О
П
Р
Е
Д
Е
Л
Е
Н
И
Е
№______, гр.Бургас, 15.03.2018 г.
Районен съд – Бургас, XXII наказателен
състав, в закрито заседание на 15.03.2018 г., като изслуша
докладваното от съдия Гемеджиев ЧНД №1066 по описа за 2018 г., за да се
произнесе установи следното:
Производството е по реда на
чл.243, ал.3-6 НПК
Делото е образувано по повод постъпила жалба от адв.И.С. от Адвокатска
колегия – Бургас, в качеството на пълномощник на Й.Д.Т.-Д. и Р. Й. Д.. Процесната
жалба е подадена против Постановление от 27.02.2018 г. на Районна прокуратура –
Бургас за прекратяване на наказателно производство – досъдебно производство №278/2015
г. по описа на ОД на МВР – гр.Бургас; вх.№2123/2015 г. и пореден №2728/2015 г.
по описа на Районна прокуратура – Бургас.
В жалбата се изразява недоволство от постановлението на
прокуратурата и се посочва, че изводът на прокурора, че деянието не съставлява
престъпление е неправилен и незаконосъобразен. Според адв.С. е налице извършено
престъпление както по чл.206, ал.1 НК, така и по чл.217 НК.
На следващо място се посочва, че пълномощното, за което
ще стане дума по-долу, е било прекратено с настъпването на смъртта на упълномощителя – съпруг на единия жалбоподател и баща на
втория. Посочва се също така и че упълномощителя не е
изразил воля упълномощената да договаря сама със себе си или да получи процесните пари за себе си, като например в резултат на
дарение или като благодарствена отплата.
Обжалваното постановление на Районна прокуратура – Бургас
е постановено на 27.02.2018 г. От приложената след него разписка (том II, л.176 от д.п.) се
установява, че препис от постановлението е получено от адв.С. на 01.03.2018
г., а сега разглежданата жалба е постъпила направо в Районен съд – Бургас на 08.03.2018
г.
При това положение съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.243, ал.4 във връзка с чл.183, ал.2 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Досъдебно
производство №278/2015 г. по описа
на ОД на МВР – гр.Бургас; вх.№2123/2015 г. и пореден №2728/2015 г. по описа на
Районна прокуратура – Бургас е образувано със собствено постановление по реда
на чл.212, ал.1 НПК на 19.08.2015 г. срещу виновното лице за това, че на неустановена
точно дата в периода от 22.01.2015 г. до настоящия момент присвоил чужда
движима вещ – парична сума в размер на 9 060.00 лева, която владеел - престъпление по чл.206, ал.1 НК.
В хода на разследването било установено следното:
Покойният понастоящем Й. К. Д. бил тежко болен, като заболяването му било установено в
началото на месец септември 2014 г. След като научил диагнозата си, на
08.09.2014 г. Д. постъпил в
„Комплексен онкологичен център - Бургас" ЕООД, в „Отделение по онкологична
хирургия" за лечение. По спешност Д. претърпял хирургическа операция. Докато бил в болницата
за него се грижела съпругата му Й.Д.Т.-Д., дъщеря му Р. Й. Д., както и сестра му В. К. В., като и трит били разпитани в
качеството им на свидетели по досъдебното производство. Отношенията между В. и Й.Д. не били и не са добри.
Според семейството на Д. той бил прекалено близък със сестра си, която му влияела зле и го настройвала
срещу съпругата му и децата му. Всички обаче били категорични, че Д. много уважавал сестра си и уважавал
нейното мнение, помагал й финасово според техните
възприятия. Още преди да се разболее Д. бил споделил със семейството си, че имал спестени пари в банката, но не
споменал точно каква сума. Няколко месеца преди постъпването си в болницата той
започнал ремонт на дома си, като поел разноските по него, но не успял да довърши
ремонта заради заболяването си.
На 11.11.2014 г. Д. упълномощил сестра си В. да го представлява пред нотариус относно продажбата на идеалните му части
от наследствени имоти, получени от наследодателите К. Д. Д., Д. Д. Д. и Д. Г. К., представляващо земеделски земи в землището на с.Н., община К., област Б.. Освен това в т.З на същото пълномощно той упълномощил сестра си да дари
на себе си неговата ½ идеална част от дворно място с жилищна сграда и салма в с.Н., община К., област Б.. Въз основа на това пълномощно бил изготвен и нотариален
акт за дарение на този имот № ., том ., рег.№ ., дело № 363 от 18.12.2014 г.
На 16.01.2015г., докато бил в болницата, Д. издал второ пълномощно в полза на сестра си В.. За подписването на пълномощното
в болницата присъствала и помощник-нотариус К. И. О.. Тя накарала Д. да се подпише два пъти на пълномощното,
тъй като към този момент той вече бил много слаб и ръката му треперела. Издаденото
пълномощно било отразено в нотариалния регистър за вписване на заверката с
номер 294, копие от който е приложен по делото. Съгласно изричния текст на
пълномощното В. имала право „...да внася и тегли без ограничения суми от банковите
ми сметки, по които се превеждат пенсията и помощите, с право да закрива същите
сметки...", както и „...да тегли
и внася неограничено суми от всички сметки, открити в която и да е банка, независимо
от вида на сметката...". Макар и тежко болен Д. бил в съзнание до 22.01.2015 г., когато изпаднал в чернодробна
кома.
