№ 8436
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110154885 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба, с вх. 213042/10.10.2022 г. по
описа на Софийския районен съд /СРС/ от М. В. Р., с ЕГН ********** чрез процесуалния си
представител адв. А. Т. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано” №39 срещу
СДВР, с адрес: гр. София, ул. „Антим I” №5, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед №513з-6678/08.08.2022
г. на работодателя, за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „системен оператор“ в 02
група „Регистрация и отчет на превозни средства” на 04 сектор „Пътни превозни средства”
към отдел „Пътна полиция” при ответника СДВР, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът Р. е останала без работа поради уволнението в размер на 6000
лева за периода 09.08.2022 г. – 09.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
09.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът М. В. Р. твърди, че по силата на сключен с ответника Трудов договор №
513р-8184/28.01.2020 г. е изпълнявала длъжността „системен оператор” в 02 група
„Регистрация и отчет на превозни средства“, на 04 сектор „Пътни превозни средства“ към
отдел „Пътна полиция“ при СДВР /СДВР/, като за нарушение на трудовата дисциплина ѝ е
наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ за това, че: с действията си на 01.09.2021
г., 07.09.2021 г., 09.09.2021 г., 20.09.2021 г., 21.09.2021 г. и два пъти на 01.10.2021 г. и
12.10.2021 г. М. Р. с нейното потребителско име и парола в АИС КАТ МВР неоснователно е
извършила регистрация, вследствие на което е променен вида на 7 превозни средства, без да
са издадени нужните за това документи, като по този начин е допуснала 8 отделни
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т.8 предл. 1 от Кодекса на труда
/КТ/ злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, извършено в
условията на системност.
В исковата молба ищецът Р. твърди, че не е налице хипотезата на чл. 187, т.8, предл.
1
1 КТ, доколкото липсва умисъл и не са извлечени имотни облаги от извършеното деяние.
Сочи, че работодателят е нарушил разпоредбата за чл. 193, ал. 1 КТ, както и че не е спазил
двумесечния срок от откриване на нарушението по чл. 194, ал. 1 КТ.
Ищецът Р. претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил Писмен отговор на исковата молба, с вх.
№254770/21.11.2022 г. по описа на СРС, подаден от ответника СДВР, чрез юрк. Христо
Христов като пълномощник на Директора на СДВР – Калоян Милтенов, с който се
оспорват исковете като неоснователни. Оспорва изцяло изложените твърдения в исковата
молба. Счита заповедта за правилна, законосъобразна, постановена при спазване на
процедурата за налагане на дисциплинарно наказание и при спазване на изискванията на чл.
189, чл. 193, ал.1, и чл. 194 КТ. Поддържа, че М. Р. не е изпълнила служебните си
задължения съгласно Технологичен ред, peг. № 4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите,
извършвани при идентификация и регистрация на превозни средства в ОПП-СДВР, което е
довело до неправилната пререгистрация на 8 бр. превозни средства, като е променен
техният вид, без да е било издадено удостоверение по чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-
3/18.02.2013 г. от ИААА. Сочи, че е спазен е двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй
като 06.08.2022 г. е бил неработен ден, а уволнителната заповед е издадена в първия работен
ден след това.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото
намира за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153 и чл. 175 от ГПК съдът е отделил като безспорни фактите, че
страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, по което ищецът Р. е
заемала длъжността „системен оператор“, което е прекратено със заповед на работодателя,
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със Заповед № 513з-6678/08.08.2022 г. на
Директора на СДВР.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че комисия е изготвила
и представила Справка, с рег. №3286р-60792/15.12.2021 г. до Директора на Главна дирекция
„Национална полиция” /ГДНП/ относно извършена тематична проверка по спазване на
законовите и подзаконовите нормативни актове и по извършването на дейностите по линия
на „Пътна полиция” в СДВР, съгласно Заповед, с рег. №3286з-3621/15.10.2021 г. на
Директора на ГДНП. Видно от справката – проверяващите са констатирали 125 случая на
неправомерно променен вид на превозни средства, в нарушение на Наредба I-45 от 2000 г. и
технологичния ред за дейностите, извършвани при идентификация и регистрация на
превозни средства в отдел „Пътна полиция” при СДВР. В справката са посочени данни за
извършвани неправомерни промени във вида на ППС от служители на сектор 04 „ППС” при
ОПП към СДВР, в това число и от ищеца по делото М. Р..
