РЕШЕНИЕ
№
гр.София,
…………….... г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Ива Нешева
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 5
908 по описа за 2019 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 12677 от 15.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 59 243/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 90 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК,
че Б.А.Д.-В., ЕГН ********** и Г.А.Д., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********* всеки един от тях по 30,24 лева, представляваща цена на доставена, но
незаплатена топлинна енергия в периода
от 01.05.2014 г. до 30.11.2014 г., ведно със законната лихва от 27.02.2017
г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до изплащането им, както
по 22,44 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода: 01.01.2014
г. до 30.11.2014 г., ведно със законната лихва от 27.02.2017 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11 824/2017 г. по
описа на СРС, като в останалата им част за разликата на 30,24 лева до пълните
предявени размери от по 558,08 лева за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2014 г.
исковете относно главниците за топлинна енергия, както и претенциите за
мораторна лихва върху тях в размери от по 133,74 лева за периода от 03.03.2014
г. до 17.02.2017 г. и за мораторна лихва върху главниците за дялово
разпределение в размери от по 6,88 лева, начислени за времето от 03.03.2014 г.
до 17.02.2017 г. са отхвърлени като неоснователни.
Със същия съдебен акт Б.А.Д.-В. и Г.А.Д. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл.78, ал.1 ГПК суми
от по 39,16 лева – разноски за исковото производство и суми от по 2,83 лева –
разноски за заповедното производство, а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Б.А.Д.-В.
и Г.А.Д. сумата 92,70 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени
като неоснова-телни предявените искове за главница за топлинна енергия и за
обезщетенията за забава върху главниците за топлинна енергия и за дялово
разпределение е обжалвано от ищеца „Топлофи-кация София“ ЕАД, гр.София. В жалбата се поддържа,
че атакуваното решение в тази му част е неправилно, постановено при нарушение
на материалния закон и че е неоснователно. Наве-дени са съображения, че
съгласно чл.155, ал.1 ЗЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след
края на отоплителния сезон са изготвени изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Посочено е и че съгласно чл.32, ал.1
от одобрените Общи условия от 13.02.2008 г., съотв. чл.33 от одобрените Общи
условия от 2014 г. е определен редът и срокът, в които купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия; че за периода: 01.04.2014
г. – 30.04.2014 г. потреблението на топлинна енергия е начислено служебен
разход в съответствие с изследваните от вещото лице-топлотехник протоколи за
главен отчет, като е посочено и че дяловото разпределение е извършено съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба; че вещото лице е
получил справка от фирмата, извършила услугата „дялово разпределение“, още
повече че дружеството е направило искане за задължаване на трето лице-помагач
да представи документите, касаещи отчета на уредите за дялово разпределение, в
т.ч. и протоколите за отказан достъп, които не са били представени от него.
Твърди се и че по делото липсват данни за извършена рекламация на изготвените
изравнителни сметки по чл.70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването, с оглед
на което се поддържа, че неправилно СРС не е признал дължимата се сума за
периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2014 г. Сочи се и че с приетите Общи условия
е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такива се начислява, в случай че изпадане в забава, т.е.
след изтичане на 30-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура,
както и че по искане на дружеството е допусната ССЕ с въпрос за изчисляване на
законната лихва за забава за периода от 03.03.2014 г. до 17.02.2017 г., както и
че в случая събраните доказателства установяват наличието на ликвидни и
изискуеми вземания на дружеството срещу ответниците в претендираните размери.
Моли въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и да се уважат в цялост исковите му
претенции, като му се присъдят и направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците по жалбата
– Б.А.Д.-В.
и Г.А.Д.,*** в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор са
оспорили въззивната жалба и са заявили
искане същата да бъде оставена без уважение. Наведени са съображения, че в
решението правилно и законосъобразно е посочено, че не са представени
доказателства, че не е осигурен достъп за отчет на средствата за измерване; че
вещото лице е работило единствено по документи, изходящи от ищцовата страна,
като последната следва да докаже, че е доставило на ответника съответното
количество топлинна енергия, за която претендира заплащане. Претендират
присъждането на разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД с
молба, подадена преди откритото съдебно заседание е изразило становище, че
представените пред СРС документи от негова страна се доказва
законосъобразността и правилността на извършеното дялово разпределение.
