№ 446
гр. Благоевград, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500390 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 60596/07.04.2022г., подадена от ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б..,
двамата от село К., общ. С., чрез пълномощникът им адв. А.Г., срещу Решение №
8789/22.03.2022г. постановено по гр.д. № 336/2020г. по описа на РС Гоце Делчев, с което е
признато за установено по отношение на ЮС. ЮС. Б., ЕГН ********** и Б.М.Б.., ЕГН
**********, двамата от село К., общ. С., обл. Благоевград, че не са собственици на реална
част с площ от 599 кв.м., в източната част на ПИ с пл. № 100, целият с площ от 1061кв.м., по
плана на село К., общ. С., обл. Благоевград, утвърден със Заповед № 502/1993г. на Кмета на
Община С., с граници на реалната част от претендирания имот с площ от 599 кв.м.: от изток-
дере; от запад- западната част на ПИ с пл. № 100, с което е отменен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 72, том II,
рег. № 3216, дело № 260 от 12.08.2019г., по описа на Нотариус Е.Л., както и в частта за
разноските.
Наведени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение на първоинстанционния съд, както и поради това че същото не е
мотивирано.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд, изразен в мотивите към обжалваното
съдебно решение- че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като за
1
ищеца е налице правен интерес от отричането на правото на собственост на ответниците по
делото. С въззивната жалба са наведени доводи, че съставът на РС Гоце Делчев неправилно
и в разрез със становището прието с т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на
ОСГТК на ВКС е приел предявения отрицателен установителен иск за собственост за
допустим, тъй като не е налице нито една от хипотезите, изброени в цитираното
тълкувателно решение на върховния съд. Така от представените по делото доказателства не
се установява пред първоинстанционния съд, че ищеца притежава самостоятелно право във
връзка с процесния имот, което се оспорва. Не се доказва и твърдението изведено с ИМ, че
ищецът е собственик на претендираната реална част от процесния недвижим имот по
наследство от М. Б./баща на ищеца и дядо на първия ответник/. Представеният по делото
писмен договор от 1939г., който е оспорен от ответниците, не води до обоснования извод за
това че наследодателят на ищеца е бил собственик на част от описания в ИМ недвижим
имот, тъй като от една страна представения договор не съставлява титул на собственост, а
отделно не се установява че се отнася до процесния по делото недвижим имот, а със
сигурност същият е неотносим към изградената в имота жилищна сграда, тъй като същата е
строена по- късно- в периода 1970-1972г. От допуснатата и приета от първоинстанционния
съд СТЕ, не се установява идентичност между имота, описан в писмения договор от 1939г. и
процесния по делото недвижим имот- ПИ с пл. № 100 по плана на село К., общ. С..
Същевременно от представената по делото скица на имота, видно е че по разписния лист в
Община С., процесния имот е бил записан на бащата на първия ответник- Ю.Б.. В този
смисъл ищецът по никакъв начин не е доказал по делото правото си на собственост по
отношение на процесния по делото недвижим имот, което да обосновава правния му
интерес от отричането на правото на собственост на ответниците по делото.
Не е налице и другата хипотеза съобразно приетото в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д.
№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, обосноваваща извода за смущаване и нарушаване на
владението на ищеца върху реална част от процесния имот, като същият не може да се
позове и на фактическо състояние, тъй като имота се владее и ползва изцяло от ответниците
по делото, а преди това се е владял и ползвал от бащата на първия ответник. Така ищецът не
би могъл да се позове и на нарушено или смутено владение. Поддържа се с въззивната
жалба, че ищецът няма възможност да придобие права, като отрече правата на ответника.
Поради изложеното сочи се с жалбата, че при завеждането на отрицателния установителен
иск пред РС Гоце Делчев, ищецът не е установил фактите и обстоятелствата на които
основава предявения си иск, както и не е доказал твърденията си, така че да обоснове
правния си интерес от предявяването и поддържането пред съда на така предявения иск.
Отделно изложени са възражения за частична недопустимост на така предявения иск.
Претендира се наследствено правоприемство от бащата на ищеца М. Б., но установява се, че
същият е оставил петима наследници по закон. Поради това ищецът може да претендира
право на собственост само за собствената си 1/ 5 идеална част от наследството, като над тази
част предявения иск е недопустим, тъй като никой не може да предявава и защитава чужди
права пред съда, освен в изрично предвидените в закона случаи- при процесуална
2
субституция или представителство, за които по делото няма наведени твърдения от ищеца.
Оспорва се с въззивната жалба първоинстационното решение и по същество, като се
възразява че въз основа на събраните по делото доказателства, установява се по безспорен и
несъмнен начин, че собственици на процесния недвижим имот са ответниците- ЮС. ЮС. Б.,
Б.М.Б.., тъй като същите са владели и ползвали недвижимия имот повече от 10 години.
Преди започване на владението им, имота е ползван от бащата на първия ответник Ю. М. Б..
Според събраните свидетелски показания, това е човека който е изградил постройките в
процесния недвижим имот- двуетажна масивна жилищна сграда и масивна стопанска
постройка, построени в периода 1970-1972г. След построяването им Ю. М. Б. се е преместил
и живял там със семейството си, като процесния имот се владее и ползва повече от 50
години от него и ответниците по делото, без това владение да е било оспорвано или
прекъсвано от никой.
С въззивната жалба се поддържа че въз основа на събраните пред първоинстационния съд
доказателства, не се установява наследодателят на ищеца да е придобил правото на
собственост върху претендираната реална част от 599 кв.м. в източната част на имота, тъй
като не се сочи на какво основание наследодателят на ищеца е придобил правото на
собственост върху тази част от имота, както и не се установява същата да е придобита от
ищеца по делото на основание придобивна давност и наследство.
Навадени са с въззивната жалба доводи за допуснати от първоинстационния съд съществени
процесуални нарушения, поради непълния и некоректен анализ на събраните по делото
доказателства, което е довело до изграждането на погрешни правни изводи на съда,
изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт.
За да обоснове изводите си, съдът се е позовал на изводите на експерта по приетата СТЕ,
който след геодезическо заснемане сочи на съществувала на място на ограда, която към
настоящия момент не съществува. От свидетелските показания по делото не се установява
дали такава ограда е съществувала изобщо и ако е съществува докога. Свидетелите на
другата страна сочат в показанията си, че такава ограда в имота никога не е имало и целия
имот се е ползвал и владял от ответниците, а преди това от бащата на първия ответник Ю.
М. Б.. В тази връзка оспорва се подхода на съда към събраните гласни доказателства, тъй
като са кредитирани само показанията на свидетелите Р. и Г., е на става ясно защо.
Отделно акцентира се, че в мотивите си към обжалваното съдебно решение,
първоинстационният съд е изложил съображения, че по делото няма убедителни
доказателства, че претендираната част от недвижимия имот е била наследствен имот на
наследодателят на ищеца, като в този смисъл не става ясно как е приел за обоснован
правния интерес на ищеца за предявяване пред съда на отрицателен установителен иск за
реална част от процесния недвижим имот, който въпрос е относим към въпроса за
допустимостта на предявения иск.
Поради изложените съображения с жалбата иска се от въззивния съд да отмени частично
решението на РС Гоце Делчев в обжалваната му част, като постанови ново с което да
3
отхвърли предявените искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 537 ал.2 от ГПК,
като приеме предявения отрицателен установителен иск за недопустим, недоказан и
неоснователен, както и да потвърди първоинстационното решение в частта му, в която
съставът на РС Гоце Делчев е отхвърлил частично предявения иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Претендират се и разноските за пред настоящата съдебна инстанция.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор от ИБР. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: село К., общ. С., обл.