По делото са приложени писмени Сведения от 15.02.2022 г. от М. Р., с рег. №4332р-
9143/15.02.2022 г. по описа на СДВР във връзка с извършването на проверка по Заповед, с
рег. №513з-470/21.01.2021 /л. 371 от делото/, в които се посочва от Р., че служебните
задължения са регламентирани в технически ред при встъпване в длъжност, същите се
изразявали в това да проверява документите, които са предоставени от съответното лице –
дали са правилните по Наредба I-45-дали са цитираните, като след това извършва
регистрацията. Посочва също така, че при установяване на нередности или липса на
документи се обръщала към прекия си началник и лицето се викало, за да установи дали
носи изискуемите по наредбата документи, а ако не ги носел, регистрацията бивала спирана.
М. Р. излага твърдението, че нямала спомен за посочените автомобили, защото минавали
много коли – можело да се е случило всичко.
По делото е представена и Справка, с рег. №513р-51041/06.06.2022 г. до Директора на
2
СДВР относно извършена проверка на дейността на отдел „Пътна полиция” при СДВР във
връзка със Заповед на Директора на СДВР, с рег. №513з-470/21.01.2022 г., изменена и
допълнена със Заповед, с рег. №513з-2343/21.03.2022 г. и Заповед, с рег. №513з-
4247/20.05.2022 г. относно извършване на проверка на дейности в отдел „Пътна полиция”
при СДВР във връзка със Справка, с рег. №3286р-60792/15.12.2021 г. на Главна дирекция
„Национална полиция”-МВР за извършена тематична проверка по спазване на законовите и
подзаконовите нормативни актове и по извършването на дейностите по линия на „Пътна
полиция” в СДВР и в изпълнение на утвърдените в нея предложения. Видно от процесната
справка от дата 06.06.2022 г. при проверката са констатирани извършени нарушения в
изпълнението на служебните задължения на ищеца Р. като системен оператор /л. 180 – 183
от делото/. От представената Справка с дата 06.06.2022 г. се установява, че на 20.07.2022 г. в
14:00 часа М. Р. се е запознала с нея и материалите от извършената проверка, като е
положила подпис на последната страница от Справката и собственоръчно се е подписала, че
се е запознала с документа.
По делото е представена също така Покана, с рег. №513р-65875/15.06.2022 г. от
Директора на СДВР до М. Р. за запознаване със Справка №513р-51041/06.06.2022 г. и даване
на обяснения във връзка с извършено нарушение на трудовата дисциплина /л. 364-369 от
делото/. Видно от представената покана, в нея са посочени подробно описани конкретните
нарушения на трудовата дисциплина, извършени от служителя Р., като работодателят на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ в срок срок до 48 часа от връчване на поканата призовава
служителят М. Р. да даде писмени обяснения, адресирани до Директора на СДВР. Поканата
е връчена на 20.07.2022 г. в 14:00 часа на служителя Р., съгласно отбелязаното в документа.
В приложените по делото Обяснения, с рег. №513р-68386/22.07.2022 г. по описа на
СДВР, дадени от М. Р. /л. 370 от делото/ се посочва от служителя, че изпълнява служебните
си задължения съгласно технологичния ред. По отношение на процесните МПС Р. не
можела да си спомни каквото и да е било, поради големия брой и обем работа. Твърди, че не
била техническо лице и нямало как да види което и да е било МПС какъв вид е бил, на коя
категория отговаря и какви са му били техническите характеристики. М. Р. посочва още, че
заявленията, написани на РМ1 минавали РМ2, както и технически преглед според това каква
услуга са били задали на РМ1. Техническите лица били тези, които можели да променят
данните на МПС на РМ2. Допълва, че след като заявленията бъдат заверени от техническите
лица на каналите, които свършвали сверка и въвеждали конкретните данни на МПС-то на
РМ2, стигали до Р. и останалите колеги на РМ3. Посочва се от служителя Р. в писмените
обяснения, че не била извършила нарушенията, които твърди работодателят.
Видно от съдържанието на Заповед № 513з-6678/08.08.2022 г. на Директора на СДВР,
след запознаване от Директора със Справка, с рег. №513р-51041/06.06.2022 г. по описа на
СДВР и материалите от извършената проверка на дейността на отдел „Пътна полиция”
при СДВР, разпоредена със Заповед №513з-470/21.01.2022 г. на Директора на СДВР като
проверката била образувана във връзка с постъпили данни за нарушения на законовите и
подзаконовите разпоредби, отразени в справката от 15.12.2021 г. по описа на ГДНП, в
хода на разпоредената проверка са установени нарушения на трудовата дисциплина,
извършени от ищеца М. Р., като:
На 01.09.2021 г. М. Р., в качеството на системен оператор в работно време, като е
изпълнявала трудовите си задължения на работно място съгласно Технологичен ред №
4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите, извършвани при идентификация и
регистрация на превозни средства в ОПП-СДВР, РМ 3N, в 13:04:15 ч. на същата дата с
нейното потребителско име и парола в АИС КАТ е извършила промяна на
регистрацията на ПС влекач марка „ДАФ”, с рег. №Е 6789 МН. Като е регистрирала
превозното средство е допуснала неправомерно да бъдат променени неговите данни,
като същото е било променено от вид „влекач” на вид „товарен автомобил” без от
3
ИААА да е издадено удостоверение по чл. 37, ал. 1 от Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. за
изменение в конструкцията на превозното средство, след извършен преглед от
акредитирана лаборатория.