Решението на СРС в частта, в която са уважени претенциите
на „Топлофикация Со-фия” ЕАД по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.150 ЗЕ не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради
което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи и изиск-ванията на приложимите в случая императивни
материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК
на ВКС.
Съдът
е сезиран при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване с
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Постановеното от
първоинстанционния съд решение № 12677 от 15.01.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 59 243/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав не
е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са уважени предявените от ищеца „Т.С.”
ЕАД срещу ответниците Б.А.Д.-В., ЕГН ********** и Г.А.Д., ЕГН ********** дължат
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* разделно /по ½ всеки/ сумите: 30,24 лева,
представляваща цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ в гр.София, ул.“**********, аб.№ ****** в периода от 01.05.2014 г. до
30.11.2014 г. и по 22,44 лева – цена на услугата „дялово разпределение“
за периода: 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г., ведно със законната лихва от
27.02.2017 г. до окончателното им изплащане, с оглед
на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено наличието на
елементите от фактическия състав на разпоредбите на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ за ангажиране на отговорността на ответниците в качеството
им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото топлопреносно
предприятие при публично известни общи условия за исковия период от м.01.2014 г. до м.11.2014 г.
Спорният въпрос във въззивното
производство е относно дължимостта на вземанията – предмет на отхвърлителната
част решението на СРС, касаеща главницата за топлинна енергия за времето от
01.01.2014 г. до 30.04.2014 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020
г./. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според
чл.155, ал.3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен клиент се определят с наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ. За процесния период
в съответствие с тази зако-нова уредба и установеното в Общите условия сумите
за топлинна енергия относно имота на ответниците са начислявани помесечно от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, съгласно данните от
двете изслушани пред СРС съдебни експертизи, като след края на отоплителния
период са изготвени изравнителни сметки.
От приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, изготвено от вещото лице
инж.Б.В.-Т., е видно, че предвид данните на фирмата за дялово разпределение в
имота-собственост на ответниците в исковия период е имало монтирани 4
отоплителни тела с 4 топлоразпределители и един водомер за топла вода, както и
че в същия е имало щранг лира за отопление в банята без ИРРО. От същото
доказателство, неоспорено в тази му част, се установява и че през периода –
предмет на инстанционен контрол, сградата, в която се намира този имот, е била
топлоснабдена, с оглед на което е установено, че до ап.35 на адрес: гр.София, ул.“*********, е доставяна
топлинна енергия за времето от м.01.2014 г. до м.04.2014 г.
В
заключението на СТЕ е посочено и че за визирания период е изчислен служебен разход
на максимална мощност на отоплителните тела поради неосигурен достъп, съгласно
чл.61, т.6.5 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването, отменена с
ДВ бр.25/ 20.03.2020 г., но приложима към конкретния казус.
Съгласно
чл.70, ал.3 от цитираната наредба редът за отчитане на показанията на уредите
на клиенти, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на
договорите по чл.149, чл.149б и чл.150 от ЗЕ, а съобразно чл.150, ал.3 ЗЕ
общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления. В чл.41, ал.1, изр.последно от действалите
в меродавния период Общи условия /ОУ/ на „Т.С.“ ЕАД, е предвидено, че
неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител
на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача, а в чл.13, ал.1, т.3 – и че клиентите в
СЕС са длъжни да изберат лице/а от етажната собственост, което да подписва
протокола за неосигурен достъп в датите за отчет от отделни клиенти в СЕС.
