г. на
Дирекция „ИТ“ – Монтана, като се излагат подробни съображения. В съдебно
заседание, редовно призован, касаторът се представлява от юрк. Кръстева с
пълномощно по делото, която поддържа касационната жалба по мотиви изложени в
нея. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по делото -„К*** “ ООД,
представлявано от управителя А*** К*** , чрез адв. В.П. – МАК, в отговор по
касационната жалба оспорва същата, като я счита за неоснователна. Моли съда да
я отхвърли и да остави в сила първоинстанционното решение. Счита, че не са
налице и не са изложени от касатора касационни основания по смисъла на чл. 348,
ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Процесуалният и материалният закон са
приложени правилно от районния съд. Намира решението на долустоящата инстанция
за правилно, като не са налице твърдяните в жалбата пороци. Развива подробни
мотиви. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно
представените за това писмени доказателства. В с.з. адв. В.П. оспорва
касационната жалба, като моли да бъде оставено в сила решението на първата
инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно, като
предлага да бъде потвърдено.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в касационната
жалба, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу
съображения.
Решението на Районен съд –
Монтана е правилно и законосъобразно. От фактическа страна по делото е
установено, че на ответника в настоящето производство е съставен акт за
установяване на административно
нарушение № 12-2200043/28.02.2022 г. и наказателно постановление №
12-2200043/20.04.2022 г., затова че при извършена проверка на място и по
документи на 14.02.2022 г. по спазване на трудовото законодателство от
служители на ДИТ – Монтана е констатирано нарушение, което е подробно описано
както в АУАН, така и в атакуваното НП, а именно нарушение на разпоредбата на
чл. 12 ал. 2 от Наредба за структура и организация на работната заплата във
връзка с ПМС № 147/29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит. От представените разчетно платежните ведомости за месец декември 2021 г.,
трудов договор и направената справка в информационната система на ГИТ, се установило,
че работодателят не е определил и отчел размера на допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на Н*** Б*** П*** ,
която полага труд без прекъсване при този работодател в периода 12.02.2018 г. –
03.07.2020 г. На юридическото лице, в качеството му на работодател, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
За да измени НП въззивния съд е
възприел, че следва да се приложи привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1
от КТ, който касае маловажни нарушения установени по КТ. От представените
доказателства районният съд е установил, че задължителното предписание по т. 13
от Протокол № ПР2202867/15.02.2022 г. е изпълнено след съставяне на АУАН, но
предвид изпълнената в хода на въззивното производство експертиза, включително и
становището на вещото лице от съдебно заседание, това нарушение е отстранено
при първата възможност за това. С решението си въззивният съд приема, че
даденият срок за изпълнение е на практика невъзможно да бъде спазен, както и,
че евентуалното му изпълнението в срок би довело до друго административно
нарушение. Видно от експертизата е начислена в месец февруари 2022 г. сума за
допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 5,46 лв., като е
продължило и занапред начисляването. Сумата на възнаграждението за прослужено
време общо от 26,31 лв. за периода от месец септември 2021 г. до месец януари
2022 г. е направено през месец май 2022 г., като върху всички суми са начислени
и осигуровки. Районният съд счита, че безспорно е установено нарушението и
правилно е съставен АУАН за допуснато макар и формално нарушение на чл. 12, ал.
2 от Наредба за структура и организация на работната заплата във връзка с ПМС №
147/29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Съдът е приел за
неоснователно твърдението, че липсва нарушение, тъй като е отстранено незабавно
още преди издаване на НП, като същото се дължи на техническа грешка. Факт е, че
към момента на съставянето на АУАН нарушение е имало. Намира, че макар и твърде
специфично, процесното нарушение е отстранено веднага след констатирането му с
АУАН и не е установено да са настъпили вредни последици за работничката.
Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ се изисква нарушението да е отстранено веднага
след установяването му, а не към момента на извършването му и към момента на
съставяне на АУАН и издаване на НП. Това, че дължимото допълнително
възнаграждение е начислено и изплатено правилно, но след съставяне на АУАН и,
че на практика предписанието е изпълнено, но след указания срок 25.02.2022 г,
не се оспорва, а приложените писмени доказателства и заключението на вещото
лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, са в подкрепа на извода за
отстраняване на нарушението. Предвид изложеното въззивният съд намира, че
наложената като размер имуществена санкция от 1500 лева следва да се намали на
300 лв., който размер съответства на конкретната тежест на извършеното
нарушение.
Настоящата касационна инстанция
намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. Въззивният съд не е
допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила,
които да обуславят отмяна на постановеното решение в цялост. Фактическата
обстановка е правилно установена и въз основа на нея са изведени обосновани и
логични правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав, без да е
необходимо тяхното преповтаряне в настоящото решение, към които мотиви съдът
препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
Правилно въззивният съд е отчел, че
след като нарушението е отстранено след неговото установяване, в срок,
съответно позволяващ неговото отстраняване, с оглед неговото естество, в който
смисъл са и съображенията на вещото лице, изслушано по делото, както и че от
него не са произлезли вредни последици, поради което и правилно нарушението е
преквалифицирано, като е приложен привилегированият състав за маловажност на
нарушението по чл. 415в, ал. 1 от КТ и е определена имуществена санкция в
максимален размер от 300 лв.
Не са налице касационни основания
по чл. 209, т.1-3 от АПК за отмяна на оспореното решение на РС – Монтана,.
Относно направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане
на съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, настоящият
касационен състав счита, че такива не следва да бъдат присъдени. Съображенията
за това са, че при оспорване на НП разноските се присъждат по реда на АПК,
доколкото по този въпрос е налице изричната уредба на чл. 63д ЗАНН /ДВ бр.
109/2020, в сила от 23.12.2021 г./. Цитираната разпоредба предвижда, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. От
своя страна в АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в
който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на
жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В приложимия
чл.143 от АПК не е включена хипотезата на изменение на административния акт
чрез намаляване на санкцията, каквато е настоящата хипотеза, поради което съдебни
разноски не следва да бъдат присъдени на касационния ответник.Аналогично ,не се
присъждат разноски и на касатора ,при
изменен размер на НП.
Водим от гореизложеното,
административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 16.02.2023 г., постановено по АНД №
639/2022 г.,по описа на Районен съд –
Монтана.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
разноски от касатора и ответника.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.