На 07.09.2021 г. М. Р., в качеството на системен оператор в работно време, като е
изпълнявала трудовите си задължения на работно място съгласно Технологичен ред №
4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите, извършвани при идентификация и
регистрация на превозни средства в ОПП-СДВР, РМ 3N, в 12:01:30 ч. на същата дата с
нейното потребителско име и парола в АИС КАТ е извършила промяна на
регистрацията на ПС. Възстановяването и промяната на вида на ПС е извършено без
необходимите документи – протокол от акредитирана лаборатория. Като е
регистрирала превозното средство служителката е допуснала неправомерно да бъдат
променени неговите данни, като същото е било променено от вид „влекач” на вид
„товарен автомобил” с екологична категория Евро 5 без от ИААА да е издадено
удостоверение по чл. 37, ал. 1 от Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на превозното средство, след извършен преглед от акредитирана
лаборатория, както и за промяна на екологична категория.
На 09.09.2021 г. М. Р., в качеството на системен оператор в работно време, като е
изпълнявала трудовите си задължения на работно място съгласно Технологичен ред №
4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите, извършвани при идентификация и
регистрация на превозни средства в ОПП-СДВР, РМ 3N, в 13:43:10 ч. на същата дата с
нейното потребителско име и парола в АИС КАТ е извършила промяна на
регистрацията на ПС марка „Мерцедес”, с рег. №СА 9316 ХН. Като е регистрирала
превозното средство, служителката е допуснала неправомерно да бъдат променени
неговите данни, като същото е било променено от вид „товарен автомобил” на вид
„специален автомобил” без от ИААА да е издадено удостоверение по чл. 37, ал. 1 от
Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на превозното средство,
след извършен преглед от акредитирана лаборатория.
На 20.09.2021 г. М. Р., в качеството на системен оператор в работно време, като е
изпълнявала трудовите си задължения на работно място съгласно Технологичен ред №
4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите, извършвани при идентификация и
регистрация на превозни средства в ОПП-СДВР, РМ 3N, в 13:28:54 ч. на същата дата с
нейното потребителско име и парола в АИС КАТ е извършила промяна на
регистрацията на ПС марка „Скания”, с рег. №СА 1256 ТН. Като е регистрирала
превозното средство, служителката е допуснала неправомерно да бъдат променени
неговите данни, като същото е било променено от вид „влекач” на вид „товарен
автомобил” без от ИААА да е издадено удостоверение по чл. 37, ал. 1 от Наредба Н-3
от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на превозното средство, след извършен
преглед от акредитирана лаборатория.
На 21.09.2021 г. М. Р., в качеството на системен оператор в работно време, като е
изпълнявала трудовите си задължения на работно място съгласно Технологичен ред №
4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите, извършвани при идентификация и
регистрация на превозни средства в ОПП-СДВР, РМ 3N, в 13:17:33 ч. на същата дата с
нейното потребителско име и парола в АИС КАТ е извършила промяна на
регистрацията на ПС марка „Мерцедес”, с рег. №СА 8059 ВР. Като е регистрирала
превозното средство, служителката е допуснала неправомерно да бъдат променени
неговите данни, като същото е било променено от вид „товарен автомобил” на вид
„специален автомобил” без от ИААА да е издадено удостоверение по чл. 37, ал. 1 от
Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на превозното средство,
след извършен преглед от акредитирана лаборатория.
На 01.10.2021 г. М. Р., в качеството на системен оператор в работно време, като е
изпълнявала трудовите си задължения на работно място съгласно Технологичен ред №
4
4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите, извършвани при идентификация и
регистрация на превозни средства в ОПП-СДВР, РМ 3N, в 10:36:01 ч. на същата дата с
нейното потребителско име и парола в АИС КАТ е извършила промяна на
регистрацията на ПС марка „Волво”, с рег. №СВ 7598 НА. Като е регистрирала
превозното средство, служителката е допуснала неправомерно да бъдат променени
неговите данни, като същото е било променено от вид „влекач” на вид „специален
автомобил” без от ИААА да е издадено удостоверение по чл. 37, ал. 1 от Наредба Н-3
от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на превозното средство, след извършен
преглед от акредитирана лаборатория.