Визираната уредба урежда по ясен и еднозначен начин реда за установяване и
доказване на неосигурения достъп за отчет, а именно: чрез съставен протокол,
подписан от представител на топло-преносното предприятие или съответната ФДР и
един или повече представители на етажната собственост. Такъв протокол в хода на
процеса не е представен от страна на ищеца и третото лице-помагач, поради което
не може да се обоснове извод, че в дадената хипотеза са били налице
предпоставките за начисляване на енергия по реда на чл.61, т.6.5 от Наредба №
16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./.
За пълнота
следва да се отбележи, че няма пречка неосигуряването на достъпа да бъде
установено с приета по делото СТЕ, предвид това че въпросът по какъв ред и
начин е начислена енергията се включва в предмета на експертизата, но предвид факта,
че в конкретния случай на вещото лице не е бил представен за проверка такъв
протокол – с оглед данните от констативно-съобразителната част на СТЕ, а само
изготвената изравнителна сметка от ФДР, това обстоятелство не е било изследвано.
Независимо
от изложеното, доколкото по делото е установено, че страните са били обвързани
от облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия и че на
процесния имот е доставяна топлинна енергия за времето от 01.01.2014 г. –
30.04.2014 г., предявените искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ за този период се явяват доказани по своето
основание. При липсата на достатъчно данни относно техните размери на основание
чл.162 ГПК съдът определя последните на обща стойност от 270,00 лева, от която всеки един от
жалбоподателите дължи сума от по 235,00 лева съгласно чл.30, ал.2 ЗС.
Настоящият
съдебен състав като съобрази обстоятелствата по делото и изискванията на закона
намира за неоснователни наведените от ответниците доводи във връзка с
приложението на института на погасителната давност относно вземането за
главница за топлинна енергия.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3/18.05. 2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, вземанията на топлоснабдителните дру-жества са периодични по смисъла на
чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен право-пораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните пла-щания са с еднакъв или различен размер.
По силата на разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД
давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нуж-ди в гр.София, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вест-ник „Дневник“ от 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. От изложеното следва, че задължението на ответниците за заплащане на сумата за доставената топлинна
енергия за м.01.2014 г. – първият месец от заявената претенция за главницата, е
с падеж: 04.03.2014 г. /чл.72, ал.2 ЗЗД/ и от деня, следващ тази дата, е
започнала да тече погасителната давност за това вземане. Настоящият иск се счита предявен от момента на постъпване на исковата
молба в съда – 27.02.2017 г., поради
което към този момент в обхвата на тригодишната погасителна давност не попада
нито едно от вземанията за главницата относно стойност на доставената топлинна
енергия, дължима за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2014 г.
По изложените съображения
следва да се приеме, че ищецът има вземане към ответ-ниците за стойността на ползваната
топлинна енергия за времето от
01.01.2014 г. – 30.04.2014 г. в размери от по 135,00 лева на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, с оглед на което
атакуваното решение в тази му част като неправилно следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което заявените искове за посочените
суми и периоди – да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 27.02.2017 г. до окончателното им изплащане. В
останалата обжалвана част относно тези претенции решението е правилно и трябва
да бъде потвърдено.
Тъй като клиентите
на топлинна енергия не са изпълнили точно във времево отношение паричната си престация
за м.01.2014 г. спрямо ищцовото дружество, същите са изпаднали в забава и дължат
обезщетение за несвоевременно изпълнение в размер на законната лихва по чл.86,
ал.1 ЗЗД върху тази месечна вноска от неиздължената главница, чийто падеж в
съответствие с чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., настъпва 30 дни след
изтичане на периода, за който се отнася. С оглед горното за процесния период: 05.03.2014 г. – 17.02.2017 г. ответниците са в
забава за плащане на падежиралата в този период месечно дължимата сума от 44,38
лева, представляващи стойността на топлинната енергия за м.01.2014 г. За периода на забавата за времето от 05.03.2014 г. до 17.02.2017 г. размерът на разглеж-даните
вземания, определен при условията на чл.162 ГПК съгласно данните на БНБ за основните
лихвени проценти за периода от заключението на съдебно-счетоводната експер-тиза
на вещото лице Р.Б., възлизат на суми от по 13,35 лева.
