ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№466
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на
01.08.2018 година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 393/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Подадени са частни жалби от М.Л.Ж.,
както следва:
Срещу определение №
1822/13.07.2018 год по гр.д. № 1478/2018 год на Окръжен съд Варна, с което е оставена
без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, и
Срещу определение №
1685/29.06.2017 год, с което е прекратено като недопустимо производството по
гр.д. № 1478/2018 год на ВОС.
Частните жалби са подадени в
срок от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове,
поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество,
съдът намира следното:
Частната жалба срещу
определение № 1685/29.06.2017 год, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с иск срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в
размер на 200000 лв на основание чл. 2 от ЗОДОВ, евентуално – на осн. чл. 45 и
сл. от ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения,
че поради отказ на прокуратурата да допусне до разпит свидетели по воденото
срещу ищеца наказателно производство, се е стигнало до неговото осъждане на
лишаване от свобода, което той счита за несправедливо. Позовал се е на
нарушаване на правото му на справедлив процес съгласно Европейската конвенция
за правата на човека и основните свободи.
Въз основа на аналогични
твърдения, макар и срещу други ответници – Окръжна следствена служба, Районна
прокуратура Варна и Окръжен съд Варна, е било заведено гр.д. № 1387/2016 год на
Окръжен съд Варна, производството по което е прекратено с влязъл в сила съдебен
акт, недопуснат до касационен контрол с определение от 29.09.2017 год по гр.д.
№ 3529/2017 год на ВКС на РБ.
На обезщетяване по реда на ЗОДОВ подлежат вредите, причинени
на граждани от незаконосъобразните
действия на разследващите органи, прокуратурата или съда, при строго изброени хипотези, а именно:
1. задържане под стража, включително като
мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от
съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки,
когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от
свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.
2. нарушаване на
права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния
кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или
административното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка,
когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над
определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални
разузнавателни средства.
Осъждането на ищеца с влязла
в сила присъда изключва приложението на чл.2 от ЗОДОВ, защото отговорността се
носи от разследващите и правораздавателни органи само тогава, когато действията
или бездействията им са отменени като незаконосъобразни. За отстраняване на
пропуските, допуснати при разглеждането на наказателното производство са
предвидени процесуални възможности в НПК и те могат да се упражнят до
приключването му с окончателен съдебен акт, какъвто в случая е налице. Тяхното
преразглеждане, и то от гражданския съд, е недопустимо.
Поради това определение №
1685/29.06.2017 год, с което производството по делото е прекратено, е правилно
и законосъобразно.
Частната жалба срещу
определение № 1822/13.07.2018 год също е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
Разпоредбата на
чл. 24 от Закона за правната помощ урежда случаите, в които правна
помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя. Една от хипотезите е когато предоставянето на правна помощ не е
оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ.
Исковата молба, макар и саморъчно написана, отговаря на изискванията за
редовност съгласно чл. 127 от ГПК – посочен е съда, до който е адресирана,
както и ответника, срещу когото е насочена, определена е цената на иска, изложени
са точно и достатъчно ясно обстоятелствата и твърденията, на които се основава
иска, формулиран е и петитумът.
Следователно, въпреки липсата на специални юридически познания, ищецът успешно
се е справил със защитата си, познава законовите разпоредби на ЗОДОВ и ЕКПЧОС,
на които се позовава и непредоставянето на правна помощ не е накърнило правата
му. Друг е въпросът, че предявеният иск се явява недопустим на основанията,
посочени по-горе, но това е още една причина, поради която правна помощ не
следва да се предоставя, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 24 ал.1 т.2 от ЗПП.
По изложените мотиви настоящият
състав намира, че частните жалби са неоснователни, а обжалваните определения
следва да бъдат потвърдени.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА №
1822/13.07.2018 год по гр.д. № 1478/2018 год на Окръжен съд Варна, с което е оставена
без уважение молбата за предоставяне на правна помощ. Определението в тази част
е окончателно на осн. чл. 95 ал.6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение №
1685/29.06.2017 год, с което е прекратено като недопустимо производството по
гр.д. № 1478/2018 год на ВОС. В тази част определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред ВКС на РБ на осн. чл. 274
ал.3 от ГПК при наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.