Благоевград, чрез пълномощника адв. М.С., с който се оспорва изцяло като неоснователна
въззивната жалба, подадена от ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б... Поддържа се че обжалваното решение
на РС Гоце Делчев е правилно, обосновано и постановено при спазване на
съдопроизводствените правила, като съдът подробно е анализирал и обсъдил всички
събрани по делото доказателства и е изградил въз основа на тях верни правни изводи.
Излагат се съображения, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим,
съобразно приетите разрешения с т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК
на ВКС. Сочи се от въззиваемата страна, че съгласно чл. 6 ал. 2 от ГПК, от волята на ищеца
зависи чрез какъв иск и в какъв обем да защити пред съда накърнените си права, като за
целта ищецът може да предяви както положителен, така и отрицателен иск. Съобразно
установената съдебна практика, поддържа се от жалбоподателите, чрез процесуалния им
пълномощник, че чрез предявяването на отрицателен установителен иск се цели защитата на
едно право, което може да се извърши чрез отричането на правото на ответника върху
същия обект или отричане на правата на ответника, които са пречка за ищеца да реализира
едно свое право в рамките на един бъдещ съдебен процес. Излагат се съображения с
писмения отговор на въззивната жалба, че съобразно приетото в т. 1 от ТР № 8 от
27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, налице е правен интерес за ищеца от
предявяването на отрицателен установителен иск, когато ответникът се е снабдил с
констативен нотариален акт за имот, който ищецът счита за свой, или за който има
очаквания да придобие права на оригинерно основание, ако отрече правата на ответника. В
настоящия казус именно със снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за
правото на собственост на недвижим имот, част от който ищците смятат за своя собственост
по наследство и давност, обосновават и правния интерес от предявяването на отрицателен
иск, с който да се отрече признатото право на собственост на ответника, като се открие
възможността за реализирането на едно претендирано от ищците право. В този смисъл
цитира се и приетия като писмено доказателство по делото протокол от 29.08.2019г. от
Кмета на село К. и двама свидетели, в който е отразено че част от ПИ с пл. № 100, се е
ползвали винаги от собственика на съседния ПИ с пл. № 265 по геодезическото заснемане.
Оспорват се с отговора на въззивната жалба и наведените от жалбоподателите оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. От събраните гласни
доказателства във връзка с оспорването на издадения в полза на единия ответник
констативен нотариален акт, установява се че същият не е упражнявал непрекъснато,
неоспорвано и явно давностно владение върху процесната реална част от недвижимия имот
4
и не са били налице основанията за издаването на констативен нотариален акт за
собственост за тази част от ПИ с пл. № 100. Свидетелят А.Я. Г., който е свидетелствувал
пред нотариуса при издаването на констативния нотариален акт, в показанията си по
настоящото дело пред съда сочи, че е дал показанията си за къщата, а за недвижимия имот
сочи, че имота се е ползвал като градина от двамата братя и бил разделен на две, като от
дерето е на И.Б., а от другата страна под къщата е на Ю.Б.ев. Свидетелят сочи че цял живот
си е било така и двамата братя го ползвали, без между тях да е имало спорове. В тази насока
са и свидетелските показания на другия свидетел по делото, разпитан по искане на ищеца.
Възразява се и срещу доводите изведени с въззивната жалба за допуснато съществено
процесуално нарушение от съда при решението показанията на коя група от свидетели да
кредитира. С отговор на въззивната жалба се сочи ,че съдът правилно е решил да кредитира
свидетелските показания на тези двама свидетели, тъй като техните показания съответстват
на останалите събрани по делото писмени доказателства и заключението на експерта по
приетата СТЕ, а освен това двамата свидетели са по- възрастни от останалите двама.
Отделно излагат се съображения, че другите двама свидетели са и близки роднини на
ответника, поради което техните свидетелски показания следва да се разглеждащ като
вероятно заинтересовани от изхода на делото.
С отговора на въззивната жалба се изказва становище, че възражението за недопустимост на
предявения отрицателен иск, за частта над 1/ 5 идеална част от правото на собственост по
наследство е неоснователно, тъй като по делото не се претендира правото на
собственост по отношение на идеална част от недвижим имот, а се претендира реална
част от имота, поради което предявения отрицателен установителен иск не е недопустим.
Отделно уточнява се, че исковата претенция не засяга построените в западната част от
недвижимия имот/ ПИ с пл. № 100/жилищна и стопанска сграда, а се претендира част от
имота с площ от 599кв.м., разположени в източната част на поземления имот, където няма
постройки.
С отговора на въззивната жалба е взето становище и по отношение на телената мрежа, която
е разделяла имота на две части и която към момента на разглеждането на делото и
изготвянето на СТЕ е била премахната. Твърди се от въззиваемия, чрез неговия
пълномощник, че телена мрежа разделяща претендираната част от недвижимия имот от
останалата част от ПИ с пл. № 100 е съществувала и е била поставена от брата на ищеца и
баща на един от ответниците, за да се отграничи неговата част от имота от тази на брат му,
като това се потвърждава както от събраните писмени доказателства по делото/протокол от
29.08.2019г., съставен от Кмета на село К., общ. С./, така и от заключението на експерта по
изготвената СТЕ, след извършеното геодезическо измерване.
При така изложените съображения с писмения отговор, иска се от въззивния съд да остави
въззивната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди като правилно и
обосновано обжалваното решение на РС Гоце Делчев.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намери
подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от
5
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Депозирания писмен отговор изхожда от надлежната въззиваема по делото страна, същия е
редовен, депозиран в установения законов срок и следва да бъде съобразен от въззивния съд
при постановяване на съдебното решение.
При устните състезания по делото, пълномощниците на страните поддържат доводите
наведени с въззивната жалба и отговора към нея, на основанията изложени в тях.
Представят писмени защити в които развиват съображенията си по съществото на делото,
основани на доводите и позициите, изложени във въззивната жалба и отговора към нея.
За да се произнесе в рамките на правомощията си на въззивна инстанция по същество и въз
основа на оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав на ОС Благоевград,
съобрази следното:
Първоинстанционния съд/РС Гоце Делчев/ е сезиран с искова молба депозирана от ищеца-
ИБР. М. Б., ЕГН **********, от с. К., общ. С., обл. Благоевград, срещу ответниците-
Ю.Ю.ов Б., ЕГН ********** и Б. М. Б., ЕГН **********, двамата от с. К., общ. С., обл.
Благоевград.
Предявен е отрицателен иск за собственост по чл. 124 ал.1 от ГПК, с който се иска да бъде
установено по отношение на ищеца- ИБР. М. Б., че ответниците ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б.., не са
собственици на реалната част с площ от 599 квадратни метра в източната част на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер № 100, целият с площ от 1061 квадратни метра
по плана на село К., община С., област Благоевград, утвърден със заповед № 502/1993 г. на
кмета на Общината, при съседи на имота по скица: от изток - дере, от запад - път, от север -
ПИ с планоснимачен номер 251 на Ю.Б., от юг - ПИ с планоснимачен номер 102 на А.Ч., с
граници на реалната част от 599 квадратни метра: от изток - дере, от запад - западната част
на процесния имот, която се използва от ответникците ЮС. ЮС. Б. и Б. М. Б..
Предявен е при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 537 ал.2 от
ГПК, с който се иска от съда да отмени, издадения в полза на първия ответник- ЮС. ЮС. Б.-
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно
владение № 72, том II, рег. № 3216, дело № 260 от 12.08.2019г., по описа на Нотариус Е.Л.,
тъй като същят не е упражнил давностно владение върху целия имот, ведно с
произтичащите от това законови последици.