Мнозинството на съдебният
състав на СГС намира, че по отношение на главните взе-мания, представляващи
стойността на дължимата се топлинна енергия за периода: м.02.2014 г. – м.04.2014
г. вкл., ответникът не е изпаднал в забава относно плащането им, поради
нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от
време Общи условия от 2014 г. – в сила от 12.03.2014 г., на основание чл.146,
ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни
клаузи – противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от
нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ – ответник по
делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е установен
падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по
прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл.33,
ал.2 – падежът за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за
доплащане след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ –
отново в 30-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на
продавача „Т.С.“ ЕАД. Мнозинството на настоящата съдебна инстанция приема, че
така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя
/компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за достъп до интернет,
както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата
възможността за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно
икономически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да бъде
задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения. От друга страна, от клиента-потребител не може да се изисква да извършва
постоянни справки в един неопределен период от време за това кога точно
топлопреносното дружество ще публикува на интернет страницата си дължимите се месечни
сметки, за да може да съобрази едностранно определяните по този начин от „Т.С.”
ЕАД падежи за изпълнение. С оглед горното мнозинството на
решаващия състав на СГС приема, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите
условия от 2014 г. противоречат на императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на
основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП – са нищожни. Предвид това обстоятелство намира,
че за вземанията на ищеца за дължимата се стойност на топлинната енергия за
времето: м.02.2014 г. – м.04.2014 г. вкл., които попадат в приложното поле на
Общите условия от 2014 г., ответниците не са изпаднали в забава, тъй като
липсва договорен срок за изпълнение между страните, а по делото не е
представена и покана за изпълнение на тези задължения в съответствие с изискването
на нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
С оглед изложените мотиви исковете
по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД относно главните вземания за
топлинна енергия за м.01.2014 г. се явяват основателни за суми от по 13,35 лева
за периода от 05.03.2014 г. до 17.02.2017 г., съобразно което първоинстан-ционното решение в частта, в която предявените
претенции на това основание за посочените суми и период следва да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено друго, с което заявените искове за същите да
бъдат уважени. В останалата атакувана част относно разглежданите претенции решението
е правилно и трябва да бъде потвърдено.
По отношение на исковете по
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ГПК относно главницата за стойността
на дялово разпределение, заявени в размери от по 6,88 лева за периода от 03.03.2014
г. до 17.02.2017 г., решаващият състав на СГС намира, че не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответниците по нея. Съгласно разпоред-бата на
чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият
казус относно престирането на цената на услугата „дялово разпределение”,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за
заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът
изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната
лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на производството
пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за
връчването на ответниците на такава покана относно запла-щането на услугата за
дялово разпределение, съобразно което последните не са изпаднали в забава и не
дължат на „Т.С.” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД относно това задължение до датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
С оглед формирания от съда
извод, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забава
върху стойността на вземането за дялово разпределение, обжалваното решение в
частта, в която исковете по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД са
отхвърлени, е правилно и трябва да бъде потвърдено.
При приетия изход от
разглеждането на спора от въззивния съд първоинстанционното решение трябва да
бъде отменено и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата над 71,18 лева до 92,70 лева
– разноски за исковото производство.
При приетия изход на делото на жалбоподателя-ищец
следва да се присъдят на осно-вание чл.78, ал.1 във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК
допълнителни разноски за първоинстан-ционното производство в размери от по
102,11 лева и за заповедното производство – в размери от по 8,46 лева,
съобразно уважената част от исковете, както и на основание чл.78, ал.1 във
връзка с ал.8 от ГПК разноски за въззивното производство в размери от по 20,31 лева
– държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част на
жалбата.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
жалбоподателят „Т.С.“
ЕАД следва да заплати на ответницата Б.Д.-В.