На 01.10.2021 г. М. Р., в качеството на системен оператор в работно време, като е
изпълнявала трудовите си задължения на работно място съгласно Технологичен ред №
4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите, извършвани при идентификация и
регистрация на превозни средства в ОПП-СДВР, РМ 3N, в 10:35:05 ч. на същата дата с
нейното потребителско име и парола в АИС КАТ е извършила промяна на
регистрацията на ПС марка „МАН”, с рег. №СВ 1225 ВМ. Като е регистрирала
превозното средство, служителката е допуснала неправомерно да бъдат променени
неговите данни, като същото е било променено от вид „товарен автомобил” на вид
„специален автомобил” без от ИААА да е издадено удостоверение по чл. 37, ал. 1 от
Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на превозното средство,
след извършен преглед от акредитирана лаборатория.
На 12.10.2021 г. в ОПП-СДВР за промяна на регистрация е представен товарен
автомобил марка „Ивеко”, с рег. №СВ 3151 ВВ. Изготвено е заявление
№214134194311 за промяна на номер, промяна на собственост. Видно от справка по
движение завлението за дата 12.10.2021 г., е че в 11:12:39 ч. на същата дата с
потребителското име и парола на М. Р. в АИС КАТ е изготвено и отпечатано
посоченото завление, като в долната част на завлението в графа „отпечатал” е отразено
името „М. Р.”. В изготвеното заявление, видът на превозното средство марка „Ивеко”,
с рег. №СВ 3151 ВВ неправомерно е бил променен от „товарен автомобил” на
„специален автомобил”. М. Р., в качеството на системен оператор в работно време,
като е изпълнявала трудовите си задължения на работно място съгласно Технологичен
ред № 4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите, извършвани при идентификация и
регистрация на превозни средства в ОПП-СДВР, РМ 3В, в 11:12:39 ч. на 12.10.2021 г.
с нейното потребителско име и парола в АИС КАТ е изготвила заявление за промяна
на регистрацията на ПС марка „марка „Ивеко”, с рег. №СВ 3151 ВВ, в което
неправомерно е променила данните на превозното средство, като същото е било
променено от вид „товарен автомобил” на вид „специален автомобил” без от ИААА да
е издадено удостоверение по чл. 37, ал. 1 от Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение
в конструкцията на превозното средство, след извършен преглед от акредитирана
лаборатория.
В процесната Заповед се посочва, че с действията си на 01.09.2021 г., 07.09.2021 г.,
09.09.2021 г., 20.09.2021 г., 21.09.2021 г., 2 пъти на 01.10.2021 г. и 12.10.2021 г., М. Р. с
нейното потребителско име и парола в АИС КАТ неоснователно е извършила регистрация,
вследствие, на което е бил променен вида на 7 превозни средства, без да са издадени
нужните за това документи и неоснователно е променила данните на 1 превозно средство в
изготвено от нея заявление за регистрация, като по този начин е извършила 8 отделни
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 8, предл. 1 – „ злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпорстранение на
поверителни за него сведения” от КТ, извършено в условията на системност. В заповедта се
приема също така, че в случая е налице утежняващ признак на повтаряемост на
извършеното нарушение съгласно чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 1 от КТ, за което се налага
дисциплинарно наказание „уволнение”. Видно от Заповедта – работодателят, след като е
5
оценил доказателствата по случая, взел е предвид обясненията на служителката, както и
тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици (нарушението е тежко –
служителката е злоупотребила със служебното си положение и дадените права за
достъп до информационните системи на МВР, като неправомерно е променила вида на
горепосоченото 1 превозно средство и неправомерно е регистрирала останалите 7
превозни средства, като след извършената неправомерна пререгистрация това е довело до
парични загуби за застрахователните компании и ощетяване на държавния бюджет),
обстоятелствата при които е извършено, формата на вината – пряк умисъл, както и
поведението на служетеля, на основание чл. 192, ал. 1 от КТ, чл. 195, ал. 1 от КТ, чл. 187, т.
8, предл. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 3 е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на М. Р. и
е прекратено трудовото правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
По делото е изслушано и прието заключение по допусната съдебно-компютърна
експертиза от вещото лице Г. Р., като пълно, обективно и професионално изготвено, според
което заявлението за регистрация се изготвя само чрез системата АИС КАТ, като
документите се подават на гише и служителят ги проверява и въвежда данните в системата.