С исковата молба се сочи от ищеца ИБР. М. Б., че първия ответник е син на неговия починал
брат- Ю. М. Б., а двамата от своя страна са наследници по закон на б.ж. на с. К.- техният
баща- М. А. Б.. Ищецът твърди че той и неговия брат винаги са живели в разбирателство и
хармония, като през 1990г. при устна и неформална делба, са поделили поравно за ползване
останалите в наследство от техния баща недвижими имоти. Твърди се, че ПИ с пл. № 100 и
съседните му ПИ с пл. № 251 и ПИ с пл. № 61, са били закупени от М. А. Б. с писмен
6
договор от 30.03.1939г. от продавача М.К.Б.. Ищецът твърди че след 1990г. той и неговия
брат- Ю. М. Б. са си поделили наследствените имоти, като той е владял и ползвал източната
част от ПИ с пл. № 100, а на място е имало поставена и ограда.
Ищецът твърди че през 2018г. научил че имотите са отразени погрешно в одобрената
кадастрална карта на с. К. от 1993г., като два от имотите са записани на неговия брат, а
единия имот е записан на ищеца по делото. Ищецът предприел мерки за поправка на
допуснатата грешка при заснемането на имотите, като ПИ с пл. № 100, в частта му в която
има изградени двуетажна жилищна сграда и масивна стопанска постройка са били винаги
ползвани от неговия брат Ю. М. Б., до неговата смърт, а другата част от имота с площ от
около 599 кв.м. от източната част на имота, е владяна и ползвана от ищеца по делото, заради
което от него било инициирано и геодезическо заснемане на имота, за което по делото е
представена Обяснителна записка и Протокол от 29.08.2019г., съставен от Комисия от
Община С..
С исковата молба депозирана пред РС Гоце Делчев се оспорва от ищеца ИБР. М. Б., правото
на собственост на ответниците ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б.., върху частта от ПИ с пл. № 100, с
площ от 599 кв.м. в източната част на имота, като се твърди че ответниците не са могли да
придобият собствеността върху целия ПИ с пл. № 100 върху тази част от имота, така както е
отразено в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
давностно владение № 72, том II, рег. № 3216, дело № 260 от 12.08.2019г., по описа на
Нотариус Е.Л., с който ответниците са се снабдили. Търди се от ищеца че наследниците на
Ю. М. Б., на са осъществявали върху оспорената реална част от имота в източната му част
непрекъснато владение, което да е било явно и безспорно, като никога правото на
собственост на ищеца ИБР. М. Б. не е било оспорвано, поради което се иска и отмяната на
издадения констативен нотариален акт за целия недвижим имот.
Поддържа се, че съгласно изложеното в ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК
на ВКС, за ищеца е нелице правен интерес от предявяването на отрицателен иск за
собственост пред съда, с който се отрича правото на собственост на ответниците по делото
върху реална част от ПИ с пл. № 100, като правния интерес се обуславя от това, че
ответниците по делото са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост за тази
реална част от имота, за която се претендира правото на собственост от ищеца по делото- по
наследство и давност от неговия баща- М. А. Б..
С писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, въззиваемите- ЮС. ЮС. Б. и
Б.М.Б.., ответници пред първоинстанционния съд, чрез пълномощника си- адв. А.Г.,
оспорват изцяло предявения иск, на основанията заявени от ищеца с исковата молба по
делото.
Възразява се че предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК е недопустим,
тъй като ищецът не обосновават правния си интерес от неговото предявяване и поддържане
пред съда. Оспорва се правото на собственост на ищеца, тъй като с исковата молба не е
представен титул, легитимиращ същия като собственик на процесната реална част от
недвижимия имот.
7
Излагат се съображения, че ищеца има правото да избере в какъв обем и чрез какъв иск да
предприеме защита на правото си, като при предявен отрицателен установителен иск за
собственост на недвижим имот, правен интерес от търсената защита е налице, когато
ответникът оспорва предявения иск, оспорвайки отричаното от ищеца право, но дори и в
този случай ищецът има задължението да установи наличието на защитимо материално
право- да докаже фактите от които то произтича. Излагат се доводи, че само при установено
защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателен установителен
иск, ищецът има правен интерес да установи несъществуващото вещно право в
пратримониума на ответника. Излагат се доводи от ответниците, чрез пълномощника им
адв. Г., че наличието на правен интерес в този случай е абсолютно основание за
допустимостта на предявения отрицателен установителен иск и при неговата липса, съдът е
длъжен да прекрати делото./ ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на
ОСГТК/
Така с писмения отговор на ИМ, депозиран от ответника пред първоинстанционния съд,
възразява се че предявения отрицателен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК е недопустим, тъй като
ищеца от една страна не доказва правото си на собственост на претендираната част от ПИ с
пл. № 100, а от друга страна позовава се на наследство и давност, без да посочва конкретен
период на упражняване на давностно владение, както и без да докаже че е владял и ползвал
тази част от недвижимия имот след смъртта на своя наследодател. Ответниците заявяват с
писмения отговор на исковата молба,че от сключването им на граждански брак на
29.04.2001г. до снабдяването им с констативен нотариален акт на 12.08.2019г., ПИ с пл. №
100 се владее и ползва само от тях, като никой не е оспорвал тяхното владение. С отговора
на исковата молба, ответниците заявяват, че след смъртта на баща им, те по искане на ищеца
ИБР. М. Б., са му разрешили да ползва част от имота за градина, тъй като ответниците не
обработвали целия имот, като ищецът никога до подаването на заявление до общината за
допълване на кадастъра с нов имот с пл. № 264, с нов пл. № 265 и с нов пл. № 266, не е
предявявал претенции за правото на собственост върху реална част от ПИ с пл. № 100.
Оспорват се с отговора на ИМ твърдението на ищеца, че процесните имоти с пл. № 251 и пл.
№ 61 са наследствени и съсобствени при равни квоти между ищеца и бащата на първия
ответник/негов брат/. Твърди се с отговора на ИМ че имот с пл. № 251 е собственост на Ю.
М. Б., видно и от приложената с ИМ скица на имотите.
Оспорва се и твърдението на ищеца с ИМ за допусната грешка при заснемане на имотите по
кадастралния план на с. К., като се възразява че кадастралното заснемане на имотите и било
точно извършено и не е допусната грешка. Сочи се че никога между страните не е имало
спор за правото на собственост на процесния имот, като бащата на първия ответник е
застроил имота и построил около 1970г. в него двуетажна жилищна сграда и стопанска
постройка, без никой да му се противопоставя за това.
Сочи се с отговора на ИМ, че ответниците са се снабдили с Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 72, том II, рег. № 3216,
8
дело № 260 от 12.08.2019г., по описа на Нотариус Е.Л., тъй като се считат за собственици на
ПИ с пл. № 100 по давност и владение.
С отговора на ИМ от ответницата пред РС Гоце Делчев, предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 124 от ГПК се оспорва като недоказан и неоснователен.
Претендират се сторените по делото разноски пред първата съдебна инстанция.
Пред първоинстанционния съд/РС Гоце Делчев/ са събрани писмени и гласни доказателства.
Допусната е и изслушана съдебно техническа експертиза.
Пред въззивната съдебна инстанция не са направени доказателствени искания от страните и
не са събирани нови доказателства.
Въз основа на анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съставът на ОС Благоевград, ръководен от
вътрешното си убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че страните са близки роднини. Ищецът по делото ИБР. М. Б., е син
на общия наследодател на страните- М. А. Б., б.ж. на с. К., починал на 01.02.1963г. Първият
ответник по делото е син на починалия на 07.06.2019г.- Ю. М. Б., който е брат на ищеца по
делото, а втората ответника е съпруга на първия ответник/Удостоверение за сключен
граждански брак № 25836 от 29.04.2001г./. Общият наследодател на страните- М. А. Б., е
имал и други наследници по закон- А. М. Б., поч. на 15.10.1932г.; Н. М.а Б.а, поч. на
01.05.1934г. и А. М. Б., поч. на 20.02.1943г., чиито наследници по право на заместване, не
живеят в с. К. а в други населени места в страната. Същите няма данни да оспорват правото
на собственост на спорния по делото недвижим имот./Удостоверение за наследници №
149/29.12.2021г./
По делото пред първоинстанционния съд е представен от ищеца и приет като писмено
доказателство писмен Договор за продажба на недвижим имот от 30.03.1938г., от който е
видно че общия наследодател на страните М. А. Б. е закупил от М.К.Б., къща и имот от
0.5ара, при посочените в договора съседи в с. К., срещу заплащането на цена от 3000лв.