в размер на 153,58 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Размерът на
адвокатското възнаграждение е определен при условията на чл.78, ал.5 ГПК на
200,00 лева предвид
своевременно наведеното възражение за прекомерност от ищеца, което съдът намира
за основателно, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на спора, която е минимална, обема на
осъществената защита във въззивното производство, касаещ изготвянето на един
общ отговор и молба, без доказателствени искания и без осъществено процесуално
представителство. Съгласно решение от 23.11.2017 г.
по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на
СЕС и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС
размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС не се прилагат.
На въззиваемата страна Г.Д. не се дължат разноски за
въззивното производство, тъй като същият не е ангажирал доказателства за
извършването на такива.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 12677 от 15.01.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 59 243/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав – в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените
от „Топло-фикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Б.А.Д.-В., ЕГН ********** и Г.А.Д.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ относно главницата за топлинна енергия за сумите от
по 135,00 лева за периода: м.01.2014 г. – м.04.2014 г., ведно със
законната лихва върху тях, считано от 27.02.2017 г. до окончателното им
изплащане; –
в ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Б.А.Д.-В., ЕГН ********** и Г.А.Д.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД за суми от по 13,35 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за м.01.2014 г. за периода: 05.03.2014 г. до 17.02.2017 г.,
както и в ЧАСТТА, в която „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********* е осъдена да заплати на Б.А.Д.-В., ЕГН ********** и Г.А.Д.,
ЕГН ********** разноски по делото за разликата над сумата 71,18 лева до сумата
92,70 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу Б.А.Д.-В., ЕГН **********, с адрес: ***, положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД, че Б.А.Д.-В.,
ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* допълнително сумата 135,00 лева /сто тридесет и пет лева/, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в
периода: 01.01.2014 г. – 30.04.2014 г. относно топлоснабден
имот – апартамент № 35, находящ се в гр.София, ул.”**********с
аб.№ ******, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 27.02.2017
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 13,35 лева /тринадесет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за топлинна
енергия за м.01.2014 г., начислено за периода от 05.03.2014 г. до
17.02.2017 г., за които суми на 06.03.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11
824/2017 г. на СРС, ГО, 90 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу Г.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД, че Г.А.Д.,
ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* допълнително сумата 135,00 лева /сто тридесет и пет лева/, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в
периода: 01.01.2014 г. – 30.04.2014 г. относно топлоснабден
имот – апартамент № 35, находящ се в гр.София, ул.”**********с
аб.№ ******, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 27.02.2017
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 13,35 лева /тринадесет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за топлинна
енергия за м.01.2014 г., начислено за периода от 05.03.2014 г. до
17.02.2017 г., за които суми на 06.03.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11
824/2017 г. на СРС, ГО, 90 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
12677 от 15.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 59 243/ 2017 г. по описа на СРС, ГО,
90 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б.А.Д.-В., ЕГН **********, с адрес: *** да
ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.1 във връзка с
ал.8 от ГПК допълнително сумите: 102,11 лева /сто и два лева и единадесет стотинки/ – разноски за първоинстанционното
производство и 8,46 лева /осем лева
и четиридесет и шест стотинки/ –
разноски за заповедното производство, както и на основание чл.78, ал.1 във връзка с
ал.8 от ГПК сумата 20,31 лева /двадесет лева и тридесет и една стотинки/ – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА
Г.А.Д.,
ЕГН **********, с
адрес: *** да ЗАПЛАТИ
на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК допълнително сумите:
102,11 лева /сто и два лева и
единадесет стотинки/ –
разноски за първоинстанционното производство и 8,46 лева /осем лева и четиридесет и шест стотинки/ – разноски за
заповедното производство, както и на основание чл.78, ал.1 във връзка с
ал.8 от ГПК сумата 20,31 лева /двадесет лева и тридесет и една стотинки/ – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** да
ЗАПЛАТИ на Б.А.Д.-В., ЕГН **********, с адрес: *** на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата 153,58 лева /сто петдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/ – разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ище-ца: „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. о.м. 2.