Не е възможно заявлението да се подаде по електронен път, онлайн. Софтуерът АИС КАТ
не е автоматизиран и е необходимо да се извършват действия от служителя, като попълни
необходимите полета в заявлението. Според вещото лице МПС може да бъде регистрирано
и пререгистрирано въз основа на изготвено и отпечатано заявление. Без това заявление не
може да се премине през съответните проверки на другите работни места. Изготвеното и
отпечатано заявление не води до промяна на вида МПС. След изготвяне на заявлението,
МПС трябва да мине на технологичната линия и последваща регистрация. Вещото лице
посочва още, че софтуерът не е създаден така, че да може да коригира човешка грешка. В
някои полета софтуерът е направен така, че да посочи грешна стойност. Въвеждането на
някои комбинации от данни при регистрация на МПС в системата „АИС КАТ” са софтуерно
забранени и невъзможни. Въпреки ограниченията, според вещото лице някои несъвместими
с реалността данни все пак биха могли да бъдат въведени в тази система. Вещото лице
установява още, че софтуерът не разполага със защити, които да предотвратяват промяна на
данните, които се въвеждат по причина, независеща от работещия със софтуера. Системата
записва кой потребител кога е направил всяка промяна.
По делото е разпитан в проведеното на 15.03.2023 г. открито съдебно заседание
свидетелят Снежанка Антонова Радева, която съобщава, че в СДВР е работила на длъжност
„системен оператор”, отдел „Пътна полиция” към СДВР, сектор 4 – ти, 2 – ра група.
Посочва, че този отдел се занимава с регистрация на автомобили и отчетник пътно превозно
средство. В стаята работили 7 души, 2-ма или 3-ма извършвали дейността по регистрация на
МПС. Дейността по регистрация представлявала подаване на заявление на автомобил за
регистрация. След което се подавала информация от системен оператор и тогава се
минавало на канал при механик. Механикът извършвал оглед на автомобил и сверявал
данните по заявлението. В случай на разлика се минавало през механик на кабинка и се
нанасяли техническите данни на автомобила в системата. След което заявлението
пристигало до системните оператори за извършване на регистрация. Те сравнявали данните
от писменото заявление и в системата въведени от колегата им механик на кабинка и лекият
автомобил се регистрирал. Свидетелят Радева допълва, че се разпечатвал талон, след което
се ламинирал и на последно място се връчвал талон и номер на съответния гражданин. В
случай, че колегите им техник, механик на кабинка променяли данните в регистрацията,
системните оператори не можели да ги променят, тъй като паролата, не им давала достъп до
техническите данни на лекия автомобил. Свидетелят Радева твърди, че на нейния компютър
можел да работи всеки един нейн колега. Не била включена опцията, когато компютърът
заспи, да излиза сам от системата. Докато била работила нямало тази опция, но сега имало,
като не знаела на какъв интервал. Посочва, че били коментирали с прякото ръководство на
оперативки за тази опция. Допълва, че когато се напише номер на лек автомобил, излизат
6
всички данни. Съобщава, че ищецът М. Р., е била нейн колега. Споделя, че води дело
№57690 от 2022г. по описа на СРС, 179. с-в срещу СДВР, тъй като била уволнена за същото
нарушение от сходен характер, както М. Р.. Твърди също така, че процесния технологичен
ред се спазва в 4-ти сектор, където е работила, както и че когато системните оператори
видят несъответствие между компютъра и заявлението, което е пред тях, се връщало или
при механика на кабинка или се връщало на дежурен инспектор. Свидетелят допълва, че
имали като задължение да докладват разминаването на ръководителя.
Съдът не формира релевантни фактически изводи въз основа на тези показания.
Същите следва да бъдат преценявани от съда при условията на чл. 172 от ГПК, предвид
възможна заинтересованост на свидетеля, тъй като свидетелят Радева се намира с ответника
СДВР в граждански спор /какъвто е и настоящият – за отмяна на незаконно уволнение/.
Предвид това и доколкото показанията на свидетеля в определени части не се подкрепят от
останалия правдив доказателствен материал по делото, свидетелските показания не следва
да бъдат кредитирани.
Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка и доводите на
страните, намира за установено от правната страна следното:
Доказателствената тежест за установяване законността на уволнението пада върху
работодателя, който трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да
уволни работника/служителя. Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение е обусловена от спазването на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание, която цели да обезпечи правото на защита на наказания работник/служител.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди да наложи дисциплинарно наказание
работодателят е длъжен да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените от него доказателства, което е сторено в
процесния случай.
Работодателят-ответник е поканил на 20.07.2022 г. ищеца Р. да даде писмени
обяснения, посочвайки в поканата констатациите съобразно изготвената нарочна Справка от
06.06.2022 г. Освен това и със самата процесната справка е била запозната М. Р. на
20.07.2022 г., като по този начин служителката е била наясно с повода за това искане на
работодателя, за което свидетелства и съдържанието на депозираните от нея обяснения.