Представения договор е оспорен от ответната страна с възражението, че не се доказва дали
писмения договор касае спорния по делото недвижим имот, тъй като представеното копие е
нечетливо.
Установява се от писмените доказателства представени пред първоинстационния съд по
делото, че по искане на ищеца ИБР. М. Б., била е инициирана процедура по допълване на
кадастралния план с имоти с пл. № 264, № 265 и № 266 по КП на с. К. от 1993г., за което е
било извършено геодезическо заснемане. Видно е от обяснителната записка, че имота се
намира в регулацията на селото, като са измерването са използвани полигонови точки № 100
и № 200, които са стабилизирани на място. Измерването е било извършено и на база
съществуващи полумасивни огради, подпорни стени и др., като са спазени всички
изисквания на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Освен изготвените скици
проект, изготвен е и Протокол от 29.08.2019г., изготвен от Комисия в състав: И.Ш.- Кмет на
9
К.; Р.Ю.- спец. ТСУ при ОбА С. и Г.Б.- спец. ТСУ при ОбА С.. При оглед на мястото на
съседните имоти с пл. № 100 и пл. № 251, комисията е установила че в момента имотите се
ползват от ЮС. ЮС. Б., наследник на Ю. М. Б., както и от И. М. Б., но не по границите
определени с КП на с. К. от 1993г., а по приложеното геодезическо заснемане, извършено по
искане на ИБР. М. Б.. На място имотите са оградени с оградна мрежа и колове, така както е
посочено в геодезическото заснемане.
В съставения Протокол от 29.08.2019г. съставен от Комисия в състав: И.Ш.- Кмет на К.;
Р.Ю.- спец. ТСУ при ОбА С. и Г.Б.- спец. ТСУ при ОбА С., констатирано е че от И. М. Б. се
ползва и винаги е ползван имот с пл. № 265 по геодезическото заснемане, в който попада и
част от ПИ с пл. № 100 по плана на с. К..
Пред първоинстанционния съд по искане на страните е била допусната и изслушана съдебно
техническа експертиза. Видно е от заключението на вещото лице, че към момента на
изготвянето на експертизата, действащ за с. К. е единствения одобрен кадастрален със
Заповед № 502 от 1993г. на Кмета на Община С., като за селото няма предходни одобрени
кадастрални или регулационни планове. Вещото лице сочи в писменото си заключение, че в
процесния имот, в североизточната му част, има построена каменна подпорна стена, за
терасиране на имота с дължина 11 метра, която ориентировъчно е отразена на приложената
скица в М 1 : 1 000.
Експерта инж. С. сочи в писменото си заключение, че реалната част на процесния имот с пл.
№ 100 по КП на с. К., общ. С., Благоевградска област, за която ищеца по делото ИБР. М. Б.
отрича правото на собственост на ответниците по делото, заема източната част на имота,
разположена източно от изграденото върху имота МС, като е с площ от 608,00 м2,
защрихована с червен цвят на приложената от вещото лице скица в мащаб 1 : 1 000 и е при
съседи: Юг-югоизток - дере; Запад - западната част на имот пл.№100; Север- имот с пл. №
251, като за разграничаването й е взета предвид заснетата, от инж. Б.И. М. ограда в имота,
която към момента на огледа от вещото лице не съществува, на юг от стопанската сграда
/МС/. Останалата част от имота, с площ от 453,00 м2, е защрихована на скицата изготвена от
вещото лице със светло сини щрихи на приложената скица в мащаб 1 : 1 000.
Вещото лице не е открило документи или декларации, относими за процесния имот които да
бъдат приложени към експертизата.
В писменото си заключение, експерта сочи, че Имот с пл.№265/по приложеното по делото
геодезическо заснемане/, по плана на село К., община С., е с площ от 1 106,00 м2 и е
образуван от:
-част от имот с пл. № 100- 598,11 м2;
-част от имот пл. № 251- 478,07 м2;
-част от улица/сокак/- 29,82 м2.
В процесния имот има изградена ограда от колове и оградна мрежа, започваща от
североизточния ъгъл на изградената в имота сто панска постройса /МС/ и достига до
съществуваща, в имот пл №251, стопанска постройка.
10
В писменото си заключение, експерта е уточнил вида и местоположението на подпорната
стена, като това е сторил в отговора по въпрос първи от експертното заключение.
Към експертното си заключение експерта е представил скица-извадка от действащия
кадастрален план на с. К., одобрен със заповед № 502 от 1993год. на Кмета на Община С., в
мащаб 1 : 1000, върху която:
- С черен цвят са отразени елементите на кадастъра по действащия кадастрален план на
селото от 1993 година;
- Със зелен цвят са показани границите на новозаснетите имоти по приложеното, в кориците
на делото, геодезическо заснемане;
- С червени щрихи е защрихована претендираната от ищеца по делото-И.Б., част от имот пл.
№ 100, по действащия кадастрален план на село К. от 1993 година, с площ от 608,00 м2.
- Със светло сини щрихи е защрихована останалата част от имот пл. № 100, по действащия
кадастрален план на село К. от 1993г., с площ от 453,00 м2. Обозначена е ориентировъчно и
изградената върху имот пл. № 100 подпорна стена, изпълнена от суха каменна зидария.
В приетото от съда писмено заключение по изготвената СТЕ, сочи се че до момента на
изготвянето на същата, за с. К., общ. С., обл. Благоевград, има одобрен само един-
действащия кадастрален план, одобрен със Заповед № 502 от 1993г. на Кмета на община С..
Предшестващи кадастрални и регулационни планове за селото не са одобрявани, поради
което не може да се проследи кадастралното и регулационно заснемане на процесния имот
през годините по плановете на с. К., общ. С., както да се установи има ли различия в площта
/граници те/ на процесния имот през годините, както и на кого е бил записан имотът. Без
наличие на стар картен материал експерта отговаря, че не може да се ангажира с
идентификацията на описаните имоти в представения по делото, като писмено
доказателство- Договор за продажба от 1939г., тъй като експертизата за идентификация на
поземлен имот е сложен процес изискващ анализ и обработка на много и разнообразни
картографски материали, разписни листи и регистри за собственост, включително и стари
аерофотоснимки доказващи местоположението, конфигурацията и топографското описание
на имота предмет на експертизата.
В писменото си заключение, експерта е отговорил също, че в Общинска администрация на
Община С. и в Кметство К., не се представят строителни книжа за изградени в процесния
имот пл. № 100 по КП на с. К.- жилищна сграда и стопанска постройка.
Пред първоинстанционния съд е представен след като е изискан от Общинска
администрация С.- Копие от разписен лист на с. К., одобрен със Заповед № 502/1993г., от
който е видно, че ПИ с пл. № 100 е записан на името на Ю. М. Б..
Пред първоинстанционния съд по искане на страните са разпитани свидетели- А.Д. Р., А.Я.
Г., К.А.Т. и Д. Ю.Б..
Първата група свидетели са поисканите от ищеца по делото- А.Д. Р. и А.Я. Г., които нямат
родствени връзки със страните и са на възраст съответно 64г. и 54г. Свидетеля Р. е бил
11
бригадир по времето на ТКЗС и има поглед върху имотите на жителите на селото. Твърди в
показанията си че знае както къщата, така и градината пред нея. Сочи че откакто се помни,
процесния недвижим имот е разделен на две- „..от към дерето нататък е на И.Б., а от къщата
надолу е на Ю.Б.. Не знае от къде страните имат имота, но същият е разделен между двамата
братя. Свидетелят от около три години не е ходил на имота, но преди това от 22 г. знае, че
имота е преграден на две с ограда от мрежа, като всеки от двамата братя ползвал своята
половина и е нямало спорове между тях. Свидетелят знае че двамата братя имат и други
роднини- брат в с. К. и сестра в с. А..