На 21.01.2015 г. съгласно даденото й пълномощно В. изтеглила от сметките на брат си Д. парите от неговите банкови сметки,
като общата сума била в размер на 13 431.96 лева.
На 22.01.2015 г. в 21:30 часа Д. починал. Разноските по погребението и по поставянето на надгробната плоча
на гроба на Д. били поети от В., по нейни думи с изтеглените от
банковите сметки пари на брат й.
Видно от изготвените по делото графически експертиза издаденото на
11.11.2014 г. пълномощно безспорно било подписано от Д.. Второто пълномощно, с оглед състоянието на Д. при подписването му било с нечетлива
транскрипция на подписа. Поради това вещите лица и по първоначалната и по
повторната тройна експертиза са заключили, че е невъзможно да се отговори дали
подписите в него са на Д..
Според прокурора и видно от изложеното дотук, не е бил осъществен състава
на присвоителното престъпление по чл.206, ал.1 НК. За
да е осъществен състава на това престъпление, според прокурора, е необходимо
чуждата движима вещ - в случая паричната сума да бъде предадена на дееца, за да
я пази или управлява. Присвояването на именно такава вещ, която деецът държи на
валидно правно основание и чието връщане дължи е, според прокурора, изпълнителното
деяние на престъплението обсебване. Тези обстоятелства в конкретния случай не били
налице. Парите не били предадени на В., а тя е била упълномощена да се разпорежда с тях както намери за добре,
като същото се отнасяло и за дарението на недвижимия имот, осъществено въз
основа на редовно издаденото от покойния Д. пълномощно. Това първоначално пълномощно всъщност
недвусмислено показвало, че Д. действително се е доверявал единствено на сестра си, упълномощавайки я да
го представлява при продажба на наследствените земеделски земи. То показвало освен
това, че той очевидно е желаел именно сестра му да бъде собственик на къщата им
в с.Н., която в противен случай би била
наследена от съпругата му и децата му. Експертизата относно авторството на това
пълномощно категорично показва, че подписът е бил положен от Д..
По отношение на дарението на наследствената ½ ид.част
от нотариален акт за дарение на недвижим имот, представляващ дворно място с жилищна
сграда и салма, находящи се
в с.Н., община К., област Б. и осъществено с нотариален акт № ./18.12.2014 г., том ., рег.№ ., дело № 363/2014 г., не
съществуват основания за приемане, че е налице деяние, което да покрива състав
на престъпление от НК. Няма доказателства, че към датата на упълномощаването на
сестра си, т.е. към 11.11.2014 г., сега покойния Димов не е бил в състояние да
възприема случващото се и да не ръководи разумно действията си.
Изводите на прокурора по отношение на деянието по изтегляне и задържане на
парите от банковите сметки на покойния Д., са погрешни и доводите за това следват.
Според прокурора при заверяване на процесното пълномощно помощник-нотариус О. уведомила Д., че в текста
на пълномощното било включено и правомощието за разпореждане с банковите му
сметки. Това съждение на прокурора не може да се приеме за подкрепено от показанията
на самата О. – том II, л.21 от д.п. Там тя съобщава как по принцип действа при
нотариална работа извън кантората, както и ако лицето, което се подписва е
немощно. Това естествено не означава, че на 16.01.2015 г. при заверка на
пълномощното е сторила всички така, както съобщава. Според д-р П.-С., която е била лекуващ лекар на Й. Д., тя е записала в медицинските документи, че той е бил „деозориентиран”,
което означавало, че е бил контактен, но не се е ориентирал за време и място
(том II, л.28 от д.п.). Отделно от това
д-р П.-С. не може да каже дали на 16.01.2015 г. Д. е бил в състояние, в което да разбира
смисъла на това, което се е случвало. Твърдения в такава посока няма и в
показанията на помощник-нотариус О.. Отделно от всичко посочено, дори да се приеме, че О. да е уведомила Д., че в текста на пълномощното било
включено и правомощието за разпореждане с банковите му сметки, то няма
категорични доказателства, че болния е бил в състояние да я разбере. В този
смисъл и противно на възприетото от прокурора, няма безспорни доказателства, че
Д. е подписал това пълномощно, разбирайки
съдържанието му представляват показанията на помощник-нотариуса, показанията на
лекуващия лекар, както и отразяването на пълномощното в регистъра на нотариуса.
Още повече, че вещите лица по единичната и тройната съдебнографологична
експертиза посочват, че:
-
не е възможно да се отговори дали подписите за „Упълномощител” в представеното пълномощно са изпълнени от Й. К. Д. (л.л.35-37, том II от д.п.) и
-
подписите, положени за упълномощител
в Пълномощно с нотариално заверен подпис на дата 16.01.2015 г. (л.82, том I), са негодни за идентификация
(л.л.96-97, том II от д.п.).