Поканата и справката съдържат конкретно и подпробно описание на вменените на ищеца Р.
нарушения, като същата е разполагала с достатъчно време за депозиране на писмени
обяснения (48 часа), а също така съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът Р. е била
запозната със случая за извършване на процесните нарушения, доколкото и преди това е
давала писмени обяснения /сведения от 15.02.2022 г. от М. Р., с рег. №4332р-
9143/15.02.2022 г. по описа на СДВР във връзка с извършването на проверка по Заповед, с
рег. №513з-470/21.01.2021 /л. 371 от делото/.
В депозираните до работодателя обяснения липсва искане за събиране на някакви
доказателства, като по отношение на направените от служителката оспорвания следва да
бъде посочено, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на
служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че
наказващият орган не е приел обясненията за оневиняващи, като в процесната заповед
изрично се посочва, че обясненията на служителката Р. изцяло потвърждават вината ѝ.
С оглед на изложеното, съдът намира, че работодателят е спазил задълженията си по
чл. 193, ал. 1 от КТ.
На следващо място, съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта следва
да е мотивирана, като императивната законова разпоредба изисква точно излагане на
фактическите основания за дисциплинарното уволнение, което предпоставя защитата на
7
работника/служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се
налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния
контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното
наказание. Изискването за мотивиране е въведено и с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2
от КТ правило за еднократност на наказанието, а също така и с оглед необходимостта от
преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ. Затова когато изложените в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези
изисквания, заповедта отговаря на изискванията на закона. От приобщената по делото
Заповед №513з-6678 от 08.08.2022 г. е видно, че на ищеца Р. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Дисциплинарната отговорност на служителката е осъществена от
надлежен орган на работодателска власт по чл. 192, ал. 1 от КТ, за което обстоятелство
страните не спорят.
В издадената заповед работодателят по ясен и разбираем начин е описал вменените
на ищеца Р. нарушения на трудовите задълженията, времето на извършването им, както и
основанието за налагане на дисциплинарното наказание. При това положение издадената от
Директора на СДВР заповед според настоящия състав покрива нормативните изисквания на
чл. 195, ал. 1 от КТ и е с предвиденото в закона съдържание.
С разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ законодателят е предвидил срокове за налагане
на дисциплинарните наказания, които са преклузивни и за тяхното спазване съдът следи
служебно. В посочената норма е разписано правилото, че наказанията се налагат не по-
късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Спазването на тези срокове е обусловено от момента на връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - в настоящия случай това е датата
09.08.2022 г.
Двумесечният срок от откриване на нарушението започва да тече от момента на
узнаване на субекта на нарушение и времето и мястото на извършване и съществените
признаци на деянието, т.е. от установяването на нарушение от обективна и субективна
страна, което в настоящия случай е сторено на 06.06.2022 г. с достигането до наказващия
орган – Директора на СДВР на Справка, с рег.№ 513р-51041/06.06.2022 г., в която са
изведени резултати от назначената проверка, в хода на която комисията е констатирала
процесните деяния и е установила техния автор.
При това положение работодателят е спазил двумесечния срок за налагане на
дисциплинарното наказание за вменените на ищеца М. Р. нарушения. Това е така тъй като
съгласно чл. 194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Спиране на сроковете настъпва при
отпуск на работника или служителя /без значение е видът на отпуска/ и при участие в стачка
– чл. 194, ал. 3 КТ. Видно от доказателствения материал, ищецът Р. е ползвала платен
годишен отпуск през месец юли 2022 г.- 5 работни дни, считано от 25.07.2022 г. Тоест,
времето на ползвания отпуск след началото на срока следва да се добави, като срокът се
удължи със съответния брой дни, равен на дните отпуск – 5 дни. В случая, нарушението е
установено на 06.06.2022 г. с процесната Справка, като двумесечният срок изтича на
06.08.2022 г. След като обаче към началото на срока се добяват дните на ползвания от ищеца
Р. отпуск, се установява, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание изтича на
11.08.2022 г. Заповедта за налагане на наказанието е връчена на 09.08.2019 г. /който момент
е меродавен за налагане на дисциплинарното наказание и към който момент се преценява
дали е спазен преклузивният двумесечен срок/, преди изтичането на двумесечния срок с
оглед на приложението на чл. 194, ал. 3 от КТ. Предвид това неоснователен е доводът на
ищеца Р., че работодателят не е спазил двумесечния срок от откриване на нарушението по
чл. 194, ал. 1 КТ
8
С издадената от работодателя заповед за налагане на дисциплинарно наказание на
ищеца Р. е вменено извършването на нарушения на трудовата дисциплина, свързани с
осъществяване на действия по регистрация на превозни средства.