Свидетеля Г. знае имота, като сочи че представлява градина, която се ползвала от двамата
братя, а след смъртта на единия брат от неговите наследници. Свидетелят сочи в
показанията си- „Градината е разделена на две- от дерето е на И.Б.- на ищеца, а от другата
страна под къщата е на Ю.Б.. Според показанията на този свидетел- цял живот са ползвали
така имота, като не е чул да е имало спорове между двамата братя. Имота според свидетеля
е наследствен от тяхната майка. Сочи в показанията си, че имота е бил разделен от ограда с
мрежа, но от две години не е ходил там. Не знае кой е поставил оградата. Свидетелят сочи
че е бил свидетел пред нотариуса, но за къщата. Не е чул да има спорове между двамата
братя.
Свидетеля К.Т. е на 40 години и няма родствени връзки със страните по делото. Твърди в
показанията си пред съда, че знае имота и че градината, къщата и плевнята цял живот са
били ползвани от Ю.Б.ев, като не знае той от кой е придобил имота. Твърди че ограда в
градината не е имало. Имота си го е ползвал цял живот Ю.Б.ев/бащата на първия ответник
по делото/. Според него към момента имота се обработва от ответника Ю.Б.. Свидетелят
Топчи знае от дядо си, че къщата е построена през 1970 година. Освен къщата в имота има
градина и плевня. Свидетелят живее в къща на 200м. и има наблюдение върху имота.
Свидетелката Д. Ю.Б. е сестра на първия ответник по делото. Твърди в показанията си пред
първоинстанционния съд, че къщата е построена от баща й- Ю.Б., като е наследствена.
Твърди че тя е родена в тази къща през 1979г. и че същата се ползва от брат й– първия
ответник по делото. Освен къщата има три плевни и един гараж. От както се помни
градината се е ползвала от баща й и той я има от неговите родители. Сочи че тя и нейната
сестра са прехвърлили дяловете си на нейния брат и към настоящия момент той е
собственик на имота. Свидетелката в показанията си твърди, че не е имало ограда в
градината и че двамата братя – баща й и чичо й са нямали спорове преди да почине баща й
за наследствения имот, която е от баба и дядо и. Свидетелката Б. сочи в показанията си, че
останалите трима наследници живеят в други населени места и нямат петенции към
наследствените имоти. Претенции има само чичо и И.Б.. Споровете са започнали след
смъртта на баща и Ю.Б.ев.
От събраните по делото писмени доказателства установява се, че ответниците по делото-
ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б.., които са съпрузи, са се снабдили с констативен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 72, том II,
рег. № 3216, дело № 260 от 12.08.2019г., по описа на Нотариус Е.Л., с който се легитимират
12
като собственици по давност и въз основа на обстоятелствена проверка на ПИ с пл. № 100, с
площ от 1 061кв.м., утвърден по КП на с. К. от 1993г., както и на изградените в имота-
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 88 кв.м. и масивна
селскостопанска сграда, със застроена площ от 30 кв.м., при съседи на имота по скица: от
изток- дере; от запад- път; от север- ПИ с пл. № 251 на Ю.Б.; на юг. ПИ с пл. № 101 на И.Б.
и ПИ с пл. № 102- на А.Ч..
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, както и твърденията и доводите на страните и
становището им по иска, приема следното:
Обжалваното решение на първоинстанционния съд е валидно постановено, от законен
съдебен състав и в рамките на правомощията му, като е подписано от съдията, участвал в
съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото и е даден ход на устните
състезания. Решението съдържа всички изискуеми от закона реквизити, съобразно
разпоредбата на чл. 236 ал.1 от ГПК.
Фактическите основания изведени с обстоятелствената част на исковата молба, анализирана
в съвкупност с нейния петитум, водят на правния извод, за предявен за разглеждане пред
съда отрицателен установителен иск за правото на собственост с правно основание чл. 124
ал. 1 от ГПК.
Настоящият състав на ОС Благоевград при проверката на допустимостта на предявения иск
счита, че първоинстанционния съд правилно е квалифицирал същия, като е определил
правото чиято съдебна защита се иска, след като е приел исковата молба за редовна, като при
преценката за наличието на правен интерес за ищеца от предявяването и поддържането на
същия пред съда, съставът на РС Гоце Делчев е стигнал до верни правни извод за обоснован
правен интерес за ищеца, съобразно задължителните указания дадени на съдилищата с т. 1 и
т. 2 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът- ИБР. М. Б. в обстоятелствената част на ИМ и в доводите си поддържани чрез
неговия пълномощник в хода на процеса пред първоинстанционния съд, ясно и точно е
обосновал правния си интерес от отричането на правото на собственост на ответниците по
делото, единия от тях наследник по закон на неговия брат- Ю. М. Б.. Твърди че процесния
недвижим имот е наследствен имот, придобит от неговия баща М. А. Б., чрез покупко-
продажба, както и че след 1990г. чрез неформална делба с неговия брат- Ю. М. Б., са си
поделили владението и ползването на ПИ с пл. № 100 и на други останали в наследство
недвижими имоти, като между двамата братя спор за този имот не е имало. В този смисъл
ищецът твърди че е нарушено правото му на собственост върху реалната част от
недвижимия имот, за която се домогва по съдебен ред да отрече правото на собственост на
ответниците по делото, като твърди че ЮС. ЮС. Б. неоснователно се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост на целия недвижим имот и се легитимира като
собственик на целия имот по давност. Оспорва се правото на ответниците по делото, тъй
като ищецът твърди че ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б.., не са могли да придобият собствеността върху
реална част- 599 кв.м. в източната част на имота, тъй като същата е била владяна и ползвана
13
от него дълги години преди смъртта на неговия брат.
С оглед на дадените в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК на
ВКС задължителни указания за съдилищата, доколкото наследяването не е правен способ за
придобиване на права, ищецът ИБР. М. Б. заявява и собствени права върху реална част от
ПИ в източната му част, като твърди че е осъществявал фактическа власт върху тази част от
имота в продължение на дълги години, със знанието и съгласието на неговия брат- Ю. М. Б.,
без между тях да е имало до смъртта на брат му спор за правото на собственост за тази част
от имота. Въззивният състав на ОС Благоевград намира че ищецът разполага с
процесуалното право да предяви отрицателен установителен иск, за да отрече правото на
собственост на ответниците върху спорната част от недвижимия имот, като способ за
защита на нарушените си права. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в
това, че участникът в правен спор за правото на собственост, може сам да определи кога,
доколко и какъв обем защита да търси, след като твърди че е собственик на спорната част на
имота на посочено от него правно основание./ ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012г. на ОСГТК/
Всеки който претендира че е носител на правото на собственост или на друго вещно право,
засегнато от правен спор, може като упражни правото си на иск, да стане ищец по делото и
да постави насрещната страна в процесуалната позиция на ответник. При отрицателния
установителен иск за правото на собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на
ответника, то последният е длъжен да изчерпи в процеса всички основания, на които това
право е могло да се породи и от което ответника се ползва. В настоящия случай ответниците
с отговора на исковата молба, са оспорили правото на ищеца върху претендираната от него
реална част от недвижимия имот, като твърдят че не се доказва процесния по делото
недвижим имот да е наследствен от общия наследодател на страните- Ю. М. Б., като се
оспорва и твърдението с исковата молба- че ищецът е владял и ползвал тази реална част от
процесния имот като владелец. С отговора на исковата молба от ответната страна е наведено
като единствено основание за придобиване на правото на собственост върху спорната между
страните част от ПИ с пл. № 100- придобиването му по давност. В този смисъл безспорно
налице е спор за правото на собственост между страните по делото по отношение на
претендираната от ищеца реална част от ПИ с пл. № 100.