Съобразно чл.206, ал.1 НК,
обсебването е противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее
или пази. Непосредствен обект на обсебването са обществените отношения, които
осигуряват нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
Безспорно и съгласно чл.41 ЗЗД
пълномощието се прекратява със смъртта на упълномощителя.
С други думи, дори да се приеме, че Й. Д. е положил 2 подписа върху
пълномощното с нотариална заверка на 16.01.2015 г. и така то е било валидно, то
с настъпването на неговата смърт 6 дни по-късно, всички суми, които са се
намирали приживе в банковите му сметки или са били все още непохарчени и във
владение на В., са преминали в собственост на
неговите наследници. Това от своя страна означава, че от 21:30 часа на
22.01.2015 г. (час и дата на настъпване на смъртта на Й. Д.) правното основание за боравене със сумите по банковите сметки на покойния
вече не е съществувало и тя е следвало да ги предаде в цялост на наследниците
на своя брат.
От показанията на сестрата на
покойния (л.15, т.II от д.п.) се
установява, че към датата на смъртта на Д. сумите от банковите му сметки са били налични и във В. В.. В показанията си тя посочва, че е използвала
5 000.00 лева за погребението на брат си и че към датата на разпита
(06.10.2015 г.) има намерение останалите суми да използва за помени и поставяне
на надгробен паметник. Последното от своя страна означава, че:
-
тя е
задържала в себе си парите на своя воля, вместо да ги предаде физически на
наследниците на брат си;
-
разпоредила
се е на своя воля (изцяло или с мълчаливо или изрично съгласие на някои от
наследниците) с част от тях или поне така твърди, като не е установено
категорично колко е похарчила;
-
че е
задържала остатъка от парите умишлено и с някаква цел.
Съгласно Р.608-91-I,
изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с
вещта, така и в отказ тя да се върне. Отказът обаче също трябва да бъде
противозаконен, а да не се отнася за упражняване на право на задържане по
смисъла на гражданските закони (в този смисъл Р.231-01-I). В настоящия случай
отказът е мълчалив и не представлява упражняване на право на задържане по
смисъла на гражданските закони. Както се посочва в процесната
жалба, предоставянето на пълномощното от 16.01.2015 г. (ако се приеме, че е
валидно) не съставлява дарение на В. В. под условие да използва парите с конкретна
цел.
Отчуждаването на парите
от В., която след смъртта на Д. е била в качеството на владеещ ги несобственик,
и изразяващо се в похарчването им изцяло или частично без съгласието на
собствениците, т.е. на наследниците на брат й, е действие на разпореждане, с
което се осъществява съставът на обсебване по чл. 206, ал. 1 НК (Р.235-09-III).
От друга страна следва да
се има предвид и следното:
Предмет на обсебването е
винаги чужда движима вещ. За разлика от кражбата, при обсебването вещта се
намира у дееца, но не противоправно, а на някакво
правно основание (сделка, административен акт и др.). Отношението на дееца към
предмета на деянието е съществена особеност на обсебването. Да “владее” или
“пази”, означава предоставяне на вещта на дееца на някакво правно основание.
Нерегламентираният достъп до вещи не означава, че те са предоставени за
владение или пазене, поради това, когато някой, имайки такъв достъп до вещи,
извърши с тях разпоредителни действия без съгласието на собственика им и когато
това е с цел за присвояване, ще е налице кражба, а не обсебване по чл. 206 НК
(Р.327-99-II). В настоящия случай е безспорно, че след смъртта на Й. Д.
собственици на сумите, изтеглени от сестра му от неговите банкови сметки, са
само и единствено неговите наследници – съпруга и деца. По делото не съществуват
доказателства, че тези наследници, като собственици на парите, са били съгласни
с действията на разпореждане от страна на В.. Всеки от наследниците разполага със своя идеална част от откритото
наследство и следва такова съгласие да бъде установено по отношение на всички
наследници. Без значение е дали само един е бил видимо съгласен със заплащането
на погребението от В. и за какви суми.
При посоченото дотук съдът намира
обжалваното постановление за неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да го отмени.
Мотивиран от горното и на основание чл.243,
ал.6, т.3 НПК, Районен съд – Бургас
О
П Р Е
Д Е Л
И
ОТМЕНЯ като неправилно
Постановление от 27.02.2018 г. на Районна прокуратура –
Бургас за прекратяване на наказателно производство – досъдебно производство
№278/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр.Бургас; вх.№2123/2015 г. и пореден
№2728/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас;
ВРЪЩА делото на
прокурора за допълнително разследване по правилното приложение на закона, съобразно
мотивите изложени в обстоятелствената част на определението;
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят
на:
-
Районна
прокуратура – Бургас;
-
адв.И. С. от Адвокатска колегия – Бургас, в качеството на
пълномощник на Й.Д.Т.-Д. и Р. Й. Д., както и на
-
В. К. В., с адрес: гр.П., област Б., улица .(с препис
от процесната жалба на адв.И. С. от Адвокатска колегия
– Бургас и отмененото Постановление на Районна прокуратура - Бургас).
Определението
може да се протестира от прокурора с частен протест и да се обжалва от адв.С. и В. В. с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас
в седемдневен
срок от съобщаването му.
Районен съдия:………………………….