Дейността по регистрацията на превозни средства се осъществява от Държавата и
същата е намерила регламентация в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Разписаните в Наредбата правила са намерили отражение и в утвърдения
от работодателя Технологичен ред, peг. № 4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите,
извършвани при идентификация и регистрация на превозни средства в отдел „Пътна
полиция”-СДВР, съобразно Правила, с рег. №ОА-1821/20.02.2012 г., утвърдени от Главния
секретар на МВР, в който подробно са описани действията на служителите, в това число и
на ищеца Р., заемала длъжността „системен оператор” .
Изложеното обосновава извода, че на основание чл. 126, т. 5 от КТ ищецът Р. е имала
задължение да спазва технологичните правила при регистрацията на ППС, което служителят
посочва в сведенията си и писмените си обяснения.
По въпроса за доказаността на посочените от работодателя нарушение, подробно
описани в издадената от него Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, настоящият
съдебен състав намира следното:
Съгласно Раздел I, пар. „1в. РМ 1В, РМ 1Г и РМ 1Д”, т. II.1., изр. 2 от процесния
технолигичния ред /л. 27 от делото/ - служителят – операторът на РМ1В, РМГ или РМ1Д –
„сверява въведените данни с данните (ако са налични) от подсистема „Регистрация и
отчет на ППС и собствениците им” (РОППСС), като при съответствие отпечатва
заявлението” от Технологичен ред, peг. № 4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите,
извършвани при идентификация и регистрация на превозни средства в отдел „Пътна
полиция”-СДВР.
Служителката Р. не е изпълнила посоченото задължение, като вместо това
неправомерно е променила данните на превозното средство в изготвеното от нея заявление,
които са били въведени при първоначалната им идентификация и регистрация.
Освен това съгласно Раздел III, т. I, т.1.1 РМ 3N от процесния технолигичния ред /л.
40 и 41 от делото/ - т. 1.1.2 служителят на това работно място „извършва преглед за
правилното окомплектоване на преписката, следи за приложените и изискуеми документи
по Наредба I-45/2000 г. на МВР документи, както и за точното попълване на заявлението”,
т. 1.1.3. „Чрез прочитане с бар код четец (или ръчно въвеждане номера на заявлението),
извлича въведените в АИС данни и ги сравнява с предоставените документи. При
необходимост нанася корекции по данните на собственика на ПС, проверява за правилното
окомплектоване на документите в зависимост от исканата услуга ”. А съобразно т. 1.1.8,
изречение второ – „При неточно попълнени данни за ПС уведомява държавен служител на
изпълнителска или ръководна длъжност за извършване на съответната корекция”.
Тези задължения не са изпълнени от служителката, като са установени по делото
действия, представляващи нарушение на трудовата дисциплина. По този начин М. Р.
неправомерно е извършила регистрация на посочените по-горе превозни средства, като така
е допуснала данните за превозните средства, които са били въведени при първоначалната им
идентификация и регистрация, да бъдат променени.
Тези деяния несъмнено представляват неизпълнение на задълженията на служителя
съгласно Технологичния ред, което е нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1
от КТ – „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието”.
Неизпълнението на трудовите задължения на служителя се потвърждава и от заключението
9
на вещото лице по допуснатата експертиза.
В настоящия случай квалификацията на нарушенията, дадена от работодателя, е
следната: чл. 187, т. 8, предл. 1 от КТ „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име
на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения” и чл. 190,
ал. 1, т. 3 („системни нарушения на трудовата дисциплина”) и т. 4, предл. 1 „злоупотреба с
доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения”.
В процесния случай съдът намира, че описаното в заповедта поведение на ищеца Р.
може да се подведе под хипотезата на т. 8 от чл. 187 КТ - "злоупотреба с доверието и
уронване доброто име на предприятието”. Нарушението по тази разпоредба съставлява
съзнателно отклонение от страна на служителя, от целта на възложената му дейност, която
работодателят желае да постигне чрез изпълнението ѝ, което отклонение има за резултат или
уронване престижа и доброто име на работодателя, или разпространяване на служебна
информация, или нанасяне на материални щети на работодателя. Касае за специфичен вид
нарушение на трудовата дисциплина, различно от тези, описани в чл. 187, т. 1-7 КТ, с оглед
на систематичното му място. В съдебната практика тази постановка е допълнена в следния
смисъл: злоупотребата с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на
работата за длъжността по смисъла чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ, може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие
между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия, с нагласа извличане на имотна облага за себе си или за
трето лице.