В установената съдебна практика на ВКС на РБ е прието, че интерес от отрицателен
установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно
право върху вещта или върху част от недвижим имот или когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако успешно отрече правото
на собственост на ответника върху спорния недвижим имот. За да обоснове правния си
интерес в този случай ищецът следва да установи фактите и обстоятелствата на които
основава искането си, като докаже наличието на защитимо свое право, засегнато от
оспорването на ответника по делото, респ. да докаже правното основание от което правото
му на собственост произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, на които основава
правния си интерес, производството по делото се прекратява, без съдът да се произнася по
14
основателността на претенцията- без да изследва дали ответникът притежава или не
претендираното от ищеца право и на какво основание. /ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК/
Настоящият състав на ОС Благоевград счита, че преценката на съда за правния интерес на
ищеца в производството по предявен отрицателен установителен иск, е във връзка с
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но
не е част от предмета на претенцията. За да обоснове наличието на правен интерес,
достатъчно е за ищеца да докаже фактите на които се позовава с исковата молба, за да
установи съществуването на свое защитимо право. Несъмнено, ищецът би могъл да предяви
съдебно своето право, ако иска да получи от съда по-силната защита чрез установяването
със сила на пресъдено нещо, но тогава той би предявил положителен установителен иск за
собственост, при което ще дължи пълно и главно доказване на всички правно релевантни
факти, обуславящи извода за наличието на заявеното от него вещно право.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че в настоящия случай представените по
делото писмени доказателства и събраните гласни такива в производството пред РС Гоце
Делчев, убедително подкрепят тезата на ищеца за заявеното от него право на собственост
върху претендираната реална част от ПИ с пл. № 100, тъй като безспорно се установява че
спорния недвижим имот, макар понастоящем да е в регулационни план на с. К., е бивш
земеделски имот и има наследствен характер/по делото не се установява по категоричен
начин по наследство от бащата М. А. Б. или от неговата съпруга/. След като ищецът заявява
самостоятелно право върху тази част от имота, а налице е и конкуренция на права между
него и наследниците на починалия му брат на едно и също основание- давностно владение,
т.е. безспорно е налице правен интерес от завеждането на отрицателен установителен иск.
Интерес от предявяването на такъв иск е винаги налице тогава, когато ищецът има
възможност да придобие имота на оригинерно основание, като отрече претендираните от
ответника права. Снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт, с който те се
легитимират като собственици на основание давностно владение за целия недвижим имот,
неминуемо нарушава претендираното от ищеца право върху реална част от спорния
недвижим имот, като обуславя правния му интерес от завеждането на отрицателен
установителен иск за да отрече правото на ответниците по съдебен ред и да защити
собствения си интерес, и така да придобие възможността да докаже правото си на
собственост върху тази част от имота на същото основание- придобивна давност. Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и тогава, когато
съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ, а по
настоящото дело според въззивния съд доказва се, че процесния по делото недвижим имот-
ПИ с пл. № 100 има наследствен характер. Нещо повече- в т. 2 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по
т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС са развити съображения, че налице е правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск по отношение на недвижим имот и срещу
владеещите имота ответници, тъй като с предявяването на иска би могло да се прекъсне
течащата в тяхна полза придобивна давност. Отделно в настоящия случай ищецът твърди че
15
е владял и ползвал реалната част от ПИ в източната част на имота до смъртта на неговия
брат, като не е имало спор за това до смъртта на брат му през 2019г. Поради изложеното
въззивният състав на ОС Благоевград намира заявеното от ищеца право на собственост
върху претендираната от него реална част от ПИ с пл. № 100, за обуславящо правния му
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответницата по
делото/единия от които наследник по закон на починалия му брат, с който отрича правото
им на собственост върху тази част от поземления имот, след като ищецът успешно е
установил наличието на едно свое защитимо право- правото на собственост върху спорната
част от недвижимия имот по давност, което претендира на собствено основание, а не като
наследник на общия наследодател на страните- Ю. М. Б..
Съобразно приетото от ВКС на РБ, разрешенията на т. 1 от ТР № 8/27.11.2013г. са в сила в
случаите, когато ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват
притежание на самото спорно право, което той отрича на ответника, като доказването на
принадлежността за ищеца на спорното право е въпрос на материална, а не на процесуална
легитимация /т.е. свързано е с основателността, а не с допустимостта на иска/. Прието е, че
производството ще подлежи на прекратяване поради недоказване на фактическите
твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се
обосновава с твърдение ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното
такова /Решение № 13/12.03.2016г. по гр.д. № 3637/2015г., Решение № 15/19.02.2016г. по
гр.д. № 4705/2015г. на ВКС, ІІ г.о. и др./. В хипотезата, при която интересът от предявения
отрицателен установителен иск произтича от спор за собственост между страните,
доказването на фактическите твърдения на ищеца е въпрос на материална, а не на
процесуална легитимация. /Определение № 27 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015
г., II г.о., ГК, докладчик съдията К.В./.
Възможността ищецът да придобие или запази права, ако отрече правото на собственост на
ответницата, води до безспорния извод за правния интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за установяване на обема на претендираното от ищеца вещно право, като
той може да избира в какъв обем да осъществи защитата си в процеса. С приетите
разрешения с ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК, което е със
задължителна сила за съдилищата, приема се за невярна тезата, че отрицателния
установителен иск е винаги субсидиарна форма на защита, поради което не може да се
приеме че същият е недопустим, само поради това че защитата чрез него не би била в пълен
обем по отношение на засегнатото от спора право. Видът на иска и обема на защитата
зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата от насрещната
претенция. Както вече бяха изложени съображения по- горе в мотивите от въззивния съд,
диспозитивното начало в гражданския процес има своята проява в това, участникът в
правния спор сам да определя кога, доколко и в какъв обем защита да търси, респ. са реши и
какъв иск да предяви и срещу кого да го насочи. Становището на настоящия въззивен състав
на ОС Благоевград е че с оглед на местоположението на претендираната част от ПИ с пл. №
100, ищецът едва ли би имал правен интерес от предявяването на ревандикационен иск с
16
правно основание чл. 108 от ЗС или иск за грешка или непълнота при заснемането на
кадастралната граница по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, докато не докаже че е придобил правото си
на собственост върху спорната част от имота по давност. Следва да се отбележи, че интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има
възможност да претендира обезщетение за ползване на част от собствения си недвижим
имот, ако неоснователно е бил лишен от ползването на същия и др.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за правото на
собственост или за друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца право, въз основа на заявено с исковата молба правно основание,
което без отричането на правото на ответника, би било смутено с оглед на упражняването
му или би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора.
Това обаче не означава че правният интерес за отрицателен установителен иск е налице само
когато правото на ищеца е застрашено, но не е нарушено. От разрешенията приети с т. 2 от
ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск има и невладеещият собственик, срещу
владеещите имота или части от него ответници. Ищецът може чрез отрицателния иск да
прекъсне срока на течаща в тяхна полза придобивна давност, да започне да владее имота
чрез тях/чл. 31 ал.2 от ЗС/, както и да преустанови неоснователното му отстраняване от
владението на имота, поради оспорването на наследствените му права върху същия.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че въпроса за това дали по искане на някоя от
страните по делото са процедирани по административен ред производства за отстраняване
на несъответствия в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, е без правно значение по отношение на предявения по делото
отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал.1 от ГПК. По аргумент на
основанията изложени с ТР № 8 от 23.02.2016г. на ВКС по тълк. дело № 8/2014г. на ОСГК,
исковете за установяване или отричане на правото на собственост, с предмет реални части
от поземлени имоти по одобрени КК и КР за съответната територия, са допустими и могат
да бъдат предявявани пред съда и без да са проведени административните процедури,
предвидени в ЗКИР. Това е така тъй като одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и
кадастрални регистри имат само декларативно действие, като от тях не произтичат промени
във вещноправния статут на имотите, а когато е налице спор за материалното право на
собственост по отношение на поземлени имоти или части от тях, същите се решават по
съдебен ред. Отделно от изложените съображения, от писмените доказателства събрани пред
първоинстационния съд, видно е че ищецът ИБР. М. Б., е предприел действия за допълване
на одобрения кадастралния план на с. К. от 1993г., в частта му засягаща наследствени
недвижими имоти на страните по делото, но същата е останала недовършена поради
възникналия спор за материално право, който следва да бъде решен по съдебен ред.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният състав на ОС
Благоевград разглеждащ делото намира, че въз основа на събраните писмени доказателства,
ищецът ИБР. М. Б. е обосновал правния си интерес от предявяването на отрицателен
17
установителен иск срещу ответниците ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б.., след като е заявил правото си
собственост по отношение на претендираната от него реална част от ПИ с пл. № 100, което
би могъл да реализира ако успешно отрече правото на собственост на ответниците върху
реалната част от поземления имот в източната му част.
Макар да твърди че имота има наследствен характер, ищецът ИБР. М. Б. е заявил по
отношение на спорния недвижим имот самостоятелни права, основани на давностно
владение, като твърди че процесния имот е бил поделен по силата на неформална делба
само между него и брат му Ю. М. Б., като останалите наследници по закон на общия
наследодател- М. А. Б., нямат претенции относно правото на собственост на спорния
недвижим имот. Ето защо въззивният съд намира за неоснователни наведените доводи с
въззивната жалба за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, над
размера на 1/ 5 идеална част от правото на собственост, основано на доводи че ищецът е
предявил за защита чужди права- тези за наследствената част на останалите наследници по
закон. Така наведеното с въззивната жалба оплакване е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение, още повече че предявения иск е за реална част от наследствения
недвижим имот, а ищецът е предявил отрицателен иск за отричане на правото на
собственост, от което се ползват всички наследници по закон, а не положителен
установителен иск за установяване обема на собствените си права от наследството. Ето защо
въззивният състав на ОС Благоевград намира, че не е налице нередовност във връзка с
активната и пасивната легитимация по предявения отрицателен установителен иск.
При предявен отрицателен иск за правото на собственост, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, последният следва при възраженията си пред първата съдебна
инстанция, да изчерпи в процеса всичките си основания, на които спорното право е могло да
се породи в правната му сфера. / т. 1 от ТР № 8/27.11.2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на
ОСГТК на ВКС/. За да бъде уважена като основателна отрицателна искова претенция, то
правото на ответника следва да е отречено, без оглед на конкретно определено
правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Поради това
предмет на обсъждане и анализ от съда е не само основанието на което ищецът отрича
правото на ответника, но и основанията които ответника е навел с отговора на исковата
молба пред първоинстанционния съд, при решението си дали да уважи предявения
отрицателен иск за правото на собственост като основателен.
В настоящият случай ищецът оспорва правото на ответниците ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б.., да
придобият правото на собственост върху посочената в исковата молба реална част от
наследствения недвижим имот, на основание придобивна давност, поради което се иска и
отмяната на констативния нотариален акт, с който същите се легитимират като собственици
на целия ПИ с пл. № 100. Ищецът твърди, че ответниците не биха могли да придобият по
давност 599 кв.м. в източната част на имота, тъй като същият е владял и ползвал тази част
след 1990г. със знанието и съгласието на бащата на първия ответник- Ю. М. Б., до смъртта
му. При оспорване на правото на собственост на ответниците чрез отрицателен
установителен иск, предмет на делото е разрешаването на въпроса- могли ли са ответниците
18
да продобият правото на собственост върху спорната част от недвижимия имот, на
заявеното от тях с отговора на исковата молба правно основание- придобивна давност./ТР №
8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно,
необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с
намерението той да се свои.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи
като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е
постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен
характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било
прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; 4) да е
спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно,
когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за
това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. При държането
фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта.
Съгласно приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС,
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот,
съсобствеността върху който произтича от наследяване сънаследникът владее своята
идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници
упражнява фактическа власт в качеството на държател, независимо дали последните знаят за
нестъпилото правоприемство и придобитите от тях права. Съдебната практика по чл. 290
ГПК е константна, че за да промени държането във владение, държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито
демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да
предприеме действия за защита на правото си. Това е така, тъй като при наследяване
владението върху вещта, което е имал наследодателя се придобива по право от всички
негови наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот. Като
съсобственик, той има право да ползва сам цялата вещ– чл. 31 ал. 1 ЗС, доколкото това не
пречи на останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова,
само въз основа на факта, че съсобственият имот продължително време се е ползвал от един
от сънаследниците, не може да се съди за това дали той е преобърнал държането на чуждите
идеални части във владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да
се служи с цялата вещ.
19
Според приетото в ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС, в отношенията между
сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик, установил
фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава
на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил
такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите
съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си с намерение да
ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици.
За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението
като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на останалите
съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че
съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки
правата им. В този смисъл завладяването на частите на останалите сънаследници и
промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се
осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/,
при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Тези
обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай и конкретно. В
посочената хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху
съсобствен – сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху
имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието
на останалите сънаследници намерението си да свои целия имот. Снабдяването и
вписването на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК в полза на един от
съсобствениците за целия съсобствен имот, не е действие на довеждане до знанието на
останалите съсобственици на имота на намерението на владелеца-съсобственик да свои
целия имот. В този смисъл са решение № 95 от 04.12.2020 г. по гр. д. № 4004/2019 г. на II г.
о., решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, II г. о., решение №
705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 161/19.07.2013 г. по гр.
д. № 1163/2013 г. на ВКС, II г. о. и решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на
ВКС, I г. о., които се възприемат от настоящия съдебен състав.
Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително производство по
искане на молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради което те не биха
могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или
противопоставен. Както вече бе изложено по-горе, при съсобствени имоти упражняващия
владение съсобственик, желаещ да придобие имота за себе си, следва да покаже по
недвусмислен начин на останалите съсобственици това си намерение, с действие и
поведение отблъскващи техните собственически претенции.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че въз основа на всички събрани по делото
пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, установява се по делото по
безспорен е несъмнен начин, че процесния по делото недвижим имот ПИ с пл. № 100 по КП
на с. К. , е наследствен имот от общите наследодатели на страните- М. А. Б. или от неговата
20
съпруга, като ищецът ИБР. М. Б. и неговия починал брат- Ю. М. Б., са наследници по закон
на общия им наследодател- М. А. Б.. Всички разпитани по делото свидетели сочат в
показанията си този факт, като без значение в случая е обстоятелството, че по делото не се
установява идентичността на спорния недвижим имот, с имота предмет на договора за
продажба с приетия като писмено доказателство по делото писмен Договор за продажба на
недвижим имот от 30.03.1938г.
Разпитаните по делото свидетели също така сочат в показанията си, че до смъртта на Ю. М.