За посоченото в заповедта нарушение по чл. 187, т.8, предл. 1 от КТ – „злоупотреба с
доверието”, следва да се има предвид, че личният характер на трудовото правоотношение по
необходимост предполага установяване на отношения на доверие между работника или
служителя и работодателя. Злоупотреба с доверието означава използването на оказаното от
работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на
определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя.
Характерна за това нарушение е неговата субективна страна. То е съставомерно само когато
е извършено умишлено. Неправомерното извличане на определена изгода от работника или
служителя, когато е извършено по небрежност, на общо основание съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, но то не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието.
Доколкото нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение, то притежава
всички общи негови признаци и в частност, от субективна страна се характеризира с
признака вина на дееца. Ето защо в предмета на доказване се включва обстоятелството
извършено ли е дисциплинарното нарушение виновно от ищеца (умишлено или
непредпазливо). Ответникът, като носител на преобразуващото право да наложи
дисциплинарно наказание, установи, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този
смисъл негова е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно, главно
доказване осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина посредством
обективните и субективни признаци.
В настоящия случай, ответникът проведе доказване, че ищеца Р. е злоупотребила с
доверието на работодателя, като е налице пряк умисъл от страна на М. Р. в деянията ,
предвид, че се касае за 8 нарушения на трудовата дисциплина, извършени съзнателно,
въпреки че ищецът Р. е била запозната с надлежния технологичен ред, но в описаните
случаи не го е спазила. С тези деяния на ищеца се е накърнило доверието на работодателя и
поради което следва да се вмени на М. Р. извършване на тези дисциплинарни нарушения.
Съгласно пар. 1, т. 22 от КТ „Системни нарушения на трудовата дисциплина” са три
или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като
за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли
10
установените срокове, а за тези, за които са налагани - когато дисциплинарните наказания не
са заличени по съответния ред. Предвид това съдът приема, че в настоящия случай са налице
системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на служителя Р., тъй като се касае
за 8 отделни нарушения, извършени за период по-малко от една година /01.09.2021 г. –
12.10.2021 г./, като за нито едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание.
С оглед на горното, доказани се явяват допуснатите от ищеца системни нарушения
на трудовата дисциплина, за които е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”.
Извършените от Р. нарушения на трудовата дисциплина, осъществяват изискването за
системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ – извършени са повече от три нарушения,
за които не е налагано дисциплинарно наказание и за които не са изтекли предвидените в чл.
194, ал. 1 преклузивни срокове. А за системно нарушение на трудовата дисциплина законът
дава право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“. Наложеното
на ищеца наказание е определено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ,
отчитайки тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на служителя. Показателен в тази насока е големият брой допуснати от М. Р.
нарушения в релевантния за делото период /близо месец и половина/, сочещ на трайното
поведение при неизпълнение на трудовите задължения. На следващо място следва да бъде
отчетена и липсата на самокритично отношение на ищеца Р. към извършеното.
Допълнително утежняващо обстоятелство е и това, че нарушенията са допуснати при
регистрацията на моторни превозни средства, които имат важно значение както за
административната дейност на органите на изпълнителната и местната власт, така и
гражданския оборот като цяло. Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че
като резултат от извършените действия от ищеца Р. по неправомерна пререгистрация на
превозни средства, това е довело до парични загуби за застрахователните компании и
ощетяване на държавния и общинския бюджет, предвид различните тарифи за превозните
средства, които съществуват.
Така, в обобщение на изложеното, неоснователен се явява искът на ищеца М. Р. с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на
уволнението , тъй като ответникът е спазил изискванията на трудовото законодателство
при налагането на дисциплинарното наказание на ищеца. И тъй като основателността на
предявените по чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ искове е
обусловена от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, неоснователна се явява и претенцията на ищеца за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна, а тази на ответника е основателна. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
ищецът Р. следва да заплати на ответника-СДВР сумата от 100 лева, представляващи
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 53. състав
11
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. В. Р., с ЕГН ********** чрез
процесуалния си представител адв. А. Т. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Позитано” №39 срещу СДВР, с адрес: гр. София, ул. „Антим I” №5, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед
№513з-6678/08.08.2022 г. на работодателя, за незаконно и неговата отмяна, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„системен оператор“ в 02 група „Регистрация и отчет на превозни средства” на 04 сектор
„Пътни превозни средства” към отдел „Пътна полиция” при ответника СДВР, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225 КТ за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът Р. е останала без работа поради
уволнението в размер на 6000 лева за периода 09.08.2022 г. – 09.02.2023 г., ведно със
законната лихва считано от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. В. Р., с ЕГН ********** да заплати на СДВР, с адрес: гр. София, ул.
„Антим I” №5 сумата от 100 лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12