Б. на 07.06.2019г., не е имало спорове между двамата братя за правото на ползване на
реалната част от 599 кв.м. в източната част на имота, като двамата братя се разбирали
помежду си. Следователно до смъртта на Ю. М. Б. през 2019г., никой от двамата братя не е
демонстрирал спрямо другия, намерението си да владее част от спорния недвижим имот ПИ
с пл. № 100 за себе си, като отблъсне владението на другия сънаследник, т.е. не са налице
основания да се приеме че някой от двамата братя е преобърнал владението си върху частта
от имота която е владеел и ползвал, за да демонстрира явното си намерение да промени
намерението си и да започне да владее тази част с намерението да я свои за себе си, като
същевременно категорично отблъсне владението на другия сънаследник. При доказано по
делото липса на промяната на намерението у двамата братя като волеви акт, предполагащ
външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на
такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна
фактическа власт върху вещта, отричайки правата им, с намерение да свои реална част от
процесния имот за себе си, въззивният съд намира за неустановено по делото при условията
на пълно и главно доказване, че наследодателят на първия ответник- Ю. М. Б., е придобил
по давност собствеността върху спорната реална част от ПИ с пл. № 100- 599 кв.м. в
източната му част. Не се установява и доказва по безспорен и несъмнен начин, че тази част е
придобита по давност и от другия брат- ищецът по делото ИБР. М. Б..
Не се установи и доказа по делото при пълно и главно доказване, че ответнците съпрузи
ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б.., единият от тях като наследник по закон на Ю. М. Б., са
демонстрирали явно и недвусмислено, както спрямо бащата на първия ответник, така и
спрямо неговия чичо- ищеца по делото ИБР. М. Б., владение върху спорната част от ПИ с
пл. № 100, която е ползвана за градина, с намерение да я своят за себе си, след като са
осъществили владение върху тази част от имота, за период по- дълъг от 10 години.
Наистина- не се спори по делото че ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б.. като съпрузи са живеели в къщата
изградена в западната част на имота от бащата на първия ответник, някъде около 1970г.
Ответниците са ползвали недвижимия имот и са отглеждали в него зеленчуци, но същите са
били държатели на имота, тъй като в имота е живял и техния баща и свекър- Ю. М. Б., който
до 2019г. се е разпореждал с имота, тъй като всички свидетели сочат, че до този момент не е
имало спор между двамата братя сънаследници за ползването на наследствения имот. С
отговора на ИМ не са наведени от ответниците ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б.. доводи, че те са
присъединили владението си, към владението на техния баща- Ю. М. Б., нито се доказва по
делото, че в продължение на период от повече от 10 години, ответниците са
21
противопоставили както по отношение на бащата, така и по отношение на чичото- ИБР. М.
Б., намерението си да своят имота за себе си, като го владеят явно, безспорно и
непрекъснато, с намерението да придобият собствеността върху имота по давност. В този
смисъл въззивният съд намира, че ответниците ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б.., са били до смъртта на
Ю. М. Б. през 2019г. държатели, но не и владелци на ПИ с пл. № 100. Ако същите са
преобърнали държането си във владение, след смъртта на Ю. М. Б., то не е изтекъл
необходимия срок от 10 години до датата на снабдяването им с констативен нотариален акт
за целия ПИ с пл. № 100, с който се легитимират като собственици по давност на целия
недвижим имот.
Отделно следва да бъдат споделени изводите на първоинстационния съд, в мотивите към
обжалваното съдебно решение, че от събраните по делото гласни доказателства, не се
установява по делото при пълно и главно доказване, че ответниците ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б..,
са упражнявали върху частта от имота, по отношение на която е оспорено правото им на
собственост- 599 кв.м. в източната част на ПИ с пл. № 100, явно, спокойно, непрекъснато
владение с намерение за своене, в продължение на повече от 10 години, за да придобия
правото на собственост върху тази част от имота по давност. За упражняването на
фактическа власт върху спорната част от съсобствения недвижим имот, въззивният съд
намира че следва да бъде дадена вяра на групата от свидетели, разпитани по искане на
ищцовата страна- А.Д. Р. и А.Я. Г., тъй като съдът намира тези свидетелски показания за по-
достоверни, от свидетелските показания на другата трупа свидетели по делото- свидетелите
К.А.Т. и Д. Ю.Б..
Свидетелите на ищцовата страна в показанията си са категорични, че имота е бил разделен
между двамата братя по равно и така е владян и ползван от тях в продължение на дълги
години от преди образуването на делото. Те сочат в показанията си, че откакто се помнят
ползването на имота е било поделено между двамата братя, като ИБР. М. Б. е осъществявал
фактическа власт върху частта от имота- 599 кв.м. в източната му част. Тези свидетели сочат
още, че между двете части на имота, ползвани от двамата братя, е имало изградена ограда с
колове и мрежа. Двамата свидетели не знаят положението на имота в последните три и пет
години преди разпита им, като не са сигурни дали оградата съществува на място. Сочат че
споровете са започнали след смъртта на единия брат. Съдът счита, че следва да даде вяра на
показанията на тази група свидетели, тъй като тези свидетели на се в роднинска връзка със
страните и следователно евентуално заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК. Същите
знаят имот от дълги години, като техните свидетелски показания се подкрепят и от
останалите събрани по делото доказателства- заключението на изготвената СТЕ, където
експерта сочи наличието на остатъци от съборена на място ограда, която е съществувала
преди това, както и съставения протокол от комисията по геодезическото заснемане, която е
държала сметка за съществуващите в имота огради, остатъци от подпорни стени и др. и като
е съобразила същите е дала заключението си в съставения протокол.
Свидетелските показания на втората група свидетели- К.А.Т. и Д. Ю.Б., не се подкрепя
убедително от останалите събрани по делото доказателства, като в частта за упражняването
22
на фактическа власт върху спорната част от недвижим имот, тези свидетелски показания не
кореспондират и с твърдението на ответната страна, дадено с отговора на изправената
искова молба по делото, в която се твърди че тази част от недвижимия имот/градина в
източната част на имота/, е била предоставена за ползване на ИБР. М. Б. за отглеждане на
зеленчуци за определен период от време, от ответниците по делото.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният състав на ОС
Благоевград, намира въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
на заключението на експерта по приетата СТЕ, за неуспешно пълното и главно доказване по
делото, че ответниците ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б.., са придобили по давност след упражняване на
фактическа власт в продължение на повече от 10 години, при явно, безспорно и
непрекъснато владение, чрез демонстриране по отношение на наследниците на общия им
наследодател- М. А. Б., намерението си за своене, на реална част от ПИ с пл. № 100- 599
кв.м. в източната част на имота, поради което обжалваното решение на РС Гоце Делчев е
правилно и обосновано и същото следва да бъде потвърдено в тази му част.
След като успешно е проведен предявения отрицателен установителен иск по отношение на
правото на собственост на 599 кв.м. в източната част на ПИ с пл. № 100, по отношение на
ответниците ЮС. ЮС. Б. и Б.М.Б.., то частично основателен се явява и предявения иск с
правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК, като първоинстационният съд правилно е отменил
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно
владение № 72, том II, рег. № 3216, дело № 260 от 12.08.2019г., по описа на Нотариус Е.Л., в
тази му част. Обжалваното решение на РС Гоце Делчев е правилно и обосновано и в тази му
част, като на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
С оглед на изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендираните разноски от
въззиваемия ИБР. М. Б., въз основа на представен списък по чл. 80 от ГПК за пред
въззивната съдебна инстанция, следва да бъдат присъдени в негова полза, съобразно
посоченото в него- 600лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8789/22.03.2022г. постановено по гр.д. № 336/2020г. по
описа на РС Гоце Делчев, като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА ЮС. ЮС. Б., ЕГН ********** и Б.М.Б.., ЕГН **********, двамата от село К.,
общ. С., обл. Благоевград, да заплатят на ИБР. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
село К., общ. С., обл. Благоевград, сумата 600лв./шестстотин лева/ за адвокатски хонорар,
съставляващ разноските за пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Решението на съда, подлежи на обжалване, чрез касационна жалба, подадена чрез съда
постановил решението, в едномесечен срок, от съобщаването му на страните, пред ВКС на
23
РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24